Това бе и едната причина да кръстя първата си тема за подледен риболов за сезона така.
Другата причина са рибите дето навестяват примамките ми този сезон. Все едри, тип динозаври. Ма за това по-надоле. Да караме поред.
Първото качване на леда бе на малко, плитко водоемче. Дебелият едва 3 сантиметра лед накара сърцето ми да се свие, но все пак, спазвайки всички мерки за сигурност, с Тео успешно го налазихме.
Поклатих десетина минути в първата пробита дупка и след отказа на рибите да кълват, реших да бия втора на няколко метра встрани.
Още с първите потрепвания на кивока нещо отдолу ми го сгъна и след подсечката усетих блажената тежест на закачената риба.
Даваше сериозна съпротива и няколко пъти ме накара да й отпускам по няколко метра аванс от дебелото 0.08мм влакно. Накрая успешно успях да я положа на леда за снимка:
Прекрасна бабушка над 20 сантиметра. Повече от добро сефте за сезона.
Въодушевени заклатихме отново и скоро още две подобни риби бяха на леда.
Те го Тео в далечината.:
Поради опасения за здравината на леда под краката ни, който видимо изтъняваше, се наложи да се преместим по към брега.
Тук явно бабушки нямаше и преобладаващите риби бяха слънчевки и тук таме по някой дребен костур. Половихме и от тях около час преди леда съвсем да изтънее. По повърхността се появиха огромни локви, в които шляпахме, а леда започна да се гъне и пращи под краката ни тъй, че решихме да излизаме на сушата, където снимахме и улова:
Доволно за откриване, още повече че разполагахме само с пинки, тъй като не можахме да намерим хирономус в поне десет магазина в София, а и престояхме на леда само около 2 часа преди той да се стопи.
Последвалото около Коледните и новогодишни прзници затопляне изяде леда на повечето водоеми, тъй че се наложи да се заема с други видове риболов ( но това в друга тема). Едва сега здрав лед отново скова водоемите и можехме да започнем здравото дупчене.
По инфо за започнало замръзване с Тео и Бат Стан се озовахме на Огняново.
Оказа се че лед с дебелина около десетина санта има само по заливите.
Тъй като преди това ходихме да гледаме тренировката на Бат ТИТАН за републиканското на Враждебна, а после се мотахме с едни шкембета и кебапи, на леда успяхме да стъпим едва около два следобед. Рибите които ловихме не впечатляваха с размери, но това напълно се компенсираше от гледката на снежните хълмове наоколо, тишината на безлюдния лед, нарушавана само от пращенето му отвреме навреме и чистия снежен въздух. ЗАвършихме деня с по около 50-60 рибета на човек.
Решихме пак да посетим този водоем, но темата на Пабло някак си ме отказа. След разбиването им там с Чирката и Жоро очаквах половин София да се изнесе натам. А някак си не ми се лови в навалица... Лед сега има навсякъде.
След кратко мислене се спряхме на друг водоем по-отдалечен от столицата и решихме с Тео и Иво да го пробваме.
Имахме опасения дали ще има лед, но температурата от -15 градуса сутринта бързо ги разсея.
Водоема ни посрещна с стабилен лед от около 10 сантиметра, който до края на деня падна на 8 см.
Първа дупка, първо поклащане и кивока се сви. Първа риба пътуваше към повърхността. Оказа се обаче часовникарче. Последваха го и няколко дребни костурета.
Повлиян от руската школа и филмите по "Охота и рибалка" бях измайсторил три жерлици и сега имайки налична стръв в лицето на часовника и дребните костури реших, че е време да навляза и в този риболов.
Скоро жерлиците бяха спуснати:
и отново се заех с клатене. След поредното сгъване на кивока нещо отдолу яко ме напъна. Рибата натискаше и взимаше аванс, мислено се зарадвах, че смених влакното преди риболова от 0.08мм. на 0.10мм. Пуснах я да набие няколко пъти и успях да покажа муцуната на прекрасен костур, около половинка, в дупката. Копнах го с канджата и беше мой!
Радвайки се на прекрасната риба бях стреснат от изщракване. Едната жерлица бе сработила.:
Набързо извадих щука около 7-800 грама и заредих отново.
След малко ми се наложи да се преборя с още една подобна, след нея се заши и една над кило.
През това време Тео и Иво бяха изкарали няколко едри костура на блесни.
Събрахме се и решихме да пускаме всички костури под 300-400 грама обратно веднага.
Първите няколко дребни вече бяха замръзнали на леда и беше ясно че няма да можем да пуснем рибата накрая. Малко ми беше кофти, че няма да може да се получи финална снимка с всичката риба, но нямаше смисъл да зяносваме рибите.
Намяткахме рибетата обратно в дупките и продължихме с риболова.
Моят начесто бе прекъсван от изпращяването на жерлиците и поредната щука поемаше към леда:
А после обратно надолу:
И пак;
и пак:
и пак:
Накрая ми писна да снимам и само пусках, нямаше време и да ловя даже :rolleyes:
Общо за деня имах около 15 удара и горе долу толкова щуки.
Докато аз се занимавах с жерлиците Тео и Иво също успяха да извадят по няколко щуки на блесните, а и доста костури. За съжаление повечето костури бяха под границата, която си бяхме определили та директно заминаваха обратно в дупките.
Реших и аз да опитам на блесна. След няколко смени на блесните налучках уловист за деня модел и заших няколко костура, след което за съжаление скъсах в закачка на дъното.
Тео ми даде една от неговите блесни и скоро вече се борех с голяма риба. Мислех, че е поредната щука и с изумление зърнах в дупката да се подава главата на голям костур. Канджата отново влезе в действие и трофея бе на леда:
Прекрасна риба над кило:
Време бе да се снимам с двата си трофея, на морма и на блесна:
Както всеки прекрасен ден и този си имаше край. С Неудоволствие прибирахме такъмите, искаше ни се тази фиеста да продължава още и още.
Време бе за финални снимки. Бяхме решили да задържим по две щуки и някой и друг костур. Всичко друго, около 15 щуки и доста костури си заминаваше по дупките веднага след ваденето!
И тъй по ред на номерата.
Аз:
Иво:
Тео:
ЗА мен този сезон започна много силно, надявам се така да продължи а и да завърши, та да имам още много поводи за репортажи. И дано всички се измъкваме сухи от леда!
Ужас направо ... 