Fishing Mania Форум

Студ, жега. Жега, студ. Това зима ли е? Природата се побърка.
От няколко години вече застудее ли, и аз замразявам мухарката. Трудно ми е вече да ходя зимата. А душичката ми е там - на водоема или на реката. Да чувам песента на птиците, ромона на водата, жуженето на насекомите, полъха на ветреца.

Е, във вторник (вчера) не издържах. Изчаках да се позатопли и към 14.00 ч. отпраших с бързината на охлюв-олимпиец към рейса. От там на метрото и накрая с Кокалянския - на устието. Мислех най-напред да пробвам малко под стената, но като видях от рейса какъв панаир беше, отказах се. А и реката ми се видя доста силна под стената.

Пънчо ме посрещна с преливащи от вода чувства. Да не говорим, че на всеки 5 риболовеца се падаха по две лодки. Повече не ми трябваше. Решението - устието.

Към 15.00 ч. вече бях на моста над ВЕЦ-а. Като ми изгряло едно слънчице, като заподскачали по клоните едни пиленца ...... усетих свободата от килията, наречена 'апартамент'. Дори само това ми беше достатъчно. Нямах усещането, че ще успея да примамя нещо за двата часа, които си бях определил. Първоначалният бърз оглед на няколко участъка от реката изпари всякакви надежди в мен. Нямаше никакво движение нито под водата, нито над водата, която беше доста бистра, доволно като количество и студена.

Е, нямах удар, нямах дори подгонване. Нито в тихите участъци, нито в бързите. Нито на нимфа, нито на ларвички, нито на бръмбарче, нито на стримеретки,нито на паяк. Петоъгълна греда. Но пък за сметка на това - великолепно време. Ама пък - греда.

Направих няколко снимчици за илюстриране на водното състояние около ВЕЦ-а и над него. Поседях още малко на една пейка, почерпих си душичката с една цигарка и една биричка и щастлив поех с "бодра" стъпка на охлюв-олимпиец по обратния път.

Няма рибки, но поне потопих шнурчето.
Малко фотки:














Поздрави.

Привет Миро. Мед ми капе на сърцето като гледам тези фотки. Това е любимият ми участък в тази част на реката, но от ноември до края на февруари не го посещавам. Просто рибата изчезва някъде и нямам обяснение за това. Като гледам третата снимка и ме навяват мили спомени летоска каква касапница беше на това място. Готино местенце е и десетина метра под моста. Ох довечера ще си прегледам снимчиците на спокойствие с мастичка в ръка а събота ако дал бог ще овъртоля терена.

Благодаря за споделеното
Поздрави
Митко

Не е на добре тази работа, щом дори мухите на Миро не са успели да провокират нищо!
Поздрави, Миро, и мерси за репортажа!

Де бре, молодец !! Миро, разсипват го езерото с непрекъснатото претакане на вода през ВЕЦ-а, мамицата им печалбарска...Имал съм случаи и през юли да нагазвам около устието и краката ми да изтръпват от студената вода...С тоя ритъм скоро клянетата няма да се размърдат....Въпреки всичко най-важното е, че си скъсал синджира !!!
П.С.: Без брадата първоначално си викам - бе кой е писал тоя репортаж бре !!

Мите, и ти си го закъсал като мен май. Щом си минал само на мастичка Този участък от край време си държи по някоя рибка (между двата прага). Ама сега - нихт. Само листа по дъното. Една ларва не видях, камо ли рибки. Ще потраем още малко. До водопада не стигнах. Този път се шматках само от моста до преди устието (около 300 метра участък). Нагоре водата беше силна.
Поздрави.

= = = = = = ==
Ице, то у празен аквариум и с мухите на чичко Ханс Виленман да предеш, само листа ще извадиш. Ама се замислям да спретна малко студоустойчиви мухици . Лесно ти е на теб по карста. От литър и половина няма по-долу. И екваториална мухица да хвърлиш, пак ще хванеш. .
Поздрави.

= = = = = = = =
Ха, ха, бате. Привет.
Мани. Обръснах си маскировката и онова слънце като ме обля в лъчи - заблестях като уличен плафон. Голяма грешка направих с камуфлажа . После се чудя, защо около мен на 200 метра няма живинки. То още от спирката на рейса всичко се изпокри .

А за водата - трябва да въведем международна единица за студена вода, непроменяща целогодишно температурата си: 4-ри Пънча. И специална инструкция за газещите целогодишно: С два гащеризона и междинен термопанел от стиропор 10 мм - по програмата за топлоизолациите с евро средства .

Иначе, друго си е на въздух и до ромона на водата. Днес за малко да не хукна пак, ама едвам се обуздах.

