Моята история

[Pike1]

Магията на кльонка е съвсем различно нещо от Тролинга.Естествено е да сам влюбен в кльонка.Но аз съм реалист човек..............Именно за това ми е интересно и имам желание да се науча и постигна някакви резултати.Тръпката е злично приятна,но любовта ми е кльонка.....дано си ме разбрал сега.

Аз съм ГОСПОДИН НИКОЙ в риболова на сом.Реализма ми е достатъчен за да го осъзнавам.Нямам трофеи по отношение на тази риба, но това е само стимул да се развивам и търся.Има обаче една подробност.Аз не искам просто да ловя сом.Аз искам да ловя СОМ НА КЛЬОНК.В това отношение признавам, че съм направо вманиячен.Емо убеден съм, че и ти ще ме разбереш.
Откъде започна всичко...Преди доста години гледах някакъв сръбски научнопопулярен филм.Мисля , че беше някакво състезание, можеби на Дунав.Беше пълно с лодки.Тропаха си хората, клатеха си такъмите и ..........прас...хващаха сомове Най-яркото, което си спомням е ,че оловата им/не куките/бяха прикрити с червени пискюли Бях чувал за кльонка, но за първи път го видях в картина.Изумих се.
От този момент идеята да се науча да правя това невероятно нещо ме завладя.Мислех си, че е достатъчно да се науча да кльонкам и ще хващам сом след сом.Колко наивен съм бил Така се започна. После поради една или друга причина в моя живот изоставях тази идея и пак и пак се връщах към нея и така много пъти до по-миналата година.
В началото се сдобих с някаква купешка измислена съчка.Помня, че струваше 12лв.Добре ами сега..... Нямах никаква информация.Почнах да гледам при руснаците./vlasenko.ru/И до ден днешен там си стои тяхната библия, прословутата статия на Атанов "Поговорим о квоке" и още "Голос твоего квока" , "Про сома на канале и не только" ...и т.н. Видях чертежи на кльонкове и схемата на движение на ръката.Първо я повтарях пред огледалото и после бой във ваната докато ми се схване ръката Започнах да кльонкам където ми падне.Самия процес ми доставя удоволствие.Кльонкал съм на Доспат.Кльонкал съм в морето.Тия водоеми не ви ги препоръчвам.Не кълве Много бъзици отнесох от приятелите.Янко пищеше, че му плаша шараните, ама аз си кльонках без да ми пука. И ето, че в един момент се получава.Придобиваш някакво усещане за повърхността на водата и започва да се лее звук..красота ...кеф. Снабдих се с уфимка и айде в един гьол със сомове.Сложих за стръв някакви размразени каракуди и почнах...направо с две въдици.Мислех, че ще ги спукам Мъка мале.Вятърът ме носеше напред назад. Влакната отиваха във всички посоки, махах с греблата и от време на време успявах да ударя с кльонка колкото да си измия очите.Пълен провал.После имаше и още опити и все същия резултат.Риболов на кльонк по принцип не кълве
Мина време.Доста...и пак са върнах към идеята.Влязох тук. В НАШИЯ форум и нещата почнаха да ми се проясняват.За това съм благодарен на всички, които споделят безкористно.Аз нямах късмета да срещна учител.Всичко съм научил от тук.За пръв път видях истински кльонкаджия на живо миналата година-Павката.Е сега и аз съм истински кльонкаджия Много се гордея с това.Бяхме на поредната тренировка с брат ми и Янко.Тъкмо излизаме, спира до лодката джип, излиза един голям човек и вика:-Как е колеги има ли?....КОЛЕГИ.. Познах го от една снимка и умрях от срам, защото какви колеги сме ние само си плакнем стръвта.Направих веднага пълни самопризнания.Павката обаче е уравновесен пичага:-Споко вика ве, ще хванете, не е чак толкова сложно. И някак си донесе със себе си и кадема, защото малко след тази среща чудото се случи.Хванах първия си сом/сомче / на кльонк.
После нещата потръгнаха.Започнахме да ги хващаме.Не само аз, но и хората които прихванаха покрай мен идеята и ми повярваха.На първо място Янко, брат ми и още няколко приятели.Всеки си мина по реда Спокоен съм и в същото време не преставам да се вълнувам с всеки удар.Магията е тук.Чудото не спира. Знам, че някой ден, ще хванем и трофей.Само да сме живи и здрави.С всеки риболов прибавяме по парченце към този невероятен пъзел.Лично аз не бързам за никъде.
Научих се да чакам.

