Тази събота се случи да е рожденния ми ден. Къде съм искал да отида да го празнувам? Ами разбира се че в Кинколиф, къде другаде? Във всяка друга посока движението е значително по-голямо и бих стигнал в места които не са ми по вкуса. А и в нашите местни ресторнати не ми се влиза, защото единственото нещо което умеят е да ти правят добра сметка и да чакат голям бакшиш.
Катя и Кристина не са по ранните ставания и бързи тръгвания -за такива най-добрия член на семейството е Чарли, който още от предишната вечер знае че идва събота и в 5 сутринта вече идва да ме побутва с носа си за да ме вдигне от леглото след което с лай се впуска надолу по стълбите, предполагам за ужас на съседите които може и да го чуват. Та както се казва яваш=яваш в 9:20 се оправяме да купуваме кафета и дори полу-закуска полу-обяд до който така и не опряхме.
Пътя не е кратък. Спрях на езерото Лава за малко, след което по обяд бяхме в селото Грийнвил на 30 дълги килотра от Кинколиф в което има музей на индианската култура на племето Нишка. Влязахме, наехме си водач и прекарахме един приятен час докато момичето, което живееше в селото ни развеждаше между изложенията и ни разказваше истории и митове от времена незнайни.
Времето за днес между другото го даваха да е дъждовно, но освен разкъсани облаци, дъжд не бяхме видяли. Сега като излязахме от музея, небето се беше добре навъсило. Чудех се дали масата в ресторанта в Кинколиф ще е празна - тази отвън, защото вътре също има някоя и друга маса. Слеед може би сто завоя и сто спускания и изкачвания достигнах до последното спускане към селото и още от горе видях че масата ми е празна!
така че поръчах три порции халъбът и седнахме отвън под голям чадър който би ни пазил от слънцето, но днес той скоро започна да ни пази от дъжда който сега заваля. Добре валя, но не ни намокри и скоро порциите ни пристигнаха. Сега да кажа че имаше и наздравица с бира или вино, бипрозвучало добре, но нямаше защото както и преди съм писал в този ресторант не дават алкохол, най-много кола или друга захарна напитка. Но не беше болка за умиране а бирата беше в колата.
Към 3 след обед бяхме вече в разходка по крайбрежието където чайките ни чакаха и изпълваха небето над нас в гъсто ято.
Програматаа ми беше по-амбициозна отколкото другите участници в групата можеха да понесат. Мислех как ще ги водя по пътеките в гората покрай реката, но уви, желание за такива подвизи нямаше никакво. Единственото приемливо мероприятие беше да ги закарам до реката, да седнем да изпием по една бира. Те да порисуват, аз да хвърля един два пъти отпред и да поемем назад. И това звучеше добре.
Надежди като цяло нямах никакви за какъвто и да е улов, но бих хвърлил само от любопитство. Предвиждам на мястото вече да има поне две коли и някоя група да стои вече на масата до реката. Също от сутринта до сега от там биха минали няколко индианеца риболовци и биха изловили каквото има, а и водата сега беше спаднала спрямо миналата седмица. Рибите също можеше да са вече в океана. А можеше и дъжда да се върне и просто да обърна колата.
Как се развиха събитията в реални условия във вече 4 часа вечерта?
На мястото нямаше никой! Също нямаше и захвърлени бирени кутии които обичайно намирам и се налага да разчиствам. Слънцето пак се показа! Реката течеше бистра и с добро ниво.
Извадих столовете и ги нагласих, сложих бирите във водата, дадах на Чарли храната, а после скочих в гащеризона и започнах да облавям този вир от началото му. В самия бързей нямаше нищо. По средата обаче шнура нещо спря и като засякахимах закачена риба! Е беше дребна но и това не очаквах. Извадих едно доли дошло от океана и съвсем сребърно.
Продължих да хвърлям. След две замятания ново вземане ! И сега не е доли а добър стийлхед! И не само това но той почва да скача. Два скока над водата, а аз се опитвам да привлека вниманието на моите хора, но те са забили погледи в листовете си и предполагам бяха и със слушалки в ушите си. Нищо не видяха и не чуха. Стийлхеда ми направи трети скок и се откачи! Е това беше пак значително над най-смелите ми очаквания.
След този вир, имах също вира отгоре в който миналата седмица се борих със последния стийлхед на муха и го бях изпуснал. Без да губя време се запътих към него и нагазих както преди над дърветата с дълбокото място оставащо под мен и върха на острова под мен. Хвърлях както преди и след няколко замятаниями сестори че имах някакво задържане или почукване което можеше да стане и ако мухата стигнеше дъното или някойкамък на по-плитко място. Още едно две замятания и хоп! Ново вземане на стийлхед и пак скоци над водата и развиване на шнур. Този скочи пет пъти над водата.
Сега не се чудех какво да правя - прегазих целия ръкав на реката от моята страна и в последствие извадих стийлхеда на острова. Снимката показва ръкава зад гърба ми - там от където съм дошъл и високия брях както и едно от дърветата до брега в десния край.
Почвам да се връщам по пътеката с Чарли и виждам как вече покрай Катя и Кристина преминава един индианец риболовец. Беше закъснял само 20-на минути.
Та какво да кажа - луд късмет като за рожденник. На връщане в колата пуснаха по станцията която слушам стара песен на Юръп, като за поздрав, та ще ви я пусна и на вас.
- 2023_KINC_50.jpg (261.26 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_51.jpg (226.29 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_54.jpg (171.89 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_55.jpg (289.62 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_56.jpg (292.49 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_57.jpg (384.89 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_58.jpg (374.81 KiB) Преглеждано 142 пъти
Тази снимка направих след като си бях махнал гащеризона (вижда се закачен на дървото да се суши) и бях взел да си пия заслужената бира
- 2023_KINC_59.jpg (268.13 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_60.jpg (194.3 KiB) Преглеждано 142 пъти
- 2023_KINC_61.jpg (373.08 KiB) Преглеждано 142 пъти
Жив и здрав и много, много все хубави риболови да правиш!