Нищо хубаво и евтино няма, за жалост, освен въжето, с което да се обесиш

На баланса се придава прекалено значение - вярно, кофти е тоягата да те дърпа към водата, но това се решава с подходяща макара, а дори и с местенето на макародържача/е, малко екстремно ще дойде, вярно/. За въпросната четворка, която бях оборудвал с Мичел 320, а после с една от първите ДАМ на Орозов, внесени у нас, със заден аванс/гадно нещо/, проблема си реших, като насипах ловни сачми в тапата на дръжката, докато се уравновесят нещата...
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???