ПП.Уважаеми колеги и приятели не ме оставяйте моля сам в тази тема. Разкажете и Вие Вашите истории.Без значение дали става дума за кльонк, тролинг или други методи.Все пак всички сме от една партия-СОМСКАТА

[LVitchev]

Не си сам,има доста като тебе Преди доста години,ходехме редовно на Овчалица при /лека му пръст/Нонката.Те си влизаха да чукат,аз обаче мягах от брега като луд с едни спининги и с монофил/още нямаше конци/,клатушки и разни измислени воблери.Така се запалих сериозно по сома,след близо 20 години забрава на тази велика риба.Казвам забрава,поради протата причина че като младежи,спяхме всяко лято по бреговете на Марица и го гонехме на дъно Попови прасета се копаеха през дена,пиявици се вадеха от тинята,воден червей вадехме,жаби се ловяха,абе ловяхме все на познати ви примамки.Пораснахме,взеха да ни занимават дългокраки-руси и черни сомици,така и заебахме сомовете както и бяхме започнали да ги ловим.Е,дойде момента пак да се подпалим и така от Овчарица тръгнаха пак нещата и го подгонихме по всякакви водоеми но пичовете кльонкаха а аз на спининг с нищелката,блесните и по късно с воблерите по Марица,щом ми отвориха очите че взима и на Маричката на тия пластмаси и дървета Слушах ги как кльонкат,воза се и държа пръчката като сърък от лодката и така не успях от десетината возенета да извадя сом на кльонк/друг кльонкаше,аз нямах разрешение че само плясках/и така,докато преди две години реших че ще се уча сериозно и ще ставам кльонкаджия Веднага спретнах такъми,имам ги в изобилие от преди,купуване за всякакъв вид риболов и ми влезнаха в употреба.Накупих и нови такъми,мултипликатори и всякакви простотийки и дрънкулки,че да съм в крак с модата.Купих и един кльонк,карбонов за 60лв и атака.Кльонках си по малко и си тренирах,докато на третия ден реших че съм готов и нападнах моя язовир Удри,удри,нищо,цял преди обяд си киснах във водата,докато по едно време тръгна да ми взима въдицата.Аз и до сега не съм сигурен дали наистина кльонкам,особено когато има вълни,нещо ми се размътва главата и губя такта Така на третия ден след тренировките си хванах първата риба.Имах още две ходенета но повечето тролинг с рядки спирания и тропане по половин час.Следващия сом си хванах на Дунава/беше пак сомче де/и от там като се почна,колкото пъти влезна,все малки,малки,малки,даже се чудех как взимаха тези големи каракуди,по големи от самите тях.Така до миналата есен,когато отидохме на Кърджали,там си хванах три риби,няколко сериозни риби си отидоха поради моята простотия,обаче не ги броя щото не ги видях Точно бях хванал поредното бебе,върнах се в бивака и взех да се оплаквам че то хората вървят възходящо и на горе с килограмите,а аз каръка вървя на долу и вече просто нямаше къде по надолу да вървя и си казах че ако не извадя голям сом нат 5-6кг ще спирам да чукам Е,господ си знае работата и явно ми повярва че ще се отказвам и взе че си навря средния пръст в задника ми,ама пак само до нокъта Метнах едно соме 11-12кг и две по-малки,та пак ме върна в играта.Е,това е моята история,малко цветно написана,но истинска и реална като мене.Сега ще се борим да стигнем до капитан,майор или полковник,за генералските пагони има време,както и ти каза,научени сме да чакаме и да търсим а това,рано или късно се възнаграждава

[boababa]

Слабаци,такива! Защо разкривате чувствата си по този начин? За секса и сомориболова не се говори,а се действа до победа! Нема да споделям нищо,да не ми омекне кльонка!

