Хвани И Пусни - репортажи

[Paviljon]

Здравейте младежи,

Колега M65 поздравления за споделения излет с хубав репортаж

Миналата седмица взех отпуска да си почина душата малко. Първо на море, а в края на седмицата специално отделено време за риболов на пъстърва. Откога го чаках този момент за целодневен риболов на пъстърва.

Денят 13.07.2014 г. Числото фатално, но пък викам си може и късмет да имам Ставане доста рано, в 3,40 ч. Чак и аз се зачудих на себе си. Спретване на багажа, няколко сандвича и скок в колата, че дълъг път ме чакаше до достигане на реката, която бях набелязал още през седмицата. След няколко часа шофиране по завои, изкачвания, спускания, среща по пътя на пресичащ таралеж и прибягващ заек бях вече на реката. Докато пътувах сърцето ми биеше учестено от вълнение. Отивайки за пъстърва винаги съм изпълнен с вълнение. Надянах всички такъми по себе си, фотоапаратът задължително и промокаемите сандали. Спуснах се към реката, а тя отдалеч издаваше присъствие с приятния си ромон.





Завързах в края на линията една блесна вече екипирана с единична безконтрена кука и започнах кастингите. Имаше плахи почуквания, но не и закачане. На моменти наблюдавах как примамката преминава покрай някоя пъстърва, но като че не я отразяваше. Викам си сменям с една друга въртележка от кутията, която още не е оборудване с единични куки, но затова пък е с премачкани контри. Заметнах по същите места и хоп веднага започна преследване и няма и много и първата рибуна влезе в кепа



Не голяма, но след снимка и освобождаване с предварително охладена ръка се върна обратно в укритията си. Усмивката се настани на лицето ми Тук са значи петнистите красавици. Оставаше единствено да ги открия и да си пробвам късмета с надхитрянето.

Реката се течеше спокойно покрай мен и на моменти се премяташе от поредното водоскоче в следващия вир. Водата беше кристална и прохладна, а всичко около мен беше пропито от песните на птичките, прелитащи на моменти пред мен и от свежата зеленина, покрила всичко наоколо.









Ето, че и слънцето се появи осезаемо и златистите магични вирове се появяваха един след друг







Гледайки ги така си представях само какви риби се крият в тях, застанали зад укритието и дебнещи преминаващата храна. Започнаха да зачестяват кълванетата и хванатите риби, като размерите бяха в диапазона 26-27 см. Имаше и няколко маломерки, но определено бяха рядкост.





И моментът на свобода

Започваше да се усеща магията на пъстървовия риболов, а нали това е целта. Направо изпадаш в друго състояние. Красотата е навсякъде около теб, а душата сияе и й е спокойно. Важен е моментът

Рибите следваха една след друга, местата също, от красиви по-красиви и с причудливи природни форми.







На последното място ме натресе страхотна риба 30+, която първо преследваше блесната, след това я налапа и направи здрав удар и подскок над водата, като торпила, но се откачи и не искаше да повтори. Закачих воблер с премачкани куки, за да променя вида примамка и заметнах. Два оборота и въдицата отново се огъна под силния напън на петнистата красавица. Отново подскок и плясъци и отново се откачи. Не можах да я хвана, като със сигурност изплаши другарите си от съседните вирове. Краката ми се разтрепериха от вълнение. Каква страхотна борбена риба. След десетина минути на друг подобен вир подобна ситуация. Риба от същия калибър също удари зверски и с няколко подскока отново се освободи. Останах без дъх, а и с неуловена все още по-голяма риба.



Затова пък рибите в мярката под 30 см налитаха също и се закачаха на примамките.




След кратка фотосесия на част от тях, бързо отплуваха в хладните води.

Предвижвах се нагоре по реката, а местата разкриваха своята красота, оставащи устата ми широко отворена от преклонение към твореца на природата.













Тук един охлюв беше излязъл на разходка. Трябваше да замятам над главата му във вира отзад, където само удар отразих.


Времето летеше, като бясно. Как се нижеха часовете един след друг и не ги усещах. Не исках да приключва тази магия, в която се бях потопил.

