МОРУНА В ЧЕРНО МОРЕ

[PENN]

Чакам с нетърпение да видя какво пише в статиите.Пускай ги ако можеш,че лятото идва.

[baralya]

PENN сканирал съм вече двете статии остава третата
но незнайно защо от български риболовец са разположили снимката на две страници така че немога да я сканирам наведнъж / поради техниката с която разполагам /
дай адрес ще ти ги пратя / ако не ти се чака ДОКТОРА да ги качи някъде /

[DOCTORA]

Това е статията от Баралая:

Опасен риболов

Паско Пасков

.а Южното ни Черномо-ме се намира послед-ното старинно градче Ахтопол, кацнало на ма­лък скалист залив с неописуема красота при слънчев залез. Той има хилядолетна история и много са легендите за неговото възник­ване. И досега мълвят крепостни­те римски стени и беломраморни-те останки с посла­ние от вековете. На­ричали го Агатопо-лис - града на щасти­ето, добротата и лю­бовта. Водите на мо­рето тук са топли, затова рибните па­сажи по-често на­вестяват бреговете му.
Естествен е стре­межът на една част от жителите му през свободното си вре­ме да прекарват край бреговете с въ­дица в ръка и да ло­вят попчета, кефали, сафрид, замарид, скорпид, иларии, калкан, гали и други риби през различни­те морски сезони. Други се впускат в далечно плаване за промишлен риболов.
Поради все още своята девствена природа, чистота и екзотика градът, който през зимния сезон наброява мал­ко повече от хиляда жители, през летния сезон надхвърля 20 000 хиляди туристи. Едни идват тук да ле­куват бележките си, а други да почиват и риболовстват на кея, вълнолома, скалис­тия бряг или с лодки.
Местните риболовци често пъти излизат в открито море да рибо­ловстват. Страстен риболовец на всякакъв вид риба е Никола Ган-диев. Съученик от детските ми го­дини, тих, скромен и мълчалив чо­век е той. Още като дете обхожда брега, броди из морето и с пръч­ка в ръка, рибарски конец, на който са завързани въдица и те-
жест, лови разни рибки. И досега на трапезата му не липсва рибно ястие. Учудващо е, че почти във всички случаи, щом излезе на ри­болов, винаги се завръща с няка­къв улов. Самият той споделя с мен, че в морето се чувства по-добре отколкото на сушата.
- Кольо, разкажи ми как улови първата моруна в нашия край -запитах го аз.
- Слушай добре, веднъж имах
гости и исках да ги нагостя с ри­ба, а на чиконта уловът е често пъти слаб, даже ако трябва да прекараш цяло денонощие в мо­рето. Тогава реших да прасна па-рагади за попчета и калкан. Па-рагадите представляват въже, дълго от 300-500 м, като на всеки 50 см завързвам месина с 0,4 мм. както в долния край поставям ри-
барски въдици № 2-4, заредени с хамсия, цаца и дребен сафрид. Този път реших да ги пусна по-на-вътре от брега.
На другия ден, когато отидох да ги вдигна, видях, че са се уловили попчета, няколко калкана и в гор­ния край една по-голяма риба, не­позната за мен. Имаше голяма заоблена глава, а устата се нами­раше под нея, доста голяма, но с малки остри зъби, като държеше един островърх и го­лям лихнус. Изпитах неприятно чувство. Имаше към 10-12 кг, успях да я вмъкна в лодката. Когато се опитах да я пипна, пръстите ми се окър-вавиха, имаше сиво-гълъбов цвят на гър­ба си, а кожата й -остра като шкурка. Но за този вид риба ще говорим по-късно и при други обстоя­телства. Останаха още няколко въдици « във водата - разказ­ваше Гандиев, но щом започнах да ги изваждам, почувст­вах нещо тежко и ос­танах с впечатление­то, че съм закачил, но по-късно разбрах, че нещо се движи в дълбочина по вода­та, има нещо закаче­но на въдицата, по­мислих си аз. Хрум­на ми, че съм засъ-чил делфин, но се зачудих защо на та­кава дълбочина. Двигателят беше спрян и усетих, че лодката се задвижи на заден ход. Почув­ствах, че това е кра­ят, но внезапно се сетих да отрежа па-рагадното въже и по този начин се спасих от морското чудовище. Бях се уплашил, бързо запалих двигателя и потеглих към брега за Ахтопол.
Споделих тревогата си с мои колеги на пристанището, но задо­волителен отговор не получих.
Вечерта прекарах във весела компания у дома, но аз бях неспо­коен.
18 Български риболовец Септември '99