[franko]

На мен ми харесаха и двата разказа.Все от някъде сме почнали.
Аз например се запалих на яз.Студен кладенец.Бях за шаран имах си и лодка за да разпъвам.На третия ден Учителя ми вика-аре малък да влизаме за сом??
Айде викам.Хванахме два кефала и потеглихме.Той с неговата лодка,аз с моята.Гребане,гребане- обърна ми се дамара.Прътите бяха Липно 2.7м фибростъкло,влакно 0.7мм с 60гр олово и една кука.Вързахме лодките една за друга и той започна да чука.В първия момент си рекох,защо не си чакам шарана ,а се излагам тук с някакво си пляскане по водата.Карай,гребал съм 3-4км,ще стоя.Задуха вятър и линията доста започна да бяга в страни.Излязохме на брега и отрязахме два ,три клона и ги вързахме за моята лодка (нямаше парашути).Така отбихме малко порива на вятъра.След близо час на вода и пръта ми се огъна ,ареее останах без стръв.Помислих,че кефала е напънал и се е откачил.Вяра ,не хващах,че може да ми клъвне сом след това тропотене по водата .След малко и на Учителя пръта се огъна и той остана без стръв.Така започна всичко.На другия ден ставане рано и подхранване .Хванахме около 5-6 кефалчета и аре пак 3-4 км-колеги на Бухалов.За около 2 часа престой и останахме без стръв.Върнахме се в бивака и хванахме два кефала.Повече ,не даде и бързо пак на мястото където кълве.Пускаме ,кльонкане и хоп ,пръта на тичъра остана да пие вода.Аре малък вика сложи ръкавицата и ела да го хванеш .Прехвърлих се в неговата лодка и зачаках да видя ,какво ще се покаже и ...О Чудо!!Сом,сом,сом .Бръкнах му в устата ,както бях инструктиран и го вкарах в лодката.Беше около 8-10кг.Кво праим ,му викам.Излизаме-беше отговора .Е,как!! Аз имам стръв,чукай още малко и аз да хвана един.
Курец!!Прибрахме се в бивака.Бях хем ядосан,хем доволен.Давай кльонка викам на учителя,като не искаш да кльонкаш,сам ще се справям .Какво пльоскане ставаше на брега хаха от съседния бивак идваха да ми правят забележка.Заебах шарани и всичко.Мустака ми беше влезнал вече.До края на почивката влизахме още няколко пъти,като всеки път оставахме без стръв .Прибрахме се в Пловдив и като се почна едно кльонкостроене.Бях ангажирал стругари,фрезисти абе све.Всички клонкове ми бяха от алумин.Една година чукане,къде ми падне и най вече във ваната .На другата година отивам без тичъра.За 5 дена нямам и сторване.Ебаси мамата има още да уча си викам.Сега вече,като съм по на вътре в материята си знам,че не всеки ден е Великден.Тогава обаче бях отчаян.Продължавах да си правя клонкове и да ходя на Пясъчник и Антона докато най на края ме огря едно сомче 6кг.
Продадох и раздадох всичко шаранджийско.Бях станал вече сомаджия.
Годините си минават!!

Снимката е от тогава -2000г.Край с шараните .

[Pike1]

Слабаци,такива!