След лутане напред назад сред сукаците стигнах голям и дълбок вир. Приклекнах, като партизанин зад един камък и заметнах. Първите завъртания нищо, но след това класна риба сгъна въдицата и се изстреля във въздуха. Гледам я на забавен каданс дори сега като се замисля. След известна борба от развиване и шарене във вира беше кепчосана. Страхотна балканка минаваща летвата от 30 см. Кратка снимка и обратно във вира.





Съвсем се развълнувах Заметнах още веднъж и хоп втора риба, подобна на предходната. Същата борба и кръстосване на вира и накрая в кепа.


Снимка и отново обратно. Две риби за две хвърляния. Викам продължавам със замятанията. Има няма след няколко минути още две мерни пъстърви се закачиха, но по-малки от първите. Вирът гледам дълбок, пък с блесната не мога да слезна в дълбочина. Ще сложа един воблер обичащ дълбочините със сиво черен цвят. На него преди две години улових класна балканка 50+ см във Франция... Заметнах го навътре е започнах обирания. Първите няколко хвърляния нищо, докато на едно от прибиранията не последва рязък удар, сгъващ пръчката, а макарата да понася напъните с развиване на влакна. Мощни пируети във въздуха, които опръскаха очите ми. Рибата не се откачи и влезна заслужено в кепа. Страхотна охранена балканка между 35-40 см (и другите пъстърви се вижда, че са също охранени, които са хващаха).

Цели пет риби се уловиха на това място, като три от тях над 30 см.

Щастлив продължих нагоре пътешествието си. Имаше още няколко часа рибилов преди да приключи този прекрасен ден изпълнен с емоции.

Рибите продължаваха да следват една след друга и се надпреварваха, коя да атакува първа.

По едно време настана раздвоение дали да се отдам на риболова или да се захвана с гъбобер. Имаще манатарки около мен чат пат. Болшинството обаче попреминали, но все пак намерих няколко по време на риболова, които си оставях на маркирани места и на връщане обратно си ги натоварих в кепа (4-5 броя, които в момента се сушат на терасата). По едно време си помислих, ако сега ми удари някоя по-борбена риба, какво да правя с гъбети. Все пак нямам 5 ръце. И така и настана на една място, на което в началото на деня нямах и удар, а на обратно се закачи прилична риба 30+. Таман да свалям кепът и да изсипвам гъбите и тя взе, че се откачи. През деня имах откачени сигурно 4 класни риби. Добре, че имаше все пак уловени риби подобни на изтърваните, за да ми е мирно на душата

Риболовът си беше към края.

До колата се прибрах с емоционален улов на петнисти красавици и няколко манатарки



Равносметката за деня беше, че бях попаднал на уникално красиво място, изпъстрено с живот. Уловените риби не съм ги броил, но определено над 30 уловени пъстърви. Ударите доста повече , а имаше и не малко откачени риби, които поне издадоха присъствие. Размерите на рибите 25-35 см, като имаше и няколко мъника. Определено смятам, че има и риби над 50 см, но ако е рекъл Господ догодина ще пробвам отново.
Надявам се мястото да си остане така непокътнато и занапред. Не мога да повярвам, че има хора, които прибират такава уникално красива риба. Сърце не ми дава да отнема живота на тази живинка.

Поздрави с последния кадър и наслука на всички

[bgfishingmaniac]

Страхотен репортаж и най-вече снимки!

Аз намирам трудности да снимам пъстървите си дори със сапунерка или телефон във водонепромукаем калъф. Някак си не мога да съчетая няколко фактора: да опазя фотото от намокряне, да запазя рибата в най-добра кондиция без да излиза от водата и направя читава снимка.
Трябва да призная, че това е постижимо за рибките които мога да държа с една ръка, но за батковците и каките - не става!

Колега - може ли да споделиш как го правиш и то с DSLR?

[starlight]

Павка, направо ме разби с този репортаж
Супер се е получило... Някой работят, други ловят.
Насъбраха ми се два репортажа вече, а все още не успявам да намеря време да свали снимките.
Ще гледам тези дни да намеря малко време.

