2019 Британска Колумбия
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
При последното ходене на север, животните по трасето ги нямаше особенно. Видях лос който избяга в гъсталака, след което попаднах на лисица. Изглеждаше доста заслабнала и би останала наблизо ако Чарли не нададе свирепия си лай. С такъв помощник е изненадващо че нещо въобще заснемам.
На реката започнах от първия вир над морето и към края му закачих и извадих един стийлхед. Този обаче беше на път наобратно към морето. Хванах го на го-прото на видео. След като го пуснах обратно чух лая на Чарли и разбрах че някой идва. Беше индианес със спининг. Почна да хвърля над мен без резултати. След малко ние се преместихме нагоре по течението и облових дългия добър вир там с мухата без да имам никаво вземане. Когато тръгнах пак нагоре видях в далечинат ана по-горния вир да е застанал пак индианеца. Явно и той се движеше нагоре. Подминах го по пътеката без да разбере и застанах на друг вир над него. След минути го видях как се измъкна от една пътека засилен към мен, след което ме видя и спря. Бях му усуетил плановете. Върна се обратно в гората, а аз знаех какво ще направи и къде ще излезе. Нагоре имаше три вира - един ставащ за муха и два ставащи за блесна. Аз пресяках оставащата част от реката и поех нагоре по другия бряг. Както и очаквах индианеца се появи там където очаквах на вира за муха, и го подмина без да хвърля, но застана на вира отгоре, който ставаше за блесна. Аз съответно го подминах от отсрещния бряг и се добрах до горния вир, който е голям и дълбок. Оставих мухарката на брега и взех пръта за блесна. След три замятания закачих един стийлхед, който скочи няколко пъти, така че без съмнение индианеца го видя.
След него реших да приключа. Прибрах такъмите и с Чарли под мишница пресяках реката наобратно над индианеца и бях зад гърба му. Индианеца сега реши да ме информира че тук не можело да се лови; не и "бели хора". Това е земята на Нишките ми казява. Е, казвам му аз, вашата земя е все пак още в Канада; не сте се отцепили. Не, продължава той да спори. Добре, казвам му, ако е така, къде ви е табелата?
В последствие направих справка с метното горско управление, които на своя страна правиха проучване от около 3 часа и ми се обадиха да кажат че мога да ловя където искам там. На въпросния индианец предполагам му се беше завил свят да види как един бледолик го беше бил на собствената му река и му беше хванал рибата, която той без съмнение щеше да прибере.
На връщане видях още един лос с малко и също мечка с малко, които Чарли разбира се изгони.
На реката започнах от първия вир над морето и към края му закачих и извадих един стийлхед. Този обаче беше на път наобратно към морето. Хванах го на го-прото на видео. След като го пуснах обратно чух лая на Чарли и разбрах че някой идва. Беше индианес със спининг. Почна да хвърля над мен без резултати. След малко ние се преместихме нагоре по течението и облових дългия добър вир там с мухата без да имам никаво вземане. Когато тръгнах пак нагоре видях в далечинат ана по-горния вир да е застанал пак индианеца. Явно и той се движеше нагоре. Подминах го по пътеката без да разбере и застанах на друг вир над него. След минути го видях как се измъкна от една пътека засилен към мен, след което ме видя и спря. Бях му усуетил плановете. Върна се обратно в гората, а аз знаех какво ще направи и къде ще излезе. Нагоре имаше три вира - един ставащ за муха и два ставащи за блесна. Аз пресяках оставащата част от реката и поех нагоре по другия бряг. Както и очаквах индианеца се появи там където очаквах на вира за муха, и го подмина без да хвърля, но застана на вира отгоре, който ставаше за блесна. Аз съответно го подминах от отсрещния бряг и се добрах до горния вир, който е голям и дълбок. Оставих мухарката на брега и взех пръта за блесна. След три замятания закачих един стийлхед, който скочи няколко пъти, така че без съмнение индианеца го видя.
След него реших да приключа. Прибрах такъмите и с Чарли под мишница пресяках реката наобратно над индианеца и бях зад гърба му. Индианеца сега реши да ме информира че тук не можело да се лови; не и "бели хора". Това е земята на Нишките ми казява. Е, казвам му аз, вашата земя е все пак още в Канада; не сте се отцепили. Не, продължава той да спори. Добре, казвам му, ако е така, къде ви е табелата?
