" Записки по френските състезания "

[nkolev]

Чакаме с всичка сила.

[outsider]

ОК , да започнем от единия край...някои от състезанията ще бъдат без снимки - някои съм ги изтрил , а тук-там въобще не съм снимал нищо....имаше един момент , в който темата беше на ръба на смъртна присъда , да ви кажа...
Юни месец - 16/17 ,втори манш от Турнира на Трите канала . Храня 24- 25 метра , и 44 отсреща , стартираме. Времето е абсолютно идеално - идеално за образуване на кошмарните условия , с които се сблъскваме на този водоем - умерен вятър по дължината на канала , който създава повърхностно течение , ама ТЕЧЕНИЕ! - листа , клонки и всякаква гадост се носи весело по повърхността , плетеняка не можеш да го потопиш три минути , върхът "се свива на венец" , а рибата почва да се мръщи на стpъвта ...не можах да намеря портрет на намръщен скимър , да речем че изглежда горе-долу така:





Сега , ще забегна два месеца напред - когато най-накрая успях да формулирам проблема ( да не се бърка с "намерих му решението" ) - значи , имаме два основни вида риболов на фидер : река и затворен водоем. На река имаме течение , нали така...слабо , средно или силно. Имаме натиск на водата върху влакното , сгъване на върха , необходимост от тежки кошници , и РИБА , КОЯТО ЖИВEE В ТЕЗИ УСЛОВИЯ . И която е свикнала с бързо движеща се храна ,която трябва да се лапне бързо , преди да я отнесе течението. Риба , която кълве енергично и стръвно , и не обръща внимание на дреболии... На затворен водоем , имаме капризна (понякога) риба , която има време да огледа стръвта (силно подозирам употребата на лупа ) , да опита , да изплюе.. ние oтговаряме с тънки монтажи , маки куки , деликатни поводи , лайт връхчета...

Кво се случва на противните , ПЛИТКИ , брулени от вятъра френски водоеми , особени на каналите? - имаме възмоно най-отвратителната комбинация , в която НИЕ ЛОВИМ НА ТЕЧЕНИЕ (на повърността), а рибата живее (на дъното) , в ЗАТВОРЕН ВОДОЕМ. И за последните няколко години не знам кво не измислих - възможно най-леки кошници , кивоци , комбинирани монтажи от монофил и плетеняк...в някои случаи , някои от тези решения работят. Обаче истината си остава , че се опитвам да лекувам ...симптомите , без да стигна до корена на заболяването ... да се върнем към състезанието:

Рибата се събира. Щото КАK да я ловя не знам , обаче вече намирам без грешка дистанциите , и бъркам стррашни манджи. И успявам да налучкам от кое , кога и колко да добавя (жива стpъв се има предвид). И се почва..ЧУК! Тва е. Все едно водно конче се е блъснало в полет във влaкното. Или рибенце се е закачило някъде на два метра от върха... чук. Чук...След две-три такива побутвания , всичко е сдъвкано , набождаме нов вердевас , презамятаме... Що вердевас? Щото омагьосаният кръг работи така:


Рибата не ще да кълве , поради описаните по-горе проблеми. Налага се да мятаме с най-леката възможна кошница , с kоято не можем и дистанцията да стигнем като хората ( с kоето се издува ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА дъга от плетеняк) , налага се да изтъняваме всичко. Налага се да ловим на вердевас , за да съблазмим рибата , която без тези проблеми , сигурно щеше да си кълве на три бели , на кука номер 12 , с повод 0.14 , и с кошница от 30 грама...


ЧУК! На пет такива хващам по риба (скимър от 150 грама) . Имам силното подозрение , че всяко чукване го прави нова риба - тази , която е чукнала веднъж , не опитва пак , и накрая хващам най -глупавата. Нaй-неопитната. НАЙ-СИТНАТА , деа!

Когато са минали три часа от тоя кошмар , правя списък на всичко , което бих мoгъл да променя , и единственото , което ми два наум , тва е да сменя връхчето. Нe си спомням с кво връхче бях до този момент - унция или 0.75 ун. карбон , най-вероятно. И не си спомням дали смених унцията с 0.75 , или смених карбона със стъкло - щото някъде по онoва време аз започнах да проумявам , че на тоя канал карбоновите върхове са пълна простотия , и започнах да експериментирам със стъкло ( към днешна дата няма нито един фидер за ловене на канала , който да не е оборудван със стъклени върхове - ама тая тема ще я видим по-късно)

И така , това подобрява донякъде нещата , и приключвам с 2.200 , и трето място в сектора. Идва ми наум мисълта , че вместо да отчитам на брояча хванатите риби , би било по-интересно да отчитам фитките. Колко имах? 15? 30?... - не става дума просто за риби , които са минали през петното ми - има се предвид риба , която е лапнала куката ( тоест , повода и куката не са я притеснили ) , и е изплюла , когато е усетила натиска от върха/влакното. Риба , която трябваше да приключи работното си време в живарника , деа! Щото , искам да ви кажа , вторият има 2.420. А секторът се печели с 4 кила...
Моят приятел Вансан я свърши тая работа , много е задобряло кучето...

ПЪСЪ. Разбор на бира след манша , приказваме си с Вансан - "в един момент" , обяснявам , "не можех да намаля повече куката , нито кошницата , нито повода , и.." "И реши да смениш върха?" ми се хили Вансан...

АААргггхххх!!!!!

[outsider]

На неделния манш ( по двойки) , няма да се спираме - изиграхме го горе-долу , и сме втори в сектора. Минава една седмица , и ето ни на езерото Жонé ( Jaunay) , на едно сериозно , двудневно състезание , където с бай Фабрис традиционно се правим на идиоти...добре де , ДОБ-РЕ! - правим квото и колкото можем , и в резултат се класираме...ми като пълни идиоти.

Има три сектора , в два от които се лови на 45-50 метра , а в третия - на 15-20 в единия край , и на 60 в другия. Тоест , има ДВЕ места по цялото езеро , където се лови по-наблизо от 35 метра. Практически само тапата вдясно в сектора с пицерията , всъщност. Така че , като тръгнах да приготвям въдиците , реших да не товаря още един калъф - в колата спя все пак ( за Рено Модус приказваме... ) , и взех само фидери от 3.60+....тираж...теглим дясната тапа !



Колите не могат да се паркират на ивицата , имаме разрешение да влезем , да разтоварим , и после паркираме където трябва. Разтоварваме...




...и тръгваме да разпъваме панаира.




Храним яко - аз на 18 метра , Фабрис на 25. И се ПОЧВА!!!! - кошницата пада на дъното , мощно кълване , скимъри и баби тръгват към кепа - поводите от 0.14 минават светкавично на 0.16 , куките са 12-10 номер , по пет бели червея , баси кефа... а бе , и така ли можело?
В това време Фабрис....Ъ?!? На Фабрис не му кълве ВЪОБЩЕ? А бе , ко стаа тука? Тука Фабрис прави по-близко петно , по-далечно петно , върти разни монтажи - ТЦЪ бе! Хваща там по нещо - ама нищо общо с моя ритъм.
-Фабрис , опитай с мойта храна?
-Не е от храната!

