Морски риболов в Турция

[zee]

.......и какво да видя: с изключен двигател, лодката пътува с 5 км/час "......От флурокарбоновия повод /0,30/ бяха останали около 40 см. ..

Не е за чудене скороста на морските течения... из Пасивика са с ширина няколко км и обикновено с скорост 10-15 км/ч има и карти са теченията ,някой са сезонни,други в опрделени часове .. А иначе какво на разчиташ с повод 0.30?? поне 80-100 лб а това е около 0.70-0.80 в зависимост от марката.

[promarine]

.......и какво да видя: с изключен двигател, лодката пътува с 5 км/час "......От флурокарбоновия повод /0,30/ бяха останали около 40 см. ..

Не е за чудене скороста на морските течения... из Пасифика са с ширина няколко км и обикновено с скорост 10-15 км/ч има и карти са теченията ,някой са сезонни,други в опрделени часове .. А иначе какво да разчиташ с повод 0.30?? поне 80-100 лб а това е около 0.70-0.80 в зависимост от марката.

С повод 55 либри съм вадил 45 кг Туна без никакъв проблем. По принцип не съм разчитал на удар на риба над 5-6 кг на воблера NBL9049/145мм копие на Daiwa Shoreline shiner/, на който ми удари.

Както и да е, нека разкажа какво се случи по-нататък...
След загубата на първата риба и воблера, реших да заложа на същия воблер, но с по-малкия размер - 130мм. Освен воблера, смених и повода след което продължихме към набелязания риф. След около час и половина без удар, пристигнахме и се позиционирахме на дълбочина 75м на източния склон на рифа, от страната от която идваше течението. Дадох на тъста един спининг с чепаре и 100гр. мадай за утежнение а за себе си приготвих един 200гр SpeedJig.
Помахахме един час над рифа, като се борихме с течението и пробвахме от всичките страни на хълма в резултат на което тъста изкара 4-5 червеникави бодливи костурчета/тези са голяма напаст и ги има навсякъде, не са ми интересни и не съм си правил труда да им търся истинското име/ а аз - нищо. Костурчетата ще стават за стръв, само дано течението да намалее до следващата сутрин.
Наближаваше обяд и потеглихме към кея където завързвам лодката с надеждата, че на обратния път ще имаме още някой удар на воблерите и с намерението да пробваме на чепаре на местата, където сонара отчиташе повече риба. Спирахме на две-три такива места, едното от които пред буруна, където първата риба си замина с воблера ми, тролихме по целия обратен път като изкарах само две рибки (една скумрийка около 150 гр и едно също толкова "голямо" паламудче, които се бяха хванали без изобщо да разбера на чепарето с 4 малки силиконови рибки, което бях сложил пред дълбокогазещия воблер).
След обяд, към 5ч реших да изследваме друго направление - плитчината, намираща се между Гьокчето и Лимнос. Междувременно се беше появил приличен ветрец около 6-7 възла от изток-югоизток, така че на отиване се движехме точно срещу вятъра. Заложихме на същите воблери и потеглихме, поддържайки скорост около 8 км/час. Дълбочината полека нарастваше и беше достигнала 36м, когато засвири аванса на средната въдица, с дълбокогазещия 18 сантиметров грамаден воблер. Въдицата се беше навела прилично и влакното се размотаваше бясно. Докато се наведа да извадя спининга от стойката и аванса млъкна, а влакното провисна
Спирам лодката, навивам с надеждата, че рибата е тръгнала към лодката, но уви. Виждам, как пристига, веейки се на вятъра скъсания край на плетеното влакно #3.
Е няма такъв карък. Досега никога не ме е сполетявал такъв късмет - два удара и две скъсвания.
Не нося друг дълбокогазещ воблер на Noeby и залагам един 14 см воблер с голяма лопатка на Maria с жълт гръб и оранжево коремче. На обратния път за съжаление нямахме повече удари. Нямаше как да не бъда ядосан на себе си, че при наличието на 4 мощни макари със здрави плетени влакна реших да заложа на по-фините такъми, търсейки паламуди, корифени и дребни тончета. Равносметката за първия цял риболовен ден се оказа тъжна - 100% в полза на рибата и две изгубени примамки.
Добре, че на следващата сутрин поне течението беше намаляло до 2,2-2,5 км/час и електричката нямаше проблеми да ни държи на място.
Пускам на дъното на 260м и веднага следва кълване. Излязоха два прилични скорпида по около 500-600 гр. Пускам пак и след минута вадя още един скорпид с по-малък размер. След това последваха няколко баладеса и една дребна акулка. Реших да сменя мястото защото нещо рибата издребня и се преместихме на около 2км по-навътре на дълбочина около 400м надявайки се да напипаме едрите баладеси. Пробвахме на няколко места от 300 до 400м но без резултат и решихме да спрем експериментите и да се върнем в района на 250-те метра.
Пускам на поредното място, като монтажа ми е от 8 куки 1-ви номер, а най-отдолу, една кука 5/0 на 55 либров повод на която слагах по една цяла глава от баладес. Още с пускането последва мощен удар пръчката заигра и докато включа макарата да навива рибата се откачи. Е няма такъм карък. Три хубави удара и нито една извадена риба. Вадя и какво да видя, най-долната кука липсва. Бре, какво ли може да е прехапало повода? Вързвам нов ченгел и пускам пак. След две минути се повтаря същата сценка - мощен удар, няколко секунди борба и куката отново я няма
Бре, какви ли зверове се въртят долу? Нямам стоманени поводи и затова реших да сложа този път по-дебел повод - вързах поредната кука но този път с 1 мм месина, резнах една глава на баладес и пуснах. Мина не мина минута и пръчката отново се разтърси яката....

