Вече са налице първите претоварвания!
http://www.snimka.bg/album.php?album_id ... d=10076837
през празниците избягвайте да ходите за риба с влак!
-
Деян Златев
- Мнения: 60
- Регистриран на: Нед Мар 09, 2008 19:53
-
naso
- Мнения: 3365
- Регистриран на: Съб Окт 27, 2007 16:53
- Местоположение: София
- дал Браво: 95 пъти
- получил Браво: 244 пъти
POPOV написа:ЖП-то си е най-хубавия начин да отидеш на риба!
И аз съм на това мнение по няколко причини:1. Повечето ходя сам
2.Имам си места на които не може да се отиде с друго
3.На някои гарички си имам и любими кръчмички дето чакайки влака се срещам с такива местни кримки, с които водиме разговори на много високо рибарско ниво. От тях научавам все интересни неща за района. Те ме насочват къде са хубавите места и къде са рибите. Е разбира се аз се отблагодарявам с по някоя ракия
-
Ivan VP
- Търговец
- Мнения: 5297
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 18:32
- Местоположение: БГ
- получил Браво: 4 пъти
- Обратна връзка:
Попе , т'ва га го разбра?POPOV написа:ЖП-то си е най-хубавия начин да отидеш на риба!
Доаена на ЖП-бъмството в БГ е Бат Стан.
------------------
Имало едно време в Мухоландия...
Режисьор постановчик-неизвестен. Музика Енчо Гайдата.
Филма е носител на наградата "Пре'добрена златна какаруда"_ Дружба 2006.
Първа серия.
Известният софийски риболовец Бат Станилии, вече се е качил от Централна. Като преди това на крак е цапнал едно сутрешно кайвенце с благинка- малко коняче.
Ех, сега ми е благо на душицата и мога да ида на една бара от стотицитте хилядни в тази част на полукълбото.
Денят е работен, в забързаният град хаосът и суматохата царят навред.
Единствено бат Станилии се различвава коренно от пастрорала наоколо и не точно зариди своят камуфлаж, а тубоса в които са затъкнати няколкото рибочесалки. Освен този главен белег, Станил предварително е обул ПВЦ гащулята, че на барата да се не губи от ценното време.
Забързаните минувачи няма как да не фърлят по една снимка на нашият човек, който бохемски надига кайфето с коняче и почти лежерно отговаря на бързите въпрося.
-Де ва за рибица?... Ша къцаме, аааа-ааа.
-Да, да така лекинко по ДИфИлето..А вътрешният му глас:
Хъ пролетарии, вървете да се потите, аз ша ги запотявам на Геле Чвора. Вестника от кога съм го затворил...ехеее-еее...
Трена бавано като анмемична гъсеница напуска одименият град. Бат Стан додърпва кайфенцето , което вече е с трето коняче а негова компания са:
Цеко Винтила, пенсиониран заварчих с хронична цироза. Неформален цар на кефала с джанака и дуда. Гечо Булдото известен с това, че след булдото връзва чепаре, така, че повечко хайванчета да се окичят като новогодишен гирлянд по куките. То така да се върти тая пущина свинско се иска....
Бай Хасан Хасфалта. Бивш оператор на валяк. Без предни зъби от дългогодишно Фърляне на срекме в нетрезво състояние. Сега водещ парашутист без секунда полет. Вниманието на купето е ангажирано изцяло от пластмасовата бутилка в която рехав синджир прави съмнителна напитка с надпис:
Рибарска отлежала
Утринта е студена и влажана. Трена бавно акустира на заветната гара. Във въздуха се носи онзи характерен мирис на травеси, но Станил си подсвирка слизайки от достолепно от другата страна на пътя.
В този момент по аналогия с оназаи класическа лената Имало едно време на запад. Започва музикален фрагмент, който по късно ще стане химн на мухарите от цял свят. Така нареченото Мухарско оро.
Играе се от главният танцьор с високо вдигната над главата балканка.
Тук обаче само на фона на музиката и прескърцващият вече в далечината трен. Бат Станилии прави последна проверка на амуницията преди да е поеме по Виа Тротика.
-Хмм, мухарката е тук. Ще да е била лабавка рикията на Хасфалта..
Охо и мача е тук, ако не иска на преджда. На Земен глист изпод пънчето на кибиците от блока няма как да не даде. Аааа и некво спинигче имам, ама ша му тургна една сачма и десятка, че не ми се връти нещо..
