Тазседмичната неделя бе твърдо посветена на рибарски мероприятия, още повече, че синоптиците я нарочиха за относително хладна и облачна, или казано с други думи – комфортна за риболов, поне от рибарска гледна точка, защото рибите така или иначе са си на хладно в планината. Тъй като по обективни причини около два часа трябваше да съм в Габрово, с прискърбие се наложи да тръгнем по първи петли и по-точно в шест часа. Срам ме е да го призная, но аз бях генераторът на тази идея, колкото и невероятно да звучи… Дори земя и небо плакаха в прекия смисъл на думата - в полунощ се изля пороен дъжд… но нали и дъждовните червеи се нуждаят от хубаво време?
Точно в шест часа вече порехме етера, още докато розовопръстата зора(какво палаво определение е дал Омир) похъркваше трети сън, а аз и акомпанирах, клюмайки на предната седалка.
В последния етап от пътуването стана ясно, че и в този район е валял порой – целия път бе осеян с пясъчни наноси и късове кал. За щастие, опасенията ми, че реката ще е размътена се оказаха напразни – водата бе синкава като джин „Бомбай Сапфир”, а нивото бе дори по-ниско от последното посещение. Направи ми впечатление, че по дъното има слой от доста фин пясък, явно смъкнат в реката след дъжда. Палатките на къмпингуващите обаче, които буквално никнат като гъби след дъжд, бяха устояли храбро на природните стихии. Между другото, посред поляната открихме някакъв росен субект, паднал явно там, където го е настигнала "парализата" - явно неподвластен на потопа, дори без палатка, и зинал страшно така, че без проблем би успял да лапне една малка дамаджанка от пет литра. Остава загадка, как не се е удавил нощес… Иначе риболова протече тривиално – веднага започнах да подръпвам, като темпото дори беше леко ускорено, явно заради замътената вода. Ловяха се рибки в диапазона 20-25 см, които предпочитаха тъмни нимфи. Най-удачни се оказаха сиви заешки такива с тънки тела и фазанови с 3 мм глави. Между другото, напоследък узрях за идеята, че утежнението на нимфата трябва да бъде ни повече, ни по-малко от минимално необходимото, за да бъде смъкната тя в придънния слой, без излишни презастрахования. По този начин най-малкото се пестят мухи.
Та пъплех жизнерадостно край реката, лавирайки между пръснатите навсякъде палатки, каравани, тенти, барбекюта, коли и натопени в реката дини, бири, туби (една от най-едрите риби се хвана до една такава от 20 литра, в която се охлаждаше някаква съмнителна жълтеникава субстанция) и прочие първостепенно необходим инвентар за всяка пълноценна и разтоварваща почивка, използвайки сънното състояние на останалите посетители, и радвайки се на привидното спокойствие, предчувствайки какво ще се случи съвсем скоро…
Представете си изумлението ми, когато стигнах до едно перспективно място, където бях убеден, че няма начин да не хвана(не, че до този момент така или иначе не бях пипнал двадесет риби) и установих, че същото бе забентено с камъни, дърве, найлони и прочие предмети от екзогенен и ендогенен произход, и превърнато видимо в плувен басейн. Като цяло по поречието на цялата река бяха изградени подобни „съоръжения”, но това ме изнерви и с няколко лекомислени ритника(кутрето ми го подсказа сега, тактилно пулсирайки) издъних „стената”, а напора на бликналата вода едва не ме събори, докато като удавник се вкопчих в един черен найлон за ягоди, увит с вкус около два дънера, досущ като фльонга на букет…
Още мърморех мантри под нос, когато до слуха ми достигна някакъв неопределим гръмовен и гъргорещ рев, резониращ във всички диапазони на звуковия спектър. Звучеше определено сърдито и в първия момент си помислих, че някой от ползвателите на къпалнята ме е сварил на местопрестъплението. Представете си учудването ми обаче, когато установих, че звуците бяха генерирани от крехка на вид девойка, поне видимо без никакъв белодробен капацитет. Същата пропълзя до брега буквално на четири крака и повърна в реката с напора на карстов извор и очевидно облекчение. Явно в пристъп на оригиналност бе решила, че устата сама по себе си не е достатъчна, та в очистителната процедура активно участие вземаше и носът й . Беше се вкопчила конвулсивно в една невинна, млада върба, имала нещастието да поникне точно на това място, така, че вените и сухожилията по ръцете й бяха изпъкнали до скъсване(кой знае защо сцената ми напомни борбата на баба Илийца с кола), а изцъклените й очи всеки момент щяха да се изтърколят във водата, последвани от главата. Всъщност съм убеден, че в това състояние момата на драго сърце би се отървала от нея.
И нека после някой каже, че пиянството не е отвратителна работа… Самият аз гледах втрещено, застанал на метър встрани и радвайки се, че този физиологичен катарзис не ме застигна, докато преминавах отдолу… На следващите удобни места не повърна никой, но пък за сметка на това вече наближаваше обед, та реката се напълни с плувци, които пореха безмилостно плитката водица „гемиджийската”, „вапор” и всякакви други претенциозни стилове, деца хвърляха камъни във водата и идилията изкристализира в своята завършена форма. Въпреки това обаче, успях да хвана една лещанка, която се превърна във венеца на днешния излет. Беше изключително дебела, мазна и лакома. Клъвна много стръвно в самия бърезй и в първия момент си рекох, че ако не е Митичната балканка, то е поне нейна проекция.
Финалните кастове направих под едно преметнато над реката дърво, върху което се бяха разположили две девойки(в първия момент, кой знае защо, изпитах опасения да не повърнат едновременно) в оскъдни бански и един стек бира „Каменица”(тук Пенко би потръпнал от отвращение, а аз единствено мога да му солидаризирам) , които ме наблюдаваха с нескрит интерес, може би, защото бях най-облечения субект по реката. Буквално пред тях хванах две рибки, както подобава на един истински мухарски бог. Момите палаво ме попитаха какви са, докато игриво поклащаха крачета(много симпатични, между другото – не е нужно човек да е фетишист, за да разпознае един добър дамски крак, а за два – да не говорим). „Пъстръвки” – отговорих аз, многозначително поклащайки ханш и с това фриволно изпълнение сложихме край на риболова.
По обратния път се наложи да пристъпвам с повишено внимание през иначе хубавите поляни, защото всичко, което не беше използвано за разпъване на палатки, бе превърнато в нужник. Някой прагматик би заявил, че в крайна сметка това е просто тор… Тук ме срещна и някакъв досаден прецъфтяващ субект, обзет от щения да се трансформира в мухар. Същия сподели,че усещал, как мухарството напира в него със страшна сила и за да удовлетвори този порив, искал да си купи непременно хубава въдица за малко пари. Уведомих го, че И-бей(прозвуча като „йбе”) е неговото решение, а той неизвестно защо се обиди…
Тъкмо стигнах до колата и небесата се продъниха за пореден път - дано измият нещо, явно ние няма да я свършим...
Та това е, мили приятели, другари, първоразрядни, второразрядни, треторазрядни и прочиеразрядни мухардки богове! За тази седмица толкова, другата – пак.
с потръпващи пръсти врътках скрола като ..... на абитурентка ( самоцензурирах се защото ще изгубим детската аудитория 
Единственото което може да те оправдае е ранния час на ставане 
