„Сливенската трагедия” с пловдивска подкрепа 
Както вече казах „ Всегда хорошо там где нас нет”, но в случая по-важното е не дали някъде е било „ хорошо”, а че при нас определено беше „плохо”. В тези моменти получихме неочаквана подкрепа от четирима запиляни по Сливенския край пловдивски мухари.
Е, ги на - по снимките.
Подкрепиха ни яко в неуспеха!
Винаги е приятно да срещнеш някой също толкова неуспял.. някак да споделим случващото с идеята под благовиден вид да се насладим да максимата „ че не сме само ние прецаканите”.
Някак драго ти става, че и други са сбъркали.. К`о да пра`им.. - манталитет..
Хубавото на лошото бе, че това важеше и в двете посоки. И за тях , и за нас. Малка подробност бе, че те проверяваха вече второ място.. , а ние тепърва щяхме да се сблъскваме с непосилните условия за риболов. Определено пловдивчани излязоха по-тарикати
Бързо се ориентираха.. и хукнаха да търсят перспективни места над язовира. А ние останахме да се борим с високата вода, надявайки се на чудо. Е, чудо нямаше..и не се предвиждаше. `Ма нали сме упорити.. зор..да се разпишем и при тази.
Времето беше страхотно.. Особено втория ден. Слънцето си беше пак там,но беше реместило облаците, а вятърът бее отишъл да обдухва варненци, вероятно..
Почнах от зад на пред..,ама така трябваше.. да си излея мъката… пък после – за хубавото.
Идеята беше щукарска! Още в петък имах път през същото място..и как да пропусна.Първата ми работа бе да проверя състоянието на реката. Тунджа си е Тунджа. Мащабна работа.. Хем мащабна хем безводна..Странно Толкова ниска не бях я виждал до сега. Мноооого бавно пълзеше.. Направо не ми се вярваш ,че съм на същата река.. Водораслите бяха покрили повече от половината течение.. Можеше спокойно да се обходи от край до край.. Да не говорим ,че половината бързеи бяха на поръхността. Беш станала съвсем друга река. Вече трябвашеда се ходи доста за да търсиш по-долбоки места за да ги намериш- рибите. Това и добре и не чак толкова. По това време на годината рибите стават капризни. Не чак толкова лесно да ги прелъжеш.. Първата им работа е да те усетят от балече и да се покрият.. Дори малко да изпляскаш с шнура вече трябва да пропуснеш една две перспективи места..Толкова са чувствителни и предпазливи. От друга страна стават капризни и на примамки..Дори „ Грешната” вече не работи по същият убедителен начин. Бе, не е проста тая..Реших пъво да погледам.
Точно както се прави на нова река. Да вдишаш с пълни гърди.. и да търсиш онзи мирис на успешен риболов, който никога и нъкъде не е описан, но всички знаят за какво иде реч! Дишам, дишам и само си гледам часовника.. Път ме чака и то бая.. Как да дишам..?! Уф..ф. винаги съм го мразел това.. да бързам.Това е перфектният начин да провали какво ли не, та камо ли риблова. Хем го знам, хем упорствам.. Въдицата ми е в колата.. Колебая се дали въобще да я вадя. Бързане, колебание, нова обстановка, работещ часовник..и едно припряно Слънце- втурнало се да се покрие..
А хребета на планината – ей го `де..е - половин час и вече няма да го има. Точно сега рибите капризничат и по този показател.. има ли го или го няма. Риби, риби , но и те гладат ,в случая, от кокошките. Загледах се по тихатаводна повърхност.. Има едно място около 20-30 метра.. ,Тунджа е голяма река, в средата на реката. Наноси са .. газил съм ги много пъти.. Сега на места са на повърхността,а между тях..тихи водни прозорци.Да „тихи” до момента в който не мине „ бързия влак Сливен-София”.. Три резки завоя и виждаш една вълна 5-10 сънтиметра как върви с невероятни пируети скривайки чудовище под себе си.. Някак плавно се издига.. прави два три полукръга.. и пак така някак изведнъж всичко стихва ,сякаш никога не е било- няма и да бъде…Това ми трябваше – на третия „ завой” не издържах.. Нямаше по-бърз от мен в скачането в гащеризона.. Толкова бързах.. ,че когато посегнах да снимам почти трфейната риба в ръката си..осъзнах,че всъщност апарът си е там- в чантата и въобще не е на врата ми! Това нямаше особено значение.. вече виждах как на другият ден ще съм тук- напълно екипиран и ще държа същата тази риба в ръка и ще си избирам правилния ракурс за префектна снимка! Хванах още две малко по-малки риби.. точно ,когато и Слънцето направи последният си завой. Доволен съм… успях да хвана преди да съм осъзнали и усетил нещата до край..Сиреч с малко напъване. Може да се получи срахотен риболов.. Всъщност нямаше нужда да си го представям.. вече го бях започнал.. утре щях да го довърша.
Младшия се обади..- готов , наточен. С Ачо също се чух да координираме успехите- само по време … мястото вече го знаех! Е последните 300 км.. ги „хапнах”от раз.. предвкусвайки ги същите километър по километър ,но в обратната посока..и на следващият ден – пак така.. Този път наистина щях да снимам до последният байт. Подарени дни са… как да ги пропусна..
