Извинявам се на колегите от БМФ, не знаех за вашето писмо, което, естествено подкрепям на 100%. Чичо Док, боя се, филма няма откъде да бъде изтеглен. Трябва да се опитам да го запиша при някое от повторенията му, филмът е покъртителен в редица отношения.
Мен лично ме разтресе най-много как ровят рибите върху мръстилищата (подчертавам, мъжки риби) и, след като са ги наболи и стресирали, ги пускат обратно с думите от типа "хайде сега да си свършиш раутата"... "А дано, ама надали", се казва в подобни случаи.
Статута на малките реки?
-
- Мнения: 3924
- Регистриран на: Нед Яну 02, 2005 11:49
- Риболов: с муха и шнур
- Местоположение: София
- дал Браво: 426 пъти
- получил Браво: 491 пъти
- Обратна връзка:
Re: Статута на малките реки?
Да, брутален примитивизъм и наглост ще да е било, какво да говорим, поне колегите от ФМБ реагираха още по време на излъчването.Д-р Флекс написа: Чичо Док, боя се, филма няма откъде да бъде изтеглен. Трябва да се опитам да го запиша при някое от повторенията му, филмът е покъртителен в редица отношения.
Мен лично ме разтресе най-много как ровят рибите върху мръстилищата (подчертавам, мъжки риби) и, след като са ги наболи и стресирали, ги пускат обратно с думите от типа "хайде сега да си свършиш раутата"... "А дано, ама надали", се казва в подобни случаи.
Интересното е, дали ще продължи хоби тв да го излъчва, и дано успееш да го запишеш, много искам да го изгледам.
Благодаря ти предварително.
- jagger1
- Мнения: 3178
- Регистриран на: Сря Май 11, 2011 12:33
- Местоположение: София
- дал Браво: 752 пъти
- получил Браво: 1171 пъти
Re: Статута на малките реки?
Здравейте момчета. Сега видях темата. Много добър прицел, като тематика.
От много години ми е болно в душата, защото тази мъничка държавица, която винаги е била в Европа и не си е сменяла териториално континента, от 20-24 години се мъчи да влезе в "Европа". Както казва един телевизионен комик в едно комично предаване:"Къде е европа, къде сме нийй?" - Перефразирано.
Ние сме уникални. Характеристиките ще си ги спестя. Казвам само, че сме уникални. Няма друга такава порода в света каквато е бългъринът.
Малко от моята история:
Преди много години, между 5 и 16 годишният ми цикъл на растеж, когато бях ученик, нямаше по-красиви и приятни за мен места в България от Родопите. Поне 2 пъти в месеца семейството ми, заедно с компанията посещаваше Родопите. Изборът ни беше предимно бистрите рекички. Много пъти и в по-зряла възраст съм посещавал тези красоти. Да, там рибите не бяха големи и нямаше начин да се "удари" трофей, но пък нещата бяха на съвсем друга основа - кефа, релакса, добрите приятели и времето, през което сме заедно.
И тогава имаше горски, и тогава имаше забранени реки, и тогава имаше бракониери, и тогава имаше природни паркове, защитени територии и табута. И тогава си имаше закони.
Това, което тогава нямаше, беше онова "заприходяване" като частно и единствено за богоизбрани приятели, близки и привилегировани, което сега е обхванало и продължава да обхваща все повече природата , която е НАША - на всички.
По-горе написахте 4 позиции, в които се определят зоните на забрана, които са извън Закона за рибарството и аквакултурите.
Ама искам да попитам:
За точките 1., 2. и 3 - ясно. Но за точка 4. - вие сещате ли се за планинска пъстървова зона, която не е към горско стопанство? Аз не се сещам. Някой може да каже: "Ама то в България няма ясно определени пъстървови зони." Грешка. Има, ама не ги пишат. Или, ако са записани, те са под формата на надморска височина. То шарани, щуки, червеноперки, сомове, слънчаци, дунавски скумрии, липани, скумрии и лефери в малките планински поточета не съм срещал от както се помня, а и не съм се опитвал да ги ловя и търся . Та това са си съвсем ясно очертани пъстървови зони. Само че, държавата е абдикирала.