Ми добре... ама на мен ми кълве , а на него - не? След малко Фабрис взима от моята храна , и пак не му кълве - правим съвещание , и решаваме че аз му спирам рибите - аз минавам по-навътре , той минава по-наблизо ,(а може да беше и обратно) - а бе - нещо извъртяхме , така че да има 15 метра между петната.
-Фабрис , ква храна забърка?
-Ми платика с фишмийл...

Я ПАК?!? - и кой ти каза да бъркаш фишмийл? - НиколА му дал идеята , много работело... (Никола е четири места вдясно , в нашия сектор) Междувременно са минали два часа от старта , и тука Фабрис става , бърка нова храна , и прави ново петно...минават дватрийсет минути , и рибата го налазва , ама нещо страшно - сега и двамата ловим риба за риба , вадят се бири , и общо взето , се изкефихме яко . Идва кантара , най-добрите в сектора - отбора на Нико и Кевин а също Вансан и Себ , имат съответно 14 и 16 ( или 18 ) кила. При нас , първо теглят Фабрис - за тези два часа накрая , той все пак успя да направи 8 кила(!)





Аз трябва да имам около 18 , щото теглим 26 и нещо , и печелим сектора.




...Нико беше дръпнат настрана , да даде показания по въпроса с рибната храна. Обвиняемият обаче се декларира невинен - и той ловял с фишмийл в храната , и рецептата била проверена... " И колко добави?" - "Триста грама фишмийл на три кила нормална захранка. " "Фабрис , ти колко сипа в кофата?" - ми , две кила платика , и ДВЕ фишмийл"...

Класирането първия ден:



Дотук добре! Само че в неделя имаме за съседи Вансан и Себ отляво. И батковците - Кевин Лаказ и съотборника му , три години поред в тройката , отдясно...УПС!

[outsider]

Събота вечер , почва купона , и ние с бай Фабрис пpавим тънки сметки. (Без участие на кръчмаря в процеса ) Значи , имаме шест точки - играе се по тази система , в неделя можем да направим максимум 4 ( щото ни е пределно ясно че Кевин &Co. няма да ги бием) С това сме ...ми най-вероятно , на стълбицата. Даже и с три , че и с ДВЕ , сме в пликовете - просто трябва да не се издъним много яко...подръжте ми бирата





И така , ние решихме да докажем и покажем кво можем. Първо , познаваме ивицата - трета година се падаме почти на същото място (през едно-две) , така че аз храня на 48 метра , а Фабрис - на 35.





Почваме да ловим - не кълве. ХИЧ. Себ и Вансан отляво и те не хващат кой знае кво - отдясно батковците почват да налучкват , и леко да влизат в ритъм..Минава ПОЛОВИН ЧАС - ама без майтап! , докато се сетим да погледнем КЪДЕ ловят майсторите. А? Единият е на почти 60 метра? И сега кво правим , като съм захранил с голямата саксия на 48 , и уж почва да кълве по малко? Ми , губим ОЩЕ половин час! Най-накрая става ясно , че тая няма да я бъде , и тръгвам да правя второ петно. Сега , как би подходил човек с един грам мозък? Ми аз откъде да знам? - добре , айде да симулираме интелигентност , и да предположим..ммм , един човек с два пръста чело , вероятно би метнал няколко саксии за две минути на 60 метра , после би ПРОДЪЛЖИЛ да лови на 48 десет минути , докато рибата влезе на второто петно?
Аз , разбира се , минах на 60 метра с малката кошница , и загубих 15 минути , докато рибата се обозначи на петното...

Сега , рибата е 200-800 грама. Номера е да ловиш едрите. Аз се опитвам да ловя на торен , който в конкретния ден рибата не ще да яде , обаче на бял или бял с вердевас , ми изяжда стръвта без да се хване , по познатата схема: ЧУК!

Ми да. Имаме отново силен страничен вятър , сгънат връх , натегнато влакно.. Освен това , вятърът се усилва - и тука имаме друга подробност - аз бях монтирал 5 пръчки , и минах на 60 с две от тях (най-мощните) . И когато на едната и счупих върха , останах само с един фидер , с патерностер , и кошница 60 грама. Остро липсваха средни по мощност фидери ( как съм се екипирал отскоро на тая тема - няма да ви разправям ) . И така , аз ловя по един такъв...умерено ефикасен начин , а Фабрис ту вади ситнеж , ту забърсва едра риба - почти по кило , с което не мога да оценя среден размер на рибите му...Това което ме радва , тва е че Себ и Вансан също нищо не хващат , и се чудят кво да правят. Ко правят отдясно? Ние не гледаме натам!!! Щото ако погледнем , ще се наложи да съберем такъмите и да си ходим...

Остават ..ми не знам - 40 минути? Тука Вансан става , отмерва още няколко метра , и минава..айде да речем три метра пред мен. Ми добре. На ВТОРО мятане вади първата едра риба. И втора. И трета... Еййййй , алоооуууу!!!! - ставам , минавам няколкo метра по-навътре , с което уж ми кълве повече , но не отсичам рибата на Вансан . Може би трябваше да мина още по-навътре? Вансан ги е намерил - вади риба след риба , и мисля че за тези последни минути , направи поне 5 кила..аз бях сигурен , че до този момент ги водехме. Сега вече не съм сигурен...

Идва кантара. Играем срещу двата отбора отляво и двата отдясно. Вторият отляво тегли 15 140. Себ тегли седем кила и нещо , Вaнсан тегли седем кила и нещо... ( общо 15 710 !!!) чакай малко... "Вансан , ти колко направи за последните 40 минути , 5-6 кила?" - "ми там някъде"

Е добре де - ти баце до този момент колко риба имаше бе?!?
"НИЩО , Иван - въобще не ми кълвеше..."

Аз тегля 8.695 - имам повече от всеки един поотделно от отбора на Филип и Марсел , и повече от Себ И Вансан поотделно - сега всичко зависи от Фабрис , който гледа мрачно - "имам много дребни риби" , и тегли...

6.200 , под оглушителното бълбукане на потъващи гемии...



Упс. Батковците теглят 30 кила - ние не се състезавахме с тях , и крайният отбор вдясно има 19 , с което ние c 14 895 гушваме НУЛА точки , и се спускаме до едно 16-то място , далеч от стълбици , пликове , и други такива радости.
"Съжалявам " , измърморва Фабрис...ТИ пък за кво съжаляваш? Аз имах риба самичък да направя 15 кила , просто в тези условия не мога да и намеря цаката. И това от доста време насам сериозно почва да ме нервира...


PS :Батист и Валентин , най-големите тартори и главорези , спечелиха турнира три поредни години. Кевин и съотборника му три годни са в тройката - втори или трети. Тази година Валентин и Батист отказаха участие , и така закономерно Кевин и ..май беше Бенджамин , спечелиха турнира. "На такива момчета ние казваме браво!"
И понеже ние се направихме на идиоти , Себ и Вансан са трети - с две или три точки мястото беше наше...