Както се казва едно е да си го пожелаеш.. друга е реалността. Рано рано бяхме на реката.. На ново място (онова си го пазех за десерт). Водата беше ледена и висока.Нямах представа това нормално ли е. Каквото – такова.Все пак това си е част от риболова. Нали стана дума за щуки.. Данните ми бяха за току що уловена една 8-ца и една 6 +. Няма как да си представя подобна на въдицата.. ,но пък добре си представях играта..за нея. Две години нося металните поводив елечето.. и сега дойде денят да ги употребя. Яка мухарка- 8-ца..дебел повод и типет.. стоманена струна и един летящ птеродактил за основна примамка на края на струната. Отколешна проверена примамка за распер..,но и щукиците не и отказваха. Винаги съм смятал ,че воденето е много силен аргумент в уловистостта на една примамка.
В много от случаите дори по-важна от вида на самата примамка. Работи на различно рефлексно ниво по рибешките мераци.. Що не?! Гледам и пак така.. опитвам се да „позная” реката.. Тук там се опитвам да си представям ,че пълно с желаните риби.. Проверявам.. ,а тях непракъснато ги няма.Пак се сетих ,че е есен..
Нищо, че слънцето ярко блести.. макар да не топли. Накинал съм се и съм се увлякъл в проверки.. Нищо и никой.Нещо не е така.. да му се не види.. Упорствах почти час.. Накрая реших да сменя.. не примамката – мястото.. Избрах една върба и ръба на метър водорасли.. подадох зад тях и настоятелно взех да придърпвам.. Е няма такава радост - първата щука от години.. Виждам как методично се стрелна в преследване… На петнадесетина метра е.. случката.. Вижадам и предвкусвам тръпката от удъра в ръката.. Случва се .. удърът е мощен и категоричен ..Не в дръжката .. в кръста ме удари..мощен и категоричен.. Започвам борбата.. опитвам се да я извадя.. от под козирката на водораслите..Успявам.. Щастливо я водя към себе си.. С всеки метър рибата се смалява, макари да остава също толкова упорита.. Тежаста е същата- водя срещу течението.. ,но размерът и намалява, намалява,..а съвсем пред краката ми се превърна ВЪВ клен. Уф.ф.ф. да меу се не види пак се разминах.. Да, добър си беше. За клен си е повече от добре.. ама..Що му слагах металнио повод.. ,питам се, като ще ги диря такива..
Уф.ф.ф да му се.. И тогава задуха.. Така яко задуха.. ,че ако не си във водата ще те вкара, ако си в нея – ще те изтръгне.. Кошмар.. И слънцето се смотА.. И въобще.. Работота заотива към смяна… `Бе, знаех си, че нещо не е наред..Не можеше всичко да е толкова `арно и лесно. Набързо сменихме място.. Не че не видяхме три щуки.. едната изгоних както си джапах..Друга разхвърля рибки почти по дърветата.. а третата скочи ,колкото да ме подразни с присъствието си.. Нищо не искаше да опита..Е, поне видях прекрассни нови места.. Представих си лято.. представих си.. еееххх какви неща си представих..
А вятърът духа ли духа.. и ни отвя на вчерашното място..Да точно това, с което започнах.. Да, да, ама „Не”. Н е повярвах на очите си.. Нищо общо с вчерашната гледка.. Водата беше с около 70-80 см на горе! Нито едно водорасло на повърхността.. Не – не може да бъде.. И тук ли?! Е, стана ми ясно.. Точно когато сънувах прекрасният си утрешен риболов Да везе да дойде заповед от София да „пуснат” язовира..То хубаво сте го пуснали, ама защо толкова много… Водата на горе.. Рибите по кьошетата..А рибарите да си вдигат тъкъмите и да ходят по кръчмите..Що трябваше да го разберем на чак на 300 и кусур километра.. , да му се не знае..
Това.. Но като си толкова делече, се опитваш да изцедиш максимално възможностите.. Все пак си е предизвикателство.. макари от най-нежеланите.. Похвърлях с неохота.. и разочарование..Отдавна не ми се бешеслучвало да ловя без ищах. Пак хванах.. еднаа такав почти толкава като първата ми риба.. , но и това не ми достави онова желано усещане за успех..
Понадърпахме по някоя трудна и дребна.. и айде към кръчмата.. По-разумно решения не можах да измисля.. На другият ден пак така.. ,но този път бяхме с „късмета” да срещнем още една банда, дръпнала късата клечка.. Е „поплакахме” си по рамената, понаснимахме каквото можахме..и `айде всеки по пътя си.. Дано те да са имали по-добър късмет..,че алтернативните ни проверки „удариха на къмък”. Пак висока , пък яко замътена…пустата му Тунджа. На едната даже Съби ни довърши: „Да знаете какъв страхотен риболов направих вчера.. Леле… Реката - ниска бистра и пълна с кълвящи риби „по лакът”…Даже виж, днес съм тръгнал само с ботуши..”
Е, ние пък, поради „люта” завист, го сложихме в нашата група – групата на прецаканите…,че и той днес трети час упорито ма`аше в безсмислието.
Та така.. „Ден с ден не си приличат”.. и „Тунджа с Тунджа” не си приличат.(Поне до сега, беше от най- дашните за тази година.)
Ама не опиташ ли, нито едното нито другото ще е вярно !
Ето малко снимки за цвят..
Поне цветове имаше от всички и по много!
Поздрави,
Д-р Косьо
-казват хората. А комунистите са ми за "закуска",.. Съби 