Абдикирала е, защото има много частни интереси. А тя - държавата е за частните интереси.
Защото, ако беше за държавните интереси, нямаше сега да пишем по тази и по много други теми, нямаше да коментираме и политиката.
Споменахте, че някои от вас са се отказали от релакса на такива места, защото не си заслужава да си трови нервите човек, който отива за да се разтовари, а не да се натоварва с идиотщините и самоуправството на местните дерибеи. Много сте прави. И аз от доста години се лиших от миговете, които ми носеха пълно разтоварване на такива местенца и поточета.
Много станаха простотиите в тази държава. Много станаха и "наследниците", и "управниците" на територии, природни кътове, барички и поточета, които еднолично или "законно" чрез някое GMBH или казано ЕТ, ООД или ЕООД използвайки силните на деня или вратички в закона, или самоволно стават новите "Законодатели", а оттам и притежатели на природните богатства в тази държава.
Кой им го дава и позволява?
НИЕ. ВСИЧКИ НИЕ. Чрез Месиите, които сами си избираме.
Така е братлета и така ще бъде, докато всеки чака Месията да му свърши работата.
А всеки Нов Месия в БГ от 24 години насам прави все едно и също.
Аз съм научил за 60-те годинки от моя живот, че не си ли го взема сам от живота, няма кой да ми го даде. Може само да ми вземат, да ми вземат и пак да ми вземат.
Затова - аз предпочитам вече от доста време сам да си го вземам от живота - така, както си го разбирам, така, както си го искам, така, както си зная.
Повече, на Месии не разчитам.
Сполайте, че имахте търпението да изчетете излиянията ми. Бъдете живи и здрави. И запомнете - вземете сами от живота онова, което искате и което никой няма сам да ви даде!
Поздрави.
От много години ми е болно в душата, защото тази мъничка държавица, която винаги е била в Европа и не си е сменяла териториално континента, от 20-24 години се мъчи да влезе в "Европа". Както казва един телевизионен комик в едно комично предаване:"Къде е европа, къде сме нийй?" - Перефразирано.
Ние сме уникални. Характеристиките ще си ги спестя. Казвам само, че сме уникални. Няма друга такава порода в света каквато е бългъринът.
Малко от моята история:
Преди много години, между 5 и 16 годишният ми цикъл на растеж, когато бях ученик, нямаше по-красиви и приятни за мен места в България от Родопите. Поне 2 пъти в месеца семейството ми, заедно с компанията посещаваше Родопите. Изборът ни беше предимно бистрите рекички. Много пъти и в по-зряла възраст съм посещавал тези красоти. Да, там рибите не бяха големи и нямаше начин да се "удари" трофей, но пък нещата бяха на съвсем друга основа - кефа, релакса, добрите приятели и времето, през което сме заедно.
И тогава имаше горски, и тогава имаше забранени реки, и тогава имаше бракониери, и тогава имаше природни паркове, защитени територии и табута. И тогава си имаше закони.
Това, което тогава нямаше, беше онова "заприходяване" като частно и единствено за богоизбрани приятели, близки и привилегировани, което сега е обхванало и продължава да обхваща все повече природата , която е НАША - на всички.
По-горе написахте 4 позиции, в които се определят зоните на забрана, които са извън Закона за рибарството и аквакултурите.
Ама искам да попитам:
За точките 1., 2. и 3 - ясно. Но за точка 4. - вие сещате ли се за планинска пъстървова зона, която не е към горско стопанство? Аз не се сещам. Някой може да каже: "Ама то в България няма ясно определени пъстървови зони." Грешка. Има, ама не ги пишат. Или, ако са записани, те са под формата на надморска височина. То шарани, щуки, червеноперки, сомове, слънчаци, дунавски скумрии, липани, скумрии и лефери в малките планински поточета не съм срещал от както се помня, а и не съм се опитвал да ги ловя и търся . Та това са си съвсем ясно очертани пъстървови зони. Само че, държавата е абдикирала.
