galin_fcb написа:Колега би ли обяснил защо лепиш топчето с лепило.
Използван сравнително малки куки и ухото им не спира мънистото, което се мандахерца по целия повод . За това преди риболов, капвам една капка лепилце и нещатата заспиват.
По въпроса дали рибата кълве и през лятото, отговорът е ДА кълве. Най-вече кефал.
Апелирам към една част от пишещите в темата - спрете да се правите на англичани.
айде и аз да се включа. Колегата Topsoft миналата седмица закачи един скобар буквално за "АНУСА", като ловеше с единична кука 14 номер, и стръв три бели. Означава ли това, че и тоя начин на ловене е бракониерски?
В интерес на истината ми стана много интересно, и другата седмица ще се запася с мъниста и ще видя дали ще хвана нещо или не, но със сигурност не ми се струва бракониерско, ако разбира се се използва по нормалният начин, описан по-горе в отговорите.
Пуу,а аз се бях наточил някой да сподели чалъмите за риболова с мънисто-примерно модела кука,колко mm. е мънистото,пласмасово ли е,метално ли е,дължина на повода,има ли оплитания и прочее...Ама освен БайИван и автора на темата,останалите си ги извадихте да си ги мерите .Ето в момента на Огоста-ми кълве си клена на бял червей,като го извадя и си повръща червеите,но някак си взема плахо,кълве само сутрин и привечер...някак си не е това,което ми се иска...
Та айде бъдете по-конструктивни...
Понякога си мисля, че за всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.” И ние спахме. А те не спаха....
Риболовът с мънисто е взаимстван от зимния риболов - от така наречените мурмишки (или мормишки - така и не научих кое е правилно). Братовчеди и братовчедки на риболовните примамки с мънисто са и така наречените Нимфи, които се използват в мухарският риболов. Не коментирам изобщо видовете риба, които се ловят на тези примамки. Общото между всички тях е използването на мънисто - метално или пластмасово. Не коментирам и методите на риболов - на леко, мухарски или зимен риболов на дупка. Коментирам единствено примамката!!! Разликата между гореспоменатите примамки (в най-общ план) е, че при риболов на мънисто на леко (на плувка или само с леко утежнение на линията и индикатор) е, че при риболовът на мънисто на леко се използва в допълнение и като комбинация бял/шарен червей, малък торен, хирономус или някаква дръга (дребна) жива стръв, която се закача на куката под мънистото. Със същия успех може да се използва по определен начин вместо мънисто и конец. Риболовът на мънисто във всички случаи е по-успешен през есенно-зимния сезон до към края на март месец. Това не означава, че не се практикува и лятно време. Да, резултатите са по-слаби, но зависи от конкретните условия на водоема. Зависи и към мънистото, какво ще се добави като добавка (бял, житце, яйце от мравка, ручейник...). Зависи и какви риби търсим. Понякога, дори през лятото, това е една много успешна примамка за конкретен излет и условия. Това, че някой има предубеждения, или не знае как и кога да я използва - това не прави примамката лоша.
Иначе, честно казано, има доста теми във форумите, в които се коментират предимствата и недостатъците на една изкуствена примамка спрямо живата или естествена примамка. Има и много дискусии, дали една риба може да живее с кука в устата или корема. И в тази връзка - дали рибата НАГЪЛТВА естествената примамка по-дълбоко или не спрямо изкуствената. Аз лично съм закачал през целия си 50 годишен стаж доста риби, ловейки на естествена стръв и на леко не в устата, а или странично, или за опашка, или под брадата и то, повтарям: Само на естествена примамка без всякакви мъниста или други щуротии по куката! Означава ли това, че в тези случаи е неспортсменско ижползването на жива стръв? Та спирам до тук.
Искам само да кажа за последно: Всяка примамка си има своето място и време за употреба от риболовеца. Важното е да сме риболовци, а не месари. На всички много успехи и красиви мигове по водоемите.
Здравейте на всички колеги!
Един приятел ми каза за интересната тема и реших да я прочета и реших и аз да си дам мнението.
Това че риболова на мъниста е ТЪРМЪЧЕНЕ,КОСЕНЕ и че рибата се закачва на куката от любопитство са пълни глупости рибетата си лапат мънистата като нищо
динго написа:Здравейте на всички колеги!
Един приятел ми каза за интересната тема и реших да я прочета и реших и аз да си дам мнението.