Български риболовец
- Ти, свате, не си много весел - 1 ме питаха. - Какво те тревожи?
Разказах му случката и той ми каза, че е чувал за разни чудови­ща на езерата из някои страни.
До зори не заспах, само малко се унесох и пак се замислих как да си обясня случилото се с мен, когато толкоз години кръстосвам морето, а такова чудовище, така­ва драма не се бе случвала с мен. На другия ден дълго размишлявах и реших непременно да се срещ­на пак с този морски звяр. Нап­равих нови парагади от по-дебе­ло въже и поставих по-големи ку­ки, заредих ги с хамсия и по-едър и пресен сафрид. Помислих, че в тази битка сам не ще мога да бъ­да и взех тайфа: Димитър Любе­нов, брат му Тошко и брат ми Иван с опит като капитан на да­лечно плаване. Реших предишния ден да пусна на същото място срещу устието на р. Велека, но много навътре, в открито море.
- На другия ден - продължи
Кольо - аз взех момчетата със се­
бе си. Утринта изплуваше сред
бяла пелена, когато поехме курс
към определеното място. Скоро
изгряващото слънце раздра пеле­
ната и лодката се плъзгаше по во­
дата. Рибарите разказваха разни
случки, но през ум не им минава­
ше за опасния улов, който ги
очакваше. След двучасово пъту­
ване стигнахме на уреченото мяс­
то - ние го бележим с шамандури
и бели знамена. Започнах да оби­
рам въжето и както винаги, се бя­
ха уловили попчета и калкан. За­
почнах да работя с последната
поща, на която нямаше нищо, но
в края въжето се опъна, помис­
лих, че куките са закачени за ска­
листото дъно. Не мина много вре- |
ме и разбрах, че към мен идва не­
що тежко и на повърхността изп­
луваха мехури. Като мълния пре­
мина през ума ми за страшното
чудовище. Обзе ме страх - рекох
сякаш на себе си - и повиках брат
ми Иван. Когато животното наб­
лижаваше повърхността, все по-
често изплуваха мехури. Втора­
чих поглед към огромната риба и
се уверих, че това не е делфин, а
някаква непозната за мен голяма
риба. Тогава Димитър, най-сме- I
лият, с найлоново въже се хвърли
във водата, та нали беше юли. Ри­
бата трепна и само с няколко уда­
ра на опашката си потопи момче­
то и себе си. I
- Веднага някой да вземе греб- !
лата - заповядах аз! Двигателят беше загасен, за да не вибрира и плаши рибите. Започна драма-
тична и неравна схватка между рибари и неочаквания улов. Все­ки започна да дава съвети и на­реждания как да вмъкнем рибата в лодката. Капитанът вероятно трескаво е мислил, а сърцето ми щеше от ускорение да се пръсне. Няколко жилести и здрави ръце с корави пръсти се впиваха в че­люстта и хрилете на рибата - мо­руна, но тя често се изплъзваше и чезнеше във водата. Тогава Мит­ко се гмурна с риск за живота си след нея. Стремеше се да завър­же за перката на опашката. По едно време смелчагата успя. То­гава моруната завлече лодката след себе си, замота парагадите и така голямата риба по едно вре­ме спря, беше се изморила. Ре­шихме да се опитаме по някакъв начин да вмъкнем рибата в лод­ката и всички застанахме от ед­ната страна на каяка, която за малко не се обърна. Моруната за миг се показа на повърхността, за да поеме въздух. Иван използ­ва този момент и успя с един же­лезен път да я цапардоса по гла­вата. Водата около нея се обагри в червено. Тошко се гмурна до рибата, която беше зашеметена, за да провери дали здраво е вър­зана за опашката и след като се увери, се качи на лодката.
- Капитане, - като се обърна към мен, - предлагам да влечем това чудовище до пристанището, ето вече колко време правим отчаяни усилия и все безрезултатни.
Решението беше одобрено от всички, защото нямаха опит и ча­лъм за борба с това чудовище и точно как да го вмъкнат в лодка­та. Заредихме със сафрид куките, и Тошко се опита да запали дви­гателя, но как стана, че ръката му попадна под оста на перката и той извика от болка, а двигателят намали хода. Опитният Иван за миг спря двигателя, като натисна стартера. Превързахме ръката му - завърши раздумката си прияте­лят ми.
- Добре е да знаеш - заключи Кольо, - че уловът на моруни е свързан с много емоции и опас­ности за живота на риболовците. Струва си човек да се излага на опасности, защото месото й е де­ликатес. С всеки изминал ден ставахме по-опитни при ловува­нето на тази риба-гигант въпреки рисковите ситуации. Така сло­жихме началото на този вид ри-боловстване. Но тъжното е, че все повече изчезва животински­ят свят в Черно море поради за­мърсяването му.

