Ден осми
Да кажа и две приказки за състезанието.
Много ми беше драго да видя цялата дружина заедно!
Голям кеф! Много спинингисти, обединени от една краста, дето "начесване няма"!
Ракията и бирата от предишната вечер си казаха думата и в главата ми звучаха "Преспанските камбани". Легнахме си към 4 сутринта...Спахме само два часа, ама рибата не чака. По едно кафе, и във колите!
Сутринта рано ми се обади Злати, че са на другия мост на реката с Бат Любо, Емо Петков, Сашко, Веско дъ Лонг, Ицето Иванов и т.н. Решихме да отидем нататък още няколко автомобила спинингисти, че да не скучаят
Преди да почне състезанието казах на колегите на кои примамки съм имал слука предните дни. За седмица бях уловил около 40 кг риба по реката. Само две по-едри риби съм взел от това количество, и то не за себе си. Останалите си ги пуснах обратно. От понеделник до събота не бях стъпвал по местата, където правихме състезание, за да не набода рибоците. Реката е дълга и риба дебне отвсякъде!
По принцип винаги се състезавам с рибата, а не с хората... така съм свикнал, целта ми е да победя рибите, а дали е състезание или свободен риболов, подхождам все по един и същ начин. Казах на Сашко, къде да иде да хвърля и той хвана там голям кефал. Много съм доволен!
Расперите, съответно 1,110 кг и 1,200 кг ги хванах в бързо течение и дълбочина 1 метър, но на различни места. После като слънцето "нашари" реката тръгнаха и кленовете. Дръпнах три бройки, като най-големия беше 1,300 кг. Държаха се в места с умерено течение и преход от плитко към дълбоко. За цвят се хвана и един костур.
Ако имаше дъждове през август и септември и реката имаше по-високо ниво и характерния си цвят щяхме да уловим три пъти повече риба. Но, така е - времето никой не може да го поръча.
Останете със здраве, и добра слука ви желая!
Стефан
