Левака написа:Любак ще стискам палци и чакам нови снимкиВесели празници и на тебе.
Айде, батковци, да я почваме. Дойде дългоочакваната 10-дневна, коледна ваканция за Стария и позаклеясалите ми гайчици взеха да ме стягат възболезнено
На Бъдни вечер развъртях шайбата на мобилния да видим кой от старата чета, къде се подвизава, Джейк се върнал от Германия за празниците и не пропусна да ме покани на неделен излет за слънчаци на залива Монона в Медисън, Рич от Милуоки по стара своя традиция не спря да се оплаква и мърмори, Джим, с когото обикновено сритваме рибешките задници все още не беше решил накъде да я хваща, а Джейми от Рийдсбърг ми се похвали, че ги е разпрал по шевовете в четвъртък и ме покани да ида с него на същото място в неделя, познайте какво избрах... 
Имаше редовните миниатюрни дооточнения и недоизпипъци, ама нацяло съм много доволен! Основна грижа ми представляваше, че очаквах приятеля си и съратник
Бранимир Бонев, също възпитаник на А(кушер) Г(инекология) Гео Милев, Русе, випуск `96, полета му от Оклахома сити, през Детройт, Мишиган се метаморфозира в неопределен престой в Тенеси, където поради стачка на синдикатите на часа на полета нито един стюард или стюардеса не се появили и съответно полетите бяха отложени, така че не успях да го посрещна в събота вечер, каквито бяха плановете, а за сметка на това си отспа на воля на летището 
Та грижата ми беше, как да се отпусна и отдам на риболовната страст днес (неделя) като приятеля ми е някъде си по терминалите и дори не знам кога пристига, а и аз ще бия доста път... Каааааааакто и да е! Почти без мигване изкарах нощта до 0545 ърли сабалем и хукнах да си купя нова 256Мб карта за фотоапаратуса, защото на оригиналната 16Мб много бързо и свършвам въздуха и взема да се задъхва посред риболов ако се увлека да снимам камъне и дърве и прилежащото им накъкано от лесничеи и други ТОРисти... Отбих се и да ливна бензинец и оттам се почна... Държа да отбележа че от погачата ми се падна парата така че да му мисли хамериканската ДСК дали ще може да си ме позволи като разход
С непомалка нотка гордост слагам втора отметка, че в дар от братския румънски народ получих електронна везна за риболов, така че вече колкото и да ми тежи не мой да послънготвам с +/- 100кг 
. В силното си желание да не си обричам излета на неуспех боравех с 4-5пласта салфетки та да не се усеща и капка бензин по дланите ми... Това добре, ама нещо много бавно помпеше бензиноколонката и аз взех много да се оглеждам... Ми да сам мъж, с оръфани рибарски дрехи, "стараещ се да не оставя отпечатъци посредством салфетки", и се оглежда като пръднал заЯЦ у люцерина... Познайте защо ми се обърна перисталтиката като чух "ДОБРО УТРО!" по интеркома от учтивата бензинаджийка, която бе така добра да ми обясни да прекратя зареждането, да си извадя кредитната карта отново и да започна отначало, че и била първата продажба за деня и помпата обикновено била свръхбавна изотначало... Ми да и на мене първата ракия много ми е трудна, ма като ми продуха цевите... Ай размечтахме се... За да ви спестя излишества - след 12минути бях си в къщи с новата карта в джоба и бързо но безшумно намятах в колата необходимите принадлеждности, за които се сещах на момента. Разбира се инструкциите как да стигна до дома на Джейми, прилежно принтирани бях забравил до компютъра и се наложи да му досаждам пак за дистанционна навигация. Поздравихме се разведрихме се с редовните бъзици и стринки - лели по адрес на тоз и оня и пришпорихме към Великата Река!Деня започна като по поръчка! Слънце, нулев вятър и големи кошници приготвени за незнайните риби, дето щяхме да наринем на леда.
А на разливите панаира беше почнал:
Скара-Бира, само дето оркестъра го нямаше да засвири "От наш`те"
С Джейми бяхме се приготвили с добър асортимент стръв и такъми - имахме над 60-70 Бабишкера в кофата за стръв и многобройни кутийченца с бели и червени Бели червеи, Восъчни ларви и както баща ми обича да ги нарича - "кенефни червеи" тея гнусняви ларви с мишите опашки, които много често могат да се открият в торищата и откритите селски клозети и ако успеете да не се издрайфате докато ги нанижете на куката дават прелестни резултати при улов както на Мряна и Клен, така и на всевъзможни други люспести чревоугодници. Провлякохме шейната избрахме си места и разпробихме Ф100 дупки за Слънчаците и Ф200 за Дангалаците.Джейми откри деня:
Дребно щукле, което замина обратно във водата, въпреки специалните регулации на риболова за тея води на Мисисипи, а именно:
5бр Щука без минимален размер, 5бр Басс минимално 14 инча, 25бр Слънчаци без минимален размер, 25бр Крапи(отделно от слънчаците 
)...Хмммммммм-даааааааа определено бяхме се наточили като за световно...