[baralya]

МНОГО СЪМ ТЪП
ДОКТОРЕ И ВСИЧКИ КОИТО НАКАРАХ ДА ЧАКАТЕ ИЗВИНЯВАЙТЕ

Разказа се казва ПРОЩАЛНА ПРЕГРЪДКА
и е публикуван в с-п-Български риболовец 99 година
Автора е :



Паско Пасков

Морето е ценен дар на природата и част от нея. То е блян за живеещите в планинските райони, мечта за хората в равнините и реал¬ност за тези, които живеят по крайб¬режието. Неговата красота, мощ и притегателна сила остават загадка. Никой не може да оцени богатствата му, радостта и скръбта, която крие в себе си. Човекът винаги е мечтал да кръстосва надлъж и шир по него, за да търси храна и приключения.
Семейство Димитрови са едни от тези хора, които силно обичат море¬то. Повече от 30 години риболовст-ват край Южното Черноморие. Щом пръкне пролетта, Стефчо Къдравия, заедно със жена си напускат Бургас и отиват в малкото странджанско се¬ло Варвара и остават там до късна есен. Заливчето от двете страни е обградено от причудливи тъмнокафя¬ви скали. Само на северния скат стърчат дъбови дръвчета, чиито вър¬хари са наклонени леко на запад от постоянните северни ветрове. Малка рибарска хижа се гуши в скалистия риф. Тук няма пристанище и щом мо¬рето се разгневи, рибарите изтеглят лодките си.
През лятото тук идват много летов¬ници рибари. От тъмни зори до изг¬рева на луната ще видиш някой да лови попчета, други илари по дърве¬ните скели, трети са накацали по скалите и замятат спининги от брега, замятат за сафрид, заргани и други риби.
Семейство Димитрови са уникален случай за Черноморието. Десетки го¬дини мъж и жена риболовстват заед¬но. В различните сезони излизат в открито море със своята лодка от чи-конта за попчета, с чепаре за саф¬рид, паламуд, калкани или за мору¬ни.
Една сутрин тръгнах по крайбреж¬ната ивица от Ахтопол към селцето. Възхищавах се на природните красо¬ти край морския пейзаж. Сънливите вълни, подгонени от бриза, къдреха морето и в непрестанен бяг милваха скалите и чезнеха в сребристата пя¬на на брега. Чайките огласяха окол¬ността. Във висините се виеше ска¬лен орел. Из въздуха се носеше ми¬рис на водорасли и смола. Неусетно се озовах до малката хижа. Посрещ¬на ме усмихнат мъж, около 65-годи-шен, с бронзов загар, широкопле-щест-здравеняк, облечен в моряшка фланелка, по къси панталони:
- Тъкмо навреме идваш - каза той. - Познах те! - радостно извика той. -Нали ти пишеш за нас, рибарите? За¬кусил ли си?
Казах му, че не съм и той извика
- Бойке, я виж кой ни е дошъл на гости - каза със задоволство гостоп¬риемният Стефчо. Тя беше по-млада от него, средна на ръст, от тялото се долавяше пъргава и здрава жена, с черни коси и очи с цвят на морски водорасли. Спокойна и въздържана, излъчваща някакво обаяние на сил¬на и вярна другарка.
- Бойке, сложи нещо да закусим! Това е мой човек, запознай се.
Скоро жената чевръсто нареди ма¬сата пред циментовата площадка на къщурката. От трите купи се издига¬ше лека вкусна пара.
- Това е рибена чорба, всички мор¬ски животинки са вътре - каза със задоволство стопанинът.