Това че риболова на мъниста е ТЪРМЪЧЕНЕ,КОСЕНЕ и че рибата се закачва на куката от любопитство са пълни глупости рибетата си лапат мънистата като нищо
Колега Динго, моля покани и Симо да се включи в темата.
Малко от миналата година, тази за съжаление нямама време да отида за риба.
Само да вметна, че съм ловил риби с мънисто дори и на влашка плувка, т.е. при напълно неподвижна стръв, което изключва неволното затърмъчване. Имам и снимки некъде из компа, ма сега ме мързи да търся. Ако темата се развива може и да се разровя
ПЛАСТМАСОВИТЕ ИЗКУШЕНИЯ
Зима е. Язовирите са замръзнали и сега там властва риболова на дупка. Но освен риболова на лед имаме и друга алтернатива. Студената, снежна зима е идеалното време за риболов на едри кефали и скобари по реките. Дребосъците са се изпокрили по подмолите в очакване на по-топли времена и сега из бистрите, снежни води шестват едрите риби. Риболовът им крие много предизвикателства и изненади. В кристално бистрите води рибите са предпазливи и трудно се лъжат да захапят предложената стръв. Но има един начин да ги предизвикаме да атакуват, а именно риболовът с мънисто. От доста години риболовците в някой области на България ползват този метод с успех през студените дни.
Въпреки,че изглежда елементарен и този метод има свойте тайни.
Основното е съобразяването на линията с очакваните екземпляри.Поради честото кълване на едри риби най-често се използва 0.18 за основно влакно,повод 0.12 – 0.14, около30, понякога до 40см, кука № 10, 8, понякога и № 6 в зависимост от използваното мънисто.
Утежнението може да бъде и познатата ни „Италианска верижка’ и оливетка в началото на повода с дропер на 5 см преди куката. Аз лично ползвам първия вид , но това е главно защото ме мързи да преправям линията си , когато съм ловил на изтичане преди това.Плувката трябва да е леко преутежнена, да потъва и при най-лекото докосване.Използваните мъниста са с диаметър от 2-3 до 8-10мм.
Обикновенно се избират средно дълбоки участъци(до 1,5-2,5м) с леко течаща вода,или дълбоки места непосредственно след бързеите.Обхожда се дъното и дълбочината се регулира на около15-20 см над него. При последния си риболов пробвах и да драскам по дъното с куката и предполагам в резултат на това извадих и няколко скобара
Кълването в повечето случаи е нежно,понякога и рязко,но винаги еединственно. Засича се при всяко почукване на плувката.
Използваната цветова гама на мънистата е голяма, но има цветове и комбинации, които са се наложили като уловисти и рибите ги предпочитат. Такива са: голямо златно, червено и бяло, златно и сребърно. Личните ми предпочитания от скромния ми опит клонят главно към златистото мънисто.
Мънистото може успешно да се комбинира и с жива стръв, особено ако времето е по-топло. Перфектната комбинация е с два или три бели червея или жълъдов червей. Кoлеги твърдят, че е много добра комбинацията между оранжево мънисто и торен червей, но аз лично не съм го пробвал, най-вече поради невъзможността да си намеря оранжеви мъниста.
Дълго време четях за риболова с мъниста, изучавах теорията, запасявах се с инвентар преди да се осмеля да приложа този метод и останах очарован от него. По-надолу ще споделя два излета проведени тази зима на две различни реки, на разстояние 200 километра една от друга. Едната река е Тополоница, до Лесичово, а другата Върбица, край Кърджали. Въпреки различните условия на двете реки мънистото се оказа печелившата стръв и в двата случая.
Отдавна исках да посетя река Тополница, но все не ми се удаваше случай. Добрите отзиви, който идваха оттам обаче ме накараха да се взема в ръце и набързо планирах един излет дотам.
Поради дъжда , дето валя предната вечер и образува коричка лед върху снега, денят го писах дъждовен. Дъждовен, дъждовен , ма за работа дъждовен, за риболов е екстра. Некъф дъжд ли ще ме уплаши.
Бегом през магазина за 200 грам бял и газ към реката. Реших, че няма смисъл да се напъвам да ходя рано, в тоя студ едва ли някоя риба ще се разбърза да се храни по тъмни зори. Тъй че на реката бях към 12,30 на обед.