Колега bgfishingmaniac,
С колямото фото е почти невъзможно да снимаш рибата сам, докато я придържаш с другата ръка
Колегата снима с телефон или нещо по-автоматично
Аз например за рибите си държа един ударо и водо устойчив фотоапарат (Lumix DMC-TS3)

[kontev]

Здравейте драги пускачи,

Поздравления за хубавите снимки на m65 и веселото клипче на pingvino!

А репортажът на колегата Paviljon направо ме остави без дъх и благородно му завидях на пълното с манатарки кепче.
Окраската на последното обаче кърти миФки и никак не е чудно, че петнистите се чувстват комфортно в него и позират за снимки с финес

След като не намерих време да пусна отделни репортажи за последните си няколко излета, ще се опитам да синтезирам най-интересното сега.

Започвам с няколко снимки и клипчета на най-добрите като размер риби.

Хубав, мъжки балкан с повече от добри за моите представи габарити:




Ехидна усмивка от моя страна, за прикриване на вълнението




Благодарности за емоциите, пожелания за нови срещи, покани на възрастни роднини и приятели, целувка и:

Друга риба, от друг континент, предполагам и от друг пол, но от същата река:




Доколкото знам, е спорно дали релийзът на този вид е добра идея, но реших, че въпреки невъзможността да се размножи и възможната конкуренция с местните братовчеди, си заслужава някой да я улови отново:

Освен реката, другото общо между тези риби е, че и двете удариха на блесни на цена под 2лв, след като продължително облавях съответните места с най-различни други примамки.


По-скромна риба от друга река, но ценна за мен, защото я улових на самоделен воблер:





След като преди известно време си удавих фотоапаратчето(в последствие оправено), се сдобих с дурако и водоустойчиво такова и направих няколко опита за снимки под вода:












Ще завърша с няколко снимки на едно случайно открито поточе:







Бях много приятно изненадан, когато се оказа, че в приказните вирчета на поточето се крият такива джуджета:



Разбира се, дано не става дума за джуджета, а за малки деца, които ще успеят да пораснат необезпокоявани

Поздрави и успехи на всички

[stankof]

Последните два репортажа са просто спиращи дъха!
Голямо благодаря и на двамата колеги -Paviljon и kontev поднесли неповторимите снимки от своите незабравими моменти на реката!
Браво

[Paviljon]

Привет колеги,

Колега Kontev страшен звяр си докопал с въдицата. Кефът е бил на макс ми се струва. Поздравления за репортажа също.

Колега bigfishmaniac снимането е трудна работа и то най-вече на реката. Трудностите са породени от факта, да не се удави апарата (DSLR), но си струва при снимките. Част и с телефон се правят, но според ситуацията. Голяма част отснимките не стават разбира се и не се качват, но останалите говорят сами по себе си.

Миналата седмица се понесох командировка в страната. Оставаха по няколко часа на ден за любимото хоби. Търсих все хищници, а сред тях и петнистите красавици. Първите риби бяха трудни поради замътените реки наново, но пъстървите бяха в силата си. Направих за два часа риболов на една река по пътя докато се прибирах вече към София. Реката си беше с голяма вода, студена, но бистра като сълза Дано да са там петнистите си виках. Приближих реката, а и обхвата на телефона изчезна (това не беше хубаво, защото официално си бях на работа. Добре, че никой не звънна ).

Реката се лъкатушеше сред полягалите камъни и правеше интересни завои на места.



Не минаха и пет минути и удар Рибата 27-28 см. охранена веднага раздруса въдицата и след малко вече плуваше в кепа, откачена от безконтрената блесна. Снимка и хоп обратно, а тя само това и чакаше и форсира мощно обратно към укритията.







Там са значи красавиците с червени точки. Понесох се от място на място, а душата ми пееше за няколкото часа открадното време за риболов. Реката беше приятна на газене, а и как извиваше само снагата си по отделните вирове. Имаше по някое и друго закачане на риби, които в повечето случаи се откачаха преди да ги докосна с охладена ръка.

На това място ме атакува красива борбена риба около 30 см.






Водата беше със силно течение имаше офанзива при изваждането, но рибата се притаи за малко в кепа преди отново да поеме към ловните полета.

