Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
-
- Мнения: 16627
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
- Риболов: пуристки
- Местоположение: гАбРоВо
- дал Браво: 415 пъти
- получил Браво: 923 пъти
- Обратна връзка:
Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Ку-ку, скъпи приятели, другари, корифеи, капацитети, колоси, ерудити, екстраверти и прочие младежи – скубете уи, както казват в Перник? А на някои места там, като например квартал Бèла Вòда , не казват нищо, а направо бият, както съм чувал. Между другото, моя скъп другар в риболовните и литературни приключения, по една случайност също от Перник, категорично и от години отказва да ме заведе на дискотека в това населено място, преди да си взема направление от личния лекар. Но! Това е един друг въпрос.
Та значи бяхме решили да оползотворим неделята, с едно рационално занимание като риболова, напук на прогнозата за нестабилно време. Всъщност, последното направо се скапа, сякаш напук, след като цяла седмица напук беше приятно и от събота вечер температурите се сринаха, заваля дъжд и задуха студен вятър. Всъщност предполагам, че някак всички сте забелязали това нещо и няма нужда да ви го разправям, за да разберете цялата измъченост на ситуацията.
Но жребият беше хвърлен, вече си бях измил зъбите, след като със спазматичността на пеперуда от какавида се бях изхлузил от ложето и обратен път нямаше… Беше планирано да направим риболова на един крайградски гьол, но при пристигането мърлявата атмосфера, съчетана с бръснеш откровено студен вятър и ръмящ дъжд ни накараха да потърсим някаква алтернатива, пък дори и само заради разходката. Както знаете, а и да не знаехте вече знаете, край Търново има около един милион дупки, носещи претенциозното наименование „стари корита”, та решихме произволно да посетим някоя от тях, едно, че бяха разрешени през забраната, а друго – „за да види дупе път”. Така или иначе бе станало осем и половина, още два часа бяха без значение, така че смело пришпорихме каляската, пътьом минахме край едно познато ми от някои гастроли селско заведение(при това с функциониращ пилон), пийнахме по един сок и продължихме към заветната цел.
По някаква случайност там времето бе също толкова досадно в своята съвкупност, но всички бе някак по-зелено. Успяхме безаварийно и относително безкално да се статрузим по стръмния черен път и точно в десет часа започнахме да вадим сергията. Над цялата работа висеше осезаема нотка на обреченост, ръмящия дъжд не даваше особени надежди и ме доядя, че пропуснах да си взема дъждобрана. Всъщност някак напук на всичко не го взех, явно в очакване на някакво чудо. Затова пък си носехме буквално един багажник захранка. Тъй като някои(разбирайте повечето) артикули са дефицитни в прованса, както подобава на изтъкнати мухари, с колегата се запасихме с петдесетина килограма в очакване на свършека на света…
Между другото, народ не липсваше, но пъплеше навлъгнал( и какъв друг можеше да бъде в тази ситуация) слух, че кракудата тепърва щяла да тръгва – най-вероятно следващата седмица, а към момента не вървяло нищо. Тъй като нямах намерение да я чакам дотогава, реших да действам праволинейно, оджурках един пакет „каракуда и лин”(прекрасни оранжеви трохи и зомбиращ аромат) направих си фина линия(напоследък се убеждавам, че деликатността никога не вреди, освен в младежките сексуални отношения, но това го разбирам на стари години) изцяло с компоненти „Колмик”(тук чичо Веско трябва да види, че съм един безвъзмезден рекламен агент) с плувка „Джоли” 0.6 гр, основно влакно 0.12 и повод 0.79мм. Между другото в самата форма на плувката „Джоли” откривам известна перверзия, да не коментираме страхотния цвят, към който по необясними причини