След късна уговорка на няколко бири, в шест часа сутринта на Лазаров ден установих с все още гуреливи очи, че нямам ни едно такъмче, ни една вързана кука! Възлова част от снаряжението ми пък беше останало при баща ми след последния ни съвместен излет. Май нямаше да мога да закрия калкана... Разполагах с два телескопа 7 и 6 метра, ролка 0,25 и кутийка с каяджиски куки. Какво повече ми трябваше? Нещо от кутията с речните такъми!
Започна едно трескаво връзване на куки, разредено с глътки горещо кафе. Имах няколко минути да заформя и по един-два такъма. И понеже съм си плувкарче по призвание, изимпровизирах някаква измислица, която се чудех дали няма да се окаже пълно фиаско?
И така – в първите свежи минути на осмия час на дванадесетия ден на четвърти месец на две хиляди и четиринадесетото лето от Новата човешка ера, аз и аверчето Наско спряхме над буната в Балчик.
Морето беше огледало, леко накъдряно от слабия североизточен вятър. Слънцето изпълваше въздуха, а свежите солени пари действаха като кофеин!
Бистрата вода разкриваше плетеница от камъни, водорасли и пясък покрай кея.
Имаше само един колега, който вече записваше трета бройка за деня.
Силно ентусиазирани разпънахме и се заехме с това, за което бяхме дошли – ден сред вълните, изпълнен с ласките на слънчевия вятър.
Скоро и сефтето на кая за годината ни споходи!
Излизаха дребни до средни стронгилчета. Търсих ги на скарида и парченце солен гюмюш. Наско започна на бяла мида и при него рибите следваха почти една след друга.
Кълването беше с леко почукване и повличане, като задържаше плувката на 3-4 см под повърхността. Празните кълването бяха много. Нямаше ги стръвните резки „отнасяния”. Моята импровизация се оказа доста успешна! 4 грама плувка, крайна верижка от 4 съчми през 3-4 см и над тях – 20см подов с кука. Така можех да облавям дъното около камъните с до 25-30 см разлика в дълбочината, без да се притеснявам от закачане. На този такъм имах само едно закачане и то – без късане. Ако не забравя, ще го снимам.
Наско търсеше песъчливите полянки пред камъните в бистрата вода и там подаваше мидата. Рибките бяха мудни и малко претенциозни.
Все пак не бяхме капо. До към двет и малко имах няколко рибки, както и не лош лихнус на гюмюш.
Предната вечер убеждавах Наско, че имам и скарида, и гюмюш. Нямаше нужда да обикаля за бяла мида... Колко греших? Скаридата само я помирисваха и се отказваха, а бялата мида си я хапваха с кеф!
А кефът да ловиш кая в тихото до буната на леко такъмче на плувка /леко за този тип риболов/ е страхотен! Дори дребните рибки се борят и носят приятни риболовни емоции.
Имаше и по някой хубав стронгил. Имаше и върнати обратно дребосъци.
В кратки серии от по 3-4 рибки, търсене и 2-3 бири, дойде и ранният следобед. След последната „дащна градинка” решихме да потеглим към Варна, като се отбием на Панорама за бърза проба.
Точно на време – летен порой ни съпроводи по почти целия път, както и поредната бира в ръката ми...
На панорама имаше няколко колеги, завити в якетата си, обърнали гръб на вятъра. Сезонът не е започнал, спокойно е, пречиствателната не шуми, няма го и гадният, блудкав цвят на водата. Самотен булдозер заравнява пясъка на плажа отсреща.
Тук стронгилите бяха по-едри и взимаха по-смело. По-добрата стръв пак беше мидата, като гюмюша и скаридата също бяха атакувани, но почти без успех. И все пак това не беше „панорамската” кая от юношеските ни спомени...
Постепенно кълването замря и към пет събрахме.
Одухани от морския вятър, понапечени от ранното априлско слънце, приятно уморени от шетането по кея...
Приличен старт на каяджийския сезон, съчетан с един не лош плувкарски риболов в чудесна компания!
ПП
Равносметката беше около 40 рибки, с три хубави стронгила, един лихнус, няколко средни рибки и дребосък. Всички бяха с готов хайвер, т.е. ако се затопли през седмицата бързо, мачът ще е светкавичен. Ще трябват редовни проби, за да не я изтърва и тази година.
А сега и по някоя снимка от сефтето до... дъното на кофата!
