Благодарности на Марто за преместването на темата.
Дотук бистрихме дроперите и монтажите при нормални условия на риболов-отнася ни плувката в границите на нормалното , правим леко закотвяне...Рано или късно обаче всеки се е сблъсквал със ситуация в която вятъра , течението , или комбинираната проклетия на двете едновременно
, отнася плувката за секунди. Ако ловим нещо деликатно , като хитри бабушки , да речем , това най-вероятно значи че или е време да се вади фидера, или че риболова е приключил , и можем да псуваме вятъра докато си събираме такъмите.
Ако обаче рибата не е толкова капризна , има начини все пак да намалим дрейфа достатъчно , за да продължим да хващаме риба.
И така , закотвяме с повече тежест на дъното; на състезаниe - с колкото дават , на свободен- до полагане на цялата тежест на дюшемето.Не е много естетско
, ама закотвя поплавъка мрЪтво.При това положение , течението потапя плувката. Ние:
а) сваляме част от утежнението.Колкото трябва , докато спре да потъва
б) Добавяме плаваемост- сменяме антената с дебела , от плаващ материал , или нанизваме в основата на антената топче стиропор , микропореста гума , и т.н.
ц) най малко екстремният , но и най-екзотичен метод , който страшно стряска начинаещите- увеличаваме дълбочината
.Под напора на вятър и течение , влакното от тежестите до плувката си остава изпънато като струна , а течението топи плувката до последните милиметри от антената-няма никакво значение че сме пуснал 50 санти та и метър дори в повече от реалната дълбочина.Нещо което е закотвено на дъното , и е изпънато под ъгъл 45°( преувеличавам , естествено) се топи много трудно.
В абсолютно екстремни условия могат да се комбинират и трите метода.Резултатът изглежда така:
Вторият ваглер отляво надясно е 15+50 гр,цялата тежест се полагаше на дъното , и понеже течението беше като за 15 гр. близалка , даже с всичките добавки върху антената , потъваше- докато не увеличих дълбочината с три(!!!) метра повече от реалната , и започнах да вадя шарковците из под тръстиките на отсрещния бряг.....60-65 метра