След като закусихме, казах, че по-вкусна риба не съм ял през живота си. Това неминуемо поласка стопа¬нина. След това Къдравия чевръсто скочи, погледна ме хитро и грабна един дълъг прът, който завършваше с желязно острие и кука. После взе ед¬на пила и започна да изтрива остри¬ето.
- Това се казва канджа - рече той. -Утре, ако имаш късмет, ще разбереш за какво служи - и продължи да трие металната част. Погледът ми се плъз¬на към хижата. Хитрият рибар, сякаш разбра какво ще го питам, каза:
- Тази къщурка построихме аз и жена ми. Нощем тук блажено се спи. Слушаш вълните, сякаш разказват вълшебни приказки, унасяш се и неу¬сетно заспиваш, но за кратко. Често излизам навън, за да видя небето и морето.
Голям сладкодумец е Стефчо. Раз¬каза ми много, много свидни споме¬ни от младостта си, родени тук на бреговете и морето, спомени, незаб¬равими и с нищо несравними.
Денят мина в приготовление на ут¬решния ден, когато след полунощ ще отплаваме в открито море за мору¬ни. Показа ми и найлоновото въже, с което завързват тези морски чудови¬ща, дошли от Дунав и притоците на други реки от други страни, които се вливат в нашето море.
- Ето, това са парагади, направени от мен - рече той. - Въдиците са хо¬ландски.
Неусетно времето се търкулна и слънцето се скри зад върхарите на Странджа планина. Морето аленее¬ше и скоро настъпи нощта.
Вечеряхме набързо и веднага лег¬нахме да спим, та нали ще ставаме рано. Дълго време се вълнувах и то-ку-що заспах, Стефчо ни събуди.
- Аз отивам за Стоян - рече той и прекрачи прага на къщурката.
Сънен, излязох навън. Нощта беше разперила своите криле по оловната морска шир, зората не беше пукнала
още, слънцето нейде дремеше из хо¬ризонта, гларусите и чайките спяха още краткия си летен сън. Не след дълго Стефчо запали двигателя, лод¬ката се отцепи от скелето, Бойка седна на кормилото. Ние със Стоян се сгушихме на баша, леко настръх¬нали от утринния летен хлад.
- Сега е три часът след полунощ -каза капитанът. - Чака ни дълъг път, парагадите са на три часа път оттук, докато отидем да проверим и заре¬дим парагадите и се върнем, денят ще си отиде.
Моторницата се плъзгаше по вода¬та в посока към определения курс. Беше тихо, много тихо, чуваше се са¬мо шумът на двигателя. Не след дъл¬го зората пукна и хоризонтът зарозо-вя. Нощта хукна към планината. Ко¬гато слънцето се показа, брегът беше
вече изчезнал. И чайки нямаше. Са¬мо небе и вода. Времето летеше като пухкавите бели облаци над нас. Стефчо току поглеждаше компаса и от време на време с бинокъл оглеж¬даше хоризонта.
- Дано някои мафиоти не са вдигна¬ли парагадите, защото съм поставил пет пощи - промълви сякаш на себе си и отправи поглед в далечината, там, където небето се слива с море¬то. Капитанът често вдигаше бинокъ-ла и тревогата все растеше. По едно време извика:
- Ето ги, виждам белите знамена. После натисна стартера и ускори хо¬да на лодката. Скоро наближавахме търсеното място. Къдравия намали хода на лодката и после угаси двига¬теля, насочвайки я към по-малкото

