. Измъквам се от вкъщи, и какво виждам на улицата.... две девойки, седнали на бурдюра и си говорят за... сватби...?! -Добро утро..., как сте момичета !?
- Ми добре, говорим си ....
- Ъ-ъ-ъ..., ми добре, чао..!
А, аз си мислих, че съм най лудия, ама видно е, че конкуренцията е жестока...
Скачам в колата, газ... спирам да си взема едно кафе и потеглям. Дестинацията е Марица.
Пристигам по тъмно, обувам гащеризона и безотговорно нагазвам през мини джунглата около брега, разбутвам треви и храсти почти колкото мен, рояци комари се вдигат ... добро утро... з-з-з-з... ама съм се напръскал с алтан (за разлика от миналия път) и милите гадинки си остават само с бръмченето... без закуска.
Стигам до водата - виждам горе долу, че нивото е непроменено, взирам се в мрака и се ослушам за да доловя някаква активност от към реката но ... нищо.
Хвърлям едно малко воблерче. Цоп... нещо каточели го подгонва ама не се закачи. Слагам мепс № 2 подавам прокарвам нищо. Там си ама се скатаваш, а..? Я да сложа една по малка блесна и в този момент малко по-надолу някаква малка рибка приплясква на повърхността... аха... , ще закусвате на повърхността, а ?!
Такъма е лайт към ултра-лаит, пръчка gad gancho 0.8-6 гр., макара ryobi slam 1000, конец 0,16 и малко флорокарбон преди карабинката. Слагам един мини уокър от 4 см. и всичко е издържано в най строго-естетични лайт норми и порядки. Замятам и с усмивка проследявам красивата и дълга
парабула която описва конеца ми. Е проследявам е малко силно казано, предвид, че е сумрак и не се вижда много, но примамката цопна на доста прилична дистанция и на около метър от позицията където малката гад пришляпа. С въпросни уокър съм хващал само костури но... където е кефал, там е и костур... горе долу. 
Та повеждам, навивам...леки къси туйч движения с върха, уокър зарисува по набраздената повърхност и .................. "ШЛьОПУРРРРРРР... !!!!! 
Ззззззззззззззззззззззззз...!!! Ебаси ...... Распееееер.... е вече сме в BIG GAME, ако ме разбирате!Рибата въобще не се зарадва какво й се случва, и реши да си ходи.... зззззззззззъъ.
Моля обърнете внимание на данните за такъма, няколко реда по-горе! А ха, да... и ся каво прайм ...... ЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗъъъ, течението не помага хич... е помага ама не на мен . Еми до тук добре... ! Пръчката се гъне яко, правя няколко крачки навътре за да съм в по добра позиция. С тъга гледам как пръчката се гъне и рипа, е не точно тъга но малко се притесних. 
Отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки, завъртам половин оборот на аванса и започвам да напъвам (лееееко 
), до този момент само държах рибата. Напъвам, обирам, плавно и лееееко, аванси свирят, една остра перка пори повърхността, шупууурррр, пляяссс..., а ситуацията е иди ми-дойди ми, ако ме разбирате Рибата е вече вън от основната струя на течението и аз затягам още половин оборот на аванса, вече пръчката наистина се сгъва геройски... е дали пък няма да се сгъне ей така.... хръц.... и да не се разгъне повече
. Минават ми някакви мисли за това как добрите хора пишат по въдиците, някакви неща за тест на линията спрямо бланката .... ми то аз съм в норми бе... кво се притеснявам 
имам и възел флоро към конец, един вид има къде да се скъса преди да се счупи 
, колко време се борихме нямам представа, но то си тече времето. Е аз мойто си го взех, и да се откачи, и да скъса, борбата си беше безмилостно жестока, и достойна. Напъвам рибата, вече е почти до мен - на метър -два, развивам един оборот на аванса, вдигам пръчката рибата идва към мен но.... айде пак зъъъъ.... чакай къде ще ми ходиш ? Тя твойта вече е ясна ... обаче сещате се - течение, едно друго и рибата си лежи на метър - два от мен и не мога да я напъна за да я прибера. НО! от няколко години има едно желязно правило в живота и то гласи, всички да внимават, няма да повтарям НА МОРЕ БЕЗ ЖЕНА СИ И НА МАРИЦА БЕЗ КЕП НЕ ОТИВАМ Може и да ви е смешно но това правило ми е спестило много неприятности и ми е донесло само радост и усмивки
Действам с кепа като същински самурай- присягам зад гърба си, откачам кепа и го разгъвам с адска сила 
, малко е тесничко за новия ми приятел но... ще се сгъне малко, кво се прави . Опита ми от далечния шаранджийски период си казва думата - Кепчосвам рибата, мятане пръски... абе ти не беше ли каталясала ?!?, целия съм във вода, ама нищо, стискам здраво кепа. С два скока, излизам на брега, с треперещи ръце вадя телефона и ....