Паркирах колата встрани от пътя, натоварих се с багажа и поех през бялото поле към скритите местенца. Снегът тихо хрущеше под кубинките ми, дъжда ромонеше по шапката и раменете ми, но на мен ни ми пукаше. Дишах с пълни гърди свежия студен въздух, наслаждавах се на всяка негова частица. Бялото поле блестеше пред мен недокоснато от човешки крак. Само тук таме се виждаха следите на пробягал заек или броеницата от стъпки на лисица, пресякла напряко в търсене на храна. От краката ми с шум се вдигна ято яребици, малки кафеви топки, сякаш подметнати нагоре от ръката на немирни деца.
Скоро стигам до мястото, което съм си избрал. Стара върба е наклонила клони във водите на реката, а течението е завлякло и заплело в корените й порядъчно количество клони и съчки. Перфектното скривалище за едри кефали.
Замятам шепа червеи нагоре срещу течението, така че докато потънат да са точно пред мен. Набързо разпъвам болонезето и замятам за да проверя дълбочината. Перфектна, около метър и половина.
Мятам още няколко прашки бял и се отпускам върху раницата за да почина. На червейте им трябва малко време за да изкарат мнителните кефали изпод сигурното убежище на клоните.
Вадя кутииката с мъниста и ги разглеждам, двуумеики се на какъв цвят да заложа. Накрая се спирам на класическо златно. Монтирам го на кука Оунър "Фуна" 12-ка и закачам под него два бели. Замятам в средата на реката и течението веднага поема плувката. Тя бързо се плъзга по малките вълнички образувани от завихрянията на бързите води. Първото кълване е уверено и плувката грациозно се гмурка. Лека засечка и скоро вече държа в ръката си първия кефал.
Не блести с размери, но важното е че рибите са тук и кълват. Какво ми трябва повече посред зима. Замятам отново десетина червея в талвега, сменям и тези на куката и подавам в течението. Кълването е мигновенно. Едва що изправила се, плувката се гмурка и близнак на първия кефал се озовава на брега. Нова порция червеи във водата и веднага следва кълване. Вече имам три... за щастие
Май е време да извадя живарника.
Продължавам да подавам регулярно бели червеи и кълванетата следват едно след друго. Много от рибите повръщат полусмлени бели червей, което ми показва че избраната тактика със стрелбата е правилна. За съжаление няма големи риби, но риболова е интензивен.
При поредното замятане плувката се скрива отново, но след засечката разбирам, че този път съм закачил клон. Напъвам го малко и тънкия повод се скъса. Бъркам в джоба за ролката със влакно и с изненада установявам, че ролките ми с влакно за поводи ги няма. Явно съм ги изсипал някъде по пътя.
Налага се да ползвам остатъка от този повод. Не е останало много от него, едва около 10 сантиметра, тъй че трябва да направя някой промени с цел по дискретен вид на такъма. Избирам по-малка кука, Камасан Б651 14-ка. По-малката кука изисква и по-малко мънисто, а златните са ми все едри. Избирам червено.
Оказа се, че рибите харесват и червения цвят.
Опасявайки се да не скъсам и този повод и да се наложи да прекратя риболова, намалям дълбочината. Започвам да стрелям бели червей почти непрестанно и скоро успявам да вдигна рибите над дъното. Даже май се престарах, че много нагоре се качиха и при дълбочина от метър и половина се наложи да ловя на 60 санта под повърхността. Рибите просто обираха всички червеи още от повърхността. Реших, че са се настървили и мога да ги ловя само на червей и махнах мънистото. Голяма грешка. За следващия половин час успях да хвана само едно кефалче и един пръскач. Ядосан слагам отново мънистото и замятам. Без стръв, само с топчето червена пластмаса на куката. Още на второто изтичане плувката уверено потъва и поредния кефал се озовава на брега. Следва го друг, после още един. Риболова отново потръгва.
Дъждът над мен продължава да ръми, якето ми е вече порядъчно мокро, през кубинките също взе да се процежда студ. Ръцете ми премръзнаха, особено лявата, че с нея хващах рибите, за да ги откача от куката, а естествено бях забравил да си взема кърпа за бърсане.
Подсмърчайки решавам да приключвам с риболова. Не ми се спира, кълването е интензивно , но студа се увеличава, а и зимния ден е кратък и скоро ще притъмнее, а имам път към колата през полето.
Вадя рибите за снимка, но на фотото явно също му е станало студено, та неще да бачка. Трябва да се задоволя с телефона. Изсипвам рибите на белия сняг за обща снимка, Но качеството на първата е ужасно.