[baralya]

знаме. На въпроса ми "Защо отиваме там", той отговори, че там се намира кучето, т.е. котвата, от която ще за¬почнем да проверяваме въдиците. И действително Стефчо се наведе и за¬почна внимателно да обира въдици¬те. На първата поща имаше два кал¬кана, а на втората - една акула, на следващата нямаше нищо. Капита¬нът се обърна към мен и с малко бол¬ка рече:
- Май нямаш късмет, драги прияте¬лю!
Въздъхнах дълбоко и емоциите за¬почнаха да затихват, в този момент Стефчо извика тихо:
- Тази поща - последната, много трудно върви. Сигурно вълните са оплели въдиците във водораслите.
По едно време той извика радост¬но.
- Нещо ми тегли.
- На тази поща изглежда има уло¬вена моруна.
Къдравият започна внимателно да обира въдиците. Не след дълго на водната повърхност се появиха меху¬ри, а това е знак, че са от моруна.
- А, значи идваш, миличка - тихо ка¬за рибарят. В този миг съвсем нео¬чаквано нещо силно дръпна въжето от ръцете му.
- Брей, за малко щях да цамбурна във водата - почти уплашено извика Стефчо. - Моруната или е малка, или скоро е захапала въдицата - изрече той и започна бавно да обира пара-гадите. Но щом рибата наближи по¬върхността, повтори с по-голяма бър¬зина и ярост играта. Стефчо не можа веднага да реагира и една празна ку¬ка се заби в ръката му. Той изохка, но Стоян, който стоеше близко до не¬го, успя да прехвърли въжето от кар-
мосите и по този начин въдицата не можа да се забие дълбоко в ръката му. Бойка извика:
- Стефчо, пази се, ще ти откъсне ръката!
Стоян чевръсто отиде при капита¬на и с едно ловко движение успя да отмъкне въдицата от ръката му.
- Стояне, отпусни парагадите и на другите пощи - заповяда капитанът, -нека тича из водата!
Бойка се зае да превързва ръката на мъжа си, като надяна върху при¬вързаната ръка гумена ръкавица.
- Ще се изложим пред човека - не¬доволна усмивка премина по лицето на Стефчо, говорейки на Стоян, кой¬то идваше само когато отиваха за моруни, защото колкото и да е силна една жена, е по-слаба от мъжа. По¬щите се размотаваха из водата и по едно време всичко утихна.
- Хайде на работа, да не изтървем този звяр - извика Стефчо и започна да обира парагадите. Не след дълго време рибата се доближи до лодка¬та.
- Но това не прилича на моруна -тихо каза Стефчо, - това е подобна на моруните.
Стоян отиде до него, като здраво държеше въжето в ръцете си и за по-сигурно го завърза за един кармус. Ръцете му продължаваха леко да треперят. После се наведе над ог¬ромната глава и ловко откъм хрилете пъхна въжето, което пръстите изти¬каха през отворената уста на уморе¬ното животно, преметна примката и хвана здраво въжето. Лицето му бе¬ше бледо, стичаха се тънки струйки пот, а ръцете му продължаваха да треперят. После въздъхна и извика победоносно:
- Капитане, задачата дотук е из¬пълнена! - Пое си въздух и се отпра¬ви към канджата, аз взех по-малка¬та, а Бойка държеше железен прът с кука.
Стефчо стискаше въжето и поглед¬на Стоян, който в същия миг заби канджата в тялото на пъстрата риба, аз се опитах и направих същото, ри¬бата трепна, в туй време Бойка зака¬чи опашката й. Чу се команда:
- Отдръпнете се към средата на лодката!
- Сега, ха-хоп - извика Стефчо и ние всички задружно дръпнахме ту¬ловището, което се плъзна по капис-тото и тупна на дъното на лодката. Рибата продължаваше да диша теж¬ко с отворена уста и ни гледаше с го¬лемите си очи.
- Та това не е моруна - продължа¬ваше да вика Стефчо. - Какъв красив екземпляр! Не съм виждал досега такъв красив екземпляр и толкова голям! - Радваше се той като дете и забрави болката в ръката.
- Бойке, помниш ли по-миналата
беше по-малка, също красива като тази. Стоян потвърди, че това е есет¬ра и че те спадат към семейството на моруните, но са с по-малки глави и по-заострени усти.
- Виж - извика той, - те не са така широки и разлати като моруните и не са сивогълъбови по гърба. Отст¬рани имат леки шипове и са обагре-ни в сребристозеленикав цвят.
Гледах тази красива риба, пъстро изрисувана от четката на природата с такива преливащи се багри, които радваха окото и ми пълнеха душата. Каква хармония и красота има по земята и водата! Заредихме въдици¬те и хайде обратно.
Никога няма да забравя това лову¬ване - казах на себе си. Емоциите са най-добрата храна за душата и ако те са положителни, струва си да се живее и се радваш на зората и зале¬за на слънцето.
Привечер стигнахме заливчето. Стефчо се обърна към мен и рече:
- И тази нощ ще нощуваш при мен!
Жена му изпържи дроб от есестра, беше по-вкусен от мозък, а бялото вино искреше в тревожните спомени и радости.
- Слушай - рече той, - в тези трудни години горивото е скъпо, а нямаше паламуд. Решихме с жена ми да ло¬вим попчета на чиконта. Една приве¬чер ни провървя, попаднахме на гра¬динка (пасаж). Унесохме се. Незабе¬лязано слънцето се скри, а морето потъмня. Някъде на хоризонта проб¬лесна светкавица. Духна силен вя¬тър и скоро лодката затанцува в мъртвешки танц по вълните. Извед¬нъж жена ми извика уплашено:
- Стефчо, няма го кормилото!
Двигателят беше угаснал. Почувст¬вах, че е дошъл краят. Прегърнахме се и се целунахме, притиснахме се и се сбогувахме със себе си и с море¬то. Но животът бил по-силен от смъртта. Иначе нямаше да има жи¬вот на Земята и във водата. Тогава успях да запаля двигателя. Хрумна ми идея и грабнах лопатата за кор¬мило. И така с много усилия и напре¬жение успяхме да се доберем до за¬ливчето през нощта. През тези дълги години на риболов често бяхме в мо¬рето двамата в прощална прегръдка за сбогом. Морето обича смелите риболовци и тези, които познават неговите прегръдки, сурови и диви, неговите закони. Той ги обича, а бог Посейдон ги закриля.
- Запомни! - и да не забравиш да пишеш, че моята пъпна връв е завър¬зана с морски водорасли!
Минаваше полунощ, а всичко бе¬ше така хубаво. Решихме да спим на открито. Писукането на гларусите ме събуди рано. Косата ми беше влаж¬на, сякаш нощта е плакала, когато е ръсила звездния прашец по Земята. Вълните монотонно с лек шум прег¬ръщаха крайбрежните скали...
Август '99