повечето хора имат резерви и преминахме към мъпирането. Като казах „преминахме към къпирането”, трябва да ви кажа, че тази работа също не бе лишена от драми и колизии. След като купих два комплекта чашки, абсолютно непасващи към кита ми(и той „Колмик” – между другото обаче, перфектно нагоден към конуса на трабукото – влиза така точно и плътно, че бих си рекъл, че са навити на едно място), в събота се ядосах и реших да си направя сам един. Използвах парче тел, плетено влакно за шиене и парче дамски чорап. Като казах дамски чорап, този конкретно предизвика приятни спомени в душата ми, докато работех с него… Въпроса със съединяването реших елегантно просто, посредством най-обикновено тиксо. Нещата се получиха перфектно и докрая на риболова нямах каквито и да е проблеми при използване, ако оставим настрана обстоятелството, че на няколко пъти се хващах да го опипвам прекалено страстно… Което ме навежда на мисълта, че трябва да си поискам още един употребяван чифт - дето се казва „за зор заман” … Както казах работата с него бе истинско многопластово удоволствие, топки с големина на малък портокал или голяма мандарина се поднасяха отлично и след години мъки установих какво удовлетворение се крие в простото удоволствие да може да захранваш там, където ловиш… Меката конструкция(бях го планирал предварително и се изкефих как добре се получава) чудесно обираше вибрациите и можеше бързо да се къпира без досадната вероятност да ти изпаднат топките преждевременно. Дори се замислям да не започна да предлагам хенд мейд бутикови чашки за къпинг по избор на клиента с чорап от здравни, юридически и икономически специалисти и държавни служители, извезани с осемжилни японски плетени влакна на „Varivas” и ”YGK” с дебелина 0.4, 0.6 и 0.8 по японската класификация, според конкретното желание… В интерес на истината, запитах се дали не бих могъл да ползвам и мрежест чорап, обаче май няма да е удачно, защото ще изпадат червеите… Няма да ви казвам какво изпълнено със страхопочитание шушукане се понесе отвсякъде в процеса на захранване…
Та пак се отплеснахме, но трябва да ви кажа, че меренето на дълбочината(при нас беше дълбоко към 2.5 метра, а всички дупки в плиткажа бяха ангажирани от ранобудни колеги) разкри един досаден факт - дъното бе плътно покрито с водорасли, които излизаха до самата повърхност и освен че затрудняваха риболова изключително, позволяваха на топките да пропадат между плътната растителност, където рибите не могат да ги достигнат. Затова започнах да правя рехави топки, които при пропадане се разпадаха, оставяйки шлейф от частици след себе си, а възможността да спускам плувката точно в избраната дупка(тази, в която имаше най-малко закачания, да не речете, че съм вложил прекалена рационалност при избора) с помощта на въдицата бе не просто огромно, а РАЗМАЗВАЩО предимство. След като моя другар и втори най-велик мухар в Габровска селищна система изпробва с горест всичките си мачове(то ня бяха фиксирани плувки, английски стикове и прочие извращения) извади директно телескопче 5 метра и реши да лови с него.
Точно в този момент антенката на плувката ми плаааавно се стопи в тъмната като смола вода и измъкнах една червеноперка като пръст. Падна голяма радост, че спасихме капото и последва ново къпиране( и опипване на чорапа, съчетано с някои идеи), като този път върху топката просто насипах несмачкана храна и стиска италиански пинки. Буквално след минутка последва ново кълване и измъкнах втора рибка със същия размер. Макар и мънички, животинките бяха изключително красиво обагрени,а това в значителна степен компенсираше останалото. Почти по същото време и Росен измъкна една подобна и в риболова нахлу светъл лъч, напук на отвратителното време.