Абдикирала е, защото има много частни интереси. А тя - държавата е за частните интереси.
Защото, ако беше за държавните интереси, нямаше сега да пишем по тази и по много други теми, нямаше да коментираме и политиката.
Споменахте, че някои от вас са се отказали от релакса на такива места, защото не си заслужава да си трови нервите човек, който отива за да се разтовари, а не да се натоварва с идиотщините и самоуправството на местните дерибеи. Много сте прави. И аз от доста години се лиших от миговете, които ми носеха пълно разтоварване на такива местенца и поточета.
Много станаха простотиите в тази държава. Много станаха и "наследниците", и "управниците" на територии, природни кътове, барички и поточета, които еднолично или "законно" чрез някое GMBH или казано ЕТ, ООД или ЕООД използвайки силните на деня или вратички в закона, или самоволно стават новите "Законодатели", а оттам и притежатели на природните богатства в тази държава.
Кой им го дава и позволява?
НИЕ. ВСИЧКИ НИЕ. Чрез Месиите, които сами си избираме.
Така е братлета и така ще бъде, докато всеки чака Месията да му свърши работата.
А всеки Нов Месия в БГ от 24 години насам прави все едно и също.
Аз съм научил за 60-те годинки от моя живот, че не си ли го взема сам от живота, няма кой да ми го даде. Може само да ми вземат, да ми вземат и пак да ми вземат.
Затова - аз предпочитам вече от доста време сам да си го вземам от живота - така, както си го разбирам, така, както си го искам, така, както си зная.
Повече, на Месии не разчитам.
Сполайте, че имахте търпението да изчетете излиянията ми. Бъдете живи и здрави. И запомнете - вземете сами от живота онова, което искате и което никой няма сам да ви даде!
Поздрави.
- stankof
- Мнения: 492
- Регистриран на: Сря Яну 25, 2012 0:44
- Риболов: Спинингов риболов
- Местоположение: Родопите
- дал Браво: 157 пъти
- получил Браво: 141 пъти
Re: Статута на малките реки?
Много си прав колегаjagger1 написа:Здравейте момчета........
Бъдете живи и здрави..........
Поздрави.
Това което никога няма да ни го дадат трябва сами да си го вземем,щото живота е само един и явно никога няма да си го заслужим сами ако чакаме
ПАЗИ БОЖЕ ОТ НЕКАНЕН ГОСТ ОТ ГНИЛ МОСТ И ОТ ЧОВЕК ПРОСТ НА ГОЛЯМ ПОСТ!
- Ivan VP
- Търговец
- Мнения: 5297
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 18:32
- Местоположение: БГ
- получил Браво: 4 пъти
- Обратна връзка:
Re: Статута на малките реки?
Привет!
Само, един ''лайк'' за докторската тема.
Живи и здрави!
Само, един ''лайк'' за докторската тема.
Живи и здрави!
http://www.ivpfishing.com" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Статута на малките реки?
В събота се разходих по "Пидица" от "Юрталан дере" до "Конското дере".
Никъде не видях табели за забрана. Риба така или иначе не хванах - водата беше много, буйна и леко замътена. Освен това аз не съм добър с нимфите - нямам много опит.
Всъщност може и просто да няма риба - никой не ми е казвал, че има.
Реката ми се вижда по-подходяща след "Конското дере", но там започва резерват....
Такива работи с малките рекички - почвам ги!
Никъде не видях табели за забрана. Риба така или иначе не хванах - водата беше много, буйна и леко замътена. Освен това аз не съм добър с нимфите - нямам много опит.
Всъщност може и просто да няма риба - никой не ми е казвал, че има.
Реката ми се вижда по-подходяща след "Конското дере", но там започва резерват....
Такива работи с малките рекички - почвам ги!
- stankof
- Мнения: 492
- Регистриран на: Сря Яну 25, 2012 0:44
- Риболов: Спинингов риболов
- Местоположение: Родопите
- дал Браво: 157 пъти
- получил Браво: 141 пъти
Re: Статута на малките реки?
