Костурите сигурно са полудели!

[Мунчо]

Koгато искам "извратено" джигосване, ползвам мухарски куки "Гамакатцу" Ф11 и ф113Ф. номер 14. Цялата "система" представлява такава кука, вързана на влакното, а непосредствено пред нея "шипвам" на кордата обикновена едра плувкарска оловна сачма 0.75-1.00 гр. За да е по-твърд монтажа, ползвам повод от по-дебел ФК, примерно 0.165 с дължина около 30 см, който носи допълнитеното предимство, че е по-устойчив на протриване в подводна растителност, дъното и утежнението. Тука е естетиката, каквото и да ми приказвате, да не говорим, че човек получава съвсем реални шансове да хване "неджигови" риби като каракуди, шаранчета, бабушки...

п.с. Вярно е това за кебапите, Ице! Последния път като си поръчах с бирица, мязаха на анаконди . Пък и картофките са хубави - не са полуфабрикати, а нормални, белени, кривонарязани и мязат на бабините, лека й пръст...

[mitioto]

...Koгато искам "извратено" джигосване, ползвам мухарски куки "Гамакатцу" Ф11 и ф113Ф. номер 14. Цялата "система" представлява такава кука, вързана на влакното, а непосредствено пред нея "шипвам" на кордата обикновена едра плувкарска оловна сачма 0.75-1.00 гр. ...

Баш за това говорим Вземи си от дребните глисти

[stancom]

Koгато искам "извратено" джигосване, ползвам мухарски куки "Гамакатцу" Ф11 и ф113Ф. номер 14. Цялата "система" представлява такава кука, вързана на влакното, а непосредствено пред нея "шипвам" на кордата обикновена едра плувкарска оловна сачма 0.75-1.00 гр.

Ууууу грубиян . Ице за слънчака направо без утежнение, да се мандахерца при потъването. И си вземи кукоизваждача

[Tonkyo]

......Пък и картофките са хубави - не са полуфабрикати, а нормални, белени, кривонарязани и мязат на бабините, лека й пръст...

Тъкмо мислех да ти ги препоръчам, но видях, че сам си установил тоя факт.
Това е едно от изключително редките заведения, които предлагат пържени картофи като едно времешните , а не ширпортебните бланширани боклуци (да ме извинява младото поколение, което не знае за какво иде реч... )

...... Извинявай, Ице, за офф-а, но не се сдържах да не споделя възгледите на Мунчо, относно бабините кулинарни благинки .
А пък ти вече може да ме пробваш пак, когато решиш да ходиш към Копринка или Жребчево, че напоследък ми се освобождава чат-пат и време за риболов.
Поздрави!

[Iso]

Независимо, че се бях зарекъл да не ходя за риба в празнични дни денс не издържах и отново посетих любимия си язовир. Той ме посрещна така:



и така:



красота









За последните два излета най-после хванах "костур"



и щука.



Така изглеждаше язовира като си тръгнах



За любителите на кибапчета "анаконди" и "белените" пържени картофи. На здраве!

[stancom]

За последните два излета най-после хванах "костур"

Ице, тая не е хваната, а изтърмъчена бе но си се брои де

ПП И какви са тия микроскопични воблери, а не са и грозни

[Iso]

При мен това бе единствената що-годе активна риба. Втурваше се при всяко подаване на всякакви примамки. Вярно, че е изтърмъчена, ама уставно като истински костур. Добре, че устичките им са толкова мънички!
Воблерчето е Голди миноу - G05 - 3.8 cm, цвят МВ - лешанка (по нашия край и казваме циганка), потъващ, тунингован с тройки на Оунър. Работи много добре на течение на равномерно водене. В стоящи води се туйчи, а при паузите пропада като тирбушон със задника надоло. Отначало това ме дразнеше, но установих че привлича вниманието на рибите. Въпреки че е малко под 2гр. лети добре. Пускам ти линк на ЛС.

[Iso]

След бачкане и жеги най-после успях да видя пак водата и планината.



