20 години ОШН

[Д-р Дулитъл]

Колеги, дали има някой, който да е завършил школата за запасни офицери в Плевен през 1989 г. Тази година имаме 20 години от ОШН-то и на 25 август викам да се съберем някъде на раздумка и ракия. Мое да направим течатично посещение на плевенската панорама с барбекю на поляната до язовира зад нея.

Здрасти! Да разбирам ли, че си влязъл през есента на 1988 г.? Защото аз точно тогава влязох. Петранов ми беше старшина. Ротен беше кап. Величко Христов. Аз бях втори взвод с командир ст.лейт. Марков. И ОШН -то ми беше през 1989 г. Останах ЗКВ на втори взвод.

Баси непреходната тема...7 радиорота,капитан Христов,по прякор ,,Мъдурника"

[kochtrela]

Тоя пък "Мъдурника" нещо не го помня. Седма рота какви бяхте? Ние от първа и втора бяхме малка мощност.

[Д-р Дулитъл]

Тоя пък "Мъдурника" нещо не го помня. Седма рота какви бяхте? Ние от първа и втора бяхме малка мощност.

Дребен Капитан с остро лице,пред строя стоеше леко разкрачен,с ръка в джоба и си опипваше ташаците непрекъснато.Е точно тоя-
Христов,отговаря на описанието.Най-вероятно по ваше време са променили броя на ротите.Седма рота бяхме радиостанции средна мощност и един взвод за РЕБ.И ротен ми беше Христов.

[kochtrela]

Съкращението РЕБ май означаваше Радио Електронна Борба. И по мое време ги имаше само дето не помня в коя рота бяха. Иначе обучението им май го правеха в едно класно в учебния корпус което беше секретно, заключено с разни решетки ако не ме лъже паметта. Както го описваш тоя "Мъдурник" като че ли почвам да се сещам. А вашата рота в коя част на спалния корпус се помещаваше? Ние първата година бяхме в ниската, но втората ни преместиха на предпоследния етаж на високата част. Помня как като останаха 100 дни до ОШН-то, вечер преди вечерна проверка със светлините от стаите изписвахме поредното число означаващо колко дни ни остават. Дежурните по батальон много се ядосваха и ни гонеха да тичаме по етажите и да гасим осветлението в съответните стаи.

[Бат Стан]

Колеги, дали има някой, който да е завършил школата за запасни офицери в Плевен през 1989 г. Тази година имаме 20 години от ОШН-то и на 25 август викам да се съберем някъде на раздумка и ракия. Мое да направим течатично посещение на плевенската панорама с барбекю на поляната до язовира зад нея.

Здрасти! Да разбирам ли, че си влязъл през есента на 1988 г.? Защото аз точно тогава влязох. Петранов ми беше старшина. Ротен беше кап. Величко Христов. Аз бях втори взвод с командир ст.лейт. Марков. И ОШН -то ми беше през 1989 г. Останах ЗКВ на втори взвод.

Баси непреходната тема...7 радиорота,капитан Христов,по прякор ,,Мъдурника"

Ахаха, как живнала темичката. Колега от ОШН-89, може и да ме помниш, няколко дни след клетвата ме хванаха, че си държа радио във възглавницата. Накараха ме да го разбия на плаца с аргумента, че съм го внесъл "да слушам вражески радиостанции" (които клетото апаратче нямаше как да хване, защото нямаше къси вълни), и после ми друснаха три денонощия арест, бях първия арестант от свързочния батальон. Вашата първа рота беше най-душманската заради Петранов, който според мен спокойно влиза в топ 3 на изродите по света. Имахте едно момче от София Карабуюков, на летния лагер на Венеца Питърса го накара да прави лицеви опори и го биеше с колана през кръста. Аз бях засаджия в четвърта рота на Пинко, но ротния ви Мъдурника го помня чудесно. Този вашия взводен Марков ми е познато име, възможно е да съм давал някой караул с вас, понеже някой път численият състав на ротите не достигаше и попълваха от други. А аз все имах некви непоряди от тъпия ни взводен, един сдухан ленчок, и нали ги водеха на списък, предпочитах като търсят хора за караул да отида там и така да си изпълня непоряда, вместо да вися дневален и да хвърча с баките. Другият голям изрод в батальона, освен Питърса, беше оня идиот от село Гиген капитан Златанов, нямам думи...