С регулярното захранване размера на рибките започна осезаемо да нараства - нещо, което не можеше да не ме радва, защото е хубаво нещата ти да се развиват по план, особено на фона на всеобщото неловене, изключая другото мухарско величие, при което размера си оставаше десетина сантиметра, но пък той определено ловеше в осезаемо по-бързо темпо. В един момент започнаха да излизат червеноперки към педя и любопитното беше, че за разлика от по-дребните екземпляри, които бяха подобаващо хормонално изприщени и претъпкани с хайвер, по-едрите особи сякаш си нямаха хабер какво престои тепърва. С жилото(знам, знам – направил съм си и два топа с ластик, но в конкретната ситуация сърце не ми даде да ги сложа) удоволствието бе подобаващо, защото дори и дребните екземпляри се бореха подобаващо. Най-добри резултати се получаваха на една-единствена бяла пинка, а по-голямата стръв определено не предизвикваше рибешки мераци. В един момент решихме да пробваме торен червей и последва половин час пълно бевклъвие – имам чувство, че внасянето на този биологичен вид във водоема даде точно обратен ефект и предизвика всеобщо рибешко отвращение.
Около два часа и времето най-сетне се предаде или просто му свършиха флуидите - облачния покров се пропука, напече слънчице и открихме, че сме заобиколени от неизброимо количество приятни зелелни оттенъци, без да коментираме, че стана по-топло и приятно. Тази работа обаче явно не се хареса на рибите, защото кълванетата се разредиха осезаемо – е, пак се хващаше по една рибка на няколко минути, но разликата с преди бе чувствителна. Поне за нас, тъй като околните колеги така или иначе не ловяха и не можеха да направят подобни наблюдения. Зад на се извървя заля процесия от наблюдатели, които цъкаха замислено и отрониха такова количество въздишки, че пред тях Мостът на въздишките бе просто някакъв жалък пигмей.
Около четири часа решихме да сгъваме – едно, че кълванетата се разредиха съвсем, а друго, че цялата горест ни дойде прекалено, особено като се има предвид, че двамата вече водехме на всички останали с около 150 на 8. И най-вече поради обстоятелството, че стръмния черен път бе подобаващо разкалян, което пък чисто прагматично изискваше резерв от време, в случай, че възникнеше необходимостта да извикаме тракториста от съседното село, за да ни изтегли. За щастие обаче, нещата се развиха благоприятно и с изящество успяхме да излезем на асфалта…
Та това е, скъпи приятели, другари, корифеи, капацитети, колоси, ерудити, екстраверти и прочие младежи. Толкова за днес, скоро пак. Ама драснете и вие за някой риболов, дето се казва няма само за дамски глезени да си приказваме… "Кви гъзари, манекени,милиардери и меценати ше сме", както запита дедо Корс, ако не си споделим това-онова
Та значи бяхме решили да оползотворим неделята, с едно рационално занимание като риболова, напук на прогнозата за нестабилно време. Всъщност, последното направо се скапа, сякаш напук, след като цяла седмица напук беше приятно и от събота вечер температурите се сринаха, заваля дъжд и задуха студен вятър. Всъщност предполагам, че някак всички сте забелязали това нещо и няма нужда да ви го разправям, за да разберете цялата измъченост на ситуацията.
Но жребият беше хвърлен, вече си бях измил зъбите, след като със спазматичността на пеперуда от какавида се бях изхлузил от ложето и обратен път нямаше… Беше планирано да направим риболова на един крайградски гьол, но при пристигането мърлявата атмосфера, съчетана с бръснеш откровено студен вятър и ръмящ дъжд ни накараха да потърсим някаква алтернатива, пък дори и само заради разходката. Както знаете, а и да не знаехте вече знаете, край Търново има около един милион дупки, носещи претенциозното наименование „стари корита”, та решихме произволно да посетим някоя от тях, едно, че бяха разрешени през забраната, а друго – „за да види дупе път”. Така или иначе бе станало осем и половина, още два часа бяха без значение, така че смело пришпорихме каляската, пътьом минахме край едно познато ми от някои гастроли селско заведение(при това с функциониращ пилон), пийнахме по един сок и продължихме към заветната цел.