-------------
Втора част е основно по Виа Тротика, чиийто начало започва от перона на селската гара. Както всеки път които трябва да се извърви, този не е трънлив а запотен. Щот с ПВЦ гащеризон и камуфлаж да маашш из жегите си част от йогистко упражнение.
След краят на Виа Тротика, някъде зад хълма и дълбко в шубраците Станилиии се озовава пред свещният вир. Помъдрял и запотен възкликва, почесвайки се небрежно по разрошената главуда:
Додох, видех измухариххх...
В този момент няколко серизни балканки от свещният вир се показват и хорово:
Аве Станилиии, осъдените на измухарстване те поздравяват....
И т.н....
Втора серия
в началото на Вия тротика след чекинга на мухарските амониции, Бат Стан изглежда видимо обезпокоен. Причината е липсата на павурче с хасановата рикиица. Лабабавка от към градус, но блага за изнурената рибарска душица.
...ааа, ето къде било. Тез воените наслагали тайници по камуфлажа и като гледам и две три трийски мога да затъкна, без да изглеждам подозрителен. Сега съм спокоен и вече мога да продължа.
Пътят е добре познат от бат Станилии, но на едно място като че ли се раздвоява и продължава в зашубрачена пътека.
Всеки път когато минава покрай това място си казва, че ще го провери някой път. Но така и не беше успявал.
Ето мястото наближава и прясните следи от горско животно, вероятно кошута показваха, че това е наистина някяква горска пътека. По аналогия с една от книгите прочетени в пуберитетска възраст от Бат Стан "Степният вълк". Решава, че трябва да тръгне без да се замисля, след тези следи...Цялатат работа, е, че всъщност Станил като френски възпитаник не си спомня много Степният вълк и Хесе, а по-скоро Горски цар на Турние.
-Абе книги, само губят времето. Много по-важно е да се оди за рибичка. Па и таз коза, все некъде ще е оставила козинка подходяша за моиите си моделчета мухи. Я да поразгледам внимателно, че по магазините от тез материалчета няма. Освен това, пътеката може да ме отведе на някои нов вир с повечко риби, че тези старите са ми втръснали вече.
Пътеката видимо занемарена се ниже м-ду вековни букови дървета.
Естествено Станил в този амбиент се сеща за прикованият Прометей и кълвящият го гарван.
-Ееее, какво да правиш. То и аз такова искам да дам на колегите някои нов модел муха, ама все ще се намери някои да ме кълве по форумите...
След час лутане в търсене на безплатен материалец по почина на своят съотборник-Владо Класика. Бат Станил се е загубил несуетно
в гъстата гора. Ето на едно място, се вижда вода, а от нея светлина.
Това трябва да е свещеният вир. С митичната балканка, ми да слагам по-бързо Геле чвора...Плахо и боязливо Станил доближава към мястото и преди да надникне в кулуминационият момент се сеща, че Берое играят второ полувреме.
- Ми я първо да дзвънна до редакцията да питам, наще как са...ама, я по-добре не, че ако пак падаме, ще си разваля само настроението..
В свещенният вир Бат Станилии с учудване забелязва, че освен митичнта балканка вътре мухи събира един сребърен липан.
Архаичен кефал пък дъвче, нещо подобно на дива бубонка и една риба която прилича на праисторически уклей. Но за нея Станил решва да пита във форума същата вечер, дали някой зане нещо. Щот подобна е виждал само на Резовска и то след продължителна консумация на бира и кесене по плажа.
Липсва само някой величествен разпер, но Горският цар на Турние, нищо чудно в зарибителната програма за тази година да напуска и такава рибица.
Идва кулуминациооният момент в който Станилиии слага Гелел чвора и почти новобрански/ героят е притеснен/ замята в Свещеният вир..
.....Какво става тогава?....
След това Станил путува в обратна посока за Стлицата в компанията на Винтила, Булдото и Хасан. Всеки един от тах разтваря живарници и широко разперва ръце. Носят се самохвални изречния, възхваляващи едиснствено собствените риболовни умения. Станил не обръща внимание на цялата тази врява и замислено гледа през зхабеният прозорец на купето. Към мястото от което беше дошъл, там по пътяо и горската пътека...
След време, хорта ще го срещат по селски зборове и седянки да проповдява с патос и хъс идеята за Кеча и рилиза. И че най-хубавото рибе е това останало живо. След като внимателно е било върнато във водата...
А кво всъщност беше станало на онова място в горатата, нйкой не може да каже.....
http://www.ivpfishing.com" onclick="window.open(this.href);return false;