А клен ми се хваща та две не виждам.Пристигам по някое време и какво да видя! Вода много но се поизбистрила и за спининг чудесна... айде да кажем става.
С какво, с какво и решавам да пусна в битка колекцията Антаксчета. Пробвах на всякъде - на плиткото, в бързеите, на дълбоко и нищо. До момента, в който не пуснах една совичка зад едно паднало дърво. Удар, свирене и се почна една неравна борба. Така и така по едно време ми стана ясно, че тоя няма вадене с нежната ми пръчица ама и се уплаших за нея де, таман със скоро ремонтиран връх. Викам си е, следващия път ще си е станартно мерно рибенце та да го пипнеш и наснимаш.
Цигара, успокоение, слагам пъстървово рики на точки и нагоре по течението. Да ама не! Удар, свирене и проумяването, че пръчката е на косъм от счупване и отново няма вадене.
В сефтето на Тунджа за тази година явно не бяха предвидени по-нормални рибки. След като се поуспокоих и хванах е това:
.
все пак реши да ме уважи един малко по-нормално развит, а не мутант, мерен кленчок:
После ме валя град, дъжд... докато светкаше се чудех къде да дяна пръчлето та да не ме светне мен, някакви крави ме гледаха лошо и ме заплашваха много напористо и на края се оказах от грешната страна на реката.
Като равносметка, три удара и трите в най-закътаните, дълбоки и тихи места, никъде другаде не пипна. Потвърждава се извода, че лайт пръчле е малко за големи рибки или може би по-вероятното, че толко си мога с каква ще да е пръчка
Важното е, че душата отново беше пълна, бях на една от любимите реки и даже имаше рибка!
