Fishing Mania Форум

Много се колебах дали да пиша .



Днес си поставих въпроса:

Трябва да се коментират определени неща ?

Да

Как трябва да запомним големите моменти или защо се снимаме прегърнали някого , вместо по най - естественият начин да го увесим и усмихвайки се да го придържаме да не се клати много , че ше излезе замазан..

Разгледах снимки , които харесвам и си зададох още един : Кое ме харесва у тях?


" Хуманизъм - философска интерпретация на реалността ,според която човешкото същество в своята същност е нещо имащо огромна важност. За хуманистични се смятат всяка позиция или практична дейност, които се базират на този факт.

Хуманизмът учи, че формацията на едно човешко същество би била недостатъчна, ако не се смятат за важни следните смятания:

1. Всеки човек е едно невероятно творение.
2. Човешкото същество е толкова природа, колко и формация.
3. Човечеството е като един голям супер-организъм, от който ние сме част.
4. Пълноценната връзка и кооперация са нужни за най-доброто функциониране и благополучие на човешкото същество. "

От центризмът около моята особа доказан от толкова велики умове и подклаждан ежедневно от любовта ми към самият мен и моята уникалност започвам да забравям , че не съм единственият , който левитира над земята дееба .
Често сблъсаците на неголяма височина между волно жужащи водят до болезнени падания завършващи с наранявания в ниската част на гърба или за по запознатите в Глутеусната област ,като южуали унижението у главътъ е по-болезнено синкята на гъза. Без излишно зацикляне е редно да добавя, че именно горепосочените доводи водят до неизбежния резултат - чувство за превъзходство над живата природа или по-просто ( както брат ми ме попита преди години ) - "...К'во ти стана бе брато? "
От другата страна Сома , като опозитен орган си бръмчи у водата и напук отказва да замени старият си часовник с нов .
Именно това нежелание да променя навици , съхранило тоз плоскоглавец толкоз време показва чисто и откровенно душевно разголване , което се тълкува , като глупост породена от невъзможност и гласно иразена с - " Ебаси тъпата риба ! "
Това подтечение известно като трансхуманизъм изповядвано от индивиди безцелно лутащи се между двата пола води след себе си много съвременни шедьоври , като посоченият(който няма да кача по обективни причини) :



Разглеждайки го трябва да отбележим ,че има много начини да бъде изобразена победа , но най-разпрострненият е Победителят да бъде поставен композиционно по високо от победеният , като драматизмът на завършващата битка бива подсилен с крак върху главата на Звяра , чиято уста е отворена не за да си помислим , че е изтощен до смърт , а за да видим големите му зъби.
В нашиат случай композиционно центъра е зает с риба , която е зяпнала от учудване какво натоварване могат да понесат шийните и прешлени. Това обаче подчертава настрението струящо от героите убили гиганта в тази неравна борба. Дисонансът в изобразяването на двете страни бива подсилен от мащаба на главата на сома и малките усмихнати главички.
Неизбежно идва въпросът: - Как тия главички са се сетили да овесят на винкела тоз демон ( дет само идното лято ше излапа поне двама - трима кротко- ловящи-си-бабаки-плувкаджии ) и така революционно да променят композицията ?
Ни нам...









Има и друго течение Платохуманизъм базирано върху постулатя за смирение,пуризъм и разбиране , че малцина са хората помогнали за прогреса на човека излизайки с печат "брак" от конвейра

За да разбереш Сома трябва да се сближите , като близостта в началото на всяка връзка е доста силна, необуздана и като понякога се случва да е равнопоставена( тази снимка ми харесва най- много и ще си позволя да я приведа , като пример):





Както добре знаем въдухът и водата са две изключително динамични материи с разлика от има -няма 1000 пъти в плътността. Именно това допринася тази снимката да бъде красива, защото човек бидейки неспособен да диша анаеробно може да присъства закратко във водата(жест на Дясностоящия), докато в нашият случай се явява естествено обитание на другия присъстващ. Усмивката на лицето на сома е подсилено от премерената екзалтираност изразена отново вдясно.
Тотално е сбъркана представата за надмощие с това уравняване на главите и започваш да се чудиш , кой е победителят и кой победеният.
Единственото важно във случая, че всеки един от представените се е прибрал вкъщи и ще да раказва на внуците си , че е имало ден в който е бил победител.

Много трудно е да се допълни нещо.....Пиша тези редове, защото немога да те прегърна истински по МЪЖКИ!

Достойно за уважение!!!

long2dogs написа:Единственото важно във случая, че всеки един от представените се е прибрал вкъщи и ще да раказва на внуците си , че е имало ден в който е бил победител.

Бих добавил, че единият би се чувствал като двоен победител.
И по-важната му победа е тази, която е постигнал над самия себе си.

Благодаря ви приятели,че отворихте подобна тема.Важно е,че отново плача от радост и вълнение четейки вашите редове.Така както плаках и при пускането на сомовете от Краси.Не не се срамувам от това,което ви споделям.Това е върховно усещане,което ми е трудно да обясня с думи.Явно при мен чувствата са в повече.Искам да благодаря искренно на Никито който някога ме накара да усмисля самото пускане на рибата.Исках да пиша още но немога-вълнувам се много.
Снимката на Левака е любимата ми.Във нея има много любов и чувства.Обичам сомовете и вас колеги.Ако дарите с живот своята мечта значи тя се е сбъднала.Мъртва мечта няма.