В последствие направих справка с метното горско управление, които на своя страна правиха проучване от около 3 часа и ми се обадиха да кажат че мога да ловя където искам там. На въпросния индианец предполагам му се беше завил свят да види как един бледолик го беше бил на собствената му река и му беше хванал рибата, която той без съмнение щеше да прибере.
На връщане видях още един лос с малко и също мечка с малко, които Чарли разбира се изгони.
- Д-р Флекс
- Мнения: 8722
- Регистриран на: Чет Дек 03, 2009 17:56
- Местоположение: София
- дал Браво: 1378 пъти
- получил Браво: 423 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Жельо,
снимките ти, знаеш, винаги радват окото, но тези тук са направо извън този свят !!!
снимките ти, знаеш, винаги радват окото, но тези тук са направо извън този свят !!!
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Прогнозата беше за слаб дъжд тази събота и в такова време стоя близо до града и на ниско. Реших да пробвам мястото си на р.Копър при канъона където има шансове за съомга на блесна. Не бях достатъчно рано и имах съмнения че скалата на която стоя ще е окупирана.
За изненада нямаше никой когато пристигнах.
Нагласих една блесна - клатушка Клио - от многото трофейни които имам още от р.Томпсън. Нямам спомен кога и какво съм хващал на нея, ако въобще съм имал успех.
Вира се беше променил перд мен и половината беше запълнен от чакъл. Там където преди беше 3 метра дълбочина, сега можех да стоя на пясъчна ивица! Това беше и лошо и добре, защото ако закачах риба можех от скалата да сляза надолу.
Направих едно хвърляна напречно на течението и когато кордата се изпъна усетих играта на блесната. Не обирах а просто чаках течението да прекара линията по дъга под мен, и когато стигнеше слабото течение можех да прибера и да презаметна.
До презамятане обаче сега не се стигна защото когато линията беше изминала половината от траекторията си имах ясно вземане. Засяках и усетих че съм закачил това което търсех. Рибата се надигна и леко показа напречно на течението след което направи много бърз спринт нагоре и към мен, при което беше много трудно да държа линията изпъната. Имаше поне три впускания , всички подобни на това и ми беше чудно как не съм още я загубил тази риба.
Слязах от скалата и скочих на пясъчната ивица. По надолу пясъчната ивица се превръщаше в чакъл, след което започваха по едри камъни. Надявах се рибата да остане във вира, защото надолу почваха големи бързеи и всичко което слезе надолу бива загубвано. Но колкото и да се мъчих, не можах да попреча на тази според мен средна по размер риба да стигне бързата вода и да влезе в нея. Оставаше ми само една възможност, да се опитам да стигна до ръба на бързея, за което ми се налагаше да прегазя един плитък ръкав на реката. Миналата година това би било невъзможно защото плиткия ръкав тогава беше все още бърз и дълбок.
Не носех гащеризон или обувки за газене. Така че скочих във водата направо с маратонките си и прегазих ръкава. От другата страна рибата стоеше в силен бързей и ми беше неясно защо толкова време не мога да я извадя. Минаха още минути преди да я докарам до брега и след няколко опита тя стигна до плитчините и легна на страната си.
Погледната отблизо изглеждаше голяма. Интересно колко големи са били тези които съм загубил тук преди, за които от самото начало съм знаел че са големи. Предполагам са били по 15-20кг всяка, а може и повече.
Оказа се че и апарата не беше с мен, но тази риба така или иначе щях да задържа за зимнина. Тръгнах с нея наобратно следван от Чарли. Предстоеше ни стръмно планинско изкачване до колата. Рибата беше доста тежка , но като нямам кантар е трудно да определя теглото и. Държах си ръката сгъната в лакътя, но опашката на рибата пак стигаше земята и метеше по пътеката.
Прибрах се и се заех с нелеката задача на чистене и филетиране.
Когато всичко беше готово и прибрано, се отправих към друго място , сега на р.Скийна където се надявах на малко мързелив риболов на дъно. Замята се върте;ежка, която стои в течението докато рибата я лапне и дръпне. Мястото беше свободно. Водата беше добре. Но след като нагласих всичко излезе силен вятър. Не само това, но и телефона ми нямаше покритие и основното ми забавление, да се ровя из интернет, докато си стоя на стола, не можеше да стане. Това е като на плаж без слънце. Постоях малко и в крайна сметка реших да се върна в града за да обядвам. В последствие направих още две леки проучвания които бяха безуспешни. За този ден толкова.
