DOCTORA написа:
Но щом воденето е много по-важно от цвета на воблера, аз съм в беда. Аз знам само два вида водене - равномерно и с "twiching" - подръпване на върха от време на време при прибиране. Винаги пробвам и двете но в Гърция засега нямам успех. Сигурно не го правя както трябва.
Не се притеснявай, Док
Според мен много важни освен окраската, са също така размера, формата, дълбочината на газене, както и скоростта на водене на воблера. Колкото по-плиткогазещ е воблера, толкова по-бързо трябва да се движи. Аз обикновено влача три воблера - два повърхвостни и между тях един по-дълбоко газещ. Скоростта, която поддържам е от 7 до 9 км/ч.
На повърхностните съм хващал основно дребни тончета (Euthynnus Alletteratus), спарита (Oblada melanura) и зъбарчета (Dentex dentex), по-рядко паламуд (Sarda sarda), дребни ричолки (Seriola dumerilii), дребни баракудки (Sphyraena sphyraena), корифени (Coriphaena hippurus) и няколко Diplodus sargus.
На дълбоко-газещ воблер съм хващал много по-рядко риби, като съм улавял няколко по-едри баракуди и няколко дребни групера (Epinephelus costae).
Мой познат обаче лови основно на едни подобия на октоподчета, които влачи с много голяма скорост (между 10 и 15 км/ч), така че да хвърлят пръски и да подскачат по повърхността. Твърди, че на тях се хваща в пъти повече риба отколкото на воблерите и съм склонен да му вярвам, понеже е имало дни през които е излизал с повече от 40 кг улов (от различни видове хищници).
Няма нужда да споменавам, че избора на техника се определя и от това каква риба се очаква да има в дадения участък и на каква дълбочина се очаква да се движи. Миналия януари например не успях да хвана нито една риба на воблер. Нито на плитко, нито на дълбоко-газещи. Затова пък на пилкер, на дълбочина от 30 до 80м имахме много уловени риби. Освен това хванах и няколко тончета на чепаре.