Такава усмивка грееше на лицето ми

Минутите се нижеха като луди, а имах още известно време за риболов преди отново да поема в посока към София.

Местата уникални и пленително красиви. Снимките говорят сами по себе си.











На едно от местата ме атакува още една красавица със сходни размери на първите две.



Снимка и обратно в реката.

Времето вървеше към края, а на мен никак не ми се тръгваше, но за съжаление трябваше. На всичкото отгоре бях подгонен от едни овчарски кучета покрай реката и започна препускане по реката през глава, като че бях на триатлон. В крайна сметка излезнах невредим, освен, че слънчевите очила ги посях някъде (втори вече чифт).

Важното беше, че в реката има живот. Уловиха се 7-8 пъстърви, болшинството мерни, като три от тях около 30-те см. Всички си плуват обратно в реката, само спомените в мен

Поздрави с последния кадър и наслука

[starlight]

Първо, да благодаря на всички колеги, които ни радват с репортажите си. Радвам се, че темата върви в правилната посока и се надявам повече хора са осъзнаят, че това е начина да опазим реките, рибите и природата в България.

Та моя милост взе, че успя да намери малко време да драсне няколко реда относно един риболовен ден състоял се на 27 Юни, Петък. Почти цял месец по-късно От работа се попилях... Стандарно тръгване от София към 08:15 (все пак сме двамата с Димо) След дълго лутане из реки като бози, спряхме на една рекичка, в която имахме надежда, че ще е бистра, но уви....



Нищо, реката е бижу, ще се провери отново Търсенето продължава... Три часа по-късно успяхме да нямерим бистра рекичка. Спряхме за малко на едно вирче, метнах и бам, едно малко красиво балканче излезна за снимка:



Казахме си, това ще е реката, а и отгоре на всичко беше станало 13:00 ....
Нахлузихме екипировката и газ нагоре. И започнаха едни красоти... Направо забравих 5-те часа лутане с колата....
Вирче:



Рибка:

Вирче:



Рибка:



И още красоти:









Димо си набра малко от тези:







И така приключи този прекрасен ден

[баш майстора]

Много ти е хубав репортажа, ама сега е средата на седмицата и някои сме на работа... съботата е далече... прояви малко такт, моля!

[starlight]

E то и аз съм на работа де, но сега намерих време да драсна няколко реда.
А и репортажа е от преди три седмици. Има още два, но тях по-късно

[kontev]

Поздравления за последните хубави репортажи, прекрасните снимки и не на последно място - за хванатите рибки
Напоследък цялата тема е на червени и черни точки и поради невъзможност да я разнообразя, продължавам в унисон с малък репортаж от един уикенд в прекрасните Родопи.

Започвам с няколко снимки от яз. Голям Беглик, на който не отделих почти никакво риболовно време:





Не отделих време и на другите язовири в околността, теглеше ме към някоя река, поради което запалихме колата и се придвижихме до една малка рекичка или по-скоро поток.
Сглобих набързо УЛ такъмче, отказах се от ботуши и гащеризон, прежалих сандалите и босите крака межу тях и късите гащи
Спинингът в рекички с такива габарити е труден, за някои дори невъзможен, но за сметка на това е много прецизен и динамичен и лично при мен, адреналинът е на максимум, въпреки скромните размери на обитаващите ги рибки.

Тръгнах нагоре по потока и с радост установих, че в повечето вирчета се спотайваха такива рибки:




Неусетно, гората се поразреди и поточето навлезе в красива горска полянка, където поради по-слабия наклон се беше образувало тясно и дълго вирче, с по-слабо течение и големи за водоема дълбочини, от сорта на "до коляното"

Условията ми позволиха по-далечен кастинг и още на първата проводка, след 2 слаби почуквания, последва приличен удар и излезе този много красив и още по-борбен рибок:




Честно казано, вдигна ми адреданила повече, отколкото риба с двойно по-големи размери, на по-голяма река.