Отказвам се да снимам повече и набързо намятквам рибите обратно във водата.
Удовлетворен поемам обратния път през бялото поле. За около три, три и половина часа риболовно време успях да извадя над 40 риби, които макар и неблестейки с размери, накараха рибарското ми сърце да затупа учестено в гърдите и отсега да започна да кроя планове за нови излети с мънисто.
Зима е. Зима, зима, ама колко да е зима. Ей го, Новата година дойде, а навънка едни температури... все едно е април. Това едно, но и рибите се изпокриха, ошашавиха се , не знаят зима ли е лято ли е. Па и една буря се изви преди няколко дни, придошлите реки отнесоха кефалите чак в гръцко сигурно. А както знаем кефалът си иска студ... и мънисто.
Това не ми пречи да направя няколко следобедни проби, в промеждутъка след свински лов и преди прелета на патиците. Реката както очаквам е огромна и мътна. Неколцината рибари по брега гледат омърлушено, от сутринта никой няма риба.
Две топки лепен бял подадени на границата на бързата и бавната вода раздвижват кефалите и набързо успявам да измъкна няколко риби, на комбинация от чевено мънисто с два бели червея.
Време е за вечерни прелет на патиците тъй че набързо ги релиизвам пред изумените погледи на местните риболовци и отпрашвам.
На следващия ден действам по същата схема. Сутринта по балкана за прасета, късния следобяд риболов и после диви патици.
Веста за вчерашния ми успех се е разчула и сега рибарското присъствие е удвоено.
Удвоена е и реката. Оттичащите се от планината води пълнят речното корито и реката вече е заляла крайбрежните върби. Все пак намирам място на пясъчен разлив.
Месните ме посрещат с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата" и двама от вчерашните моментално се строяват под мен. Замятам малко лепен бял и скоро този под мен измъква сносен скобар, после още един. Нещо не е наред. Огромната река отнася червейте ми на поне двадесет метра надолу и при тази тактика се явявам само като захранващ на тези под мен. А и в мътната вода, рибите явно трудно виждат проблясъците на мънистата. Май трябва промяна. Набързо скачам до близката нива , откъдето се сдобивам с малко чернозем. Мятам вътре две шепи бял и шепа трохи, повечко вода и камък във всяка топка завършват нещата. На болото монтирам близалка, слагам три бели на куката и съм готов.
Скоро успявам да извадя добър кефал.Риболовът бързо потръгва, за разлика от на този под мен , но докато се занимавах с промяната на тактиката деня почти изтече и имах само час за риболов.
Все пак успях да излъжа още няколко риби, срещу 0 на другите на вира, които с изумление гледаха килото бели в кутията ми. Бърза снимка на улова и рибите заминават обратно да растат
На следващия ден отново заваля пороен дъжд и подозирах че реката няма да става за риболов поне седмица.
Все пак решавам да направя още един излет, преди да тръгна към София, щом реката се поизтече.
Ставайки сутринта ме посреща съвсем различна картина от предния ден. Температурите са паднали с поне 15-20 градуса и навън всичко е заскрежено. Скрежът е обгърнал всичко създавайки причудливи форми върху клоните на дърветата, по които учудено подскачат и ги разглеждат замръзнали врабци. От студа перушината им е настръхнала и сега те изглеждат почти двойно по-едри и топчести. Стъклото на колата ми е изрисувано с причудливи форми като от неизвестен авангарден художник. Решавам да не бързам във студа и да изпия едно кафе в очакване да се покаже слънцето. Пия топлото кафе и зяпам зимната красота от прозореца, кроейки планове за риболова. Ето, на хоризонта бавно изплува големия диск на слънцето и бавно се издига нагоре в небето. Лъчите му започват да играят по замръзналата земя, правейки чудни слънчеви зайчета при съприкосновението си със снежните кристали. Това обаче не променя съществено температурите навън, слънцето сега е като луминисцентна лампа и само разпръсква студена светлина наоколо.
Реката ме посреща вече поизбистрена и с намалено ниво след обилните дъждове отпреди седмица.
Този път съм се запасил с пръст предварително. Слагам вътре и шепа "Трапер Река" за аромат, две шепи изпънат бял и една жив. Половин пакет жълта троха завършват сместа. От опит съм се убедил, че едрите кефали (и не само те) проявяват определени предпочитания към оцветената в жълто храна. Добавям доста вода , за да я направя тежка и течението да не отвлича намиращите се вътре червеи.
