Re: Училище по муховръз
Публикувано на: Пет Яну 09, 2015 19:16
... ще повторя, потретя и т.н.
.. когато се избира оптика има много критерии на които трябва да отговаря самата оптика, а отделно трябва да има възможност за нагаждането и по индивидуалната рефракция на желаещия за я ползва.
Необходим е много опит за да може със сигурност да се каже : "да" , тази оптика е напасната! Това, което сега коментирате е нискокачествена оптика - вид компромис, с всички последствия от това. Не казвам, че сред ниския клас не може да се намери нещо читаво, но това може да го намери, човек , с опит и който знае какво да гледа.
Тъй като не всеки разполага с такъв консултант, ще ви дам няколко ориентировъчни критерия.
Първо- оптиката трябва да не криви образа. От втория линк много ясно се вижда за какво говоря. Центърът е относително ясен но от там завочват едни конусообразни изтегляния на образа, които са категорично недопустими! Много добре се вижда при картинката с най-голямо увеличение.
Втори критерий е призматичния ефект. Това ми е трудно да го обясня с две думи, но пък е много важно при работа на близко разстояние заради което се купува оптиката. Най-кратко - изместване на зрителните оси на определеното и фокусно разстояние. Тук има много теория: водещо око, положение на инклинация при завъртане на окото, физична рефракция на окото, клинична рефракция, състоянието на бинокулярното зрение преди да се сложи оптика върху всяко око по отделно и после върху двете. Няма да навлизам в подробности, само ще вметна, че за близо трябва да има заложена призма в оптиката или да има възможност за независимо отклонение на осите на оптиката за всяко око по отделно.
Трето - хроматичната аберация - най- общо казано - около обектите се появява цветен воал - най често син от едната страна и жълт от другата.. Колкото е по силно уваличението - толкова по ясно се вижда аберацията. Няма я в скъпите модели т.н. апохромна оптика .
Четвърто - полето. Колко е голяма зоната в която виждате неизкривено! Т.н. компенсация на оптиката - простата оптика е некомпенсирана и от там този ужасен ефект на " размазано слънце". Един прост тест.. Поставяте една милиметрова хартия на работното разстояние на оптиката и виждате колко и как криви. Видите ли изкривени лини като бъчва или обратното тясно в средата и разхождане в краищата- ясна е работата. Търсете оптика с асферични лещи.
При тях линии и в центъра и в периферията са успоредни и прави. Трудно се намират... да не кажа, практически е невъзможно... ,но поне нещо, което да е близо до това.
Пето - Оптиката не трябва да ограничава зрителното поле.Т.е. стената на която са монтирани лещите трябва да максимално тънка и разположена така, че да не отнема от периферното зрение.
Шесто - НЕ се препоръчва увеличенията да са много големи - повече от 3X! По-големите правят така, че преходът от център към периферия е скокообразен, което вече проблем за нормалната акомодация на окото. Не забравяйте, че приспособяването за гледане на близо е активен, контролируем процес, но нагаждането за гледане на далече е пасивен процес и зависи от еластичността на вътреочната ни леща и иска време. Преходите шашкат мозъка като не му предоставят дълго време ясна картина! Не махнали сме тази за близо, а далечната още се бави ... Дори за 14-16 годишен това ще е проблем..., а като гледам възраста на аудиторията... мисля да не отговарям Т.е. при налична пресбиопия нещата стават значително по-бавни. Съответно умората при работа с такава оптика ще настъпва значително по бързо.