Александре, тук не съм съгласен.Предполага се , че сега трябва да си начешем езиците, да пускаме разни лафове, ама това не ми е интересно.Аз те уважавам много като риболовец, но не толкова заради безспорните знания , които имаш по отношение на тролинга, а заради големия ти ХЪС.Само дето в това отношение аз няма да ти се предам, бате.Толкова съм инат и нахъсан, че ти е бедна фантазията Давай да влизаме заедно в една лодка и да видим кой пръв ще каже ....ИЗЛИЗАМЕ.И това не е най-лошото Щото ако ти пусна Янича ще изгниеш вътре.Тоя и мен изморява , заеби.Ако ти омекне кльонка аз ще тропам.Нямаш грижи

[LVitchev]

Боабаб,пак се изпразни в шепите си За всичко се говори,ако те е срам да си кажеш как си тръгнал и как си надничал през раменете на големите за да научиш нещо,трай си.Ако пък си спал със сто жени и не си кажеш,каква е ползата от това че само ти ще си знаеш Пази се,мълчи си за жените че ако Тролина научи,както сте в лодката редовно,да не се опулиш като я видиш на средата на язовира да вади кирката и да я забие няколко пъти в дъното на лодката Много си ми смешен,дебнеш от страни като лалугер

[Pike1]

Бат Любо, навремето буквално живеехме на Овчарица по скендерите.Бяхме със смешни такъмчета.Хващахме риби и от време на време разни говеда ни отнасяха линиите без никакъв шанс да ги спрем.Месеци наред гладувах като студент, за да си купя една макара от Орозов.Той тогава държеше едно малко магазинче до съдебната палата.Купих си и кол за домати и си мислех, че ще ги спукам.Тогава се появи Нончо/както казваш лека му пръст/ и се спусна желязната завеса....Овчарица е най-голямата ми болка.Мале що не ме пуснат сега там с кльонка

[Ivak11]

Нямам ясен спомен кога е бил първия ми сом. Дунавско чадо съм и там щеш не щеш ловиш на дъно и е неизбежно да хвнаеш сом.
Започнах риболова с яко плувкарене, и сега си ме влече зимата
После коли, възможност за по далечни пътувания и се почнаха шарани амури 4-5 дневни излети. Огромно количество багаж, смърдящи баки царевица и т.н.
На такъв излет на язовир Стамболийски ми писна да се пържа в бивака и айде с един колега да се разходим с неговата лодка. Пуснах едно грозно пате да го разходим и няма и 30 бааам размаза воблера и се откачи. До тогава бях извадил доста дребни сомове 3-4-5-10 кг но те си излизат без усилие. Та така фитила се подпали.
На следващата година вече с лодка и мотор атака естествено на Стамболийски. Много бели риби, две късания на 0,17 Спайдър и едно метрово сомче.
Естествено отделих поне 12-13 часа за бучкане, но без ефект.
После започнах да си правя клионкове, да се мъча да докарвам еднакъв звък без да ми изплюва. Мнооого часове на вода без никакъв резултат.
На един излет на Студен Кладенец дойде познат на групата от Кърджали, пихме ядохме викам може ли да ми покажеш как правят майсторите при бучкането че май нещо бъркам. Любо бяхме заедно тогава ако си спомнях на Широко поле в жегата.
На другия ден ми донесе клионк направен специално за мен, хванах стръв и айдее вътре.
Тогава ми светна цялата философия, за час приказки с човека все едно отхапах от ябълката на познанието.
Какви чалъми вика, какви мурафети. През цялото време вицове смешки, почти нищо за риболов. Само ми показа как да бучкам по-леко. ...................

