Мухата не си я конструирал добре. Най-напред като пропорции. Нито е стример, нито е нимфа, нито е мокра, за суха - абсурд.
Опашката е твърде дълга за нимфа и твърде къса за стример. Крачетата са доста дълги и като гледам -и твърдички. В тази муха няма живот, няма кое да трепне, дори и в бърза вода. Не си подбрал добра комбинация от материали, които да накарат мухата да оживее във водата. Така, както си я изработил, ще се държи сковано.
Пробвай да смениш крачетата с по-мек материал (гъши пух, заешка козина, меко кокоше перо, мек дъбинг или дори CDC -примерно) и промени пропорциите.
Скъси малко опашката.
Една муха се създава не само като имитация на някакъв биологичен индивид, или като абстрактен модел. Една муха се създава и за определени условия на водоема (като бързина на течението, дълбочина, бистрота, тихи или стоящи води, моментни условия на хранене на рибите, размери на имитациите, конкретни видове риби и още много други условия. Ти трябва да знаеш, какво очакваш предварително от мухата, която вързваш, а мухата да ти го даде.
Преди да започнеш да вързваш, трябва да си наясно къде ще използваш мухата, при какви условия предвиждаш това да се случва, какви риби ще очакваш да я харесат, за река ли е, за язовир ли е, универсална ли ще е (няма такава муха!), суха ли ще е, мокра ли ще е, нифа ли, стример ли, утежнена и бързо потъваща, или олекотена и бавно пропадаща, и..., и..., много и-та. От тук следва познаване на материалите, с които искаш да изработиш мухата, да да имаш материалите или да знаеш с какво можеш да ги замениш като компромис. Трябва да знаеш какво поведение искаш да има мухага в конкретните условия, при които мислиш да я използваш и да използваш материали, които правят мухата жива във водата, а не някакво безжизнено парченце епокси, дъбинг или микропоресто тяло. Не забравяй, че и ти участваш в играта с това, да накараш мухата да оживее - правилно подаване, правилен монтаж, правилно водене, правилен избор на муха, според условията на водоема и т.н.
Написах всичко това напълно добронамерено. Муховръзът наред с екзотични експерименти (каквито и аз си позволявам - някой път успешно, някой път не) е основно много познания, наблюдения, наличие на добри материали, трениране, много, много мерак и най-вече непрекъснато трениране на водоемите, подплатено със съответните анализи на успехите или неуспехите. Години, години, години. И много хъс.
Желая ти много красиви мигове по водоемите и най-вече много мигове на удоволствие от кепчосани риби със собствени мухи.