Седмо - Оптиката трябва да се ползва на точно фиксирано разстояние - Колкото е по-некачествена, толкова тази зона е с по-размити граници.. Това е още един повод окото да се сърди и да се морИ. Добрата компенсирана оптика има достатъчно голяма дълбочина на рязкост - в рамките на милиметри е, на за нашите цели - напълно достатъчно. Не мога да кажа подобно нещо за горепосочените лупи. Дори при малко преместване на главата ни / която не е във фиксирано положение/ караме очите да се настройват отново. При наличие на голямо увеличение спокойно може и "морска болест" да си докарате..Нещо повече - работим на менгеме зад което най-блицкият предмет е поне на 30-40 см разстояние. Това означава ,че като излезем от фокус това е трайно - пак задаваме гатанки на мозъка. Тук се сетих нещо смешно, ама ще си го спестя. Като профилактика на точно този тип умора, може да се ползва екран за снимане мухи, поставен максимално близо до мухата / но така ,че да не ни речи на връзването/, но с една подробност - върху него да има достатъчно контрастни обекти / шарки/. Така когато излезем от фокус, бързо ще попаднем на нещо по-лесно видимо - и като размер и като подробности. Т.е. ще има храна за мозъка и той няма да се сърди , че сме го лишили от образ.
Трябва да спомена едно правило: Ако ще правим компромис с оптиката - трябва да изберем такава, която е с по-малко единични лещи! Обяснението е просто. Образът се получава в резултат на преминаването на светлината през различни пречупващи среди и граници на пречупване. Когато те не са съобразени.. колкото са повече , толкова повече дефекти ще вкарат в крайния образ. Съветът ми е - оптиката да е от ЕДНА качествена леща! При тези разстояния на които работим не са ни нужни био и наноскопи...
Рамката - трябва да толкова лека и удобна, че бързо да забравим,че ни е на носа и ушите. Същото важи и за самата оптика. Трябва да е такава, че бързо да забравим, че я ползваме!
Доброто виждане е пряко свързано с осветлението.. Тук вече става много дълбоко, но ще се огранича само с това, че не е добре оптиката да е свързана с осветлението / имаше такива предложения/. Осветлението НЕ трябва да е от една посока . Трябва да е хомогенно и по възможност бяло! Не трябва да се смесват различни типове осветление...уф.. май се отнесох....
Не знам дали стана по-ясно, но поне мисля изясних, че е отговорно...И така..
Поздрави,
Д-р К
.. когато се избира оптика има много критерии на които трябва да отговаря самата оптика, а отделно трябва да има възможност за нагаждането и по индивидуалната рефракция на желаещия за я ползва.
Необходим е много опит за да може със сигурност да се каже : "да" , тази оптика е напасната! Това, което сега коментирате е нискокачествена оптика - вид компромис, с всички последствия от това. Не казвам, че сред ниския клас не може да се намери нещо читаво, но това може да го намери, човек , с опит и който знае какво да гледа.
Тъй като не всеки разполага с такъв консултант, ще ви дам няколко ориентировъчни критерия.
Първо- оптиката трябва да не криви образа. От втория линк много ясно се вижда за какво говоря. Центърът е относително ясен но от там завочват едни конусообразни изтегляния на образа, които са категорично недопустими! Много добре се вижда при картинката с най-голямо увеличение.
Втори критерий е призматичния ефект. Това ми е трудно да го обясня с две думи, но пък е много важно при работа на близко разстояние заради което се купува оптиката. Най-кратко - изместване на зрителните оси на определеното и фокусно разстояние. Тук има много теория: водещо око, положение на инклинация при завъртане на окото, физична рефракция на окото, клинична рефракция, състоянието на бинокулярното зрение преди да се сложи оптика върху всяко око по отделно и после върху двете. Няма да навлизам в подробности, само ще вметна, че за близо трябва да има заложена призма в оптиката или да има възможност за независимо отклонение на осите на оптиката за всяко око по отделно.
Трето - хроматичната аберация - най- общо казано - около обектите се появява цветен воал - най често син от едната страна и жълт от другата.. Колкото е по силно уваличението - толкова по ясно се вижда аберацията. Няма я в скъпите модели т.н. апохромна оптика .