По някаква случайност там времето бе също толкова досадно в своята съвкупност, но всички бе някак по-зелено. Успяхме безаварийно и относително безкално да се статрузим по стръмния черен път и точно в десет часа започнахме да вадим сергията. Над цялата работа висеше осезаема нотка на обреченост, ръмящия дъжд не даваше особени надежди и ме доядя, че пропуснах да си взема дъждобрана. Всъщност някак напук на всичко не го взех, явно в очакване на някакво чудо. Затова пък си носехме буквално един багажник захранка. Тъй като някои(разбирайте повечето) артикули са дефицитни в прованса, както подобава на изтъкнати мухари, с колегата се запасихме с петдесетина килограма в очакване на свършека на света…
Между другото, народ не липсваше, но пъплеше навлъгнал( и какъв друг можеше да бъде в тази ситуация) слух, че кракудата тепърва щяла да тръгва – най-вероятно следващата седмица, а към момента не вървяло нищо. Тъй като нямах намерение да я чакам дотогава, реших да действам праволинейно, оджурках един пакет „каракуда и лин”(прекрасни оранжеви трохи и зомбиращ аромат) направих си фина линия(напоследък се убеждавам, че деликатността никога не вреди, освен в младежките сексуални отношения, но това го разбирам на стари години) изцяло с компоненти „Колмик”(тук чичо Веско трябва да види, че съм един безвъзмезден рекламен агент) с плувка „Джоли” 0.6 гр, основно влакно 0.12 и повод 0.79мм. Между другото в самата форма на плувката „Джоли” откривам известна перверзия, да не коментираме страхотния цвят, към който по необясними причини повечето хора имат резерви и преминахме към мъпирането. Като казах „преминахме към къпирането”, трябва да ви кажа, че тази работа също не бе лишена от драми и колизии. След като купих два комплекта чашки, абсолютно непасващи към кита ми(и той „Колмик” – между другото обаче, перфектно нагоден към конуса на трабукото – влиза така точно и плътно, че бих си рекъл, че са навити на едно място), в събота се ядосах и реших да си направя сам един. Използвах парче тел, плетено влакно за шиене и парче дамски чорап. Като казах дамски чорап, този конкретно предизвика приятни спомени в душата ми, докато работех с него… Въпроса със съединяването реших елегантно просто, посредством най-обикновено тиксо. Нещата се получиха перфектно и докрая на риболова нямах каквито и да е проблеми при използване, ако оставим настрана обстоятелството, че на няколко пъти се хващах да го опипвам прекалено страстно… Което ме навежда на мисълта, че трябва да си поискам още един употребяван чифт - дето се казва „за зор заман” … Както казах работата с него бе истинско многопластово удоволствие, топки с големина на малък портокал или голяма мандарина се поднасяха отлично и след години мъки установих какво удовлетворение се крие в простото удоволствие да може да захранваш там, където ловиш… Меката конструкция(бях го планирал предварително и се изкефих как добре се получава) чудесно обираше вибрациите и можеше бързо да се къпира без досадната вероятност да ти изпаднат топките преждевременно. Дори се замислям да не започна да предлагам хенд мейд бутикови чашки за къпинг по избор на клиента с чорап от здравни, юридически и икономически специалисти и държавни служители, извезани с осемжилни японски плетени влакна на „Varivas” и ”YGK” с дебелина 0.4, 0.6 и 0.8 по японската класификация, според конкретното желание… В интерес на истината, запитах се дали не бих могъл да ползвам и мрежест чорап, обаче май няма да е удачно, защото ще изпадат червеите… Няма да ви казвам какво изпълнено със страхопочитание шушукане се понесе отвсякъде в процеса на захранване…
Та пак се отплеснахме, но трябва да ви кажа, че меренето на дълбочината(при нас беше дълбоко към 2.5 метра, а всички дупки в плиткажа бяха ангажирани от ранобудни колеги) разкри един досаден факт - дъното бе плътно покрито с водорасли, които излизаха до самата повърхност и освен че затрудняваха риболова изключително, позволяваха на топките да пропадат между плътната растителност, където рибите не могат да ги достигнат. Затова започнах да правя рехави топки, които при пропадане се разпадаха, оставяйки шлейф от частици след себе си, а възможността да спускам плувката точно в избраната дупка(тази, в която имаше най-малко закачания, да не речете, че съм вложил прекалена рационалност при избора) с помощта на въдицата бе не просто огромно, а РАЗМАЗВАЩО предимство. След като моя другар и втори най-велик мухар в Габровска селищна система изпробва с горест всичките си мачове(то ня бяха фиксирани плувки, английски стикове и прочие извращения) извади директно телескопче 5 метра и реши да лови с него.
