Разкази за Сома

[quietriot]

Да ви разкажа, една моя история за първия ми сом, беше през 1968 г и вече, като 'голям" дядо ми ме взе на първи риболов на сом. Качи ме на предната седалка на колелото още по тъмно и пристигнахме на "Долъ", ръкав на "Католишкия" язовир, тогава нямаше още язовир . Моят такъм се състоеше от един як прът, капронен конец, две коркови тапи в едно олово и една кука. Долът беше 3-4 метра широк и 1,5 - 1, 8 м дълбок в най-дълбоката си част. За стръв дядо ми използваше малки мрянки,едри кротушки и щипоци. Брега беше доста стръмен обрасъл с трева покрита със роса. Спомням си, че докато дядо ми излезе отгоре на равното и каза да му наглеждам въдицата, че имал нещо да оправя по колелото и перото ми потегли барабар с пръчката, която стисках здраво и хабакалъм във водата и аз. Спомням си, как дядо ми след скок във водата ме извади, но аз си стисках още пръчката. След това извади и сома. Натоварихме се на колелото и тримата вече, като по пътя оставяхме широка мокра ивица, като охлюв (бях с едно синьо палто с доста голям изкуствен косъм) и си капеше до селото и всички ни разбраха местото. Сигурно ще ме питате колко кила е бил сома. Доста пъти дядо ми е разправял тази история в кръчмата и казваше:
- Като го изкарахме, водата слезе четири пръста.
Весели празници!

Готин разказ Ице и весели празници и на теб.

[Yco-Camel valley]

Сега за Васко още един кратък разказ.

Другият ми дядо, на който съм кръстен е ловял сом всяка седмица по поречието на р. Арда (Ивайловградско) В периода между 1930 -1960 г. до преди построяването на язовира. Казваше ми: - Всяка седмица излизахме за сом и празни не се връщахме. разправяше, че хванеш ли един със сигурност има поне още два наоколо и предполагал, че се движат в една зона два мъжки и една женска, обикновено двата мъжки са еднакви по размер, а женската е по-голяма. И тогава е имало забрана по време на размножение и се е спазвала повече от сега. Щото лабутья тогава е бил по-голям.
Някои от местностите, на които е ходел са шейтан, балък и бостан дере, ха да питам аз по-запознатите, сега къде се намира шейтана?

Наздраве!

[boababa]

Ицо,да не се окажеме роднини? Ние сме от Малки воден и Бориславци! На Арда е имало бабански сомове тогава,но около 2-та метра,не и повече! Мъжките сомове са по-дълги и големи от женските,които са къси и дебели! Само по това бих ги различил,щот тук от много години не съм видял свестен отговор-"По кво да ги отличавам?"

[Yco-Camel valley]

От на майка ми страната са преселници от беломорска Тракия през 1913 г. и се заселват в Ортакьой (Ивайловград). Имаме и роднини в Мандрица. Може да не сме роднина, ама сме от една яка.

[boababa]

От една рода сме копеле,да знаеш! И ние сме от там /Беломорска Тракия/по женска линия,че бая мъже и деца са изклали тия бозуци! За Малки воден има легенда,че е прокълнато място от турците! Вярвам в това,а че най-големите сомове са на Ивайловград е безспорно!Щом през 196..е имало 2метра сом по Арда и ако таблицата е вярна,нема да се учудя на некой Лох-нес от там!

[quietriot]

От на майка ми страната са преселници от беломорска Тракия през 1913 г. и се заселват в Ортакьой (Ивайловград). Имаме и роднини в Мандрица. Може да не сме роднина, ама сме от една яка.

Тая Мандрица напоследък стана популярна , единственото албанско село в България за незнаещите , един мой приятел реши пък да строи там къщи за гости и отиде да кара там нова година.

[Yco-Camel valley]

Някой беше споменал, че кльонка в Ивайловград е въведен преди 20 години, ама му загубих дирите.
Историята е такава.
Още при строенето и след 1964 г. са идвали различни хора от цяла България, кой за турбини, електрики...и т.н, от тях доста са били от градовете покрай Дунав, та тези хора са научили някои от местните на кльонк.
Дори тази година си говорих с вуйчо ми и той потвърди. Каза следното: По време на събиране те ни питаха ползвате ли кльонк тука. Всички местни надигали рамене. Някои от тях, като си ходели в отпуска и донесли 2-3 дървени. Предложели да пуснат 1-2 лодки и първите кльонкове тогава пропяли и хванали няколко броя. С вуйчо ми тествахме моя 38 мм с права пета, но ми каза: цъ... слаба работа - Техните ечаха при тихо време на един километър.... и като дълбоко ехо имаха, звънтяха. Но единици тогава са хванали занаята.