Колега браво че си направил излет,а и хубава разходка предполагам по тези места
Риба (пъстърва) много ме съмнява да има там където си ходил,ако и аз самия да не съм ходил точно в този участък на реката където си бил ти.
А дори и да има нещо заблудено,едва ли в тези мътилки е можело да се хване или види.
Щом е нямало табели мисля че там е разрешена реката надолу,до границите на резервата.
п.с. От към Н.Махала ли се спусна надолу?
Риба (пъстърва) много ме съмнява да има там където си ходил,ако и аз самия да не съм ходил точно в този участък на реката където си бил ти.
А дори и да има нещо заблудено,едва ли в тези мътилки е можело да се хване или види.
Щом е нямало табели мисля че там е разрешена реката надолу,до границите на резервата.
п.с. От към Н.Махала ли се спусна надолу?
ПАЗИ БОЖЕ ОТ НЕКАНЕН ГОСТ ОТ ГНИЛ МОСТ И ОТ ЧОВЕК ПРОСТ НА ГОЛЯМ ПОСТ!
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: Статута на малките реки?
Интересна тема сте подхванали и аз сигурно доста мога да напиша по нея като лични преживявания, но ми е трудно да се сетя от къде да почна и не вярвам в крайна сметка да се получат някакви полезни заключения от написането.
Статуса на малките реки ми беше станал ясен от времето когато бях на 12 години и бях тръгнал да хващам това което можеше да се хване в близката околност с колелото си "Балкан". Горе долу по това време бяха направили и нов подлез в Габрово до дома на хумора, който незнайно кой разсипа още в направата му. Изскубнаха се лампи, изкъртиха се телефонни апарати, описаха се стените и други неща бяха направени които оставиха зловоние след себе си и караха хората да не влизат повече в този подлез. Извършителите не бяха търсени до колкото помня и подлеза не беше отремонтиран.
Та когато почнах да ловя баща ми ми извади детски билет. Носех го със себе си и бях там на една от реките в събота, както е разрешено. Мъчех се да хвана риба покрай едно село с единствената спинингова пръчка която имах и макара която по сегашните стандарти е пълен боклук. Едва се въртеше. Тогава първите проблеми започнаха да излизат. реката минаваше през задните дворовете на много къщи. Беше едно сметище на всевъзможни боклуци. След около час ловене успях да стигна до долния край на един рибарник и имах хванати 2 американки със скромни размери. Там закачих и една балканка по спомен и съответно управителя на рибарника по това време излезе от него слезе долу до мен на реката и ми събра въдицата Това недвъсмислено ми показа че тук риболова ми е проблематичен и съответно се преместих на други места. Едо от тях беше зад бариера носеща табелата "Вододайна зона. Стреля се без предупреждение!"
Кой щеше да стреля по мен така и не стана ясно, защото освен табелата години наред там друго нямаше. Но една пролет незнайно защо рибата там сякаш изчезна в дън земя. Оказа се че някой беше ползвал хлорна вар. Това научих по-късно от очевидци. За да стигна до местата си оставях колелото до една ограда където хора почти не минаваха. Да но един ден се оказа че ми го бяха взели. знаех къде да си го търся и съответно бях пак предупреден там да не ходя.
При друг случай и на друга река, докато ловях срешнах един младеж на към 20-25г в гъталака, който тогава осен задравей друго не помня да ми каза. Аз съм бил на към 14-на години. В последствие се оказва че "младежа" ми е намерил колелото, взел го е с него, явно тикайки го нагоре по баира към едно село и го е оставил там малко преди селото със спаднати гуми.
Иначе имах информация кой и къде може да лови из резерватите и вододайните зони когато си поиска.
От всичките ми преживявания, крайното ми заключение беше че един човек да срещнеш, той ще е враг. Така в периода когато съм бил между 14-15 годишен и може би до към 26 годишен съм ловил риба така че никой никога да не ме вижда. Колелото съм го крил по начини и на места където никой никога не би го намерил, въпреки че там хора почти не съм срещал. Качвал съм го високо по склоновете, зад корените на паднали дървета , слагал съм го в някой пълен гъстълак или дори съм го заравял в шумата.