За изненада нямаше никой когато пристигнах.
Нагласих една блесна - клатушка Клио - от многото трофейни които имам още от р.Томпсън. Нямам спомен кога и какво съм хващал на нея, ако въобще съм имал успех.
Вира се беше променил перд мен и половината беше запълнен от чакъл. Там където преди беше 3 метра дълбочина, сега можех да стоя на пясъчна ивица! Това беше и лошо и добре, защото ако закачах риба можех от скалата да сляза надолу.
Направих едно хвърляна напречно на течението и когато кордата се изпъна усетих играта на блесната. Не обирах а просто чаках течението да прекара линията по дъга под мен, и когато стигнеше слабото течение можех да прибера и да презаметна.
До презамятане обаче сега не се стигна защото когато линията беше изминала половината от траекторията си имах ясно вземане. Засяках и усетих че съм закачил това което търсех. Рибата се надигна и леко показа напречно на течението след което направи много бърз спринт нагоре и към мен, при което беше много трудно да държа линията изпъната. Имаше поне три впускания , всички подобни на това и ми беше чудно как не съм още я загубил тази риба.
Слязах от скалата и скочих на пясъчната ивица. По надолу пясъчната ивица се превръщаше в чакъл, след което започваха по едри камъни. Надявах се рибата да остане във вира, защото надолу почваха големи бързеи и всичко което слезе надолу бива загубвано. Но колкото и да се мъчих, не можах да попреча на тази според мен средна по размер риба да стигне бързата вода и да влезе в нея. Оставаше ми само една възможност, да се опитам да стигна до ръба на бързея, за което ми се налагаше да прегазя един плитък ръкав на реката. Миналата година това би било невъзможно защото плиткия ръкав тогава беше все още бърз и дълбок.
Не носех гащеризон или обувки за газене. Така че скочих във водата направо с маратонките си и прегазих ръкава. От другата страна рибата стоеше в силен бързей и ми беше неясно защо толкова време не мога да я извадя. Минаха още минути преди да я докарам до брега и след няколко опита тя стигна до плитчините и легна на страната си.
Погледната отблизо изглеждаше голяма. Интересно колко големи са били тези които съм загубил тук преди, за които от самото начало съм знаел че са големи. Предполагам са били по 15-20кг всяка, а може и повече.
Оказа се че и апарата не беше с мен, но тази риба така или иначе щях да задържа за зимнина. Тръгнах с нея наобратно следван от Чарли. Предстоеше ни стръмно планинско изкачване до колата. Рибата беше доста тежка , но като нямам кантар е трудно да определя теглото и. Държах си ръката сгъната в лакътя, но опашката на рибата пак стигаше земята и метеше по пътеката.
Прибрах се и се заех с нелеката задача на чистене и филетиране.
Когато всичко беше готово и прибрано, се отправих към друго място , сега на р.Скийна където се надявах на малко мързелив риболов на дъно. Замята се върте;ежка, която стои в течението докато рибата я лапне и дръпне. Мястото беше свободно. Водата беше добре. Но след като нагласих всичко излезе силен вятър. Не само това, но и телефона ми нямаше покритие и основното ми забавление, да се ровя из интернет, докато си стоя на стола, не можеше да стане. Това е като на плаж без слънце. Постоях малко и в крайна сметка реших да се върна в града за да обядвам. В последствие направих още две леки проучвания които бяха безуспешни. За този ден толкова.
- jazzmena
- Мнения: 4594
- Регистриран на: Пон Апр 03, 2006 14:03
- Риболов: Маха и спининг - предимно "Хвани-пусни"
- дал Браво: 188 пъти
- получил Браво: 272 пъти
- Обратна връзка:
Re: 2019 Британска Колумбия
Жельо, как си? Не сме чели нищо ново от доста време.
Надявам се при теб всичко да е наред.
Поздрави,
Ники
Надявам се при теб всичко да е наред.
Поздрави,
Ники
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Всичко е нормално. Но годинагта не беше особенно добра за риболов, а и сякаш имах по-малко време от обичайно.jazzmena написа:Жельо, как си? Не сме чели нищо ново от доста време.
Надявам се при теб всичко да е наред.
Поздрави,
Ники
Някакви риби хванах тук и там.
Днес имаше прогноза за слънчево време и понеже рибите като цяло са малко, а не ми се много занимава с тях, реших да направя втори и последен за годината туристически поход. Този до Сините Езера при Хейзълтън, където не съм ходил.