[outsider]

Превъртаме малко лентата - за някои състезания или добро , или нищо , затова няма да кажем нищо, и стигаме до 14-те часа на Мигрон. Това преди време ми беше любимо състезане , любима ивица - рекордни живарници , едри платики , купон...Е - купона все така го има , но каналът се е променил до неузнаваемост , и с всеки изминал сезон рибата е все по-малко а риболовът - все по труден.






Стигнал съм до извода , че времената , когато отбор от двама фидеристи можеше да спечели , отминаха , и сега поне единият трябва да лови на щека. Тая чест се пада на Жан Клод , аз правя петно на ръба на шкарпа ( 50 м) , и едно в тръстиките (60) Стартираме , и кошмaрът почва - седнахме така , че коремът ми да не пречи на щеката на Жан Клод , обаче вятърът извъртя обратно , и сега влакното ми минава пред него. Което се влоши още повече , когато на него му писна да не хваща нищо на щеката , и реши че е по-интересно да не хваща нищо на фидер...
Всъщност , май единствените риби , които хващах , бяха ситни мъздруги отсреща , с линията за шаран ( повод 0.22 , кука 10 с клип за бял червей , такива работи) Имам и скимър на 50...

ЧУК! ...

Приключвам със 7 риби , и общо 1.600. Жан Клод си остава капо - това се случва с доста отбори , като има и 6 отбора , в които и двамата съотборници са капо...

В неделя се падаме на още по-безрибно място. Жан Клод успява да хване 2-3 ситни баби до брега с директния телескоп , аз съм капо до последните 45 минути ( за седем часа състезание приказваме!) В последните минути успявам да хвана три мъздруги отсреща , след 5 фитки , когато най-накрая ми светна , че фитките не се лекуваха с по-голяма , а с ПО-МАЛКА кука...Имаме 636 грама , и се класираме 6-ти от 35 отбора - честно казано , след предното състезание , за което ОЩЕ ме е яд , това просто го приех със свиване на рамене...баси сезона...

PS - В неделя , на съседното място , което имахме в събота , седи моя приятел Марк и съотборника му (него не го познавам) Сега там се появяват платики , и Марк & Co. печелят с близо десет кила . (Марк не участваше в турнирите преди няколко години , и десет кила му изглеждат много ) - и тръгва да ми обяснява , че виждал по-добре кълванетата с монофил ...Марк , братО - "имал си бол риба , хванал си..."



Това разбира се , беше само загрявка - идваше едно от най-големите , ако не и най-голямото състезание , в което мога да участвам тази годинa - "La Trophée de Gaulois". Интересно състезание , итерсна ивица ( Мартиниерския канал) , адски високо ниво , и приятен награден фонд ( 500 евра за първия Very Happy ) . Това мога да го потвърдя , щото миналата година го спечелих.

Сега имаме една досадна подробност - от няколко седмици , без обяснение , в канала са се появили ситни канални сомчета ( 7-10 грама) , които не навсякъде могат да се избегнат , и елиминират тактиката на дългото изчакване за едра риба.



Събота.
Падам се в кофти сектор - познавам го от миналата година , ще се играе за дребна риба. Играе се по точките за бити съседи. Имам отляво непознат тип , след него - Мишел , приятел , който лови на канала по пет пъти седмично ( тва пенсинерите са страшна мафия ) . Отдясно имам един пич , който лови добре , но не е на свой терен , а след него - ЛОШИ новини: Филип , майстора на дребната риба.
Разпъваме панаира , пийваме с Филип И Мишел бяло винце , и разглеждаме ръкоделието на Филип - пича е гепил карбоново връхче , отрязал е десет сантиметра , и е прикрепил с термошлаух или с кримп , 15 сантиметра стъклен кил от плувка , с диаметър половин милиметър - тва нещо се сгъва под тежестта на първия си водач , и Филип твърди , че с него се вижда как комар каца на влакното...
И разбира се , той лови с поводи 0.07 , и куки 22-ри номер...Мишел подхожда точно обратно - едрозърнеста храна за едра риба , две консерви царевица , яко хранене с голямата кошница. Аз играя консервативно , в защита , но без излишни тънкажи. Старт!





Правя петно на 45 метра , и едно на 28-30 , откъдето хванах всичката си риба. Щото отсреща след две такива , просто се отказах:



И така - риба има. Ситна , и ужасно злояда. Пипва и отминава , аз въртя монтажи , хващам по нещо , абсолютно всичко се кепчосва - включително рибета по 60 грама (имам ЧЕТИРИ откачени риби в кепа!) , от много време не съм виждал ма толкова измъчен риболов...по едно време се сещам , че едната пръчка е със стъклен връх 0.5 ун....пичове! И по лекарска препоръка няма да монтирам повече карбон на тоя канал , заклевам се! Сега си виждам фитките много по-ясно , даже хващам по някоя риба , обаче продължава да ми е ясно , че ритъма куца. И знам защо , ама стискам зъби...когато остава час и половина , вече не издържам , и сменям повода от 0.12 на 0.10 - това подобрява нещата...малко. Но не толкова малко , че да не се забелязва! А бе - беше си по-добре и точка! Е - имам едно късане - при това , не беше едра риба , просто дръпнах малко по-силно..Приключвам с 34 риби , от 30 до 200 грама , без да имам най-малката представа , колко може да бъде средното тегло...60 грама? 80? Айде да кажем...около две кила? Отивам да гледам теггленето нa Мишел - имал 30 риби , калибровани - като шамар...Ъъъ? По 100 грама? Три кила?

Без да съм видял тегленето , подавам ръка на Мишел , вече съм загубил една точка...Мишел тегли 2.900 , пича между нас има...не си спомням - 300 грама? - а бе , тук печеля две точки , вадя живарника...мммм?





3.150 !



"Иван" , поглежда ме yж обидено Мишел - "тва въобще не е любезно от твоя страна!" Аз гледам като треснат.. а бе - тая риба откъде се взе?!? Себастиан , комшията отдясно ,тегли 1.800 - още две точки , вече имам 5 от 6 възможни бе!
Филип имал 64 риби , между тях , една едра платика...Ей мушморок! Едрите платики са за МЕН , ти с твоите супер връхчета нямаш нужда от бонуси!

Филип вади живарника....някои от рибите му не са с достатъчен размер не само да се определи какъв вид са , ами и дали въобще спадат към клас Гръбначни.
Кантар...

3.170

...без коментар. И така , с пет точки , все още имам шанс за стълбицата. Ако пък не , поне за първата петица - само трябва утре да направя 6 точки. Няма да е лесно , обаче има един детайл - за неделя съм изтегли горната тапа в най-десния сектор...

[VDP]

Друго си е човек да отвори форума и да има нова публикация в "записките"!

Благодаря, че възстанови темата Ванка! Истинско удоволсвие е, да те чете човек!

П.С. И това са думи от спинингист, не практикуващ твоят риболов.

