При пристихането в осем часа се оказа, че пак сме последни. Най-удобните места край пътя бяха плътно наблъскани с телескопчета, чипове, "панагюрски мичели" и прочие риболовна утвар с такава гъстота, че човек можеше да остане с впечатление, че минава край някаква ограда от въдици. Отидохме край дигата, където, о чудо, успяхме да намерим все пак някакви свободни дупки и ги заехме със спринт, достоен за Бен Джонсън.
На първи курс успях да изпреваря по вътрешния радиус на завоя един телескопист(при това обут с ботуши, и ролер, кофа, стол, живарник, и кеп) и след като се наврях в просеката, го изгледах така победоносно, както адмирал Якоб Рогевен, след като измъкнал Великденските острови изпод носа на испанците. Много интересно как щях да гледам, ако той ме беше изпреварил… След това, вече постигнал някакъв душевен покой, пренесох с достойнство останлите калъфи с инвентар и започнах с трескаво нетърпение да се глася, като в десет часа дори успях да заметна.През това време обаче никой наоколо не ловеше. По пресевната пъплеше спиращ дъха слух, че в началото на седмицата рибата „отрязала” по недостъпни за човешкото познание причини - и туй-то. Бях забелязал, че колегите от съседните дупки са хванали тягостно няколко рибки и това беше всичко. По принцип не възприемам подобни състояния и моменти категорично еднозначно, защото обикновено те се дължат на по-повърхностен подход към риболова, но все пак рибешкото мълчание беше притеснително. Още повече, че другият най-добър мухар в габровска селищна система не ловеше нищо, независимо, че беше подхранил канонично, като в захранката си беше сложил кастери, гълъбова тор и прочие деликатеси, a после просто така си беше и останал в стойка а ла „Мислителя” от Роден…
За риболова бях си нагласил два пакета по 2.5 кг от новата захранка на „Филстар 12Х3” за платика и фидер, които за първи път видях, и си купих, воден от вроденото си любопитство, защото не бях ги пробвал, и добрите отзиви на колегите. Реших да започна с фидера, поради тъмния цвят и особено силната лепкавост, тъй като за разлика от предния път, тук дълбочината се оказа близо шест и половина метра( за който не знае, не е особено комфортно да се лови с топ-сет седем и кусур метра
). Имах пресен печен коноп и кастери, но съзнателно не ги добавих, за да не направя ярмата много активна. Между другото, тази захранка не ми хареса никак – беше някак мазна, овлажни са само с едно добавяне на вода и едрите частици представляваха боядисано в червено жито и едри парчета Фафла. За разлика от вариантите „Река” и „Универсал” нямаше толкова цветни трохи и гранули. Освен това, във водата бързо избледняваше и придобиваше болнав сивкав цвят. Толкова за тези трици.Намятах топките(ставам все по-точен) и както казах, в десет часа пристъпих към риболов. Не в смисъл, че започнах да ловя риби, а че предприех всички останали действия, без последното, което осмисля подобно занимание.
До два часа следобед успях да хвана цифром и словом две червеноперки и едно морунажче и толкова… Странно нещо е некълването, човек бива връхлетян от съмнения и започва да прави откровено нерационални неща. Десет път променях дълбочината, губих дъното, търсих го пак, но резултат, както казах, нямаше. Не бива обаче да си мислите, че през това време скучаех. Дигата беше широка едва пет-шест метра и по нея постоянно се сновяха напред-назад колите на по-закъснели от нас риболовци, в търсене на място. Бях разположил ролера в средата на пътя, та през пет минути трябваше да го местя и успешно влязох в ролята на дежурен по КПП или кантонер, докато надигам уипа като бариера. В един такъв момент на предислокация на ролера пропуснах едно кълване и за част от секундата се изкуших да настигна преминаващия трабант и му строша задното стъкло с последната секция на гегата… Освен това, поради липсата на кълване, зад мен постоянно се точеха околните риболовци, за да цъкат замислено, питат колко ми е дълга въдицата, или просто за да ми съобщят, че рибата не кълвяла. Освен това, по неизвестна причина, непременно държаха да ме уведомят, че накрая обезателно щели да пуснат всичката риба обратно, сякаш, че ме интересува какво ще я правят, или съм дошъл с цел беседа по морално-етично-гастрономичните аспекти на риболова…. Общо взето тези мъки продължиха до два без нещо, когато свърши фидерастката храна, която май се оказа пълен пасив, напук на името си. След това подхванах тази за платика. Беше с цвета на августовско слънце, пълна с частици, цветни трохи, няколко размера гранули и жито, но този път боядисано зелено.