[promarine]

Няколко минути рибата ту поотпускаше и се вдигаше на 2-3 метра, ту отново се връщаше на дъното развивайки аванса, но след няколко такива напъна започна малко поохлаби и макарата започна да набира бавно като аванса периодично сработваше, но дотолкова, че просто рибата спираше без да успее да вземе влакно. И така след 15 - 20 минути рибата достигна до повърхността и започна да проблясва на 20-тина метра по течението. Макарата отказа да изтегли рибата против течението и се наложи да изключа ел.двигателя за да се пуснем по течението заедно с рибата. Отдалече, помислих, че сме хванали някаква акула но щом се доближихме стана ясно, кой ми ядеше куките. Двете ми куки с по 10-20 см повод стърчаха от устата на тази морска змиорка:





Много упорита риба, заключи тъста, ама ние сме по-упорити
Не можех да не се съглася с неговата логика, като добавих че най-сетне счупихме каръка.

След като направихме малко снимки, реших да се изместим на 30-тина метра защото имах известни съмнения, че някакви риби са се осмелили да се навъртат около леговището на този 15-20 килограмов змей.
След като се позиционирахме забелязох на екрана на сонара следи от 4-5 риби между 5-тия и 15-тия метър над дъното /което беше на 246м под нас/.
Пуснах веднага, силно заинтригуван защото на тези дълбочини ако на екрана се показват някакви риби, те едва ли ще са под 3-4 кг. Още щом такъма достигна дъното последва здраво кълване и бавно вадене при което рибата идваше много тежко, като от време на време разтърсваше яко върха на въдицата. Откога пък морските змиорки станаха стадни риби си помислих, но когато рибата наближи до повърхността видяхме туловището на грамаден скорпид, който макарата отказваше да доближи до лодката поради мощното течение.
Тъкмо се канех да изключа ел.двигателя, за да можем да приближим до рибата и тя се откачи, бавно и тромаво се завъртя и заплува към дълбините, отнасяна от течението.
Явно бях сгрешил по повод каръка
Следите от риби и те бяха изчезнали от екрана на сонара. Понастоявахме още половин час без резултат но щом часовника показа 12 и половина, слънцето печеше зверски, нямаше грам ветрец решихме да се приберем в хотела и да се върнем надвечер.
Към 17ч бяхме отново на "мястото на скорпидите", което бях белязал на картата навигацията.
Екрана не показваше следи от риби, но си помислих, че скорпидите са дънни риби и може просто да си почиват. През останалите часове до бръкване изкарахме няколко скорпида и няколко баладеса но нямахме късмета да ни клъвне екземпляр като този, който ни се откачи сутринта. Най-големия се оказа около 2-2,5 кг. Ето го и на снимка:



Смятахме да ловим и неделя до обяд, но бензина на лодката беше на привършване а единствената бензиностанция беше на 30 км от нас. Затова решихме да приключим с риболова и да хванем ферибота в 7ч сутринта.
Пропуснах да напиша, че докато ловяхме дълбоководните риби на няколко пъти около нас /на по 200-300м/ скачаха прилични туни за които планирам да се върна в средата на другия месец.

[ribata402]

Кеф...

[zee]

Поздравления, много интересно разказваш - имаш си дарба.. А за повода 0.30 товаа предполагам е около 20 либри/ аз не ползвам диамерър на влакното а здравината/ слабо е според мен ,въпреки че по спомени световния рекорд е около 100 кг туна на 12 либрово влакно - не знам какъв е бил лидера. Според мен по слаб от лидер от 80-100 либри е недостатъчен за такъв риболов - а основното може и да е 40-60 либри.

[Vid]

Невероятно приключение... Благодаря за изчерпателния репортаж, все едно бях с вас..

[promarine]

Малко да пораздвижа темата, че отдавна не бях качвал нищо.
Та, след доста месеци липса на риболовни приключения, най-сетне направих сефтето на слоу-джигинг. Доста пообиколихме морето докато намерим някакви риби. Групички от по няколко фагрита намерихме в един единствен ограничен участък с леки хълмчета и канавки на дълбочина 125-130м. Един единствен път попаднахме на пасаж маятико/amberjack/ от които аз изкарах една риба с тегло около 3,5 кг а колегата имаше шанса да закачи по-едра риба, която за съжаление му изправи хълката след като разви 15-тина метра аванс. Край един скалист нос намерихме много интересна, тясна цепнатина с вертикални стени и ширина само 3-4м в която дълбочината падаше рязко от 40 на 60м. Явно тази цепнатина държи доста мерута, защото още при първото пускане и двамата с колегата закачихме по една хубава риба. Ето и малко снимки.

[promarine]