Трябваше да стана рано в предвид разстоянието, а в последствие оставих колата близо до пътя. Тези които са с тръкове стигат доста по на високо и си спестяват 2 часа ходене.
Така или иначе ние бяхме първи. Минахме пътя, пътеката и стигнахме над първото езеро. Светлината не ставаше за снимка и продължихме към второто езеро до което стигнаме след още половин час ходене. От тук се пробвахме да се качим по склона от нашата страна и в последствие набрахме височина. ГПС-а показа че изкачването продължава така нагоре и оставаха още 500 метра вертиклано качване до върха, ако въобще можеше да се достигне. Камънака беше труден, а склона много стръмен и само ставаше още по-стръмен, така че смисъл да продължаваме нямаше. Направих снимка на второто езеро от високо, след което се спъснахме успешно на него и продължихме по пътеката надолу. Срещнахме още две довйки млади туристи и едно куче както е един турист без куче. Разбира се всички бяха стигнали няколко километра по наблизо до началото на пътеката от мен.
Бях на колата в 2 след обяд. Слязах в Хейзълтън и си взех храна след което реших да отида на р.Киспиокс в проучване. Като цяло доста от берга на реката е изкупен и достъп няма. Местата на които стигнах не изглеждаха обнадеждаващи и няколкото замятания които направих не доведоха до нищо. Но си хапнахме и след това се изтегнахме на една поляна до реката където отморихме.
На връщане имах една мисия да премахна няколко табели "Продава се!" които бяха окичили по гората на средата на пътя между Китванга и Терас. Те бяха добре закачени с по два винта и големи шайби и също на високо, но всички 4 на брой бяха махнати, нагънати и една по една прибрани в раницата и сложени в колата. Те за от дебела пластмаса и е много трудно да се скъсат. Предполагам агенцията по продажби ще реши че някоя мечка ги е съдрала.
А иначе самата мечка си хапваше шипки наблизо и ме гледаше с благодарен поглед, че съм и спасил земята.
- jazzmena
- Мнения: 4594
- Регистриран на: Пон Апр 03, 2006 14:03
- Риболов: Маха и спининг - предимно "Хвани-пусни"
- дал Браво: 188 пъти
- получил Браво: 272 пъти
- Обратна връзка:
- jagger1
- Мнения: 3178
- Регистриран на: Сря Май 11, 2011 12:33
- Местоположение: София
- дал Браво: 752 пъти
- получил Браво: 1171 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Жельо, привет. Липсваше ми във форума. Липсваше ми и красотата на природата, която показваш.Cougar написа: 2019_BL_08.jpg
Има ли живот в такива рекички при вас?
Преди години, доста обикалях такива потоци в Родопите и имам много приятни спомени от това време.
Поздрави.
Миро Джагър.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Миро, като цяло няма нищо в тези потоци и езера, но с глобалното затопляне, може условията да се подобрят. Едно зарибяване с балканка и спорта е готов да започне.jagger1 написа:Има ли живот в такива рекички при вас?Cougar написа: 2019_BL_08.jpg
Преди години, доста обикалях такива потоци в Родопите и имам много приятни спомени от това време.
- jagger1
- Мнения: 3178
- Регистриран на: Сря Май 11, 2011 12:33
- Местоположение: София
- дал Браво: 752 пъти
- получил Браво: 1171 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Жельо, обичам много такива потоци. Крият много изненади, когато в тях има живот. Голямо предизвикателство са. Учудвам се, че при теб тези потоци нямат потенциал. А природата е на 6.
Поздрави.
Поздрави.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Последната събота проверих какво става по река Лейкелс в горното течение. Нямаше нито един риболовец и съответно нямаше и почти никакви риби. Имах едно леко вземане на едно място, видях съомги кохо на няколко места и това беше всичко.
Но ще ви покажа някоя и друга снимка от Китванга където полових един ден през септември. Хванах десетина съомги кохо но нито един стийлхед.
След това една вечер на р.Лейкелс закачих и извадих 2 съомги от които едната задържах за зимата. Това беше след бране на гъби пачи крак, които щях да предам на изкупвачите, но те ми казаха "Съжаляваме, тези спряхме да ги купуваме преди три дена!" Така имах работа за още няколко вечери да чистя и вакуумирам гъби.