Много добре поемаше вода и се наложи да я овлажня на два пъти, можеше и на три, за да стане по-лепкава. Изсипах в нея всичкия печен коноп, около четиристотин грама, кастерите, и без конкретна цел сложих една здрава шепа дребни пелети на „Сенса”. След това нахвърлях и от нея, и от нямане какво да правя започнах да щъкам систематично шарен неизпънат червей, макар, че не е гъзароско и препоръчително, но си казах, че по-добре да се занимавам с някакви уклеи, отколкото „да вися като изпразнен”, както казваше ротния в казармата. Освен това хвърлих и няколко нестегнати топки, за да направят стълб във водата. Проблема беше обаче, че нямаше и уклеи. Не знам дали заради динамичното време, промяната в атмосферното налягане или някаква друга, необяснима причина(може пък да е имало земЛетресение ), но работата отиваше към скръбен финал, на който естествено също щях да ви направя съпричастни… Непосредствено след едно от потъванията обаче, плувката изчезна плавно и извадих приличен морунаж. Малко след това хванах още един със същия размер, след като надигнах стръвта на около метър от дъното и я пуснах лекичко надолу. Последващата бабушка ми взе докато линията пропадаше, като повлече много стръвно „у лево”. Реших, че рибите са над дъното и смених двуграмовата плувка с такава от 1.25 гр. като наредих сачмите през петнадесет сантиметра, като „гердан” от метър и кусур. Със задоволство трябва да ви кажа, че риболова потръгна, но всички риби(преобладаваха морунажи малко над педя) категорично кълваяха над дъното или непосредствено след надигането на стръвта и пускането надолу, като статични червеи изобщо не поглеждаха. За около два часа хванах двадесет риби, което лично за мен беше съвсем удовлетворително. Естествено, процеса не течеше съвсем гладко – линията се омотаваше редовно(като придобиваше вида на телефонен кабел), на два пъти необратимо
, а е леко дразнещо да гласиш нова, особено в разгара на риболова, но „сме родени за мъки”, както е казал дядо поп. Тази работа не протече незабелязано за околните риболовци, понеже с моите приятели бяхме разположени практически едни срещу други през гьола(там втория най-велик мухар ловеше червеноперка на дистанция близо четиридесет метра, като мяташе ваглер, който изглеждаше като бутилка от ракия „Бургас 63”
). Крясъците в процеса на комуникация озвучаваха стратосферата и другите небесни сфери. Зад мен се явиха двама досадници, които застанаха точно пред ролера(установих го с изненада при поредното вадене на риба, след като наврях уипа между краката на представителката на нежния пол, която беше с малко по-големи габарити от моите ) с ултимативното желание да им покажа един морунаж, тъй като не били виждали подобна риба. Връчих апарата на представителя на силния пол, който имаше определено почерпен вид, с указание да ми направи една снимка, като заявих тщеславно, че незабавно ще хвана морунаж, с който да ме увековечи за поколенията. Между другото, въпреки явната липса на координация, човека демонстрира прекрасни фотографски способности, както стана ясно впоследствие. Буквално за две минути хванах една рибка, но се оказа платичка от педя, която обаче ме зарадва много. В пристъп на душевна щедрост извадих един морунаж от живарника и им дадох да го разгледат от различни ракурси. Зрителите, към които се беше присъединил и един чичка, ловящ на пружина в реката от другата страна на дигата, споделиха, че до този момент са смятали, че това е по-слаба платика. Разрази се спор как е най-удачния вариант за приготвянето й – пържена в олио или свинска мас, а чичката екзалтирано и с изцъклени очи твърдеше, че това бил „речния сафрид” и за него единствения каноничен метод за кулинарна обработка бил изпичане на скара, маринован в лимонов сок. До консенсус по въпроса така и не се стигна, докато размахваха клетата риба, но всички бяха единодушни, че въдицата ми е много шарена. Към четири и нещо приключихме. Останах много доволен от излета – хванах двадесет и четири броя, като дребосъци нямаше, предимно морунажи, последните два часа и половина лових практически риба след риба, ако изключим моментите на разплитане на корди, защото монтажа на пропадане не е никак добронамерен към простосмъртния плувкиер, дискусиите с колегите и подтичването по дигата за местенето на ролера. И другия велик мухар беше хванал с мача около толкова риби, с тази разлика, че при него преобладаваха категорично червеноперките. На връщане, естествено, минахме през любимото ни кръчме в с.Енина, където вече редовните посетители ни познават, за разбор на риболова.
Та това е, мили приятели, другари, производни, деривати и дестилати! Дето се вика, от мен толкова(за тази седмица), от Господ – повече. Не, че той е много по-даването, а може и да е за риба, когато му трябва на човек…
Забележете поезията в действията
:
Трябва да отбележа, че принципно прическата ми не е чак толкова смешна...
А и другото,аз за захранката нали ти казах каква да е,що за чудо са тия твои волни експерименти с предизвестено фиаско! 
, то обикновено си е под водата 
но все пак да те окуража 
Това нали е дупка номер 4? 
