Fishing Mania Форум

Една рибка от днес:
Точно 60 см., 2,3 кг.

Уикенд рибоци! Имаше и помощ от приятел за теглене на колата от калта и много, много комари.

Хубави риби, поздравления, но малко ми е жал за "Дунава", че останаха само такива риби "там"... Да го разбира кой както ще.

Дунав ми е мъка, израсъл съм там. 50-тте - ненавършил 5 години ме монтираха на кърмата на една изтеглена на брега лодка и оттам на плувка правех по 1-2 кг. уклей, платика и червеноперка - бабушките още ги нямаше. Баба ми при пране на чадъра на дядо ми, нагазила до колене, загреба около 3 кг. шаран и в ужас го изхвърли на брега заедно с чадъра, аз скочих и се пльоснах върху него, преди да се върне във водата. Тогава бобената и рибената чорба се правеха задъллжително с вода от реката, като в рибената по правило имаше поне една чига...60-тте - вече се ловеше на мамка - обикновено колец от черница, по нацепената му кора се налепваше хляб и се забиваше колкото може по-навътре - до обяд се правеха по -5-4-5 кг. до обяд, вече се появиха и бабушки. Празник бяха черешовите води, тогава от кея на къса дънна се ловяха много 25-35 см. сомчета. Веднъж бях рекордьор със 130-140 бройки. А ко намерехма залята царевична нива, там пък излизаха шаранчета до кило, като задължително имаш 5-6 късания до обяд. Ловяхме с 0.3-0-45 влакна, бракувани от големите, прегоряли от слънцето и нацепени.70-тте се погнусих да джапам в Реката, митнах на дъно 2-3 пъти, после се преориентирах към микроязовирите навътре, където правех убийствен риболов на шаран на плувка. 80-тте ми минаха на Струма, върнах се на Реката 90-тте, вече само на блесна. До сега едно 10-тина кг. сомче, 7-8 кг. щука,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, една около 5 и безброй 2-3 кг./повече към 2/. Интересното е, че с распер не мога да се похвал, не, че не играеха под носа ми...Толкова си ги мога. Ееееех Реката....

Благодарение на един приятел, който ми помогна да пренесем половин камион с вата, остана време и реката. След 18,30часа бях вече на брега, ниво 115см при Русе, темп. на водата 26,7 градуса. За половин час успях да хвана четири расперета от общо пет. Най-успешни бяха цикадите, творенията на Ники от Добрич и един кастмастер лично производство.

Бат Галине, тая снимка ще я вземат от Над Гио Уайлд бре
Покрай бат Галин и аз хванах три риби,активноста беше на приливи и отливи.Но пък си заслужаваше.

Понеже често виждам ръкавици да носите. Комарите КИ налагат необходимостта или има друго приложение?

searnox написа:Понеже често виждам ръкавици да носите. Комарите КИ налагат необходимостта или има друго приложение?

Нямаме си друга работа и обичаме да се варим в собствен сос Комарите са причината ,естествено.

Днес имаше добра активност, насладих се изцяло на любимото си хоби.

Поздравления за успешния риболов,а каква е примамката от трета и четвърта снимка?

Пилкер IMA GUN 30g .

Сутринта в неделя рибите пак бяха доста активни, но само за 30 минути.

Летни емоции 2019г.