[outsider]

На купона вечерта се изясни че в някои сектори е имало риба - има улови от по 14 кила , и за мой ужас , горната тапа НЕ е спечелила секцията си?!? Накъде е тръгнал тоя свят , Боже...
Не липсва и шегаджията , дето е ловил платиките с монофил ( иди да видиш на Филип връхчетата... ) , и в недeля сутринта сме готови за бой - и от него ще ядем много. По системата с комшиите , за да направя 6 точки , трябва да бия и ЧЕТИРИМАТА си съседи, и и трима от тях имат по 6 точки от вчера...
Особено опасен е Маню Галего , последният ми съсед ...храня две петна - също като вчера , и почваме.
На късото няма никой. Бъркам навътре - няма . Връщам се на късото - упс:





Аха. Отивам пак на 45 метра - междувременно почва да духа , и сега имам нужда от 30 грама , за да стгна дотам. Корем. Сгънато връхче. Чук!
Чук...Дребосък? Правя един два скимъра от по сто грама , по един на три побутвания. Въртя монтажи , не помага. Удължавам повода , и хващам едра платика , бодната за самия ръб на устата . И пак:чук....
Докато трае тая вбесяваща ситуация , между облаците се появява някакво слънце , с видимото намерениа да ми свари вердеваса. Налага се да се вади чадъра , като прекрасно знам , че брега е два пpъста тиня , и надолу е като бетон , опитай да забиеш нещо...Гепвам оня фидер , с монтажа на косъм , бодвам дъртия торен , и тръгвам да забивам чадъра - и докато го забивам , фидера се сгъва - имаме едра платика!
Презамятам. Продължавам да забивам чадъра. Втора платика! Успявам да го забия , ТРЕТА платика! така , дръжката е забита , остава да се разпъне самия чадър...чет-вър-та платика!!!
Хващам още една , и пасажът вече го няма...до края имам един-два скимъра , и много време за обмисляне на въпроса: тези първи трийсетина минути , докато имах подръпвания без резултат , тва дребна риба ли беше? Или беше едра , която не искаше да кълве?
Свири се край , кантарът идва от другия край , отивам да гледам...първият от съседите , които ме интересуват - Маню. "Колко имаш?" - " 18 платики , трябва да имам 18-19 кила" , ми отговаря спокойно Галего, докато си прибира фидерите... -Маню тегли близо 21 кила , и печели турнира . "На такива момчета ние казваме браво!"

Упс. Окей , една точка отидЕ...Нeговият съсед : две-три кила. Тоя пич с кво нетърпение трябва да е чакал края , не ми се мисли ... следващия - моя приятел Марсиал , тука имаме две точки - Марсиал тегли 2.900 , аз оценявам улова си нa около 7 кила - дотук съм с три точки , комшията ми отляво тегли 5.800 - "имах риба първия час..." , и аз тегля 8.500





(...ква снимка ми беше щракнал организатора , видях после. За много по-малко от това , в тая страна някои хора са отишли на гилотината... )

Пет точки. Камък ми падна от сърцето , да знаете. Ако бях направил 6 точки , онези 20 грама от събота направо щяха да ме убият..
Награждаване: аз съм 10-ти от 66 човека , което предвид нивото , и съботния тираж , ми се струва нoрмално представяне. Можеше да бъде ама МНОГО по-зле! Организатора ми показва плик (5Оевра) , и ми посочва с другата ръка предметните награди - "50 евро ли искаш , или фидер за 150?" - е , щом така поставяш въпроса ...ще имам още един фидер за продаване..

(Скоба - фидерът , Garbolino Addiction Distance , дължина 3.60 , се оказа много читава пръчка , с която се мята лесно и удобно на 60 метра , и може бая по-далеч. Реших да си го оставя)

Имам час и половина път до къщи , да обмисля нещата - ся , аз Маню нямаше да го бия , и още пет платики да бях хванал. Ама в крайното класиране има един пич с две кила повече от мен , и със същите точки , и най вече - ква риба имах на петното? И вярно ли е , че е най-тъмно , преди да съмне? Щото , се е било да е тъмно , ама чак толкова ... значи , аз тоя проблем съм го имал винаги. Въпроса е , че като имаш няколко успешни състезания , някакси ти изглежда нормално... този куц сезон , най-накрая ми показа колко сериозна е работата...

...хабер си нямах аз , че в непрогледния мрак , един петел си поема дълбоко дъх - идваше утрото на Петия Ден...

[outsider]

Истинско удоволсвие е, да те чете човек!

П.С. И това са думи от спинингист, не практикуващ твоят риболов.

Трогнат съм.

И такааа... в ранното утро на един прекрасен августовски ден - така , около десет сутринта , с бай Нико сръбваме кафенце , дъвчем закуски , и оглеждаме водите на Мартиниерския канал. Духа лек ветрец , рибата само нас чака. Да и дадем нещо да хапне? -как не! Рибата е закусила , и сега търси на кого да скъса нервите...

Аз съм приготвил един фидер за средата на канала , и два- за ръба на шкарпа отсреща. Две еднакви пръчки , с еднакви кошници , поводи , и куки. Има една разлика , обаче - за това , малко по-късно. Храним , почваме - вятърът се е поусилил , всякакви тревички , листенца , и клонки бавничко се носят по повърхността на канала. Плетеняка издува възхитителна дъга , която , ако пушех , щях да потoпя за една цигара време. А как кълве - да ти е драго да пропушиш...

ЧУК.





Тва е , Минке. Върхът трепва , рибата е на петното - радвай се! Чук!....след десетина минути , пет такива побутвания , и един ситен скимър , аз вече съм загрял ( да се чете - почнал съм да побеснявам ) , и сега от стойката се вади втория фидер...






И СЕГА кво правим? Ставам , и тръгвам да подскачам и да крещя радостно като идиот? Ставам , и тръгвам да си блъскам главата в най-близкото дърво? Ммм.. СТАВАМ , и отивам да извадя две бири от хладилната чанта...
Кепчосвам още един скимър - за десет минути съм хванал три , сега мога да хвана колкото си искам - ми то е чак безинтересно... Може ли наистина да е било ТОЛКОВА просто и очевидно? Ми сигурно , и затова не съм се сетил. Щото мен като ме питат колко е две и две , почвам да търся скрита уловка , капан и византийска хитрост...
Да ви кажа , значи : макарата на втория фидер е е заредена с добрия стар монофил.
Тоя , дето десет години разправям , че са дистанция над 20 метра не вАжи....

... че с него не си виждаш кълването. Разправях че се разтяга при замятане , и не знаеш , къде ти пада кошницата. Че с него не можеш да управляваш рибата. Че не можеш да мяташ леки кошници...




...losing my religion, е израза с който може човек да ме опише...

Да ви обясня кво се случва. Мятаме- да , действително при удара в клипса , това нещо се разтяга. Колко? Ми предполагам , че зависи от теглото на кошницата , дистанцията , и диаметъра на монофила. И от разтегливостта на конкретния монофил. Това , което нас ни интересува , е че то й се разтяга , ние потапяме върха на фидера , и докато кошницата потъва , влакното се връща към изходната си дължина. Превод : за две секунди то потъва без остатьк - корем НЯМА ...аз седя - "стреснат , трогнат , очарован" , и не вярвам на очите си..и тук кълве. Кълването е малко по-размазано , на забавен кадър - ама се вижда идеално. Засичам - иска се доста по-енергично движение , усеща се риба , без ясна представа дали е сто или триста грама. Няма откачени риби. Въобще...Няма късане при засичане. НЯМА ФИТКИ.
Аз нямам фитки...
Нико мърмори и кълне , викам го да дойде , като презамятам пак с плетеняка. Чук! - " и на мен така ми кълве , през цялото време!"
Мятам с другата пръчка...

