Днес нещо не ме свърташе и бръмбарите пак се разшаваха в главата ми. Седнах зад менгеменцето, сипах си една бирочка и извадих совалката. От доста време не бях си вързвал малки стримери за костуретки. а гледам нещо, и в кутийките ми се оказаха кът. Та приготвих едно перо от зеленоглава патица, резнах малко козинка от катерица, избрах си една сребърна глава Ф 4 мм за тежинка и щипнах малко айс дъбинг от диспенсърчето. Една кукичка #10, глътка биричка и менгеменцето заскрибуца. Врът насам, врът натам и стримеретката полека, лека, придоби образ и характер.
На това стримерче му казвам Горнодиканският Демон. Много пъти назад във времето ме е сюрпризирало приятно, както мен, така и костуретките, че и щучки са ми го отнасяли заради тънките типети с които го използвам. Трябва да си вържа повечко за този сезон от него.
Стримеретката я вързвам обикновено на куки # 8 или на # 10. Малка е, но в същото време е доста трудолюбива. Извадка от секретния отдел на кутийките ми.
Горнодиканският Демон.
Бъдете живи, здрави и много риби да сгъват бланките ви през този сезон.