Fishing Mania Форум

Имаше в мухарския фолклор, освен Геле, и някаква блудна Станка, за авторството на която се водеха пунически войни ... колко по-прост е животът на спинингиста

Блудната Цонка беше, и русата Стефка... и хиляди знайни и безнайни покръстени мухи, с което и ний да дадем нещо на света

Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

Мунчо написа:Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

не че искам да създавам интрига, ма не беше ли на бат Стан, туй творение?

d_nikolov написа:Е за стримера нищо не казахте - не ви ли влече стримерастията?

mitko2 написа:..........................., без некоя коркова неможе да се мине.
Митко

Шъ дъ ги докарате вие до към 500 мухи. Пък ако някой се сети и за попови лъжички, някой и друг комар, дамсели и пичвички - мани. Ударихме хилядарката. Ама тях няма да ги споменавам. Да не вземе някой да ги помъкне и тях

Опааа, сега видях, че съм чукнал неправилен бутон . Много моля за извинение към всички. Няма как да го поправя вече .
Да се чете: пиявички

Още веднъж - извинявам се.

E, и пички не звучи зле...

Мунчо написа:Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

Блудната Цонка си е твоя разработка, Мунчо, не споря по въпроса. Моят принос към тази нимфа се изчерпва в едно предобряне на модела, като за целта използвах при изработването на тялото й розово перо от инструмент за чистене на паяжини. Понеже Цонка е блудница, трябва да бъде в розово, нали така? Тъй като въпросното перо се оказа с неособено здрава консистенция, след около 15 минути риболов на мухата й излизаха червата и ставаше още по-уловиста. Може би това моето изделие е някакъв подмодел "Изтърбушената Цонка след блудството"... Хубава седмица на всички, аз от утре до неделя влизам във фаза риболов на пъстърва и ходене на борби с вецове.

Мунчо написа:Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

Докато не вържеш изцомбената Надя - никакви уважения

d_nikolov написа:

Мунчо написа:Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

Докато не вържеш изцомбената Надя - никакви уважения

Тва някакъв блоб ще да е. Ще се отдам на размисли по темата...

d_nikolov написа:

Мунчо написа:Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

Докато не вържеш изцомбената Надя - никакви уважения

Драго, не издавай с такава наивна лекота източниците си на вдъхновение, а прояви креативност, защото бат Станокио не спи!

Голяма веселба ставало у нас ... . Бат Стан има и още култови мухи

Крайно време е МФ да се намеси със ..." Списък на имената..... ", че иначе лекарствата против повръщане ще свършат ! Или МФ, като компетентен орган, да предложи, лекарствата, барабар с повода, да се поеме от Здравната каса

d_nikolov написа:

Мунчо написа:Начи Блудната Цонка е моя авторска разработка - моля за нужното уважение!

Докато не вържеш изцомбената Надя - никакви уважения

Това вече без силикон не може да мине. Абсурд без силикон. Нещо като Boobie мухите, ама и малко силиконче.

Привет, момци.
В напрегнатото ежедневие, човек трябва да намери и пролука за разтоварване.
В сряда (28.09.2016 г.) небето над мен се отвори и един"глас небесен" ми прошепна: "Човече, давам ти два часа свобода. Релаксирай."
Огледах се, ослушах се пак, а гласът ми шепне:"Два часа..аа..ааа..ааа.....Релаксирай...аййй...айййй"
Гледам часовника - почти обяд. Вярно, време за хапване, ама аз не обядвам от доста време. Озъртам се, въртя се като пумпал около оста си и изведнъж, погледът ми като привлечен от магнит се спира на тубуса с мухарката. А до него - ботушите, елека и кепчето. А гласът продължава да кънти в капацуната ми: "Релаксираййййй.....аййййй.....айййййй"
Да де, ама само два часа. Гледам тубуса и започвам да прехвърлям най-близките водосъдържателни дестинации:
- банята с ваната - отпада.
- водопровода - отпада.
- ПЪНЧООООООО - на няколко хиляди фута дестанция Това е. Има няма - 20 мин. отиване, 20 мин. връщане и около час мухарене. А гласът продължава да шепне: "Не губи времеееее ..... емееее....емеее...."

Ами, награбих такъмите, качих се на "бъгито" и газззззззз. Нема лабаво.
Два часа - два часа. Кой ти ги дава? Обедно време, трафика слаб, делничен ден, слънце и безветрие - красота. Как да се сдържи човек?

Пънчо ме посрещна с добро ниво за сезона, имайки предвид предходни години по същото време. Имах и шанса да уцеля и промеждутък, в който водата не помръдна нито със сантиметър - нито нагоре, нито надолу. Благодаря на енего-съсловието. Ама той - Божия глас не случайно ми жужеше в ушето .

И за да не губя време в празни разходки, паркирах се в центъра на водоема - пред общината. Едвам си намерих едно местенце. Нямам представа за колко време нахлузих ботушите, разпънах мухарката и навлякох елека, ама само усетих по едно време, как съм попаднал под кръстосаните погледи на едни костюмирани господа, търчащи напред-назазад към общината с папки в ръцете. А аз - в противоположна посока с мухарката - в делничен ден! Безделник

Не усетих как се добрах до водата. Още с приближаването, водата закипя в плитчините. Хиляди дребосъци, излезли в "обедна почивка" на припек се втурнаха към близките водорасли, опасали като коралови острови крайбрежната част.

Шнурът веднага изсвистя и ..... дръъън, първото кленче веднага опъна линията. Дребосък около 15 см. Последва второ свистене на шнурчето и пак - дръъъън , втори дребосък. Мухата - мравка на #14.


Последва бърза смяна на мухата с по-голяма - скакалец на #12:


Еееее, тия мъници явно са били в междучасие или бяха избягали от час. Опоскаха и скакалеца А батковците им - никакви ги нямаше. Само Тиййн размери.

Смених на #10 - същото.
Накрая сложих #8. Стримеретка с по-дълга опашка, че поне да не се бодат на куката. ЕЕЕЕЕ невъзпитани мъници. Нямаха никакво уважение. Свалиха му козината на стримера, но не се отказаха. А батковците - нихт, нямаше никой. Само мъници. Един час - игра само с "хлапетии".

А слънцето като напеклоооо, топличко и един много лек ветрец .... как да не се радва мухарската душа.
Два часа откраднати от напрегнатото ежедневие - какво повече да иска човек.

"Малчуганите", хубавото време и тишината (в целия район имаше само един риболовец и една лодка!!!) ме заредиха с невероятна енергия за оставащите часове от деня. Не хванах "годзилите" на Вальо (клуб Лудогорие), но и мъниците ме заредиха с много енергия. Сладурчета, които догодина ще ни радват още повече. За първи път през тази година видях на Пънча толкова много кленчета - Хиляди. Дай боже да оцелеят и да пораснат. Да са живи и здрави, а ние - толерантни към тях.

Едно клипче, с малко епизоди от преживяното.
https://www.youtube.com/watch?v=tzJ_uJeeirA