Нико седи като треснат - ей сега ще изръси нещо мъдро...

"Трябва да имам една пръчка с монофил в калъфа.."




Сега , тука имам въпроси аз. Много. И не само дежурния " ма как мое си толкова тъп?!?" - в тая работа с монофила видимо има хляб , обаче трябва да се разбере също къде са му слабите места , и къде НЯМА да работи. ( Или все пак , ЩЕ ? ) Няколко дни по-късно паркирам на брега на Мигрон. Тук имаме 50 метра - изкам да видя как се мята лека кошница на такава дистанция - 25 грама , да речем. За целта съм навил на една шпула влакно 0.20 ( със шок лидер 0.28). Почвам с плетеняка - канала е огледало , няма полъх , връхчето е с основа 2.5 мм , кълването се вижда като в сън , патерностера работи като приказка - няма никаква нужда от монофил...двайсет минути. Оттам излиза вятър. Нищо ураганно - просто накъдря повърхността , и сънят се превръща в кошмар...чук! ЧУК!!!!! деа!
- през ума ми минава мисълта... колко ? Колко такива кълванета съм имал на КОЛКО състезания ? Колко риба е подминала живарника ми през последните години , щото вече е станало част от риболова за мен че това е нещо неизбежно , и че нищо не може да се направи...
Оставям пръчката настрана , и мятам с тънкия монофил. Първо впечатление : леката кошница се мята без проблем на 50 метра , и пита за още. При дистaнция от 50 метра , потъва малко по-бавно , но в пъти по-бързо от плетеняка. (И не беше потъващ монофил) Сега , часът на истината - КАК се вижда кълване с толкова тънко влакно от такава дистанция? Върхът се поклаща един такъв..два сантиметра , бавничко , и се връща в изходно положение... Кво , тва ли беше? Мда. Щеше да е прекалено хубаво , за да е истина , нали? -А! върхът пак помръдва...пак така , лекичко , само че не два сантиметра , а пет..задържа се за част от секундата, и се сгъва още пет. И още пет И ОЩЕ ПЕТ!!!...всъщност наблюдавам на забавен кадър , типично методно кълване! Засичам - рибата е там , ако е над 600-700 грама , може да отиде и пред комшията - с толкова тънко влакно , прави каквото си иска. Обаче : няма откачени риби. Няма скъсан повод. Практически няма фитки.
Да , кълването е размазано и нефокусирано - разликата между двете влакна , тва е че с плетеняка виждаш кристално ясно как рибата се отказва и плюе. С монофила , размазано и неясно ти отнася фидера от стойката...
Приключвам с 28 риби от 400 грама нагоре , и с един неудобен въпрос - АЗ КАК ИЗОБЩО съм успявал да хвана нещо досега?!?

Че и да направя някой читав резултат... Един Господ знае , колко състезания съм си провалил заради влакното , баси...Мммм? Не споменавай напразно името Божие! - имаш дневник , вади го и почвай да броиш! (твa като се прибрах). Броих само тези , в които буквално двеста грама не ми стигаха за секторна победа или класиране за по-висок кръг/финал. И където съм имал Н-броя фитки.


от 2018 насам - ДВАДЕСЕТ И ТРИ СЪСТЕЗАНИЯ , без да броим текущата година... - плетеняка , сега като се замисля , май ми е изял и бая пликове?



..идваше едно малко състезание на Лоара , на което можех да се допитам до Висш Разум...

[nkolev]

Благодаря (сигурно не само аз) за старанието, духовитостта и уменията в писането, че и в риболова.

[outsider]

Благодаря (сигурно не само аз) за старанието, духовитостта и уменията в писането, че и в риболова.

Достигането на някакво умение в риболова се чака с нетърпение...такааа , докъде бяхме стигнали?




A , дa - дo минисъстезанийцето на Лоара - и допитването до Оракула. До Виcшия Разум , както казахме . В тая почетна роля се изявява моя авер Гуенаел , който е известен не само с това , че е състезател от класа , а и че лови почти изцяло с монофил , и не обича мноçго-много плетеняка.

( щотo най-лошото , твa -че никой никога не го е пазил в тайна
Не ми се налoжи да снимам по нощите секретни документи , да отвличам вражески специалист и да го изтезавам , нямаше нужда от шантаж , заплаха да изпратя на съпругата на конкурента снимки с интересно съдържание - НЕ бе! Хората от години ми разправят , че ловят с монофил , ама за не слушам , щот съм по-умен , по-висок , по-красив и по-скромен.
"Он ке ми кае на мене дека джамо е стъкло..." )

Тука аз му признавам кво "откритие " съм направил ( пича е такъв джентълмен , че даже не каза "казвах ли ти аз" - ама си го помисли толкова силно , че го чух...или поне така ми се стори )
- "Проблема е че плетеняка" - ми обяснява Гуенаел - "дава много директен контакт с рибата"

Ееее ...да де? И кво? - "има случаи , kогато директния контакт ПРЕЧИ"



Да видиш ти...

"Аз не само ловя с монофил" , се подсмихва тъничко нашия приятел - "винаги , когато е възможно , предпочитам стъклените върхове"

Ъъъъ - я пак?!? И на течение? На дистанция? За едра риба?

"Практически винаги "

Хммм , тука ме вкара в размисъл , баце. Ся , аз съм виждал по онлайн магазините стъклени върхове на Дренан и Гуру , до три , че и 4 унции...ма те правят такива щото хабер нямат , не щото от тях може да има някаква полза...или все паk....? При първия удобен случай , купих един стъклен връх от две ун. , то се е видяло...

Кво? Ааа , и състезание имаше ... да де , ма то не беше важно...накратко - тегля долната тапа в сектор "фидер". Лоара е нехарактерно бърза и буйна за сезона , вади се тежката артилерия - кошници 160-180 грама , дистанцията едва ли има повече от 16-18 метра , тва нещо пада на дъното , и още преди да съм подпрял фидера на стойката , вече имам рязко кълване - вадя бабка или платичка с тегло 60-80 грама , презамятам , тва стига до дъното , и светкавично на куката се закачва втори такъв дребосък... Сега , да ви кажа - състезанието е 2 часа и половина. така че може би... ТОВА е рибата , която трябва да се лови , докато е още пред нас? Свалям влакното от клипса , навивам два оборота , нов клипс - кошницата минава от 160 на 120 грама - стигаме дъното , кълване на секундата , дребосък , втори Повтаряме операцията с влакното , минаваме на кошница от 100 грама. Презамятаме , кълве на секундата... десет минути след стартa , вече ловях на ... ми не знам - 9 метра?!? , с кошница от 80 грама , без да отпускам корем , държах фидера в ръка , докато кошницата потъваше , без да го подпирам на стойката въобще , и засичах на пропадане... ама не знаете колко бях щастлив , че имахме само два часа и половина такъв риболов! С екстрахеви 4.20 и полвин кило макара , презамятане през минута май вече не е спорт за моята възраст ...първия час го приключвам с 25 риби (имаше и сума ти фитки) , после рибата почва да се разрежда , тук опeрaцията с клипсата и теглото на кошниците се провежда в обратен ред , като половин час преди края вече не кълве въобще , минавам на торен червей , хващам един скимър от 700-800 грама , едра баба , и приkлючваме... Имам 3,800 , и печеля фидер сектора (вторият има 2.200) Естествено , при такава риба, сектор щека не можем да го бием - Уилфрид тегли 6.400 или 6.700 със 114 риби ( всеки с рибите си , аз не знам дали имам 40 ). Чертичка, чака ни река Мен , с дърти платики , и истински риболов , че аман!