Точно в този момент антенката на плувката ми плаааавно се стопи в тъмната като смола вода и измъкнах една червеноперка като пръст. Падна голяма радост, че спасихме капото и последва ново къпиране( и опипване на чорапа, съчетано с някои идеи), като този път върху топката просто насипах несмачкана храна и стиска италиански пинки. Буквално след минутка последва ново кълване и измъкнах втора рибка със същия размер. Макар и мънички, животинките бяха изключително красиво обагрени,а това в значителна степен компенсираше останалото. Почти по същото време и Росен измъкна една подобна и в риболова нахлу светъл лъч, напук на отвратителното време.
С регулярното захранване размера на рибките започна осезаемо да нараства - нещо, което не можеше да не ме радва, защото е хубаво нещата ти да се развиват по план, особено на фона на всеобщото неловене, изключая другото мухарско величие, при което размера си оставаше десетина сантиметра, но пък той определено ловеше в осезаемо по-бързо темпо. В един момент започнаха да излизат червеноперки към педя и любопитното беше, че за разлика от по-дребните екземпляри, които бяха подобаващо хормонално изприщени и претъпкани с хайвер, по-едрите особи сякаш си нямаха хабер какво престои тепърва. С жилото(знам, знам – направил съм си и два топа с ластик, но в конкретната ситуация сърце не ми даде да ги сложа) удоволствието бе подобаващо, защото дори и дребните екземпляри се бореха подобаващо. Най-добри резултати се получаваха на една-единствена бяла пинка, а по-голямата стръв определено не предизвикваше рибешки мераци. В един момент решихме да пробваме торен червей и последва половин час пълно бевклъвие – имам чувство, че внасянето на този биологичен вид във водоема даде точно обратен ефект и предизвика всеобщо рибешко отвращение.
Около два часа и времето най-сетне се предаде или просто му свършиха флуидите - облачния покров се пропука, напече слънчице и открихме, че сме заобиколени от неизброимо количество приятни зелелни оттенъци, без да коментираме, че стана по-топло и приятно. Тази работа обаче явно не се хареса на рибите, защото кълванетата се разредиха осезаемо – е, пак се хващаше по една рибка на няколко минути, но разликата с преди бе чувствителна. Поне за нас, тъй като околните колеги така или иначе не ловяха и не можеха да направят подобни наблюдения. Зад на се извървя заля процесия от наблюдатели, които цъкаха замислено и отрониха такова количество въздишки, че пред тях Мостът на въздишките бе просто някакъв жалък пигмей.
