в началото на Октомври успях да осъществя една от мечтите си за 2021 - да отида за риба на р. Камчия за повече от ден. дните бяха два

, уговорих си нощувка в къщата на приятел, съставих прецизен списък за такъми, тоалети и провизии. реших да е в средата на седмицата - по-малко народ по реката. разузнаването докладваше за маловодие и възможно фиаско но както и да е - на 6 Октомври, рано сутринта се натоварих на колата и бегом към Камчия. първото място беше съвсем ново за мен. прозрачна студена вода, тънък и също студен вятър, скочих в гащеризона и цоп в реката. дълбоко, на места доста над пъпа. за час успях да хвана две малки кефалчета на бумбарче и освен това успях да измръзна здраво, излязох до колата и навлякох допълнително всичко дето си го носих за преобличане - като човечето на мишелин. за още час на суха, мокра и микроджиг не хванах нищо. събрах панаира и поех към базовия лагер. настаних се, хапнах и се постоплих. оформих новия план за следобеда, раницата се оказа малка - съкратих кепа и камерата, облякох елека и накичих каквото можах по него и леви-десни 4-5 километра и пак на реката. преоблякох се, раницата на гърба и риболова започна. реката съвсем различна - времето тихо, топло, водата поносима. Камчията - само моя, няма ни човек ни говедо, спокойствие, хармония, притихнала есенна река.

- PA050061.JPG (361.33 KiB) Преглеждано 1634 пъти
рибите - чести и ненаплашени, 200-250 гр., рядко нещо до към половинка, кефали с алени перки и стегнати тела /нашите в Тунджа са трътлести и със сиви перки/, по-рядко пръскачи и белица.

- PA050057.JPG (148.48 KiB) Преглеждано 1634 пъти
изкарах 3-4 часа като юрдек в средата на реката мятайки към подмолите и падналите дървета. кеф! атака след атака! уморен но ухилен поех по пътя към селото.
очаквано - на другия ден изчаках да стане поне 10 и пак към реката, пак към това място, този път с камерата. с много очаквания и впечатления от вчера. тръгнах в другата посока - срещу течението, да не повтарям мястото. риби - йок. а сега де. газя - мятам, мятам -газя, няма и няма. стигнах до дълбок вир - като яма в камъните на дъното, 8-10 на 3, дълбочина над 2 метра. изобиколих го тихо и излязох на брега. взех да цопам с бръмбарчето и на 10-15 цопване станах свидетел на следната чудесия. бавно, почти в колона по двама от ямата се зададе процесия от кефали от 300-400 гр. нагоре, имаше и по кило. и просто извираха от дълбокото - ако щете вярвайте повече от 40-50 парчета, на дълга лента се изниза и взе да обикаля пред мен, а аз щръкнал на брега, укритие никакво, не смея да дишам. а те си обикалят на 3 метра в краката ми и явно търсят кой бие гонга за закуска. как съм подавал незабележимо - аз си знам, на 3-4 подаване една риба бавно зави към бръмбаретката и бааааавно я засмука, засякох и лекичко почнах да я придърпвам. кефала се мята, аз стърча на брега а приятелите му решиха, че е набарал нещо вкусно и се скупчиха около него, нежно и тихо го измъкнах ама като го пущах така изплющя че компанията офейка.

- 765_Moment.jpg (156.17 KiB) Преглеждано 1634 пъти
после риболова се отпуши - чести макар и по-дребни излизаха смело м/у камъните и тревите. в ранния следобед времето се развали, заоблачи се и духна вятър - рибата рязко изчезна. пробвах, търсих, уморих се и тръгнах да се връщам пак през реката. малко преди да изляза в туфи трева около паднало дърво нахващах десетина дребосъка, за изпроводяк. уморен и доволен поех на обратно, стегнах багажа, на колата и в къщи. хубав спомен.
бъдете здрави!