Не бързам да хвърлям храната. Първо искам да пообиколя по реката и да потърся признаци на риба. Пробвам в няколко вира, но с изключение на един дребен кефал не упявам да провокирам други риби. Явно рибите не са в дълбокото. Да пробваме в бързея тогава. Въпреки че е малко нетипично рибите да са в бързата вода в тоя студ.
Настанявам се на брега на плитък, около метър, бързей. Докато разпъвам сергията забелязвам проиграваща в бързото риба. Рибите са тук и стоят в най голямото течение.
Слагам кука "Оунър Фуна" N:10, на която нанизвам златно мънисто. Поводът ми е 0.10, около 30 сантиметра, утежнение във вид на верижка от прогресиращи съчми и плувка 3 грама "буренце".
Освен мънистото закачам на куката и двойка бели и замятам. Скоро вече имам риба. Подаването на храна постепенно настървява рибата и скоро кефалите се събират. Всеки изваден кефал повръща червей и храна, което ми говори за правилността на избранбата тактика. За съжаление, кълванетата са мълниеносни и завършват с бързо плюене щом усетят съпротивлението на плувката, налагащи повишено внимание и мигновенни засечки, тъй че имам и няколко гелета и откачени риби, но все пак доста кефали се запознават със живарника ми отвътре. Истински съм изненадан когато на петното ми се завъртат и скобари, който се размесват с кефалите и риболова става разнообразен и интересен.
От студеното време водачите ми периодично замръзват. Ръцете ми също, особенно след като появилият се отникъде вятър, запраща кърпата ми за бърсане във водата. Но рибите са тук и кълват. За съжаление зимните дни са кратки, тъй че е време да приключвам и да се отправям към очакващата ме греяна ракия и запалената камина.
Измръзнал, но доволен приключвам с риболова. Отново успях да намеря рибите и да ги провокирам да кълват и това ме изпълва с блаженство
.
Мънистата найстина са една перфектна, работеща зимна стръв, която носи нови предизвикателства в речния риболов. Бляскащите малки джунджуриики ми донесоха много радост в студените дни и напълниха живарника ми с риби в дните с тягостно кълване, когато останалите риболовци на брега жално подсмърчаха, свили се в топлите си якета и стискаики с измръзнали ръце безполезните пръти, вперили буждаещ поглед в скучаещите на повърхността плувки. Надхитрянето с предпочитащата всеки ден различна цветова комбинация риби носи допълнителн оудовлетворение от успешния риболов.
Малката кутиика с разноцветни мъниста винаги е в джоба на рибарския ми елек, готова при нужда да помогне за превръщането на всеки рутинен излет в рибна фиеста.
Докато си напиша материала, гледам вече са ме изпреварили. Така и така съм писал ще го пусна.
Та писал съм и друг път по тази тема и няма да се повтарям.
Защо рибите гонят топчетата е пълна загатка, има десетки хипотези, които съм чувал, но всяка си има недостатъци и непълноти. Искам да кажа, че метода не дава резултат на всяка една река.
Когато за първи път риболувах така на Тунджа, бях пощръклял на всека цена да разбера причината и повярвайте ми тествах доста неща. Първото нещо бе да проверя на нашите реки, Факийска и Средецка, които също имат и морунажи и кефали. Резултата бе нулев. Докато на Тунджа всички видове риби до 90% гонеха топчето, нашите не му обръщаха внимание.
Освен на мънисто, рибата в Тунджа в част от зимния период(началото), се лови много успешно и на топченце стеропор, чисто без стръв, без мънисто. Щура работа! Вече отдавна спрях да се чудя, или да търся отговори в поведението на рибите, просто не можем да разберем нищо, казвал съм го и преди живеем в различни светове. Добрият риболовец се проявява в качеството си на такъв, като бързо да се нагажда към капризите на риболова и взема адекватни решения. Това става естественно с много проби и липса на мързел във всичките му форми.
Сега по същество.
Ще опиша метода, по който риболувам аз.
Плувката задължително стик, всички други не издържат при присуркване на мънистото по дъното от неравности, гмуркат се и отчитат фалшиви кълванета. Основно влакно 0,14- 0,16 зависи от едрината на очакваните риби. При замръзване на водачите 0,16.