[outsider]

Състезанията на река Мен ( 2 бр ), бяха квалификационни за финала Сенсас Фидертек през октомври. Аз нямах никакво намерение да ходя , щото имам друго състезание същия уикенд - ама дърти платики пропускат ли се? ...И така , храним ние - аз съм с най-голямата известна на науката уиндоy кошница - кастер , бял , торен , царевица , и едрозърнеста захранка - а бе , сичко по устава , и връх от три унции , повод 0.16 - тука няма тън-мън! Почва да кълве веднага - ама с първото мятане. Тука няма "чук" , баце - тука рибата полага всички усилия да ти изтръгне фидера от стойката...а бе , не може ли винаги и навсякъде да е така? Не? Прекрасно!!!! - щото рибата е...ъъъ ... от 60 до 80 грама ?!? Върнете ми парите! Бре!!! Почва се нещо , което не е риболов , а опит да се избегне по някакъв начин рибата , която ми е на петното - "второе пришествие татаро-монгольского ига" му казваше на това Сергей Попов - в действие влизат куките 6-ти номер (!!!) , с два дърти торни червея - дребосъка тва го гълташе така , че само лопатката на ченгела стърчеше от устата му...АААРАРРГРХХХХСССфффф!!! Тоя кошмар продължи пет часа , за които имам 50 риби - една платика , и 49 броя дафинов лист...общо , малко над пет кила , и съм 20-ти от 28 човека...ама ВЪОБЩЕ не се бяхме разбирали така , деа!

Събота вечер. " Гора зашуми , вятър повее..." , ние с група бойни другари пийваме , хапваме , и обсъждаме тактиката за утре. Тоест , обсъждат я те - консенсуса е , че трябва силно да се скъси дистанцията , споменават се 20-25 метра , идеята да се направят 120+ дребосъка...


Аз обмислям кво извинение мога да измисля , в неделя просто да не ловя - просто ме сърбят ръцете да събера багажа и да си тръгна ...обаче организаторите са ми приятели , и ще прозвучи адски неприлично , така че въздъхвам тежко , и решавам че ще играя - ама "без да влагам нищо лично"
Времето е хубаво , седиш си на слънце , слушаш птичките , такива работи . Една работа НЯМА да се случи - аз на тоя ситнеж няма да му давам да Аби мезето - сичкото жива стръв си остава в хладилната чанта , ще я употребя другаде... едра храна , консерва царевица , торен на куката , и да кълве ако ще...


Неделя.

Вкарвам три кошници , и решавам ако не кълве , да почна директно с много дълго изчаквание - как не! Дребосъкът ме налaзва светкавично , един , два , три..сега сякаш е една идея по-едър - около 100 , че и 120 грама...четири , пет...РРРЪЦ! - следващата риба е 700 грама! Имах аз едно подозрение , щото кълването на дребосъка е рязко и енергично , а тука върхът се разклати така , ..внимателно. Хммммм? -добре де - така и така днес съм турист , що да не направим един експеримент? В калъфа имам един фидер с монофил - не че от него може да има нужда при пет метра дълбочина , и естествено течение на реката ( и активнo кълвяща риба) - тоест , всички условия , които , (както вече разбpах ) , дават предимство на монофила , тук ги няма...Мятам : първо кълване , дребосък...ми точно като с брейда. Ма без всякаква разлика - енергично и остро , честно казано , не го очаквах... Презамятам...опаааа! Кълването НА ДРЕБОСЪКА е без разлика ! Внимателното разклащане , което прави едрата риба ,e къде по-ясно , с по-широка амплитуда - засичам , и кепчосвам втора платика от около 700 грама...Третата е вече кило и двеста - до края на първия час оценявам улова си на около пет кила - колкото за целия ден вчера.
Сега , искам да ви кажа , че в събота се спечели с 14 кила. От равнодушното ми настроение , както се сещате , не беше останал и помен , сега почнах внимателно да се оглеждам...я? - отляво се бърка с кеп? И отдясно също? Продължавам да ловя , обаче ме обзема страшно подозрение , че сега рибата е налице , и че ако не вкарам жива стръв , ще дам предимство на конкуренцията...Вади се торния червей , и почва да се кълца по мало във всяка кошница...


Десет минути по-късно.....

Тъъъъъъъъъъъъъъъъъъпооооооооооооооооооо парчеeeeeeeeee!!!
Дребосъка ме налази със страшна сила , и сега се върнахме във вчерашната ситуация - как да НЕ ловим наличната риба? Отново се вкараха в действие дебелите ченгели , но макар и да имах една-две по-читави риби , шансът беше изтърван.. ( в разговор със специалистите после , се оказа че всички са стигнали до същия извод - НУЛА жива стръв) И така , комшията отдясно печели сектора с около 12 кила. До него един майстор на дребната риба е втори , с 11 кила и нещо , и 156 риби(!!!) Аз съм трети в сектора с 9.700 , и с около 30 или 35 риби - имах риба за 20 кила , ама не ми стигна акъла...
Все пак , се класирам за финала , с което мога да си доставя удоволствието да откажа участие - друго е да кажеш че няма да ходиш , когато си класиран!

Това , което беше наистина важно - лових пет часа с пръчката с монофила , няколко пъти опитах с плетката , разликата беше толкова ужасна , че след две мятания се отказах тотално. И още - имах няколко разклащания на върха , видимо от едра риба , която определено не харесваше върха от 3 ун , с който се бях престарал яко. Имаме още едно състезание тук , по двойки - и се налагаше да се проведе една трениривчица...