понеже духаше не бе подходящо за микроджиг и извадих тежката артилерия. Резултатът е две писалки, после пак ракия с домати, а не бира с риба.





Вчера росен, пресен цъфнах преди да напече сериозно отново на голямата вода, тук красота и тишина ама за малко. Слизайки към водата минах край един палатков лагер, тук тишината бе идилична разваляна само от "дзверо" заключен в най-отдалечената и най-малка палатка. Баба Меца щеше да се оплаши и да избяга.
За да е картината пълна малко след като се добрах до водата и както обикновено започнах да замерям с дребни силикончета отсреща започна една канонада, както едно време гърмеше на Шейновския полигон, когато "Арсенал" произвеждаше най-много фрези и пробивни машини. Обстановката стана много хоремашка, като се има предвид, че почти навсякъде по камъните бяха накацали хора, особено към "острова", където давало шарани и каракуди, ама едно време.

Иначе костурчетата подръпваха за опашчиците дребните силикончета, но до там.





Понапече ме, не кълвеше и решението бе за смяна на дестинацията. Отивам на Тунджа завирам се под едни сенки и веднага съжалих че не нося репелента и си свалих ризата с дълъг ракав, но скоро ми мина. Тук костурчетата налитаха по стръвно и късаха опашките на туистерчетата. Направих сефтето, после едно или две откачания и второ костурче. Имаше емоция и кефът бе пълен, но не ми бе до снимки защото нямах пространство от коприва и тръни почти човешки бой. Следващото подаване бе до една туфа до самия бряг, лека игра на примамката с върха и "челен удар с товарния влак". Калзантето се огъна като девятка. Онова нещо се заби в най гъстите растения, но аз седя и чакам. Първо размърдване и набиване още по-дълбоко в растенията, пак пауза все едно е мъртъв зацеп. Второто размърдване към чистата вода, подпирам шпуличката с пръст, за да спра аванса и последен напън и той глатна въздух и се предаде.





37 см., но не съм го теглил. После един лупинг над копривата и цамбурна.

После почна серия костурчета спортен размер



второ кефалче на силикон 28см.



Това е на обяд вече си бях в къщи.

[Веско]

Уважавам това, че си споделил излета си, но не виждам смисъл писалките да се въргалят в прахоляка....

Гледам, че си от Европейската част на България, дръж се като такъв

[Iso]

Възможностите са следните:
1. Като ходя на излети ще Ви вземам за съветник и асистент по фотография;
2. За да не е егоистично, ако Ви ангажирам само за себе си можеше да споделите вижданията си "как писалките да не се въргалят в прахоляка". Та белким прехваним и ние.
3. Спирам да споделям както повече от 90% от регистрираните в този форум и ще чета вашите "ежедневни" публикации от излетите Ви.

[ripat]

Въх, очертава се да загубим един източник на информация за спининг по Копринка,като се има придвид ,че тя и без това е доста оскъдна.Колега,продължавайте да споделята излетите от района и най -вече тези касаещи костурите,към които проявявам нездрав интерес.Ако може да укажете участъка на Тунджа ,кодето сте направили серията спортни костурчета -много бих желал да ги пробвам на муха .Жив и здрав!

[Iso]

При всеки мой излет има не по-малко от 50-100 човека през пролетта, лятото и есента и 20-50 човека през зимата на язовир Копринка. Предполагам, че поне половината ползват интернет и четат във форумите за риболов. Аз рядко ходя на язовира, защото трябва да пътувам поне 50км. "Информацията е като бижутата, не се знае кога ще ти потрябват" не съм го измислил аз, но е вярно. Всеки решава колко и каква информация да споделя. Информацията при риболова може да се класифицира като "чувствителна" и затова нейният притежател решава колко и по какъв начин да направи публично достояние. В бъдеще ще сподялям излетите си, но ще се постарая да се "държа като европеец".