P.S. Май ще си правя един сребърен да се чува в Одрин чак!

ЧНГ и успехи през новата..

[franko]

Имах и със сребърна пета и разликата с другите беше само в среброто .
За звук и мощност се иска ръчичка,както и
кадърен кльонк.
Пета 38мм е върхът .

[Yco-Camel valley]

Петима Петка чакат - 195 кг...
няма им разказа още, ама зимата е било..

[stomanco]

http://www.youtube.com/watch?v=tv1yOmAy ... r_embedded" onclick="window.open(this.href);return false;Този сом беше 114кг. миналата зима, а сега гледам станал двойно почти

[Yco-Camel valley]

И все са се подбрали нарочно дребосъци за снимката с конкурс биля , че за догодина 400 кила не им мърдат.... гьотьори..

[stomanco]

[Yco-Camel valley]

От на майка ми страната са преселници от беломорска Тракия през 1913 г. и се заселват в Ортакьой (Ивайловград). Имаме и роднини в Мандрица. Може да не сме роднина, ама сме от една яка.

Тая Мандрица напоследък стана популярна , единственото албанско село в България за незнаещите , един мой приятел реши пък да строи там къщи за гости и отиде да кара там нова година.

За Мандрица се разправя, че е албанско село създадено по времето на Сюлейман Великолепни (произвеждали са много добри млечни продукти и им казал да си изберат най-хубавото място, което им харесва са село, но да е по-близо от Алба лонга, за да снабдява двореца). Но факта, че няма джамии, но има две църкви е красноречив, че са живели християни. Доста гърци през 13-а година са си продали къщите на прокудените българи от Беломорието. Поне 30% от къщите са български след 13-а година.
Там се намира и "Бяла река" много голяма и красива река, имало е и доста сом на времето, когато е била пълноводна..Сега не знам...
И аз като Васето, ще кажа на приятелите, когато съм там:
- Имам си един част от имот и като ми се припие метаха, минаваме 2-3 км и сме в гръцкото село Метаксадас и му правим един запой на теферич няколко пъти....

[Yco-Camel valley]

......... ха да питам аз по-запознатите, сега къде се намира шейтана?

Тъй, като не получих доста време отговор за Шейтана дере (Дяволското дере), сега ще ви разкажа. Сега се намира на самото мястото на стената. Преди е имало мост и две големи ковани халки, колкото човешка китка е било дебело желязото. Набито яко в скалите на двата бряга за пренасяне на стоки и добитък още от римско време, може би и по-рано. А под него е имало голям вир. Малко беше, като въпроса за "Лангерхансовите острови" и къде се намират.
Скоро се разрових и установих, че на такива места със същите имена са построени яз. Ст. кладенец и Кърджали. Много странно, нали...или всяки опасен вир с високи скали и водопад, така е кръщаван. Турска му работа...

[Yco-Camel valley]

Един преразказ на вуйчо ми да разкажа.

Казва се:
"Най-големия лабут, който ядох"

Били ученици в гимназията на Ивайловград и още язовира не е бил построен, ама ги дипломирали на 15 юни: Сиреч извън забраната ...та казва:

- Един приятел ме подучи са отидем за сом на Балък дере. - "Много яко е името" там скоро откриха римска и българска крепост.

http://www.hsmaritsa.com/obschestvo/upr ... -dere.html" onclick="window.open(this.href);return false;

Та отишли хайваните и хвърлили две дънни за сом към Арда. Ама като не ще да кълве влезли в дерето да се изкъпят.
Разравяше ми:
-Докато си играехме и къпехме и към нас идва една голяма вълна, и не от прилив, а от риба - биеше ни навсякъде, влизаше ни в гащите дори, все едри парчомаци, ... кефали, сомове, змиорки, мряна...... всьо...
Каза, съблякохме потниците и ги напълнихме до горе и скрихме въдиците в храстите
и се прибрахме в къщи ама много скромни, като скрихме рибата леко отвън.
...Кай....баща ми, като ме почна (сиреч дядо ми), къде са дипломите, къде сте били и лабут яката, къде са въдиците...пак лабут.... що си без потник...пак лабут...и кай накрая си признах ...Пита ме: - Е добре "Велики рибари" къде ви е рибата тогава. Ами отвънка под смокинята е скрихме гаче ли...
Като отишли да я видят само едни раздрани потници...котките им видели сметката. Ха още един лабут и за потника.
Ей тука се намира туй дере, ама вече май се казва "Лабут дере" - Който иска да ходи -аз не смея....