Автопортрет:
Забърквам една термоядрена храна - Riviere , Breme , Carpe, Method ( сичкото това - Декатлон)
Добавям царевица , жито , удавени пинки , бял червей , после ако остане време , ще метна и няколко топки с кълцан торен. Щото - като стана дума за времето , докато приготвя три мача и щека , сигнала за храна ме хвана да правя още топки за мача.. не остана време за снимки...
Мятам едни 30-35 топки на 24 метра , 4-5 по-едри на щеката , стрелям бял и кастер с прашката , и почвам на щеката , щото сме на езерото с кефалите , и като нищо може да се завърти някой екземпляр в самото начало.
Десет минути по-късно.
При мен - нищо (ама съм с такъм за илария - 0.16 , повод 0.14 , кука 14 и ластик 2.4 - та не се чудя че не ми кълве
) Отляво и отдясно имам по 2-3 риби , един има 6 вече...като казвам "риби" , не ме разбирайте погрешно - размера им е такъв , че ако се смелят на брашно , няма да получим фишмийл , ще стане ... крил На мен ми писва от тая работа и минавам на мача - където не кълве , ама е по-едро.
Един час по-късно...
Тцъ. Лоран на тапата има един скимър на мача. Другите са с по няколко дребосъка , които може и да спадат към клас "Гръбначни" , ама не е доказано. Почва да ме обзема съмнението , че съм тръгнал с голямата кошница за... онези круши , и че тука трябваше да се храни с глина с фуил , ама не с много фуил!
Решавам че няма да дохранвам - кой ще я яде сичката тая мръвка?!? , идва паузата - два часа и пейнайсе след старта , и аз съм още капо...
Пауза. Сандвич , червено вино. Събрали сме се 6 човека от клуба , обсъждаме ситуацията - преди два дни хората са хващали по 60 риби , имало е и едри платики.. Естествено , всеки черпи по веднъж , така че за 45 минути пауза , аз съм гаврътнал 6 чашки червено вино в жегата
, и сега съм готов да анализирам трезво ситуацията. А именно: аз тези , които вече имат по 30 дребосъка , не мога да ги стигна. Даже и да имах тяхната техника в ловенето на дребосък. Решавам че тука ще се умира на мача - "умиране има , мърдане няма"
, събирам щеката , прибирам ролерите , разкарвам шибания слайдер - ( как ми скъса нервите тая отврат , не е истина 
), сменям го с фиксиран ваглер Кралусо от 12 грама , и стартираме второто полувреме.Минават десет минути , през които аз се опитвам да реша проблема с вятъра , който отнася плувката надясно , докато подводното течение носи захранката наляво. Тоест , двайсе секунди след мятането , линията излиза извън петното , и се отдалечава от храната с всяка секунда...
И все пак , най-после ми кълве! Ей!
Не са минали три часа риболов , и вече имам кълване! И кепчосвам платика от близо кило...."като черни пипала се плъзгат погледи отвред"..
Споко - аз презамятам , и зашивам втора.
Ама тоя път е кило и двеста. Ако в тоя момент можех да снимам съседа отляво , който въобще не беше монтирал мач , щяхте да видите следното изражение:
Тука почва да духа зверски , като започва и да трещи , макар и не в непосредствена близост. Почваме да се оглеждаме , и да се почесваме където не ни сърби , обаче никой не дава сигнал за приключване , аз до този момент бях успял да отстрелям ваглера кралусо , да счупя антената на един Колмик (...пий червено вино да ти дойде акъла...
) , и сега се върнах на подвижен ваглер , за да мога да легна с малко повече олово на дъното , в отчаян опит да закотвя поне малко плувката. И ПАК ми кълве , и тоя път е риба от поне кило и половина , след която се свири край , че взе да ни трещи над главите...(докато събрахме , спря да вали , да духа , да гърми , излезе слънце , и бурята отмина...
)И така , Лоран на тапата е успял да извади една едра платика , и заедно с два-три скимъра тегли кило и деветстотин. После има двама с по 200-300 грама ( ама с по 20 риби!) , аз имам само три
риби (и един дребосък)..
...3.860 , добрутро...
Оттам до края има хора с по близо кило - не знам , 80 риби? 100 ?
Аз най-неочаквано печеля , прибирам читав плик , и май ще трябва да инвестирам в плувки , деа
Сега идват два-три турнира , където мога спокойно да се класирам предпоследен. Ако имам късмет с тиража , обаче...
Всъщност , честно е 