След снимките, отплува, като обезумял, все едно не беше излизал от водата


Междувременно, един рак ми полази босия крак, с който бях стъпил на един камък и беше ИЗВЪН водата... Срам голям, кракът ми се оказа по-добра примамка от вмирисан кокал, който все пак трябва да се потопи във водата, за да примами раците )))



Завършвам със снимка на по-прилична риба, от друга, малко по-далечна река, за съжаление, доволно полазена от чичковци с телескопи, които пускат красавиците в сгорещена мазнина или в най-добрия случай ги пекат на керемида.... Рибите бяха много по-нарядко, в сравенение с миналата година, когато посетих същата река.




Ако темата се чете от хора, които взимат и консумират ценните видове риба, ги призовавам сериозно да се замислят, кое им доставя повече удоволствие - улавянето на една хубава риба или изяждането й ? Ако е първото, защо тогава пристъпват към второто? Ако пък второто ги радва повече, защо изобщо се занимават с риболов, като така или иначе, разходите по него надвишават многократно себестойността на хванатите риби.

А на малкото, които мислят в перспектива и уважават природата, пожелавам повече и все по-големи рибоци !

[Paviljon]

Колега Kontev страшен репортаж. Накефих се максимално. Бил си на красиви места, а и слука си имал, а поднасянето й за радост на нашите очи и души приказка.

Мисленето за съжаление на голяма част от риболовците по реките (пъстървови или други) е на принципа "след нас и потоп". Важното е да се вземе каквото може, та дори и с надвишаване на задържаната бройка, защото не е ясно какво ще хванат в последствие. В такива случаи риби почти не остават и се чудят къде е отишла рибата. Хубавото на такива теми е че малко или много на част от риболовците се замислят дали да не пуснат уловената риба и да започнат да практикуват "хвани и пусни".

Поздрави и наслука и повече риболовни емоции.

[starlight]

Колегата Kontev се справя прекрасно!
Аз обаче имам една лека забележка, но предполагам, че той сам ще се досети след като прочете репортажа ми по-долу

Настана време за нови репортажи.
Първото събитие се проведе на 11 Юли 2014 Петък.
Бойното кръщаване на новата ми придобивка

След около 3-4 месеца мъки новият ми кеп вече е при мен.
Казвам мъки, защото направата му отне доста време. Мрежата беше най-сложното нещо.
Трябваше да е без възли, за да не наранява рибките. Купих си няколко фабрични кепа, докато намеря подходящата мрежа

Ето го и него:



Заедно с Димо, тръгнахме да обикаляме разни реки и да търсим петнистите.
Реката ни посрешна кристално чиста:





Не след дълго успях да кепчосам и единствената рибка за деня



Красоти не липсваха, поне те са си все още там където трябва да бъдат...





Ето и клипче с пускането на рибката, която май не и се тръгваше много много

---

Второто събитие - 18 Юли 2014, отново Петък.

Озовахме се на една уникална река. За съжаление, обаче беше леко мътна.
На всичкото отгоре, по обяд започна да вали и гърми и така има няма два часа.
Рибки имаше, но бяха леко мудни... Така и не успяхме да изваним някоя за снимка.
Все пак, ето малко снимки на красоти:









Тук слънцето изгря отново след дъжда, а реката се размъти доста и вдигна нивото



Поздрави

[Paviljon]

Страшен си Мариянски

Относно кепът мога да потвърдя думите на колегата, че мрежите са подбирани от него с цел минимално нараняване на рибата от по-големи възли. Така или иначе рибите се пускат обратно. И неговия и моят кеп са правени по един и същи начин и мрежата беше от възлово значение. Добре, че станаха поне тази година, за да ги топнем във водите, примесени с някоя и друга петниста красавица.

Поздрави и наслука и да продължаваме в същия дух

[kontev]

Поздравления за хубавия репортаж Starlight и честит кеп, дано извадиш с него риби, които зорлем се събират вътре

Аз обаче имам една лека забележка, но предполагам, че той сам ще се досети след като прочете репортажа ми по-долу

Ако визираш кепа ми, до преди малко даже не знаех, че има безвъзлови мрежи и винаги съм търсил с максимално големи отвори, за да са по-малко възлите, а и за да се заплитат по-малко примамките, като така успявам да освободя по-лесно и бързо рибите. Но след като вече знам, че има мрежи без възли, ще потърся такава.

