Mили приятели, най-напред искам да кажа, че съм благодарен за предоставената възможност да прекарам деня в компанията на толкова хубави хора и да се заредя с положителна енергия за месеци напред, подобно на един емоционален акумулатор. Не веднъж съм казвал, че за мен общуването е всичко, а даже и нещо повече!
Състезанието мина отлично, по мое мнение, независимо от прищевките на времето, не което напук участниците противопоставиха доброто си настроение. Аз лично за първи път посетих реката в този участък и останах изключително впечатлен от мащабите и перспективите, които предлага на рибарите. Ако състезанието беше проведено месец по-рано, мисля, че щеше да има и риба за консерви.
При започване на състезателната част, реших да се отправя към отсрещния и по-плитък бряг, където общо взето имаше и доста по-малък наплив, а и можех да джапам из водата като русалка. Неслучайно започнах да мятам точно под моста, защото от произведенията на френските класици е известно, че падналите жени намирали убежище точно на такива места, но за пореден път останах разочарован, тъй като от XVIII век насам е изтекла много вода...
Последното е майтап, но съм длъжен да го уточня, тъй като във форума има един човек, който приема всичко, което кажа за чиста монета, вследствие на което ми пише драматични ЛС-та за обяснение.
След като установих, че съм сам долу, като се изключат маниите ми, както и вселелата група под отсрещната колона, които целеустремено унищожаваха туба с червено вино под вещото ръководство на фронтмена бай Вес, аз почувствах внезапна слабост и уплаха от връхлетялата ме самота и се наложи да се подкрепя със съдържанието на манерката, която предвидливо бях подготвил предварително. След това, вече на себе си, реших да премина към същинската част. Още когато гледах от моста, тази част от реката ме привлече с дебелия бързей, който тук течеше като канал, както и обещаващия разлив над него с порастналата в реката върба. Започнах да мятам поликарбонат и цветни метали в реката и почти веднага започнах да вадя неголеми рибки, но често. Любопитно е, че различните видове сякаш бяха концентрирани в определени части от участъка пред мен. Хванах четири расперчета в спокойната част от реката зад падналата върба, като всички удари бяха практически веднага след повеждането, а кефалите кълвяха между туфите с водорсли в дълбокия бързей под моста, най-често при задържане на воблера на място, като играеше под напора на течението. Общо взето бяха необходими примамки със стабилна игра на силна вода и равномерно газене. Тъй като водата беше леко замътена, избирах ярки разцветки, които са ми любими и не ме разочароваха за пореден път. Пробвах и на тежка блесна в разлива пред мен, където местен жител ми каза, че имало сом, с надеждата да прибавя и този билологичен вид в галерията на славата си, наред с останалите сортове риби и други трофеи. В един момент, точно когато заваля и задуха леден вятър, буквално с последователни хвърляния успях да заловя и два скобара, които съвсем целенасочено бяха захапали блесната, която поради значителната си тежест от 3.88 гр и специфична конструкция "ореше" дъното, въпреки буйнте талази.
Малко по-късно пристигна и Недко, който имаше нездрав вид и беше посинял от студ досущ като елечето си. Наложи се да го свестя със съдържанието на горепосочената манерка, при което просто чудодейно той придоби нормален телесен цвят за броени секунди. После като един истински приятел от благодарност, подобно на Ихтиандър, той наджапа под моста и спаси любимия ми воблер(с цвят "икура"), което щастливо избавление беше моментално и отново полято с живителни флуиди. Забравих да кажа, че Нелко донесе със себе си и известна доза карък, тъй като освен няколко анемични подръпвания риба повече не извадихме. Разменихме си въдиците, за да пробваме чуждия инструментариум и тръгнахме да се разхождаме по реката. Много приятни местенца видяхме, скъсах два воблера на неспасяеми места и тъкмо когато дойде края на състезанието, установихме, че сме видяли и сметката на шотландския спирт
Та с това приключи и риболова, после последва метролочгичната част, Попето извади много гръндж сак, сравним само с качулката на Стоянчо.
Накрая и напълно естествено закончихме в кафаната на гр.Любимец, където според мен се проведе и най-добрата част от събирането. Жалко само, че нямаше достатъчно голяма маса, за да седнем всички на едно място! Още веднъж казвам, че влагодаря на всички са компанията, радвам се, че се срещнахме наживо и с уважаемия Цербер, който не бях виждал цяла година. Няма да изреждам повече, за да не изпусна някого което би било трагично за ранимата ми душа.
п.с. Специални благодарности на двамата Павели от РусИ, които минаха специално през Габрово, за да ме съберат с всички Вас. Сутринта минаването на заснежената шипка беше в известна степен притеснително. Компанията по време на пътуването беше просто отлична, развиха се ползотворни дискусии по редица интересни въпроси. Отделно мерси на Павката - Сестрата, който ме спаси от жадна смърт, тъй като ме беше срам да влезя в ОМВ-то в Казанлък с риболовния екип...
п.п.с. Благодарности и на другата силна група с баничарката за редовните поздрави с песни по телефона!
Там настроението е било велико. Много съм щастлив, че все пак накрая Мишко преразгледа позицията си и позволи отново да танцувам на жена му по гащи, а и без такива!
п.п.п.с.
Забележете физиономията на Попето на тази снимка - същински събирателен образ на Джокондата и Аполон Белведерски:
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
И аз да вдишам въздуха наоколо