- DSC_1575.JPG (165.9 KiB) Преглеждано 6637 пъти
в този момент аз съм НАЙ ЯКАТА РАБОТА Губя около пет минути да свестя този хубавец, щото здраво му бях взел тока и едва го релаксирах, но в крайна сметка отплува по живо по здраво, да расте и да ме зарадва пак някой път.
Горе долу долу това е.
Ами сега?
То вече в района не може да става дума за риболов през следващия поне половин час, защото доста пръскане и шльопуркане падна, та си викам:
- Абе пич - ти си ебати ЯКАТА РАБОТА, що не идеш там, по-надолу? Там на един дебел бързей, до едни такива паднали дървета и да хванеш още някоя риба, а? Някой едър кефал или сом, или щука...?
- Абе то кефал до кило-две ще го извадя, ама сом или щука с този лайт такъм ??? Тука добре, оправихме се, ама там? До ония дървета ... ако удари нещо едро и край ! Но пък аз съм ЯКАТА РАБОТА, то да удари пък после ще му мислим.
Не се притеснявайте за психичното ми състояние, просто описвам литературно ситуацията, не че си говоря сам... въпреки, че и това ми се случва понякога
. Отивам аз до въпросния бързей и замятам, там също имаше нелоши кефали но сега нИще... ?
Мятам блесни, воблери... не. Слагам един ck40 и хвърлям. Оставям го да се носи по водата на около десетина метра след падналите дървета. Започвам да обирам влакното, усещам как примамката играе, задържам, повеждам, правя няколко придърпвания с върха, пак спирам, пак тръгвам, абе творя... и в този творчески момент и отдаден на спомени от преживяното преди малко се случва невъобразимото ТУУП ! Ззззззззззззззззззз
BIG GAME 2 Зззззззз .... трепнииииииии.Течението е сериозно, рибата е сериозна... а аз, аз...ъъъ.., аз съм ЯКАТА РАБОТА
тествано и проверено! Вече съм малко по сигурен в такъма, затягам с половин оборот но... зъъъъъъ, още малко затягам.... добре кротна се, ама каво си ? В този момент рибата се вдигна и охоо, острата перка на распер пресече течението по диагонал и на горе... обирам бързо ... добре..!- Айде сега да видим колко си яката работа пич... ! Май, ще го пишеш бегал този распер, а с него и воблера
Вадене срещу течението, просто няма как да стане... обаче аз съм с гащеризон, то не че в този момент има значение де но, .. смело навлизам в бързея, навивам обирам, аванса звъни... кефффф
. Рибата тръгва към потопените дървета зззззззз 
, натискам леко шпулата с пръст и пристъпвам към срещуположния бряг.. водата вече е над кръста ми, течението ме подпира здраво но... успех рибата се измъква от клоните и се връща в течението съдбата обича смелите Издърпвам рибата от силната струя, зъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ, айде пак отиде, обаче вече няма тази сила, няма този ряз... до тук добре.... рибата е на повърхността и вече е горе долу готова ... присягам се за кепа... и хоп... моя е! В този момент храс... кепа се счупи. Е то вече беше крайно време нещо да се строши Рибата скача, обаче аз съм я сграбчил, заедно с кепа и смело шляпам към брега. Най накрая - твърда земя Тази риба е по-голяна от първата... верно съм ЯКАТА РАБОТА...
- DSC_1581.JPG (227.32 KiB) Преглеждано 6637 пъти
- DSC_1588.JPG (237.06 KiB) Преглеждано 6637 пъти
- DSC_1590.JPG (155.12 KiB) Преглеждано 6637 пъти
Едната тройка на воблера малко ме предаде, все пак имайки в предвид, както напъване беше мисля, че е нормално, а може и да се е закачила някъде из кепа и там да се е отворила,
- DSC_1596.JPG (115.35 KiB) Преглеждано 6637 пъти
- DSC_1606.JPG (280.32 KiB) Преглеждано 6637 пъти
пак сме в играта. Рибата тръгна на долу но явно и изплитня и се върна в дълбокото. Добре и аз нагазвам във водата смело и безотговорно, нагазвам... понеже съм с гащеризон 