Ако забележката ти е свързана с друго, моля да поясниш

[Paviljon]

Привет младежи,

Тази година много мъчна по големите реки. Все кални, мътни и големи. Тъкмо се поизбистрят, а аз в офиса. Тръгна ли на път отново замътени. Та тръгнах командировка миналата седмица и където и да се обърна по пътя хвърляйки по едно око от мостовете, отдолу реките тотални бози. На 31.07.2014 г. привърши работния ден от срещи и поех с колата да потърся река, която става за хвърляне и вероятен риболов. Бая обикаляне падна, докато към 18.30 ч. намерих едно малко поточе, което беше бистро Бях минал няколко пъти оттам, а не го бях видял. Може би заради джунглата, която беше покрай него. Джунгла не джунгла спирам. Спретнах се със скоростта на светлината и хоп на първото място. Виждаха се преминаващи кефали, които само чакаха нещо да им се изпречи на пътя, задоволяващо апетита. Реката не беше голяма, но цялата покрита с подводна растителност, което допълнително затрудняваше риболова. Намерих участък, който позволяваше замятане. Първо замятане и кефалите се спуснаха в гонка за атака. Закачи се един младеж (26-27 см), който след снимка на сухо се върна обратно при другарите



Наблюдавах го как се скрива в дълбокото и като се загледах под водната повърхност останах с отворена уста. В чистия участък на 20-30 см дълбочина беше като магистрала от прелитащи кефали (малки и големи). След атаката на един от тях не искаха да повторят обаче. Тръгнах да се провирам нататък сред коприви, храсти, надвиснали клони. На моменти се оплитах като пате в калчища, а косата ми се покри се перелина от паяжина. Местата, бяха толкова обрасли, че едвам се провирах, камо ли да заметна. Ако нямаше храсти, тръстики и какво ли още не, подводна растителност имаше навсякъде. Като се замисля, идеално място за едри риби. Трудно за ловене, но не и невъзможно. Замятах на топчест воблер, който съблазняваше за атака, но не винаги се реализираше закачена риба. Стигнах до едно място обаче, което беше хем сравнително чисто откъм храсти, хем от подводна растителност. Беше си дълбоко, като гледах мястото. докато се приготвих за замятане забелязах 5-6 сенки на едри охранени риби, които обикаляха бавно, като акули пред атака. Ето го мястото:





Все едно бяха шарани Стояха в дълбочина, повече отколкото закачения воблер можеше да се потопи. Внимателно без да мърдам излишно смених с друг воблер, потъващ, който е извадил сериозни пъстърви наскоро, а и преди време. Ударите на сърцето биеха бясно, а то щеше да изкочи от гърдите. Заметнах в очакване, но уви воблерът се оплете при полета си. Само активизира кефалите и ги напрегна. Заметнах още веднъж, и с първите обороти рибката се потопи в дълбочина. Кефалите правиха кръгове около него, докато един не атакува. Такъв бесен удар и мощен плясък сред спокойната вода. Рибата беше сериозна. Добре, че кепът беше на гърба и се проврях сред папура и го загребах. Много красив, едър кефал се бореше в него. Изнесох го нагоре по брега, защото рискувах да се гмурна заедно с него в тъмната вода. Рибата около 40 см. с широк изтумбен корем. Краката ми трепереха от вълнение Щракнах една снимка и хоп обратно във водата. Бях сигурен, че рибите са се разбягали, но не. Кръстосваха отдолу на метър дълбочина. Заметнах още веднъж без да очаквам следваща атака, но напротив. Последва зверска атака на друг кефал със същите размери, но направи кратко развиване и набиване в подводна растителност и се откачи. Голяма риба беше и този, но се освободи. След това всичко се изпокри.

Ето го младежа


Провирах се още известно време сред джунглата, но единствено удари отразявах и виждах рибите, но трудно се закачаха или оплитаха сред гората от потопени треви.

Тръгнах си емоционално зареден и това скътано местенце, което криеше своите тайни. Как не съм го видял досега. Друг път отново ще пробвам. Там определено има големи риби, съдейки по укритията, които имаха.

Поздрави и наслука