Док, привет.
Никога не съм бил по тези дестинации. Със сигурност е друга бира да почерпиш опит директно от извора. Дай боже всеки му. Не казвам никога, но едва ли ще ми се отдаде възможност да посетя тези балкански местенца. По чисто здравословни причини. По тази причина НЕТ-а ми е връзката с този непознат за мен свят. Много нещо съм видял за тези дестинации - ама от НЕТ-а, за съжаление.
В същото време много познати мухи и силуети откривам, които са ми познати от времето преди да има Интернет. Виждал съм ги по водоемите у нас от хора, които не са били мухари, но ловяха на муха - с булдо, с телескопи, с обикновени пръти. Компанията на родителите ми, в която израстнах и нямаше празен уикенд или национален празник навремето, през който да не сме на реката или язовира - години наред, основните примамки, с които ловяха бяха мухите или блесните - 90% от излетите. Всичко, което знам за риболов на изкуствена муха (но не с мухарка!!!) и за самите мухи е от тези приятели на баща ми и от баща ми. Част от методите на риболов с изкуствена муха (но не с мухарка!!!) съм ги научил покрай други техни познати или случайни запознанства с местни хора, където сме гостували в онези години. Тогава социалните мрежи бяха на самия водоем (река, язовир, езеро) или в директния контакт с колеги. Интернет не съществуваше. Нямаше и мобилни телефони, които да ти звънят точно, когато ти "кълве"
. Що мухи съм видял и пробвал.
Това, за което съжалявам и няма да си го простя е, че когато трябваше и имах прекрасната възможност да черпя с пълни шепи от изворите, да записвам и да архивирам целия този опит, аз предпочитах да съм готованец и да разчитам на паметта си. Ако искаш вярвай, но ако сега можех да възпроизведа мухите от онова време, мухите, с които работеше баща ми и приятелите му, мухите, които не бяха красиви и изпипани като сегашните, но мухи, които ловяха безкомпромисно, със сигурност щях да напиша книга!!! Много мухи си спомням като визия и сега. Някои от тях съм вързвал през годините още от малък и си ги спомням перфектно. Други помня само като визия. Мухите нямаха имена - поне никога не са коментирани като имена в онези години в компанията на баща ми. Вярвай ми, имаше уникални, грозни, първично вързани и с нищо не привличащи като визия мухи, но пък за сметка на това - не прощаваха на рибите. На много от тези мухи сега намирам аналози в Интернет - вързани с други материали и с друга визия, но принципно приличащи на онези мухи, които аз познавам от детството и юношеството си.
Сега, ако ти кажа, че с част от показаните от теб по-горе (като визия, но в други разцветки и с други материали) мухи съм ловил в годините назад, ще прозвучи много високопарно, всезнаещо и грандомански. Аз си знам какво съм правил в годините назад и какво си знам. Но ще ти кажа, че мухите, които си показал на по-долните снимки са едни от основите на мухарския занаят на балканите и у нас. Добре е повече хора да ги видят. Тези мухи не са само босненско-хърватско-сръбски. С подобни мухи (в разнородни разцветки) ловяха и родителите ми, и техните приятели, и много риболовци, които сме срещали в онези години по реки и водоеми в БГ. Не коментирам дали са български, босненски, хърватски, сръбски или найси-тски по природа или създател. Казвам, че в годините 1963......... и след тях, години, за които имам много ясни спомени, с подобни мухи се ловеше. Ловяха клен, пъстърва, скобар, каракуда, мряна. С подобни мухи, в годините между 1963-1968 на река Нишава - в българския участък, който тогава беше гранична зона и добре охраняван, с приятелите на баща ми сме имали няколко риболовни излета до самата граница(след придобиване на разрешително). Тогава си спомням, че се ловеше и липан - риба, която аз никога не съм хващал, но баща ми и приятелите ловяха имено на подобни мухи. Нямам представа дали сега има липан в Нишавата. След 1968 г. не съм ходил повече там.
Та защо написах всичко това:
Не всичко, Док е Интернет. Другото е, че това, което показа по-горе вече няма къде да се види, или ако го има, то е в кутийките на самородните диаманти, които го съхраняват - такива самородни диаманти, като дядото, с когото си комуникирал. А тези хора не са фенове на НЕТ-а. Има много и в БГ, но лека-полека си заминават. През 2015 г. загубих и последния приятел от компанията на баща ми, с който бяхме съседи на Диканите и с който над 50 години семейно с останалите приятели бродихме по водните полета на БГ. Липсват ми всички много. Имаше много още какво да науча от тях. Бяха уникална компания и уникални риболовци. Бяха истински приятели и риболовци до последния си дъх, с много опит и знания, придобити от практиката.
Та благодаря ти за споделеното. Зарадва ме много с тези три снимки. Мухите са уникални наистина. Благодаря ти.