За съжаление немога да кача снимката

[vikik]

Тази статия може ли да влезе в риболовната книжка която правиме ?

[baralya]

Немога да дам разрешение аз

Трябва да се пита автора

Не случайно пиша от къде съм го взел и кой е автора
има и трета статия от същия автор

[PENN]

МАЛЕЕЕ можело значи.От тия разкази май излиза,че моруна се лови и близко и далеч от брега,кълве на мъртви големи рибета и не се бори много.Това като го четох си спомних за някои от първите ми случаи с акули,а те се борят много повече от описаното.Някои може ли да даде снимка на парагада за да имаме представа какво точно да се приготви за лятото???Аз ще си препечатам едни писания за канжи дето ги писах на едно друго място и ще ги пусна тук.

[Милен Динков]

4e to moruni ima i v reka Dunav-vlizat ot 4erno more(ako njkude ve4e e spomenato, molj da buda izvinen).4esto se 4uva za uloveni moruni mejdu 150 i 250kg.A do kolkoto si spomnjm njkude sum 4el,4e nai-goljmata ulovena moruna e s teglo 1280kg(moje i da burkam) na reka Volga.Stanalo e predi dosta vreme.Tuk, na Dunava,gi hva6tat s edni golemi kuki nare4eni kurmazi,koito se postavjt na dunoto.No za samata tehnika na ulov trjbva da se pitat maistorite- ribari s dulgogodi6en opit.

[plamen444]

Виждам че темата е прекалено стара , но все пак желая да Ви покажа 1 линк. Приятелката ми сподели , че баща й е бил капитан на кораб и рибар . През 1986 г. хваща най-големият екземпляр моруна по нашето черноморие. Не искам да се хваля , просто когато ми разказа исторята ми стана интересно и се поразрових в интернет . Предлагам на Вашето внимание ето тези линкове - http://www.morskivestnik.com/compass/ne ... 08_73.html , http://www.morskivestnik.com/mor_kolekc ... ioner.html. Поздрави , Пламен.

[gmurkacha]

И двете моруни са извадени в Ахтопол.Първата е 220 килограма,втората е 400 килограма.

[kroumoff]

Здравейте,

Ето ви снимки на 2 от моруните, уловени от Никола Гандиев, брат му Пан Капитан (Иван) и Малкото и Голямото Мите от Ахтопол.

Годината е 1985 и 1986. Тогава излязоха над 30 риби от 100 до 340 кг.

Всичко се ловеше на парагади.

[gmurkacha]

Малкото и Голямото Мите от Ахтопол.

Само тези имена са малко сгрешени.Братя са и се казват Митко и Тошко Любенови,като на Митко му викат Бялото Мите.Риболувал съм дълги години с тях.

[kroumoff]

Така е, все пак минаха 25 години,

[BIG_BOY]

Привет колеги, ето ви една интересна статия за ловът на моруни по Дунав, но като цяло не мисля че има съществена разлика от морския риболов на моруна

http://e-vestnik.bg/3783/%D0%BB%D0%BE%D ... 8-%D1%81d/