[Iso]

Най-после дойде и моят ред да ползвам отпуск по желание, не принудителен платен или неплатен. Затова се озовах на река Върбица с въдица и кутия блеснички. Единственото което знаех за реката че е красива и има много кефал. Но тя ме изненада с ограмното си корито с маловодието си, с многото човешка намеса и един бракониерски метод за ловене на риба, който мислех че е останал в миналото, но уви!
Та за оклоло два часа успях да си начеша крастата с емоционален риболов на агресивни кефалчета около и под мярката.



първото кефалче



второто



и още



и още дузина такива до момента в който се появиха два огромни песа и настървено започнаха да си пазят територията. Тук се сетих, че аз съм по-умният и трябва да отстъпя. Обратният път до моста не бе резултатен от към риболов.

Два дни след това ми се отдаде възможност да джигосвам костуретки по поречието на Тунджа. Освен това исках да изпробвам YGK G-soul X3 0,4 - 6LB.
Благодаря Фори!



Неочаквано за мен комбинацията между китайското Калзанте и YGK G-soul X3 се оказа страшно изнервяща. При първите две-три замятания ми идваше да хвърля пръчката. Силикончетата бяха постоянно атакувани от микро костурчета което се усещаше като кълване и аз засичах безрезултатно. След като "му хванах чалъма" не закъсняха и първите резултати няколко костурчета около и малко над нормата. Последва ето този красавец 32см.



След това влязох в серия извадени костуретки, често след доста изнервящо кълване.





На другата сутрин рано пак бях там.





Удоволствието бе пълно след като за двата си излета имах и такива екземпляри





Този, последният ме измъчи. Клавна доста далеч от брега и веднага се заби във водната растителност. Постояхме така около 4-5 минути. Помислих, че ме е уплел в растенията и духнал, защото не даваше признаци на живот. Потеглих бавно и внимателно влакното с намерение, ако не се освободи да го скъсам. Усетих че другия край олекна, но огъваше сериозно пръчката. Помислих, че съм изстръгнал растенията в които съм се заплел и бавно и внимателно докарах туфата на около 1,5м. от брега и тогава охлабих натяга, за да хвана влакното и да изтегля растенията без счупя пръчкта. В този момент от туфата изкочи този 25см. разбойник и с все сили драсна обратно, за щастие без растенията. Инстективно вдигнах пръчката и успях да го узаптя, а след това и да го извадя. След това бях толкова разконцетриран, че почти не успявах да реагирам на многобройните почуквания на дребосъците и си тръгнах.

[fori]

Неочаквано за мен комбинацията между китайското Калзанте и YGK G-soul X3 се оказа страшно изнервяща. При първите две-три замятания ми идваше да хвърля пръчката. Силикончетата бяха постоянно атакувани от микро костурчета което се усещаше като кълване и аз засичах безрезултатно.

Доста сложно е да си изградиш навика да не засичаш,но и това ще дойде

[Iso]

От доста време не бях наминавал към язовира и затова в петък след обяд драснах. Преоблякох се там, защото не е удобно да се спинингува по костюм с вратовръзка и се спуснах до водата. Преди това кратка фотосесиика:









Както винаги пренаселено, навсякъде плуват щукарски тапи и са нахвърляни дънни за бяла риба навити на 50мм. PVC тръби. Водата отново цъфти и в тихите заливчета повърхността зеленее. Нивото не се е покачило и не е спаднало от както спряха да източват вода. Покрай стената от юг имаше доста колеги ловящи на плувка и епизодично вадеха дребни бабушки и костурчета. А докато минавах от там един колега извади една писалка на тапа, която грижливо прибра.
Край стената дъното е осеяно с боклуци, затова там извадих една туба от масло и два найлона. След което се преместих по на запад, където направих изнервящ риболов на 5-6бр. костурчета с размер на показалец. Пак се преместих на запад и при първото замятане извадих едно спортно костурче, при второто замятане двойно по-голямо. Последваха няколко безрезултатни ветрилообразни замятания на около 20м. Слез това увеличих дистанцията и хоп "закачка", която се размърда нервно, те го №1



после №2



и така до №6.
За два часа се получи супер риболов После отидох да си оправям покрива на барбекюто, че бурята го беше отнесла.