Така се получи, че тази година трябваше да изразходя сериозно количество отпуск на един път- целия месец юли. Ваканцията започна с трудна джигова бяла риба на любим язовир и веднага след това едноседмичен спортен лагер на Черно Море /устието на Камчия/ Там нямах възможност да ловя в реката, но за сметка на това се оказах в компанията на световния елит на Киокошинкай каратисти. Присъствах и на боен турнир SENSHI...бях онемял, брилятна бойна техника, маса нокаути! Не бях гледал дори по ТВ подобен род зрелище. След лагера, по план трябваше да тормозя кефалите по Янтра, обаче природата бе на друго мнение. Едно капо на язовира и дойде време за черешката на лятната спининг торта- Йонийско море. Въпреки инвестицията в нови морски измамки и торбата с джокери, подарена от няколко елитни риболовци черешката се оказа стипцава дренка! ТОТАЛЕН ПРОВАЛ на опита ми да уловя гръцка риба! Въпреки риболовните ми несгоди епирската ваканция си беше перфектна! Седмица почивка от почивката, уловена трудна мерна бяла, две капота и дойде време за традиционното ол инклузив настаняване в Русе при тъщата  ! Местните елити, които познавам се оказаха заети и започнах издирването на дунавския распер сам. Не ми тежи самотния риболов, много често просто ми се мълчи и ми се лови. Отидох в район, в който преди /мисля две години/ имах брутално късане от грамаден распер. / Тогава ме бе домързяло да си вържа флоро повод и влакното ми бе увредено от закачането на примамките по него...помня удара и рибата като вчера/ Отидох рано....към 18ч мълчах си и си ловях. Добри условия за риболов- ниска река, открити буни, добра видимост във водата.
Подминавам трима 30на годишни ловящи на дъно- за тях по-късно. Между две паднали дървета на стотина метра от мен нещо взривяваше водата буквално през 40 секунди. Приближавах мястото бавно, по брега в плиткажа дребосък не се забелязваше. Настаних се на висок бряг с добра видимост към мястото на „взрива”. В близост до брега водата вреше от дребни рибки, с ....как да го кажа ....абе изглеждаха притеснени хахахахаха. Бухххххх – бомба, обаче не видях нищо....комарите ме разсеяха. Буууух втора бомба- зървам дребна сребърна стрела.......бууух трета бомба, сторва ми се, че стрелата става по- голяма. Изглежда, като да се редуват дребен и малко по-едър распер, обаче без грам покой и жалост над дребосъка. Интересното е, че при тази добра видимост изобщо не разбирам, от къде по дяволите идват тези распери, всъщнот точно това искам да изуча. Няма братче- все едно се телепортират в центъра на събитията и изчезват отново с телепортиране от там. Виждам завъртащото се сребро, пръсващите се рибки и нищо повече.....Не се стърпявам и закачам едно силиконче с размера на треперещите рибки- 5-7 см. Успявам да подам, водя равномерно, като воблер, имам само около два метра за проводка....първи път, втори, трети....и в момента на изваждането виждам телепортиращия се распер буквално скача след него, не уцелва, прави задно салто и пак номера с телепортирането! Този път го виждам добре, малко над педя е голям. С помоща на комарите решавам да не нарушавам баланса на тази природна идилия и продължавам към следващата буна.
На буната превъртам малкото измамки, които имам и смятам за подходящи за распер, без успех разбира се. Малки бомбички гърмят далеч от мен. Започва да мръква, тръгвам на обратно защото буната с тримата момци е опустяла. В близост до водата се ядва, обаче доближа ли растителност комарите ме нападат като глудница. Спешно обличам блуза с дълъг ръкав, но се оказва тънка, тя обаче задържа повече ефекта на аутана и ситуацията става поносима. На ум си отбелязвам, че трябва да я обличам предварително, независимо от градусите. Разкошно време и самота на буната – достигам я и кво да видя, бившите и обитатели са оставили три чисто нови найлонови чанти пълни с чисто нов боклук! Бирички, чипс, вафлички....идиоти, под човеци....не знам как да ги нарека! Винаги подобни гледки ми свалят тонуса. Изтъпанвам се на един камък и започнах да целя местата, където гърмяха бомбите- достигам ги почти всички....няма и няма. Прибирам се почти отчаян. Решавам на другият ден да се наспя и дачакам някой от елитите да ме заведе до секретните расперски поделения. Събуждам се случайно в 04ч и решавам, че няма начин да пропусна изгрева с въдица в ръка. Бърза процудура и кафе и съм първи в район, където местните наричат расперите „професори”, заради уменията им да не бъдат уловени, разбира се!  Докато обувам ботушите разбирам, че даже съм закъснял, водата гърми, сякаш някой я стреля с автомат. Решавам да съм тих и да подавам от далеч в точките на бомбандиране ! /Един от първите уроци, които сам научил за распера, който незнайно защо вчера не спазих/. Започват да пристигат и първите чичовци, да се разполагат и разпъват разни въдици. Окупирах една буна, подавам отдалеч, обаче все още без резултат. Расперите гонят яко, ама яко! По шума съдя, че не са големи, обаче са много. Хм, нещо трябва да им измисля, на ръба на отчаянието съм. Сядам на един камък, снишавам се и на третото подаване улавям дребен распер! Ако знаете, как ми улекна ! /схемата с криенето РАБОТИ! хахахаха Пускам го, разбира се, като в един момент се притесних, че няма да оцелее, почти 30 сек стоя неподвижно с вид на загинал. Побутнах го и ми показа номера с телепортирането.