Друга вечер направих ходене по р.Зимакорд със сина ми - оставих си колата в началото да не я троша по горския път и после ходихме с него някой и друг километър нагоре и надолу по пътя покрай реката. На връщане на едно място намерих загубени пакет ядки и кастингова макара която се оказа от добра класа и почти нова. Поредна придобивка от реките и планините наоколо. Ако намеря и подходяща пръчка другия път, може да я ползвам.
Но ще ви покажа някоя и друга снимка от Китванга където полових един ден през септември. Хванах десетина съомги кохо но нито един стийлхед.
След това една вечер на р.Лейкелс закачих и извадих 2 съомги от които едната задържах за зимата. Това беше след бране на гъби пачи крак, които щях да предам на изкупвачите, но те ми казаха "Съжаляваме, тези спряхме да ги купуваме преди три дена!" Така имах работа за още няколко вечери да чистя и вакуумирам гъби.
Друга вечер направих ходене по р.Зимакорд със сина ми - оставих си колата в началото да не я троша по горския път и после ходихме с него някой и друг километър нагоре и надолу по пътя покрай реката. На връщане на едно място намерих загубени пакет ядки и кастингова макара която се оказа от добра класа и почти нова. Поредна придобивка от реките и планините наоколо. Ако намеря и подходяща пръчка другия път, може да я ползвам.
- ...
-
- 2019_SKN_04.jpg (158.21 KiB) Преглеждано 3979 пъти
-
- 2019_SKN_05.jpg (137.63 KiB) Преглеждано 3979 пъти
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Сезона тази година (от Юни насам) беше разочароващ и то от всички реки и всички видове риби. На Копър лових един път и хванах само 1 кохо през Септември; на Лйкелс лових също един ден и не само че нямаше стийлхеди, но нямаше и кътфроти и долита и дори планински бели риби, които обичайно са в изобилие!
Миналата събота реших да видя какво става по река Кейлъм на която не бях ходил от пролетта. Този месец съм свикнал там да ловя на стръв с пръта за плувка, но също съм свикнал да има сняг, какъвто липсваше (ново разочарование на сезона). В петък вързах малко хайвер, който имам в замразени вакуумирани пакетчета от преди 3 години. В събота минах през моята закусвалня за зимния сезон за да си взема закуска и чай. Времето поне беше многообещаващо за температура от -10С и слънце.
Изглеждаше студено, но слънцето много не го видях. Сякаш се показаха облаци и мъгли, за да стане леко мрачен ден. Кордата замръзваше леко, но не на това на което съм свикнал. След като пристигнах и по пътя набелязах 4 кутии от бира които ще прибирам на връщане (почистване), забелязах че нивото на водата е по-вискоко от обичайното за сезона. С ниските темпратури трябва да спада бързо. На първото място нямах нищо, което беше успокояващо, поради неудобната позиция при висока вода - ако закачах голяма риба, нямаше как сега да я извадя.
На второто място водататечеше бързо, но за изненада имах вземане и извадих една планинска бяла риба. Устата и е малка за да вземе стръвта но се беше закачила от страни на носа си. На третото място пак нямаше нищо; и тук водата течеше по-бързо от нужното.
Четвъртото място беше друга работа. Тук обикновенно не хващам риби, освен при изключителни ситуации. От всичките си десетки минавания, имам по спомен само три от тях. При една от тях имах един стийлхед на муха в ден в който имах само 1 час за риболов. В друга, имах извадени 3 или четири стийлхеда и една голяма бикова пъстърва за капак. Но през останалите минавах, нищо не вземаше и продължавах.
Но този ден беше от малкото в които тук стояха риби. Първо закачих един стийлхед и след борба го извадих и пуснах обратно. Малко по-късно закачих и извадех втори подобен, но по сребърен от първия. Преди да продължа надолу пуснах линията надолу из разлива на 30-40 метра под мен и там загубих плувката от поглед. Когато почнах да прибирам се оказа че съм закачил едър стийлхед.
Този , за разлика от предишните два, реши да скача над водата. След спускания и скачания го вдигнах нагоре близо до мен (по скоро той реши да дойде там сам) и бях готов да го боря там по-близо до мен. Той обаче пак рипна да скача и кукат асе откачи. Но аз го видях добре - беше мъжка риба с червеникав оттенък.