Утежнение - единственно и компактно, най-вече оливетка стопирана с микро вирбел. Тунджа е с песъчливо дъно и верижката е излишна, а оливетката стои по стабилно в дълбочина при течение(справка риболова на близалка). Повод 0,12-0,14 с дължина 25-30см. Номера на куката 12-10, като модела трябва да е типично речен, с по-широк диаметър, няма да се спирам на марки, всеки си има предпочитания. Мънистото обикновенно и пластмасово, нанизва се свободно на куката, като стръвта го избутва до лопатката. Желателно е мънистото да е в горно положение, тъйкато затваря диаметъра на куката и откачанията са по-чести. По принцип речните куки са по-отворени и компенсират, но при използване на по-широки топчета с диаметър 8-10мм вече е проблем. Аз използвам топчета с диаметър 5-6мм, но съм имал добри резултати и с по-малки. Когато тръгвам на зимен риболов на Тунджа имам пълен класьор с различни поводи с монтирани различни по цвят и диаметър мъниста.
Техника на риболов:
При риболова с мънисто, решаващ момент е не толкова как и до къде ще утежним плувката, а намирането на правилната дълбочина. При стиковете проблема с утежняването е решен генерално - до границата на сигналното оцветяване.
Тъй като дъното на реките рядко е гладко, започваме с ориентировачна дълбочина и започвам изтичане. Ако плувката се дави, започваме да намаляме, докато удавянията престанат, или вазвишенията по дъното в линията ни на изтичане започнат да се преодоляват с леко задържане. По някога се налагат корекции с милиметри. Ако сме стартирали с по-малка дълбочина - обратно, до същото положение. Куката с монтираното мънисто трябва да се просурква по дъното, както казва моят приятел и бивш съотборник бат Марчо, да се тътрузи по дъното (убиваше ме с лафове). При стиковете съмнения в кълването няма. При кълване плувката се гмурка моментално и при засичане на риба се чува един характерен звук.....ШШШШЛЬОП...който води до голяма радост и болонезето се сгъва отведнъж и на бавни тласъци нещо ви дърпа към другия бряг.
Ох ........как искам да съм на реката!
Това е от мен приятели, живи и здрави и повече сгънати пъчки!
Последно промяна от Doktor-5 на Пон Дек 12, 2011 22:45, променено общо 3 пъти.
.....Ако един състезател участва във всички възможни турнири, то рано или късно, по независими от него причини и обстоятелства, все някога става първи....(Киро Джигита)
По темата: никога не съм пробвал мънистото, но определено ще опитам!
Колеги, имам един въпрос: някой има ли наблщдения по кои реки риболовът на мънисто дава добри резултати? Просто не съм чувал или виждал, а може и да не е така, по Струма и Искър например, някой да има добри резултати?! Това е като например: бялата мряна в Дунав кълве на кашкавал, а по Искъра - не!
Док, много полезно!
А да питам: когато ловиш с плувка стик, значи ли това, че се лови на пълно изтичане и не се задържа, поради формата на самата плувка, която (не съм ползвал и не знам де) не позволява да се задържа линията? В смисъл, че доста се различават от едно класическо буре например, което е удачно за задържане...
Кърца и аз ти тенкю, братче. Гат издадеш риболовните си мемоари се нареждам за един с автограф, а от мене бирата.
Десо, миналата година пробвах на Струма, но не съм настоявал. Кълвино нямах. Използвах червени и златни мъниста със добавка бял и без, но уви рибка по метода не хванах. Мисля и тази година да пробвам. Та така.
Темата все пак стана интересна най-накрая - благодаря на всички за споделения опит . Eдна подробност , която все се каня да пробвам някой ден : с мънисто (червено) е поставен рекорда по улов на уклей - 590 бр. за един час
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021:6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
outsider написа:Темата все пак стана интересна най-накрая - благодаря на всички за споделения опит . Eдна подробност , която все се каня да пробвам някой ден : с мънисто (червено) е поставен рекорда по улов на уклей - 590 бр. за един час
А ти представяш ли си да беше с червей? Не беше ли 515 бр.?
Поздрави за хубавата тема на автора , както и на всички , които дадоха подробности по темата , отдавна не са се появявали свестни теми тук , както и нормални постове !!!
. За това преди риболов, капвам една капка лепилце и нещатата заспиват. 
рибетата си лапат мънистата като нищо 