Малко след улова ми в близост се появява новият ми русенски приятел- Ненко. Възпитан млад мъж, разбирам че от сравнително скоро е заразен от магията на спининга, въпреки това е със сериозни риболовни успехи и добър набор от примамки. Ненко подава повърхносттна примамка срещу течението и в близост до една от точките на перманентно бухане. Струва ми се неудачно, защото видимо не успява да направи никаква игра на измамката. Ненко бързо ме упровергава с красив сребърен младеж. Следват снимки и клипче от пускането. Рибата отново ни прави номера „умрялата лисица”, след което си отива по живо по здраво. Разделеме се, с оговорката да се видим вечерта отново.
Чупим часовника и в 18ч сме там, Ненко ме е изпреварил с време, колкото да си разпъне въдицата. На буната епизодични подгонвания. Появява се трети кандидат за улов на распер. Не се познаваме до момента въпреки, че се оказваме горнооряховски земляци. Разговора естетвено е на риболовна тематика, примамки, мурафети и подобни, опитваме се и да ловим, разбира се. С кожата си усещам, че в района в който облавяме / и си говорим/ бухането се измества в район, където няма хора в близост. Горнооряховският си тръгва и с Ненко решаваме да ловим като седнем и да не говорим.
Буквално две минути след приключването на разговорите буханията се подновяват. Обнадеждени сме.....но резултат все още няма. Убеждавам колегата да си направим кратка разходка с основна цел мястото да „почине”. Връщаме се след известно време, спазваме известна конспирация, обаче бухания нямааааа! Минава ми мисъл, че може да се е появил сом и това да е разгонило сребърните стрели, което ме кара да сменя тактиката на водене и размера на играчките. Ангажименти принуждават новата ми спиниг дружка да си ходи. Останах сам, двамата чичовци на прилично разстояние зад гърба ми, също тихо наблюдаваха върховете на дънните си въдици. залеза напредваше, комарите бяха единични- идилия! Ще си мълча и ще си ловя!
Настаних се на удобен камък, от който с лекота достигах районите в ляво и дясно от мен с постоянни по-рано бухания и докато ги очаквах пропадах в близост с една продълговата сребърна клатуна, обичам да ловя с клатуни. Острани може на плувкар да приличах хахахахах Не знам дали подобна проводка бе удачна, но в представите ми би могло да се излъже така сом. От странните подводни течения клатуната играеше буквално като голям кранк.
Страхотна расперска бомба в ляво от мен ме извади от летаргията и риболовната медитация, в която бях изпаднал в едно със закачената клатушка.
След няколко минути бомбата се повтори буквално на същото място, след още няколко пак, и пак........звука не беше, като от сутрешните гонки. По лично мнение в района имаше голям единичен распер, гонеше само той и само на едно и също място. Вероятно дребните багабонти се притесняваха от присъствието на по-големия и буен квартален батка и си стояха по стаите. Яростно превъртах играчките през района на бомбите- бърза проводка, много бърза проводка, бавна, задържане, преминавах и тооочно по време на бомбите....е, не и не. Дали, защото залеза напредваше или така си внушавах, но интервалите между буханията ставаха все по кратки, ако се бях напънал мозъка даже можех да ги изчисля с по колко секунди накъсяват, обаче мислите ми бяха другаде!!!! Помислих си, че ако съм прав за интервалите, те много скоро следва да престанат!!
Защо по дяволите не мога да го измамя, прелистих действията си наум и се зачудих, какво да променя. Рибока бие в място с много бързо течение и на не повече от 50 см дълбочина от долу едър камънак. Аз хвърлям срещу течението, малко от малкото ми примамки ще минат от там с игра....крия се, не вдигам шум....Аспарух, две Йо зурита, печелившия от сутринта Сторм.....присетих се, че всички са със сходен размер /6-8см/! Ако си голяма риба, какво ще предпочиташ за вечеря!!!! По незнайно какви причини в кутията си съм сложил и 13см морски ZEREK LONG TRAIL естествен цвят. Първо подаване, бърз туич и обиране за да го разиграя, второ подаване, трето....отчаянието бе на ръба да ме завладее, светлината почти си легна и .....воблера спря, без удър, без нищо, просто спря....и тръгна настрани. Хванах го! Кратка не епична борба и така желаният распер от категорията „Професор” в размер 60см тоооочно, бе в обятията ми ! Направо ми идваше да се разцелувам хахахаха ! Без майтап! Не знам точно как да се изразя, но всяка уловена от мен риба, за която съм положил множество усилия и мисъл, ми носи невероятно и неописуемо удоволствие! Даже реших да напусна инклузива предсрочно и да прекарам последните два отпускарски дни на саме с жената 
Дано писанките ми се окажат полезни на мераклиите за лов на дунавски распер!
Бъдете здрави, съвестни хора и риболовци и нека спининга и слуката бъде с Вас!

Трудни риби, може би имат доста храна,