Бях доволен на всичко станало и този последния намах нужда да го вадя. Продължих надолу през още три добри места. Но на нито едно от трите не хванах нищо. На връщане, часове по-късно реших да хвърля пак в вира в които имах успех. Горната му част не даде резултат но когато пуснах линият анадолу из разлива, на почти същото място под мен имах вземане и същия стийлхед от преди се закачи и рипна над водата. След още едно две скачания отиде на другия бряг и под мен и не ми беше ясно дали някога бих го извадил от тази позиция.
Минаха поне 10 минути преди да успея да го накарам да дойде по близо и да се качи нагоре. Сега го бях закачил много добре за края на устата и съответно след още минути борба го извадих. Премерих го бързо и той сякаш беше 84см дълъг - не особен трофей за тази река. Пуснах го да си ходи, а аз продъожих да хвърлям за още някое и друго замятане. На може би петото, когато линията беше пред мен, плувкат аспря и потъна.
Засяках и усетих тежеста на едра риба, но поведението и беше странно. Не се впускаше на никъде. Дали не бях направил почти невъзможното???
Да, това беше същия стийлхед който преди минути бях пуснал !!!
Преди години в друг вир бях закачил една трофейна риба два пъти в един ден - сутринта и вечерта - бях я кръстил Гошо. Този стийлхед сега мога да го нарека Пенчо Не знам дали ще се срещам с него отново този сезон; най-вероятно не, защото аз ловя в един участък, а стийлхедите се движат от океана до реки на десетки километри над езерото Кейлъм.
Нямам кой знае какви снимки, но към тях ще добавя една ловна марка от 1938г. която добавих към колекцията си миналата седмица.
Миналата събота реших да видя какво става по река Кейлъм на която не бях ходил от пролетта. Този месец съм свикнал там да ловя на стръв с пръта за плувка, но също съм свикнал да има сняг, какъвто липсваше (ново разочарование на сезона). В петък вързах малко хайвер, който имам в замразени вакуумирани пакетчета от преди 3 години. В събота минах през моята закусвалня за зимния сезон за да си взема закуска и чай. Времето поне беше многообещаващо за температура от -10С и слънце.
Изглеждаше студено, но слънцето много не го видях. Сякаш се показаха облаци и мъгли, за да стане леко мрачен ден. Кордата замръзваше леко, но не на това на което съм свикнал. След като пристигнах и по пътя набелязах 4 кутии от бира които ще прибирам на връщане (почистване), забелязах че нивото на водата е по-вискоко от обичайното за сезона. С ниските темпратури трябва да спада бързо. На първото място нямах нищо, което беше успокояващо, поради неудобната позиция при висока вода - ако закачах голяма риба, нямаше как сега да я извадя.
На второто място водататечеше бързо, но за изненада имах вземане и извадих една планинска бяла риба. Устата и е малка за да вземе стръвта но се беше закачила от страни на носа си. На третото място пак нямаше нищо; и тук водата течеше по-бързо от нужното.
Четвъртото място беше друга работа. Тук обикновенно не хващам риби, освен при изключителни ситуации. От всичките си десетки минавания, имам по спомен само три от тях. При една от тях имах един стийлхед на муха в ден в който имах само 1 час за риболов. В друга, имах извадени 3 или четири стийлхеда и една голяма бикова пъстърва за капак. Но през останалите минавах, нищо не вземаше и продължавах.
Но този ден беше от малкото в които тук стояха риби. Първо закачих един стийлхед и след борба го извадих и пуснах обратно. Малко по-късно закачих и извадех втори подобен, но по сребърен от първия. Преди да продължа надолу пуснах линията надолу из разлива на 30-40 метра под мен и там загубих плувката от поглед. Когато почнах да прибирам се оказа че съм закачил едър стийлхед.
Този , за разлика от предишните два, реши да скача над водата. След спускания и скачания го вдигнах нагоре близо до мен (по скоро той реши да дойде там сам) и бях готов да го боря там по-близо до мен. Той обаче пак рипна да скача и кукат асе откачи. Но аз го видях добре - беше мъжка риба с червеникав оттенък.
Бях доволен на всичко станало и този последния намах нужда да го вадя. Продължих надолу през още три добри места. Но на нито едно от трите не хванах нищо. На връщане, часове по-късно реших да хвърля пак в вира в които имах успех. Горната му част не даде резултат но когато пуснах линият анадолу из разлива, на почти същото място под мен имах вземане и същия стийлхед от преди се закачи и рипна над водата. След още едно две скачания отиде на другия бряг и под мен и не ми беше ясно дали някога бих го извадил от тази позиция.