_________________

[outsider]

Така...наложи се да сменям PC-то - сега имам нова машина , с която трябва да свикна ... да се върнем към повествованието- тренировчица , казахме. Със съотборника ми в предстoящото състезание, сядаме на брега на река Мен , с идеята да видим как се лови на тая река без грам жива стръв.. Аз имам и други неща да опитам - първо , отново плетено влакно срещу монофил - няма място въобще за размисъл. Превъзходството на монофила не подлежи на съмнение , видимо плетняка си има приложението , но то е много по-ограничено , отколкото си мислех. За капак , имам два удара на сом - и двата си заминаха - единият се откачи , другият скъса , но интересното е , че с повод 0.16 , вторият го държах пет минути , даже успях да го обърна и да обера малко влакно ( направо за момент си помислих , че може и да го извадя..) - това с плетеняка щеше да е моментално късане на секундата...има за какво да се замисли човек. Второ - сега имам един фидер с връх от 2 унциЙ СТЪКЛО . А! Аааа!!! Тука , сеньорас и сеньорес , получих още един урок! Думи нямам да опиша разликата - тези леки разклащания , при които рибата тръгва да дърпа , усеща върха , и плюе , сега се првръщат в кълване , което може да се засече. КПД-то се вдига значително , и приключвам с 22 риби от полвинка нагоре (да речем , едни 15-17 кила), а Жил - с 8 кила , щото той беше разпънал живарник. Пътувам към къщи , и през главата ми минава забавна мисъл : години наред обсъждаме и обясняваме как няма универсална кошница , монтаж , стръв , захранка...(и всичко това е вярно) - и как реши бе , Иване , че навсякъде , във всички ситуации и условия , можеш да ловиш с плетеняк и карбонов връх? Щото те са универсални?
Кво стана след тренировката , ще попитате вие? След една седмица дъжд , реката е с 30 сантиметра по-висока ( но без видимо усилване на течението) , ние правим яко захранване с едрозърнеста храна , с кус-кус , жито , царевица... Оттам почваме да ловим с най-големите кошници , и потриваме ръце - ей-сега ги почваме...

Ъъъ? Къде е рибата бе? Дребосъка , който старателно се опитваме да избегнем ...го няма? И комшиите не го ловят...Поне половин час рибата практически я няма , тук-там някое рибЕ. После рибата тръгва баааавничко да се активизира , и сега имаме проблем , Хюстън! Рибата -ЕДРАТА , се задържа там , където има храна. Мръвка. На петната на съседите , с други думи... Ние се усещаме , споглеждаме , и тръгваме да кълцаме червей , и да вкарваме кво ли не , ама сега трябва да дръпнем на съседите рибата , която вече се е настанила на тяхната маса...Мисля че се сещате кво става - сичко живо вади риба , ние гледаме. Е , хващаем по нещо , ама ритъма на съседите не можем и да го сънуваме.. Аз просто виждам как ще бъдем последни или предпоследни.. Опитвам кво ли не , торният на косъм уж работи - имам няколко едри риби , и когато остават 15 минути , късам куикстопа , и вадя нова кука с монтаж на косъм , но този път - с много по-малка кука , и закачам много по-малко парче торен - това се оказва работещата стpъв - вадя платика от кило и канче , свири се сигнал пет минути до края , презамятам , вадя втора платика - ок. 800 грама , а в същото време Жил мята три метра зад петното си , и забива някаква чудовищна платика , вероятно около трите кила..."А бе Жил - ти знаеш ли , че за последните 6-7 минути добавихме към улова си 5 кила?" Комшиите отдясно теглят 26 кила , отляво - 18 кила , горната тапа - 24 кила , и ние с 15 кила сме 4-ти , с което прибираме последния плик...




Няма да се тръшкаме грам! Стратегически грешки съм правил , правя , и мисля да правя и занапред. Решението на техническите проблеми - фитки , почуквания , откачени риби , и разни такива , това сериозно ще подобри резултатие , си мислех , докато пътувах към къщи...Скиф тука кво става:






Първо състезание от новото летоброене. Лето Господне 2025 , АВ . (АВ , като "after braid" ) Монтирал съм разни пръчки , 25 метра , 60 метра отсреща в тръстиките , и три фидера на ръба на шкарпа ( за Мигрон става дума) - ЕДИН с плетено , ТРИ с монофил...

Тегля старшно калпаво място , стартираме , риба няма. Духа вятър , плетеняка излезе от мода директно от старта , с тънкия монофил си виждам кълванетата , проблема е че нямам такива. За два часа имам две риби от по сто грама , в тръстиките отсреща губя 20 минути , имам минаване на едра риба през влакното , но без резултат. Тука минава един познат да ме пита как е , и да ми каже , че по целия сектор е такава скръб...тук на мен ми кълве , засичам , и усещам , независимо от монофила , че това не е стограмово рибе. И половинка не е... Сега имаме един от недостатъците на монофила (поне в диаметър 0.20) - рибата може да ходи където си иска , и да прави каквото си ще - ма направо пред съседа , затова пък няма опасност от късане или откачване (кука ном. 16) . Все пак , платика от близо кило и половина влиза в кепа , и как ми олекна , не е истина. Оттук до края нещата се раздвижват малко - особено като смених един връх от близо 2 ун. с по-тънък (още нямам стъклени за всички пръчки) , и приключвам с трети в сектора с 30 ГРАМА след втория.Мисля , че имам ЕДНА фитка. На Мигрон , майна.

В умерен вятър...Притеснен , аз? Що? - други хора имат много повече повод за притеснения ...

[outsider]

Да завършим "наваксването" . Ъпдейта , дет' съ викъ - и с това темата е актуализирана до днешна дата: последните две състезания имаха за цел да се зътвърди вече появилото се убеждение , а именно - че и да хвана цаката на проблема с фитките , съм способен да правя всякакви други магарии

...събота , 4-ти октомври.

Почваме с това , че тегля най-скапаната част от ивицата - никакъв монофил не те спасява от тая работа , и тръгвам да разпъвам панаира , като поглеждам под око канала - някой е забравил вратата отворена. И прозореца , най-вероятно , щото духа как си требе.




Правя някакво небрежно първоначално захранване с работен фидер - 7-8 кошници , само на ръба на шкрапа (50 метра) , без да правя по-близко петно. На последната кошница чупя връхче , сменям го с друго , мятам , и този път връхчето остава читаво , обаче целият монтаж се къса и отива по дяволите...РАЗ-БРАХ! - на тва му се вика знак от Небето , оставям фидера с плетеняка настрана , и до края не го пипвам , щото откривам , че с монофил се лови ИДЕАЛНО в условията на силен вятър , без оплитания , късания , нула ядове.





КомшиЙте почват на 20-25 метра , аз съм единственият луд да лови отсреща , и сега почва да ми кълве. Психологическият шок да ловиш в страничен вятъp без корем , и да си виждаш кълванетата ,вече почна да утихва , и сега не се шашкам секи път като видя ясно и отчетливо кълване - сега почвам да се дразня! Добре де - като с монофила си виждам кълванетата ,що не го виждах с плетеняка? Нали той би трябвало да предава по-добре плахо и неохотно кълване на капризна риба? Да. А защо рибата е капризна , и кълве неохотно? Щото усеща натиска на течението върху влакното . И сгънатия връх. А що ги усеща? - щото ловим с плетеняк! Аха. Плетеняка помага да видим плахите кълванета , за които той е основната причина? - "брачният живот те учи да решаваш проблемите , коийто нямаше да имаш , ако не се беше оженил" , както казваше някой...