[Д-р Дулитъл]

Сега се сетих-ротния на моята, седма радиорота беше капитан Тодоров,същият беше с прякор Мъдурника.А относно радиоприемниците-всеки си държеше в горния джоб на куртката по едно говорителче от телефонна слушалка,на което имаше запоен точков диод и две кабелчета по около метър ,накрая с крокодилчета.Едното крокодилче се защипваше за пружината на леглото,другото за заземяването на контакта-и програма ,,Хоризонт " на БНР си се слушаше прекрасно.Иначе с големите радиостанции по време на занятия си слушахме целия свят.А външните караули си бяха живо приключение,кво говоря,направо ,,Survivor",особено на Николаево и Венец.

[Бат Стан]

Колегата от ОШН-89 вероятно помни как една зимна сутрин командира на батальона ни полковник Симеонов, някакъв идиот от Бяла Слатина май беше, ни разреди на сутрешния развод през един метър, и ни накара да си събуем гащите, за да провери кой ходи с наполеонки. 700 души бяхме със свалени гащури, когато дежурният по школа даде команда мирно и пусна химна. Целият батальон слушахме химна по долни гащи, еби му майката...

[lubobg]

Аз живея на 200-300 метра от ШЗО-то.Беше ми жал направо за момчетата като им правеха репетиция за клетва.Тука коментирате разни дебили доколкото съм чувал и Урко не е за подценяване.

[Бат Стан]

Аз живея на 200-300 метра от ШЗО-то.Беше ми жал направо за момчетата като им правеха репетиция за клетва.Тука коментирате разни дебили доколкото съм чувал и Урко не е за подценяване.

Урко почина точно на днешната дата през 2002 г., мир на праха му.

[Д-р Дулитъл]

Знам,че беше пълно с връзкари.Като най-интересното беше,че никой не знаеше кой на кого е човек,докато не дойдеше или Нова година,или 1-ви май и т.н.Като,както пише Бат Стан,обажданията бяха директно до началника на школата/при мен беше генерал-майор Гано Иванов/ и бяха от Бай Тошо,от армейски генерал Добри Джуров и т.н.И ротния влизаше със зачервена мутра в спалното и се разпореждаше на щастливеца-връзкар да се изнася към къщи.

[Steve G]

Хее-еехе, кокаляци дърти
Аз влязох '89, бех първият повикан от първата група - нумеро уно от набора, кат се вика. Още си спомням, като ни бяха събрали на стадиона преди да влезем как ни пуснаха Wonderful Life на Блек, деа тва извратено чувство за хумор.

От ОШН '89 трябва да сте последните, загубили две години, ние намазахме година и половина.

Иначе бях в кашимерията, разузнавателна рота. Тва да потичаме до Кашин на марш на скок беше като за предястие. И ЗКВ-то ни много тичаше и взводния тичаше, бах таа школа как ми отвори дробовете не е истина

Ако някой е бил лятото на 90-та там и помни как дойде пожарната от Плевен за учебният корпус на свръзките, требе да заявим най-отговорно че причината за тва трака по клавиатурата в момента. Ван дер Любе ми викаха после до ОШН-ението.

С някои от наборчетата продължаваме да си се събираме през година-две, добри приятели сме си и до днес.

[kochtrela]

Колегата от ОШН-89 вероятно помни как една зимна сутрин командира на батальона ни полковник Симеонов, някакъв идиот от Бяла Слатина май беше, ни разреди на сутрешния развод през един метър, и ни накара да си събуем гащите, за да провери кой ходи с наполеонки. 700 души бяхме със свалени гащури, когато дежурният по школа даде команда мирно и пусна химна. Целият батальон слушахме химна по долни гащи, еби му майката...

Лелеее да събудя темата. Ужаааст това със събуването на гащите го бях забравил. Върна ме на плаца направо. Аз бях тогава в строя. Този наш комбат Симеонов май беше останал на служба в армията след уволнение от НШЗО. Явно връзкар е бил щом без военно училище е стигнал до полковник.

[Бат Стан]

Още по-яко беше, когато трябваше да набиват кофите на некви издънкаджии от батальона. Строиха ни 700 свръзки на плаца. И водят трима - единият с намотан бързовар около врата, марширува отпред, а другите двама набиват крак зад него и носят един казан. Оказа се, че ги хванали в 3 часа през нощта да варят царевица, която гепили на караула в село Славяни. Малко след това ме вкараха в ареста и мен, та бяхме дружки в съседни килии.