Около четири часа решихме да сгъваме – едно, че кълванетата се разредиха съвсем, а друго, че цялата горест ни дойде прекалено, особено като се има предвид, че двамата вече водехме на всички останали с около 150 на 8. И най-вече поради обстоятелството, че стръмния черен път бе подобаващо разкалян, което пък чисто прагматично изискваше резерв от време, в случай, че възникнеше необходимостта да извикаме тракториста от съседното село, за да ни изтегли. За щастие обаче, нещата се развиха благоприятно и с изящество успяхме да излезем на асфалта…
Та това е, скъпи приятели, другари, корифеи, капацитети, колоси, ерудити, екстраверти и прочие младежи. Толкова за днес, скоро пак. Ама драснете и вие за някой риболов, дето се казва няма само за дамски глезени да си приказваме… "Кви гъзари, манекени,милиардери и меценати ше сме", както запита дедо Корс, ако не си споделим това-онова
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
- Д-р Флекс
- Мнения: 8722
- Регистриран на: Чет Дек 03, 2009 17:56
- Местоположение: София
- дал Браво: 1378 пъти
- получил Браво: 423 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Нови върхове в пуризма...не предполагах, че има толкова минималистични костури и червеноперки...
- кирил великий
- Мнения: 102
- Регистриран на: Чет Юли 12, 2012 14:01
- дал Браво: 3 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Браво, това ми хареса. Риболов на леко - чиста работа = пуризъм.
"Всяка грешка има свои име и фамилия."
-
- Мнения: 62
- Регистриран на: Сря Май 29, 2013 13:49
- Риболов: na pluvka i dno
- дал Браво: 1 път
- получил Браво: 3 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Евала колега ,аз не бих писал толкова много.Не помня от кога не съм чел толкова.
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Все едно бях с вас на водоемчето. А частта с двойното удоволствие от употребата на самоделния уред още ме кара да се смея . Благодаря за зареждащия репортаж!
-
- Мнения: 16627
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
- Риболов: пуристки
- Местоположение: гАбРоВо
- дал Браво: 415 пъти
- получил Браво: 923 пъти
- Обратна връзка:
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
slavi kn написа:...Не помня от кога не съм чел толкова.
E, значи не е била съвсем напразно цялата работа.
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
-
- Мнения: 1209
- Регистриран на: Вто Яну 25, 2005 11:00
- Риболов: На леко
- Местоположение: София
- получил Браво: 3 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Браво! Поредният оригинален разказ. По-често трябва да пускаш подобни произведения, с които редовно, настойчиво и нескрита поучителност да ни връщаш към добрата традиция в правописа и правилниото използване на пълен член!
- outsider
- Мнения: 2664
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4566 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Да се снимат в близък план и пълни подробности жадувани , но недостъпни за френския състезател бонуси , вече е излишна жестокост...да се определят риби , с които се печели сектор като "минималистични" , не подобава на един джентълмен , сър...Д-р Флекс написа:Нови върхове в пуризма...не предполагах, че има толкова минималистични костури и червеноперки...
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- Д-р Флекс
- Мнения: 8722
- Регистриран на: Чет Дек 03, 2009 17:56
- Местоположение: София
- дал Браво: 1378 пъти
- получил Браво: 423 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Какво да направя, мосю... different people, different standarts, you know...
-
- Мнения: 9345
- Регистриран на: Пет Фев 23, 2007 13:39
- Местоположение: СОФИЯ/ЯМБОЛ
- дал Браво: 107 пъти
- получил Браво: 155 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Муня голем си бате , пу да не ти е уроки на перото. Само мем яд като пиеш повече кайсиева от мен ,но това е поправимо.
- Doktor-5
- Мнения: 3136
- Регистриран на: Пет Юни 09, 2006 15:16
- Местоположение: гр.Бургас
- дал Браво: 187 пъти
- получил Браво: 71 пъти
- Обратна връзка:
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Е как да пишем бе Мунч, като имам чувството, че и сто кила риба да хвана, пак не бих достигнал висините на представеният тук пуризъм.
.....Ако един състезател участва във всички възможни турнири, то рано или късно, по независими от него причини и обстоятелства, все някога става първи....(Киро Джигита)
КСР ВИДРАКС
КСР ВИДРАКС
- Чичо Веско
- Вносител
- Мнения: 1302
- Регистриран на: Чет Яну 06, 2005 14:39
- Местоположение: Пловдив
- дал Браво: 1 път
- получил Браво: 8 пъти
- Обратна връзка:
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Уважаеми Мунчо,
Сърце не ми дава да гледам тъз перверзия, която си направил от съшити девически гащи и чорапи, защото освен за фетиш за друго не става!