Поздрави и

Миро, ако погледнем нещата от финансова гледна точка, немога да се оплача, но от здравословна, вече е друго. Първо ми откриха камъни в бъбреците. Доктора вика повече течности и аз наблегнах на бирата. МалиЙ всяка вечер колко помитам, ама не ква да е. Що се отнася до мастиката и тя е с лечебна цел. Как оправя стомаха, немам думи. И с мезета и без пак съм на шест. А забравих за узото и анасонлийката.
Виж за червеното вино съм пас-заради кръвното. Също така водка не пием. Егати спирта, егати отровата.
Та сега за риболова в този участък. От бате Радо Акулата научух няколко неща и едното е, че в тази част на реката в този период на годината не се ходи за риба. Аз обаче ходя всяка свободна минута там, защото е перфектно за КАСТИНГ. Пиша го с големи букви, защото това е основата на всичко в нашия риболов, а и на мен ми е кеф когато направя хубава торба. Мога да си метам (ама правилно) в сладък унес с часове.
И така, засега по темата това е от мен, а да не забравя, Бат Райко специални поздрави.

Наздраве на всички
Поздрави
Митко

Привет на цялата мухарска банда.

Празници, празници, ама какво е празник без да съм развял шнурчето на мухарката като знамето на Райна Княгиня? Да закачиш някой клон, да запецне нимфата под някой камък, да изстреляш мухата като черешово топче - гюле по главите на ордата? Да, ама "ордата" пак я нямаше. Отново двучасова греда. Бойното поле - Искъро над и под ВЕЦ-а.

Два часа моя милост, като опълченец хвърляше "камъни" и "дърве". Шнурът се виеше като бич над главите на застиналите в ужас "поганци", изпокрили се незнайно къде, стаили уплашените си душички нейде под клокочещата вода. А шнурът летеше ли летеше, закачайки от време на време я някой клон, я някой камък, я някой храст. Ами така де, като съм тръгнал по маратонки, няма как друго да е . Ама пък на гръб по рейса, кое по-напред да понеса? Пародия на мухар .

Като няма рибки, малко фотки от обстановката.
Участъкът - от години до болка познат:








Природата напъва да покаже пролетната си красота.




В чест на победата, излетът завърши по традиция с малко биричка и цигарка под музикалното ромолене на реката.


Имаше и малко разбор, както и отдаване на чест пред падналите в боя за свобода бойци от моята авиация и подводничари.




Релаксът беше отново на макс, независимо от втората греда. Както казва един голям наш футболист, "Съм тайм Люн, съм тайм - Уин".

Според мен,.... мухите не са ти стигнали

Снимките носят релакс , мерси Миро, майната и на рибата и тя ще дойде.

D-r Kosio написа:Според мен,.... мухите не са ти стигнали

Уцели десятката. В бързината съм взел раницата с Диканските и Струмските мушета. Панчаревските останаха в къщи да не ги загубя . После голям зор да вързвам нови
Поздрави.

= = = = = = = =
Васе, привет.
Няма проблем с рибките. Преброяването им тепърва започа. Сега само пораздвижвам кокалите си. Само още малко трябва да изтърпя - има няма два-три месеца . После ..... . Сега само
Поздрави.

Привет Миро. Абе то Панчаревските мушета не се различават много от Струмските, ама ти липсва едно. Бръмбърче с червена дупара и оранжеви крачуни. Ако не верваш пиши на Бат Райка.
Иначе страхотен репортаж, мед ми капе на сърцето. А и биричката е като моята, .... абе мани добре си си искарал.

Поздрави и наздраве
Митко

Аслъ, Миро, при толкова ПВЦ един стандартен бръмбар и една семпла мравка да нямаш е определено нестандартен подход...

Поганци !!!!! Да оставите Бачо ви Миро на мира, че не се знае знае ли се ....Бате Миро, това софийските околности в ранна пролет са си един истински мини-Мордор...И аз маах гащи съботата и неделята без никакъв резултат....Направо ми идеше да се разрева....Толкова вече ми се дърпат хубави клянета, че не знам как ще изтраем поне още петнайсетина дена, кат гледам така гадното време, па може и повече.....Въпреки всичко благодарско за хубавите фотки!!!

Сакън Батка, недей да ни дърпаш ушаците. Ние само си хортуваме приятелски. Че мястото в този период на годината е куцо, така си е. Ама нали надеждата умира последна. Всеки път си викам сега е момента ама, в този период за три години една рибка не съм фанал.
Иначе Бат Миро добре се е разходил, помятал е, почувствал е силата на природата и най важното и нас ни направи щастливи.

Поздрави Миро
Митко

Привет, момчета.

Бате Райко, тези се бъзикат с мен, защото не знаят какво им се готви. Сега само ще им пускам по някоя мухица от време на време, лееекичко като на капризни рибки дебел бръмбар. После .... както си говорихме с теб на миналия муховръз. Тогава ще гледаме с теб сатирични спектакли.

П.п.: Мите, Ице, ако сте забелязали, на последната снимка единия от "хангарите" не е сниман целия . Там са секретните оръжия. То не може всичко да се показва.