Четвърто - полето. Колко е голяма зоната в която виждате неизкривено! Т.н. компенсация на оптиката - простата оптика е некомпенсирана и от там този ужасен ефект на " размазано слънце". Един прост тест.. Поставяте една милиметрова хартия на работното разстояние на оптиката и виждате колко и как криви. Видите ли изкривени лини като бъчва или обратното тясно в средата и разхождане в краищата- ясна е работата. Търсете оптика с асферични лещи.
При тях линии и в центъра и в периферията са успоредни и прави. Трудно се намират... да не кажа, практически е невъзможно... ,но поне нещо, което да е близо до това.
Пето - Оптиката не трябва да ограничава зрителното поле.Т.е. стената на която са монтирани лещите трябва да максимално тънка и разположена така, че да не отнема от периферното зрение.
Шесто - НЕ се препоръчва увеличенията да са много големи - повече от 3X! По-големите правят така, че преходът от център към периферия е скокообразен, което вече проблем за нормалната акомодация на окото. Не забравяйте, че приспособяването за гледане на близо е активен, контролируем процес, но нагаждането за гледане на далече е пасивен процес и зависи от еластичността на вътреочната ни леща и иска време. Преходите шашкат мозъка като не му предоставят дълго време ясна картина! Не махнали сме тази за близо, а далечната още се бави ... Дори за 14-16 годишен това ще е проблем..., а като гледам възраста на аудиторията... мисля да не отговарям Т.е. при налична пресбиопия нещата стават значително по-бавни. Съответно умората при работа с такава оптика ще настъпва значително по бързо.
Седмо - Оптиката трябва да се ползва на точно фиксирано разстояние - Колкото е по-некачествена, толкова тази зона е с по-размити граници.. Това е още един повод окото да се сърди и да се морИ. Добрата компенсирана оптика има достатъчно голяма дълбочина на рязкост - в рамките на милиметри е, на за нашите цели - напълно достатъчно. Не мога да кажа подобно нещо за горепосочените лупи. Дори при малко преместване на главата ни / която не е във фиксирано положение/ караме очите да се настройват отново. При наличие на голямо увеличение спокойно може и "морска болест" да си докарате..Нещо повече - работим на менгеме зад което най-блицкият предмет е поне на 30-40 см разстояние. Това означава ,че като излезем от фокус това е трайно - пак задаваме гатанки на мозъка. Тук се сетих нещо смешно, ама ще си го спестя. Като профилактика на точно този тип умора, може да се ползва екран за снимане мухи, поставен максимално близо до мухата / но така ,че да не ни речи на връзването/, но с една подробност - върху него да има достатъчно контрастни обекти / шарки/. Така когато излезем от фокус, бързо ще попаднем на нещо по-лесно видимо - и като размер и като подробности. Т.е. ще има храна за мозъка и той няма да се сърди , че сме го лишили от образ.
Трябва да спомена едно правило: Ако ще правим компромис с оптиката - трябва да изберем такава, която е с по-малко единични лещи! Обяснението е просто. Образът се получава в резултат на преминаването на светлината през различни пречупващи среди и граници на пречупване. Когато те не са съобразени.. колкото са повече , толкова повече дефекти ще вкарат в крайния образ. Съветът ми е - оптиката да е от ЕДНА качествена леща! При тези разстояния на които работим не са ни нужни био и наноскопи...
Рамката - трябва да толкова лека и удобна, че бързо да забравим,че ни е на носа и ушите. Същото важи и за самата оптика. Трябва да е такава, че бързо да забравим, че я ползваме!
Доброто виждане е пряко свързано с осветлението.. Тук вече става много дълбоко, но ще се огранича само с това, че не е добре оптиката да е свързана с осветлението / имаше такива предложения/. Осветлението НЕ трябва да е от една посока . Трябва да е хомогенно и по възможност бяло! Не трябва да се смесват различни типове осветление...уф.. май се отнесох....
Не знам дали стана по-ясно, но поне мисля изясних, че е отговорно...И така..
Поздрави,
Д-р К