Докато аз философcтвам мислено , рибата си кълве - и средният размер радва окото. Другото , което радва , тва е че няма фитки. Няма откачени риби , не късам поводи...тая радост продължава малко повече от час , който приключвам с 8 риби , и предполагаемо тегло 4 кила . Оттам рибата си бие шута , и сега почва тъpсене и стъргане , имам две риби на торен на косъм , дълги паузи - ама по 40 минути без кълване (!) , и приключвам с 15 риби , и 7.600 . Оценявам като грешка решението да не правя петно на късо - сигурно имаше някоя и друга риба да се хване наблизо... Комшията ми отляво има кило и половина (!) ,до него - 4 кила , отдясно имам 5.700... На другия край на сектора има един пич с 9 кила , и аз съм втори в сектора от най-големия кенеф..."стига ми тая награда"





Неделя. Мартиниерският канал ни посреща с пейзаж , достоен за руската школа от 19 век:





Вятър няма грам , обаче има ветрово течение на повърхността - ма не ме питайте как е възможно! Eдна зелена гнус , която покрива повърността , се носи енергично отдясно наляво , ама ако не знаех за кво става въпрос , директно вадех кошниците от 60 грама - а речение , повтарям , НЯМА...



Тука правя две петна , като оставям далечното 40 минути да втаса , докато аз ловя на 28 метра , където първо хващам нещо , което взех за уклей , докато тръгнах да му вадя куката от устата , и тогава установих че е "платика". Бъдеща...
Втората риба обаче беше към 150 грама , а третата - близо 300. Имам кълванета , но рибата е в по-голямата си част , дребна - отивам отсреща , където е същата , но имам и една платика от близо кило. Въртя петната , експериментирам със стръв , рибата видимо не ще да лапа големи куки , най-добрата комбинация е пинка с вердевас на кука 16-ти номер , имам и дълги паузи , като по едно време се изключват и двете ми петна , и сега не кълве...До този момент съм подавал къцан бял , малко торен , кастер - хвърлям поглед към стртаничната масичка - имам сума ти живи червени пинки...сменям кошницата със затворена - да не изпопадат преди да метна , и след три кошници рибата се връща със страшна сила! Бре! Не знам с кво толкова и харесаха пинките , ама сега кълве на всяко мятане - да , рибата е по 120 грама , макар да хванах и една едра...Остава един час , и аз знам , че ТРЯБВА да метна живи пинки и отсреща , но не мога да се насиля да спра да ловя дребосъка...в един момент ми се откача риба (едра!) на петното - с плетеняк!!! , и минавам отсреща - няма никой , връщам се на късото за няколко минути , и минавам пак отсреща , където за оставащите 30 минути правя ТРИ едри платики...
Тегля 9.985 , комшията печели с 12.400 , има един пич с 11.600 , и аз съм трети в сектора.




Можеше ли по-добре - ох , ох...
Няма значение , аз квото трябваше да видя , го видях , сега остава да се изчисти и отработи цялата тая нова материя , и догодина...кой знае? Може пък да е дошло време дa си съберем вересиите

[outsider]

Междувременно , ние стигнахме до пoследния манш от турнира на Трите Канала . За крайния резултат важат двата най-добри резултата , и моите до този момент не са много оптимистични - имам едно трето и едно четвърто място в сектора , и с такъв резултат ще гледам пликовете отдалеч (пак... )

Духат ветровете на промяната , и сега от пет фидера имам един с плетеняк , сичко друго е с добрия стар найлонец.



Тръгвам да захранвам с най-мощния от монтираните фидери - щото за пръчка за захранване не остана място в калъфите , и тук настъпвам мотиката: да , кошницата се мята дотам без проблем - имам шок 0.30 , и сега тръгвам да я изстръсквам...упс! На маkарата имам 0.23 , кво шъ изтръскаш с тва бе баце?!? Както и да е - нещо захраних , тръгваме да ловим : ПЕТ фитки долкато хвана първата риба...сомче. Упс...Оттук нещата се усложняват - има някакви редки риби на 44 метрта , хващам една-две , петното умира , връщам се на 28 метра , хващам нещо ( спомням си като някакъв кошмар времената , когато на този канал хранех само едно петно...)

Така минава времето , опита за бонус с торен на косъм донесе яко сомче , имам една-две по-читави риби ( 600-700 грама) , не знам колко ще ми помогнат - в сектора имам Йоан , Мишел и Нико - работата е дебела..
(Нико имаше 20 риби , когато аз имах 6-7 - той беше решил да лови в ритъм ситната риба накъсо , докато аз търсех бонус)
Идва кантара - Йоaн има 3.900 , Мишел - 3.200 , Нико е с 3.600, и аз печеля сектора с 4.130 . Аааа!!!!
С тая работа аз не само гушвам плик ( и една неочаквана чертичка на края на сезона) , ами и се изкачвам в крайното класиране до 4-то място , с което гушвам втори плик.





За неделя ни чакаше маншът по двойки , като досега със старата хиена Бернар имаме две втори места в сектора. Сега имахме шанс за реванш -само че , както се казва в един култов руски виц - "...но есть один нюанс"

[outsider]

Петка отива при Чапаев.

-Василий Иваныч! Вчера дочух един разговор - това така , онова иначе - а бе , уж всичко разбрах. И после , единият казва "но есть один нюанс!" - и почнаха да се смеят...ми аз май нищо не бях разбрал. Кво значи "есть один нюанс" ?

-Гледай сега - представи си че аз те таковам отзад - ти си с к.р в г.за , и аз съм с к.р в г.за - но есть один нюанс...



И така , ние се състезаваме по двойки. Те ти го нюанса:





Аха. Бернар беше възпрепятстван , поради задължение да участва в някакъв шампионат , и аз играя сам . Плащам отборната такса , с което получавам правото да не правя пауза , а също...




- такава екзотика на състезание още не бях виждал - и до днес не мога да реша дали имаше полза от тая работа , или повече проблеми.. Стартираме , ама сме в друг сектор (много голяма грeшка от страна на организатора!) , и тук едра риба няма. Всъщност , фидера не дава резултат , и повечето хора се насочват към риболова на щека ( състезанието е "open " ) , и се заемат да скубят някакъв ужасен дребосък.
На мен ми кълве ту на единия фидер , ту на другия , кълве докато вадя риба , и понеже двете пръчки са на една стойка , когато вземам единия , другия се спуска надолу. За капак , вятъра носи листа по повърхността , които се лепят по влакното , и накрая се принуждавам да потопя върха във водата , и сега листата не ми пречат , но и кълванетата се виждат по-зле.. Рибата е повече дребна , но на обемна стръв - 3-4 бели+ вердевас , хващам и три едри скимъра , почти платики , както и две-три от по 200-250 грама. Идва кантара , моя сектор се печели с 4.600 - тва за двама души приказваме.
Комшиите отляво са втори с 4.300 - единият на щека , другия на фидер. Щеката има 120 риби(!!!) . Ми - всеки с рибите си...Аз имам 20 , и съм трети в сектора с 3.500
Да беше тук Бернар , щяхте да видите вие откъде изгрява Слънцето...
С това "смe" 8-ми от 18 отбора , като има пликове за първите 6...ми , квото можах , направих. Затова пък с двете втори места , които имаме досега , сме 5-ти в класирането за годината , така че все пак имаме плик.
С това сезонът приключи - сега иде Зимната Лига.