Затова ето какво ти предлагам - вземи и ми изпрати върха на къпинг-кита и аз ще ти го оборудвам с истински накрайник на който ще можеш да си монтираш истински купички. БЕЗПЛАТНО!
п.с.
Не може един толкова драматичен разказ на риболовна тематика да бъде така безвъзвратно погубен чрез показване на купинг, който става само за гнездо на блатна птица...
Сърце не ми дава да гледам тъз перверзия, която си направил от съшити девически гащи и чорапи, защото освен за фетиш за друго не става!
Затова ето какво ти предлагам - вземи и ми изпрати върха на къпинг-кита и аз ще ти го оборудвам с истински накрайник на който ще можеш да си монтираш истински купички. БЕЗПЛАТНО!
п.с.
Не може един толкова драматичен разказ на риболовна тематика да бъде така безвъзвратно погубен чрез показване на купинг, който става само за гнездо на блатна птица...
- antivik
- Мнения: 348
- Регистриран на: Пон Сеп 20, 2010 10:42
- Риболов: На леко, на тежко, от време на време спининг.
- Местоположение: Кърджали
- дал Браво: 12 пъти
- получил Браво: 3 пъти
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Благодарности Мунча, за поредното ти творение доставило ми върховни естетически изживявания и веднага влезнало в колекцията ми от твои умотворения
Гат рибата неще - НЕЩЕ!
-
- Мнения: 27
- Регистриран на: Пет Ное 25, 2011 12:48
- Риболов: На леко, на тежко /щека/
- Местоположение: Пазарджик/Пловдив
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Заслужаваш отделен раздел във форума на направят специално за теб. Лично аз намирам темите ти за най-ценни, а и най-търсени от мен. С колегата от Франция и колегата от Англия сте ми любими автори.
Който е нарекъл щекарския рибоов "на леко" не го е практикувал...
-
- Мнения: 16627
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
- Риболов: пуристки
- Местоположение: гАбРоВо
- дал Браво: 415 пъти
- получил Браво: 923 пъти
- Обратна връзка:
Re: Пак навлъгнал пуризъм, с това-онова...
Чичо Веско написа:Уважаеми Мунчо,
Сърце не ми дава да гледам тъз перверзия, която си направил от съшити девически гащи и чорапи, защото освен за фетиш за друго не става!
Затова ето какво ти предлагам - вземи и ми изпрати върха на къпинг-кита и аз ще ти го оборудвам с истински накрайник на който ще можеш да си монтираш истински купички. БЕЗПЛАТНО!
п.с.
Не може един толкова драматичен разказ на риболовна тематика да бъде така безвъзвратно погубен чрез показване на купинг, който става само за гнездо на блатна птица...
Сакън, Чичо! Праволинейни колеги ще ни обвинят в нелоялни практики! Теб - в клиентелизъм, а мен - в скрита реклама. По този начин ще се дискредитираме и двамата на дребно.
Между другото, като каза гащи, присетих се и разгледах детайлно едни, обаче материала ми се видя прекалено плътен. То "материал" е силно казано, защото от една връв иди си направи къпинг...
Обречеността на ситуацията се засилва от обстоятелството, че съм един риболовен Тантал - при два комплекта чаши, шест пакета втулки и десет клининг тапи, които не стават и за чеп на зелева каца, съм докарал нещата до самозадоволяване... Крайно време е в тази индустрия да се въведе някаква стандартизация - к'во е това всеки да си разиграва коя както му уйдиса - ами айде пък като има толкова начини за снаждане, да ги ползваме всичките? ? ?
п.с. В своята съвкупност това са изключително удачни забележки - не е тайна, че в теб е стаен един вербален колос!
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