Минаха поне 10 минути преди да успея да го накарам да дойде по близо и да се качи нагоре. Сега го бях закачил много добре за края на устата и съответно след още минути борба го извадих. Премерих го бързо и той сякаш беше 84см дълъг - не особен трофей за тази река. Пуснах го да си ходи, а аз продъожих да хвърлям за още някое и друго замятане. На може би петото, когато линията беше пред мен, плувкат аспря и потъна.
Засяках и усетих тежеста на едра риба, но поведението и беше странно. Не се впускаше на никъде. Дали не бях направил почти невъзможното???
Да, това беше същия стийлхед който преди минути бях пуснал !!!
Преди години в друг вир бях закачил една трофейна риба два пъти в един ден - сутринта и вечерта - бях я кръстил Гошо. Този стийлхед сега мога да го нарека Пенчо Не знам дали ще се срещам с него отново този сезон; най-вероятно не, защото аз ловя в един участък, а стийлхедите се движат от океана до реки на десетки километри над езерото Кейлъм.
Нямам кой знае какви снимки, но към тях ще добавя една ловна марка от 1938г. която добавих към колекцията си миналата седмица.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Миналата събота положението по реката беше нормално, като изключа липсата на сняг.
От първото място закачих и извадих два стийлхеда от доста невъзможна позиция.
Бях застанал върху голямо паднало покрай брега дърво, а от лявата ми страна която е по течението имаше голям бор с клони почти до водата. При всяка една от закачените риби, трябваше да скачам във водата между дървото и брега докато навигирам върха на 3-метровия прът изпод клоните на бора и после на следващия бор и други всевъзможни препятствия, докато стигнех на едно място не по-широко от 3 метра на което трябваше да вадя рибите. И пръта и на това място трябваше да стои под клони на дървета при ваденето.
На следващите две места нямах вземане, но на четвъртото, което беше успешно от миналия път извадих още два стийлхеда. По надолу закачих само един дребосък. На връщане закачих голям стийлхед във втория вир (първо вземане там за сезона), но след борба рибата се откачи.
Преди прибиране хвърлих отново от първата позиция върху дървото и сега там изпуснах една риба и после закачих това което мислех че е стийлхед, но се оказа бикова пъстърва. Изглежда в тази река риби все още се намират.
От първото място закачих и извадих два стийлхеда от доста невъзможна позиция.
Бях застанал върху голямо паднало покрай брега дърво, а от лявата ми страна която е по течението имаше голям бор с клони почти до водата. При всяка една от закачените риби, трябваше да скачам във водата между дървото и брега докато навигирам върха на 3-метровия прът изпод клоните на бора и после на следващия бор и други всевъзможни препятствия, докато стигнех на едно място не по-широко от 3 метра на което трябваше да вадя рибите. И пръта и на това място трябваше да стои под клони на дървета при ваденето.
На следващите две места нямах вземане, но на четвъртото, което беше успешно от миналия път извадих още два стийлхеда. По надолу закачих само един дребосък. На връщане закачих голям стийлхед във втория вир (първо вземане там за сезона), но след борба рибата се откачи.
Преди прибиране хвърлих отново от първата позиция върху дървото и сега там изпуснах една риба и после закачих това което мислех че е стийлхед, но се оказа бикова пъстърва. Изглежда в тази река риби все още се намират.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Миналата събота направих бърза разходка и риболов по част от трасето. На второто място закачих едър стийлхед, който при опит да скочи се откачи.
На следващото място закачих и извадих един, който беше решил да се върти около кордата вместо да се впуска и скача. Не беше кой знае каква борба, но основното нещо беше да го намеря. Хванах още няколко по-малки риби и към обяд приключих. Днес, неделя, се пуснах за 2 часа до канъона на Кейлъм, където обичайно не хващам нищо. Така беше и днес, но разходката - спускане и качване на поне 100 метра, си я бива.
На следващото място закачих и извадих един, който беше решил да се върти около кордата вместо да се впуска и скача. Не беше кой знае каква борба, но основното нещо беше да го намеря. Хванах още няколко по-малки риби и към обяд приключих. Днес, неделя, се пуснах за 2 часа до канъона на Кейлъм, където обичайно не хващам нищо. Така беше и днес, но разходката - спускане и качване на поне 100 метра, си я бива.