[LVitchev]

Ако човек няма спомен от къде и как е почнал,значи е живял в пещера.Спомените са хубаво нещо,ще ни радват на стари години

[Anton_62]

Киро от Пловдив ако може да разкаже през 90-те години кво ги е правил на Ст. Кладенец,ще е много увлекателно.Още се носят легенди за него от местните.Много хора от тях е научил,по точно Сенката който е местен, на Емо е приятел,аз от Сенката и т.н. по веригата.Само ще спомена,че на ден си правиш 5-8 бр. без проблем,когато иска де,знаете го,но свършиха ония години от периода 94-2000 г.Тогава знаеш не знаеш да чукаш,малко да го докарваш на звук и особено като минеше кометата,понеже покрай пътя и ловяхме,веднага като се заклати лодката от големите вълни и вземаше,защо така не знам,явно шума от двигателя нещо ги дразнеше.Но имаше сом,това е и най важното нямаше много колеги практикуващи тоя риболов.Сега свикна и е мнителен,но не мога да разбера като се дигне,защо не взема рибката.Последния път на Ивайловград за няма и 1,5 ч. тропане,се дигнаха няколко до стръвта,като едно взе рибата и един се хвана,но основно се дига и това е....нищо повече и чао.
И се убедих че на различните язовири взема на различна дълбочина,щото си ходих с години само на Ст. Кладенец като си знаех фиксираната дълбочина,благодарение на Калин и Франко го разбрах .

[Ivak11]

[quote="Ivak11"],..............quote]

та така от тогава насам се вдигат рибки вземата. На стръв от брега ловя в пъту по качествени сомчета, но пък на бучкане си е по кеф.
Иначе правилото при мен е, тръгна ли за сом на бучкане тръгвам за капо и с нагласата че дори няма да видя риба. Нито бързам нито се надявам на риба, нито на кълване, нито си давам зор за каквото и да било.

[yankosan]

Аз пък,внаги влизам с нагласата,не само за кълване,а и за нещо по-така,айде да не влака,ама нещо като голф двойка
Сома винаги прави изненади,та се каня и аз да го изненадам по бели гащи
Трябва да се упорства,в къщи на дивана пред компа няма да стане работата
Миналата седмица 6 часа в най-голямата жега тропках без резултат,ама очите ми на четири,защото знам че е там и ме дебни,миг невнимание и... цял живот без голф
И после дойдоха тези с белите престилки и мъ прибраха насила,щото още щях да съм у водата за

[kadravia]

поправете ме ако греша,но защо си мисля че всичко започна преди мнооооого години със един голям пич-САШО.Повечето го знаят като САШО-СОМА.А може и да бъркам

[franko]

Мисля,че грешиш .В София може и да е така,но не и в Пловдив.
При нас се знаеха Гъльо,Киро,Йорго,Петьо Селския и др.

[Emo-83]

Е Киро чакала или таксито е учител на Сашо и на мен до някъде.Но в София също имаше страри кльонкаджии,като посочените от Франко.Освен Милко са Гълабов,Криспин и още трима човека.Но дайте да не спорим кое е 1-во кокошката или яйцето.Сашо сома ме е отворил мен....ще ви разкажа как и кога....трябва ми настроение за това.Но Милко,Отец ми го Нафарфорий и аз отворихме цяла Б-я.Естествено всички тези хора са научени на риболов от Дунавци.....може би пропуснах имена,като Петьо Жишев(Ивайловград),Юсеин(Ст.Кладенец) и други незнайни за повечето хора риболовци.И без да се обижда Франко и евентуално Любо.....само Краси-112 има по-големи сомове от Софиянци....и то като тук изключим дължината на рибите.Най-много големи има Петьо,но не селския.Той и до сега мечтае за голяма риба,но е добър кльонкаджия и риболовец....сега вече токаджия и бракониер.През 2001г му направих 18-0 на Жребеца без сом под 12кг.Имам снимки от тогава,но не е редно в днешно време да пускам Баташкото клане.Но точно тогава се отворихме от Селския,че парашута може да бъде голям с отвор 4-ри метра например.Нямаше двигател тогава и му трябваше уред,който го държи дълго време пред бивака на ракетната площадка.Сега се замислих на колко годинки е бил Панцера тогава.
п.п.През 2002г Селския,като видя есобразния кльонк от Емил Кръстев на панаира в Пловдив....каза:Това е хубав уред,но за заплождане на крави.