Почнах на малка мормишка с Бели червеи, боядисани в червено.
Ефективно, но не колкото восъчните ларви
Явно беше време и за първия ми флаг за деня...
Маломерен Басс, който удари капана почти в краката ни, а не отдалечените и съответно "по-надеждни" капани...
И тук, както навсякъде, "всеки луд с номера си":
Това за мен придава облик на израза, "да дереш лисици", тоя направо си беше нахлузил една на главата... Не закъсня и втория ми флаг за деня, тоя път мотовилката хвърчеше плавно и безспирно - песен за изнемощалята рибарска душица, лелееща досега с лигавите слузести подледни твари
.
Дори и да няма минимални размери и подобни ограничения, сърце не ми дава да посека тоя келеш посред акото му и да не го върна обратно в гьола, пък нека да го ловне някой след 2-3годинки и пак да говорим кой кого...
Следващия флаг поднесе един хубав килограмов Басс:
Същевременно купчинките от Слънчаци, които трупахме в промеждутъците докато чакахме емоции от капаните, бяха понабъбнали добре... Флага, който сигнализира следващото кълване скокна, и тоя път рибата на другия край очевидно бе доста самоуверена - мотовилката се въртеше плавно и безотказно... Опита и майсторлъка на Джейми си казаха думата:
Майтапче, това беше най-дребната риба (предполагам изобщо) на леда тоя ден! А това е всъщност доказателството за майсторлъка(и познаването на родния водоем и домакинския терен) на приятеля ми:
85см и 3.5кг на Бабушка 18-20см
Значи това е бил чалъма, а аз се чудя защо на моите хипофизни джуджета се лепят разни писалки и чесалки... Поразтичах се аз и замених детското отделение с тежка сумо артилерия и зачаках отново... Дългото и търпеливо чакане ме възнагради с още една камара Слънчаци, уверението че съм гламаво момче, когато видях празната кука на единия капан и как рибата си стояла захапала на другия без да активира флагчето... Когато тръгнах да прибирам капаните в 1430 видях, че са ми опоскали едното бабе, а другото някой ми го дръпна от ръцете като за малко да ми пререже пръстите с капронения конец - сърцето ми скокна в гърлото, веднаха разчертах триизмерна диаграма на ледените зъбери образувани около дупката, траекторията на хоризонтална абдукция в раменната става, която трябва да възпроизведа с цел сграбчване на бореца в ръка и да наредя влакното на чиста от сталагтони повърхност та да не се оплете или скъса... дръпна ми 2-3 тегела с яростно поклащане заканително на глава и аз взех дори така лекинко откъм тънката страна да предвкусвам благата баница на победата, когато от другия край съпротивата секна и тройката с захапаното Бабушкерче се върнаха при мене безапелативно като еластичен млад сопол из недрата на носоглътката на любопитен третокласник. Сгънах си прилежно пособията протътрих се до останалите уреди и си бихме камшика.На връщане се отбихме през един много интересен рибен магазин:
Където освен деликатесен пушен Шаран, пушена Есетра, скариди с размер на суджуци и месо от костенурки и змии, продаваха сувенири от сорта на черупки от костенурки и камъни от черепа на Риби Шийпсхед, които се считат за амулети, понеже служат за ориентация и навигационен апарат на рибата. Пред тоя същия магазин е и огромната Щука Маски от първата снимка, на която всяко послушно дете като менИ може да се възседне и да се изфоти та да се знае един ден, че е било тамЗЕ!
Голямо чистене падна тая вечер ама пък леля Нина - майката на Силвия, напържи риба за цял полк и се получи идеално! За днес толкова боднахме 60-70тина Слънчака, като запазихме малко над половината, 3 Щуки(толкова излязоха на снега, инак кухия Старец лично отърва 2 щото така ми е по харно
) и 3 Басса (единия в голямото си желание да реализирам всеки флаг в уловена риба го изадих и чак като видях миниатюрната тройчица и монофилния повод се досетих че не е на наш капан защото всички наши бяха с метални поводи и пригодени специално за Баба Щука ) Колегиално съобщих на разсеяните колеги и им връчих рибата, за което обещавам собственоръчно да се шамаросам само като свърша да печатам... Ето свърших? ПЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯС 
