Моето любимо местенце за риболов на леко принципно не замръзва цяла зима, но водата се избистря толкова много, че риболова на предпазливи риби става почти невъзможен. Мерака е голяма работа обаче, въпреки кучешките студове се изтъпанчвам аз на брега и виждам малко потресаваща картинка на мор по рибите
понякога се случва и в най-добрите семейства - от преливника ли са дошли или са си измрели във вира под него не знам но си е доста кофти гледка... и бяха много... Както и да е надживяхме трагедията на мършата и обърнах внимание на настоящия момент и защо всъщност съм там. Тук идва момента да изясня, че става дума за предния петък сутрин... след гадна протяжна седмица от ежедневно търчане и организационни проблеми бе дошъл деня в който трябва да откарам родителите на Силвия - Тотеви старши до О`Хейър в Чикаго та да си фърчат за дома... Наместо да си доспя като някой караконджул скокнах по ранни зори да ходя на риба щото пуста краста не ми дава мира...Нямах много време затова си купих само 2 бабушки и нанизах едната веднага:
И заметнах въдицата:
Заех се със стандартната процедура по плевене на трънообразните бодливци населяващи водите тук. Разбира се най-популярен е Слънчака Bluegill
Кълвяха еднакво добре на ларви, силиконки, рибета - дори ми се струва ако бях си натъркал куката със сополи и ушна кал щях да имам поразяващ успех.
Тая стръв е много ама много интересна - искам да видя как действа на българска територия затова съм включил малка мостра в подаръка си за Клуб "Стари Видри".
Има доста различни видове слънчаци... Има едни Green Sunfish
Та и от тях взех та си хванах:
Кълването не беше никак вяло, трудно се работеше с 2 сопи - натова отгоре трябваше да мятам стръвни погледи към щукарската тапа, която веселяшката се клатушкаше с палави вълнички - докато не взе та спря... Настръхнах като разгонена нутрия и засякох ама само за да разбера, че каквото и да е било вече си е отишло и е взело рибето за изпът... Закачих и второто рибе и пльоснах плувката обратно в гьола.
Залових няколко Скални Костура - Rock Bass
Започна да се обажда и Костур:
Хубаво ама трябваше да се ориентирам към приключване защото наближи 0900 а аз планирах да взема родителските тела и да потеглим не по-късно то 1015 - та докато се дотътрузя до града и се приготвя (да разтоваря менажерията от колата и да проведа час по хигиена та поне бегло да залича рибното ухание
...) улисан в мисли как ще търкалям гуми 3 часа до Чикаго и назад, ми хрумна после да се отбия да се видя с приятеля ми Джим в Милуоки. Явно не само аз съм мислел за пътуване, защото тумбестата ми щукарска плувка отпътува за Чикаго преди мен. Аз скокнах, ама не съвсем защото всичко беше хубаво замръзнало та се подхлъзнах и ударих едно коляно в земята като за клетва - произнесох няколко клетви дори по адрес на агенция заснежаване, по адрес на дядо торбалан, споменах майката на зимата и бабата на гьола и от нисък старт се завтекох към щукарската гега. Засекох и ... отново се подхлъзнах - тоя път се спрях в едни изсъхнали треволяци и преглътнах всичките псувни за да имам дъх и да изцвиля:"ДАВАЙ МИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИЧ
" 
Най-Сетне!
Макар и с незавидни размери тая "писалка" показа какво може - успя да скочи над водата 1 път и да поведе назад 3 пъти - вярно, че след като видях как сигурно е закачена аз малко изнаглях и й пуснах аванта
Но факта е на лице:
Първата Щучка на стария за сезон `05 на открита вода! За съжаление тя е и последната за сезона 2004-2005 защото на 1ви март закриват сезона за спортен риболов на стопански видове в закритите водоеми и притоците на големите реки след първия магистрален мост... Не ме оплаквайте много защото аз си знам много места където мога все още да тормозя зъбатите твари, пък и макар да нямам право да ги улавям целенасочено - нищо не изолира фактора "случаен улов" на крокодил докато цъкам за дребосъци...
Нарадвах се на бебешока измих му нааканото дупе и го пуснах да пасе. Доволен събрах партакешите, не прибрах нито рибе, и се прибрах.
Старите откарах до Чикаго, с Джим се договорихме и се срещнахме в Милуоки - отведе ме до едноименната река заедно с хлапетата му и малкия Джими младши ме посрами като улови единствената Бяла Риба за излета на Плуващ Воблер Wally Diver - срам срам срам... Хубаво, че не са ми пратили още снимките... Инак мястото където ловихме беше супер! Топли канали се изливаха от пивоварната на Милуоки в реката изпод силозите с ферментиращо зърно - наоколо имаше милиони диви Гъски, кото кротко си зобеха зърно разпиляно от приходящите влакове (да бе и аз си мислех че може да са къцнали и от ферментиралото защото изглеждаха супер безразлични към нашето нашествие...)
Ама ми обясниха че глобата била 2700 щипока ако им навредя - примерно да им направя гняздо от кисело зеле та размислих... 