Снимката е Убийствена!За мен това е сомско фото №1!Но не мога да разбера,какво иска да ми каже,човекът снимал умрелите щуки? Уважавам хората,ловящи сом!Те са събратя по улов и вярвам и се вслушвам в мнението им.Твърдя,че всеки има право на избор,какво да прави с уловения сом.Никито или аз,имаме сомски трофеи! И,кво?Виновни ли сме? Знам,че първият пуснат сом в България е на Никито! Това дуализъм ли е или диалектика?

Прочетох много внимателно написаното Колеги.

Макар да съм намерил смисъла (от пускането на рибата) за себе си, не със Сома, а с други риби.
Макар да не знам как ще постъпя при евентуалната ми среща с такъв воден обитател.
Считам, че тези риби трябва да живеят.
Не защото са големи.
Не защото са могъщи.
Не защото сме безсилни пред тях и същевременно способни да ги погубим с лека ръка.
А защото те имат правото да живеят, както и ние.

Те имат своя свят, както и ние нашият, но никой от техният не е дошъл да погубва нашият, както често се случва обратното.

Първата ми пусната риба дори не помня каква беше, но странно защо напоследък с лекота ръката ми отпуска хватката си над тези същества.

Не го правя нито защото съм видял от някой, нито за да го покажа на някой.

Когато пускам някоя риба никога не си пожелавам да се срещнем пак.
Дори тогава не мисля какво правя.

Просто го правя!

И ще продължавам...

Защо?

Защото искам и мога!

.............................

Звучи доста поетично,но фактите са други! Пуснатите сомове са 4бр. за 100 години! Никито,Калинс,Емо и Краси! За други не съм чувал? Колегите,които не ловят сом им е лесно да дават предписания.Ако първият ти сом е 2.40,знам последствията! Аз лично не мога да се мешам на шаранджии,плувкари,дънари или спинингисти.Не се мешам,защото проблемите са си техни.Но сомът е моят риболов и имам право да казвам нещата от извора!Между сомаджиите може да има разногласия,но това не бива да забърква колеги практикуващи друг вид риболов! Нали?

Краси,точно ти няма за какво да съжаляваш! Показа на цяла България,как трябва да се постъпи!Но ти си достигнал до тези изводи след години в преследване на сома!Темата е продиктувана от последния сом.ВСЕКИ,абсолютно ВСЕКИ би задържал такъв сом уловен с късмет,но и с умения.На това му се вика "рибата на живота"! За изградения сомаджия не е толкова важно рибата като кулинария,а като борба и изживяване. Това е разликата между сомаджията и Късметлията!

Всеки,който лови сомове е сомаджия! Независимо,как!Спининг или кльонк,на дъно или с плувка.

.............................

Краси,Вие сте само четирима и се надявам да стана 5-тият или 105-ият!Пак опираме до толерантноста,а тя е да разбереш другия,да се поставиш на неговото място.Това ни липсва,като нация! За да постъпи някой,като вас му е необходимо да извърви определен път.Господ решава изведнъж,да те дари с голяма риба и ти не се замисляш,кво да я правиш.Но когато целенасочено търсиш трофея,у теб се изгражда уважение и респект,към съперника-трофейния сом!На мен също ми е жал да убивам сом,но понякога си го позволявам.Но съм пускал,верно малки. Има време и ще стигнем до там,да се пускат трофеите от всеки!

boababa написа:Има време и ще стигнем до там,да се пускат трофеите от всеки!

Но за да се пускат трофеи, е нужно да осъзнаеш, че трябва да се пускат всички малки.

.

Трофейни риби са пускани от Никито,Жоро златаря,Канибала,Венци,Васко едрото,Калин,Краси и от мен.Това е което аз зная.Малки до 3кг се пускат от всички.Нека даваме личен пример,а хората ще разберат сами защо.

Лорда каза доста неща в първия си постинг ... Аз имам едно уловено сомче което задържах... да първото ми сомче в живота ... замислих се ... но .. не успях да се преборя с вътрешното си АЗ. И аз до скоро си мислех , че уловената риба си е МОЯ и само МОЯ... Да но когато се запознах с "Лорда" и той ми спомена , че си пуска щуките , а аз дори нямах среща с зъбатката ... тогава на бира му обещах първата ми щука в живота да се радва на свободата си. Още на следващия ден имах възможност да се преборя със себе си .. и УСПЯХ. Още помня чувството . Рибата бавно да се отлепи от ръката ти , да те погали с опашка , да извърне глава сякаш казвайки "БЛАГОДАРЯ" и бавно и величествено да потъне в своя свят. От тогава имам повече пуснати щуки отколкото задържани, дори на Ръжево ме обявиха за луд... "това ти е единствената риба за деня що я пускаш бреее??" .. 35 см щука, която се надявам да ме дари пак с удоволствието да ме събуди в лодката, когато вече ме е налегнало отчаянието , че само си къпя примамката. Точно този момент когато се установи МАГИЧЕСКАТА връзка между рибаря и рибата .. тази една секунда , за мен , е магията наречена РИБОЛОВ , не керливите торби пляснати с полуразложена риба пред блока и пъчещ се пред погледите на бабите охилен та чак озъбен "Рибар". Първата ми спиниг рибка за годината си плува .. на Лорда също.. И когато едни софианци доидоха да им покажем близо 40 см кефал на Лорда .. останаха изумени "Как ама вие сте си го пуснали?" Те не осъзнаваха дори какво сме направили.. Не им отговорихме .. Усмивките на лицата ни казваха достатъчно ... дали нашата ЖИВА рибка ги е видяла .. ДАНО... С нея ще се срешнем пак .. тя ни ОБЕЩА