Ако съм чуел звук от кола съм изчезвал на секундата от пътя или пътеката и съм наблюдавал това което става от разстояние без никой да знае че съм там.
В крайна сметка и аз не обичам да нарушавам законите. Лошото е че когато решиш че определ закон няма нужда да се спазва (и можеш да имаш пълното право за това) цялата законност се размива и започва вечното чудене кой закон да спазиш и кой да не спазиш. Но законите са едно нещо, а характера на хората и това какво разбиране имат е нещо различно. Като характера не струва, законите се провалят.
Статуса на малките реки ми беше станал ясен от времето когато бях на 12 години и бях тръгнал да хващам това което можеше да се хване в близката околност с колелото си "Балкан". Горе долу по това време бяха направили и нов подлез в Габрово до дома на хумора, който незнайно кой разсипа още в направата му. Изскубнаха се лампи, изкъртиха се телефонни апарати, описаха се стените и други неща бяха направени които оставиха зловоние след себе си и караха хората да не влизат повече в този подлез. Извършителите не бяха търсени до колкото помня и подлеза не беше отремонтиран.
Та когато почнах да ловя баща ми ми извади детски билет. Носех го със себе си и бях там на една от реките в събота, както е разрешено. Мъчех се да хвана риба покрай едно село с единствената спинингова пръчка която имах и макара която по сегашните стандарти е пълен боклук. Едва се въртеше. Тогава първите проблеми започнаха да излизат. реката минаваше през задните дворовете на много къщи. Беше едно сметище на всевъзможни боклуци. След около час ловене успях да стигна до долния край на един рибарник и имах хванати 2 американки със скромни размери. Там закачих и една балканка по спомен и съответно управителя на рибарника по това време излезе от него слезе долу до мен на реката и ми събра въдицата Това недвъсмислено ми показа че тук риболова ми е проблематичен и съответно се преместих на други места. Едо от тях беше зад бариера носеща табелата "Вододайна зона. Стреля се без предупреждение!"
Кой щеше да стреля по мен така и не стана ясно, защото освен табелата години наред там друго нямаше. Но една пролет незнайно защо рибата там сякаш изчезна в дън земя. Оказа се че някой беше ползвал хлорна вар. Това научих по-късно от очевидци. За да стигна до местата си оставях колелото до една ограда където хора почти не минаваха. Да но един ден се оказа че ми го бяха взели. знаех къде да си го търся и съответно бях пак предупреден там да не ходя.
При друг случай и на друга река, докато ловях срешнах един младеж на към 20-25г в гъталака, който тогава осен задравей друго не помня да ми каза. Аз съм бил на към 14-на години. В последствие се оказва че "младежа" ми е намерил колелото, взел го е с него, явно тикайки го нагоре по баира към едно село и го е оставил там малко преди селото със спаднати гуми.
Иначе имах информация кой и къде може да лови из резерватите и вододайните зони когато си поиска.
От всичките ми преживявания, крайното ми заключение беше че един човек да срещнеш, той ще е враг. Така в периода когато съм бил между 14-15 годишен и може би до към 26 годишен съм ловил риба така че никой никога да не ме вижда. Колелото съм го крил по начини и на места където никой никога не би го намерил, въпреки че там хора почти не съм срещал. Качвал съм го високо по склоновете, зад корените на паднали дървета , слагал съм го в някой пълен гъстълак или дори съм го заравял в шумата.
Ако съм чуел звук от кола съм изчезвал на секундата от пътя или пътеката и съм наблюдавал това което става от разстояние без никой да знае че съм там.
В крайна сметка и аз не обичам да нарушавам законите. Лошото е че когато решиш че определ закон няма нужда да се спазва (и можеш да имаш пълното право за това) цялата законност се размива и започва вечното чудене кой закон да спазиш и кой да не спазиш. Но законите са едно нещо, а характера на хората и това какво разбиране имат е нещо различно. Като характера не струва, законите се провалят.