Честита Нова Година на всички колеги!
През изминалата 2018 нямах много възможности за практикуване на любимото хоби, но се постарах да наваксам пропуснатото през последната седмица. И така, от 26-ти до 31-ви декември четири дни прекарах в лодката в турски води и за моя радост нямах ден без слука. Лових само на джигинг (основно на слоу, но и на спийд успях да извадя две ричоли/маятико/). За четири дни имам изкарани общо три ричолки (от 1,3 кг до 3,5кг), 6-7 фагрита (от 0,6 кг до 1,3 кг), три мерута (от 1 кг до 2,5 кг) и четири тончета от 0,7 кг до 1,2 кг.
За съжаление единствената трофейна риба, която ми удари се откачи след като изпълни три зрелищни скока над водата, извършвайки кръг на около 30м от лодката. Рибата беше Tetrapturus Belone от рода на марлините и визуално беше между 10 и 15 кг. Клъвна по много странен начин, от външната страна на една сека, където на дълбочина около 130м най-често хващам фагрита. Докато джига ми потъваше и влакното от макарата се развиваше равномерно, ми направи впечатление, че влакното някак странно започна да се отклонява встрани и започна да се пресича с кордата на тъста ми, който беше пуснал в дясно от мен. Затегнах аванса и засякох, но се беше образувала голяма брада и не усетих нищо. Започнах бързо да обирам като предположих, че някое тонче ми е взело на пропадане. В един момент обаче влакното започна да се изпъва силно на дясно и да натежава. Засякох отново и отново и този път усетих, че на края на линията има нещо доста по-тежко от обичайните тончета, които в тези води рядко надвишават две кила. Явно и рибата усети, че нещо не е наред защото влакното започна бързо да пори водата като вече заемаше почти хоризонтално положение. Никога не ми се беше случвало риба да има подобно поведение след засичане. Винаги при засичане рибите са започвали да ми дърпат надолу а тази се засили нагоре сякаш иска да полети.
Тъста и той гледаше опулено и се чудеше какво става. Тогава му казах, че сигурно рибата ще скочи и се оказах прав. На около 30-40 метра зад лодката дългото блестящо тяло на рибата се издигна на около метър и половина над водата, изви се тежко и се пльосна на една страна.
Съмнението ми, че рибата не е тон се оказа вярно. В следващия момент рибата тръгна с бясна скорост да прави кръг под самата повърхност от задната част на лодката посока носа, като въдицата стоеше тежко огъната, аванса леко се развиваше а влакното пореше водата описвайке дъга. Плувайки с бясна скорост рибата направи още един скок в страни от лодката. Вече знаех точно какъв противник имам на другия край на влаконото и се молех само да е добре закачен тъй като тези риби имат много костеливи челюсти и в повечето случаи куката няма къде да се забие. Помислих си, че след като при двата скока не се откачи, вероятно имам късмета да е добре закачена и леко отхлабих аванса, подготвяйки се психически за продължителна борба.
Рибата беше вече описала почти полукръг и се намираше на около 40м пред лодката когато направи третия скок, в момента на който напрежението върху пръчката изведнъж отслабна и влакното провисна.
Първата ми мисъл беше ''скъса'', но се оказа, че пилкера си е на място. Просто рибата се беше откачила. Имах редкия шанс да закача уникална риба но явно бог беше решил, че тази риба трябва да живее.
Ето и малко снимки от предновогодишните излети:








Ето и малко гледки от района:



Да не забравя и снимка на оборудването, готово за бой


Желая на всички ви през Новата Година хубава слука и големи риби!

[RAAZIEL]

Супер разказче Андоне,имало е екшън и слука...

[Zander]

Екстра отчет на риболова, имало е супер емоции с големия рибок!
При скоковете винаги има охлабване на линията и в доста случаи се стига до откачания, и най-неприятното е, когато се изпусне трофей...Но това си е част от тръпката и екшъна.

Успех през новия сезон!

[promarine]

След доста упорито търсене на риби в района на гр.Финике, най-сетне открих много рибно място.
Мястото се оказа богато на баладеси с прилични размери, понякога надвишаващи 1 кг.
Както и очаквах, в сектора се навъртат и дълбоководни групъри.
Освен дълбоководните риби и някое друго уловено тонче на тролинг и джигинг, имам и две скромни маятика 3 кг и 6 кг.

Ето и няколко снимки.




Не се разминах и без две късания. Първото след един удар на тролинг /на воблер Noeby NBL9240/ рибата ми разви 250м влакно (Pe#2.5) без каквото и да било намерение да намали скоростта и се наложи да затегна аванса. Най-вероятно беше някоя голяма туна, която вместо да удари на някоя от двете странични пръчки с големи воблери и здрави влакна предпочете по-малкия воблер на средната пръчка.
Второто късане се случи при доста странни обстоятелства. На слоу джигинг край един риф, на 70м ми удари маятико, което по начина на дърпане преценявам, че трябва да е било около три-четири кг. Докато го вадех, на около 20-25м над дъното нещо го взе и за 5-6 секунди разви 50-60м влакто в посока към брега. След това се обърна и без да намаля скоростта мина под лодката при което успях да обера около 20м влакно, и потегли навътре изпразвайки с бясна скорост цялата шпула. Всичко това без никакви тласъци и без да ми дъде възможност да запаля двигателя и да потегля след рибата преди да изпразни почти цялата шпула. За мен остава загадка какво беше това чудовище, но най-вероятно беше някаква акула.

Планирам следващо пътуване към района за великденските празници, така че ако има желаещи да се присъединят, пишете на лични.