Ако някой е ходил в Русия / СССР няма начин да не е опитвал едно мезе наречено вобла.
Проблема е че самият вид "вобла" е ендемик и обитава в р. Волга и Каспийско море. Та аз реших да си направя малко експерименти, но ако някой има предидущ опит в рибосушенето, може да даде някой съвет.
П.С. много е весело да се превежда от руски - "плотва" звучи като платика, нали а "тарань" като таранка да ама не. Всички са от родата на бабушката
Таранка също значи и сушена платика т.е. вобла.Слагаш платички отцедени в солна преса с тежест отгоре за 3 дена после сушиш около5-6 дена.Внимаваи да не ги държиш повече в солта,че още имам отровно солени .
С баща ми едно време правехме следното: още от водоема пускахме улова в наситена солена саламура. За таранчуги от около длан трябват 10-на дни. За по-едри - съответно повече.После се отцежда рибата, навързва се за опашките (може да се прекара и клечка кибрит през връзката за по здраво), окачват се под стряхата например и.. чакахме да поозреят. Този момент е малко тънък и зависи много от климата, както се досещате.. Затова периодично се проверяват на пипанекак са;) Сами ще усетите момента. Когато са готови за концумация, само се "начупваш" за да може да се обели кожата с люспите, цепят се на филенца, вътрешностите са толкова изсушени че направо ги няма Сервираш с дресинг от пресен лук, обилно копър и оцет на вкус От бира до ракия всичко върви
fori написа:Ако някой е ходил в Русия / СССР няма начин да не е опитвал едно мезе наречено вобла.
Проблема е че самият вид "вобла" е ендемик и обитава в р. Волга и Каспийско море. Та аз реших да си направя малко експерименти, но ако някой има предидущ опит в рибосушенето, може да даде някой съвет.
П.С. много е весело да се превежда от руски - "плотва" звучи като платика, нали а "тарань" като таранка да ама не. Всички са от родата на бабушката
Аз съм живял известно време в Киев и много пъти съм ял сушена солена платика. Интересното е, че я солят и сушат без да я чистят. После вече, непосредствено преди консумацията, обелват кожата с люспите и вадят вътрешностите, които са се капсулирали - махат ги заетно с главата за която са свързани.
Платиката на руски е лешь, плотвата си е точно бабушка, а каракудата /таранката/ е карась.
Солят и речни попчета - бички /или бычки не съм сигурен/.
Вобла тук нямаме - виждал съм само така - много суха и много солена.
Мои познати са сушили костури - става добре. Ял съм и сушен толстолоб, но беше така овкусен с подправки, че му се беше загубил рибения вкус и докарваше на кайзер
Златев написа:С баща ми едно време правехме следното: още от водоема пускахме улова в наситена солена саламура. За таранчуги от около длан трябват 10-на дни. За по-едри - съответно повече.После се отцежда рибата, навързва се за опашките (може да се прекара и клечка кибрит през връзката за по здраво), окачват се под стряхата например и.. чакахме да поозреят. Този момент е малко тънък и зависи много от климата, както се досещате.. Затова периодично се проверяват на пипанекак са;) Сами ще усетите момента. Когато са готови за концумация, само се "начупваш" за да може да се обели кожата с люспите, цепят се на филенца, вътрешностите са толкова изсушени че направо ги няма Сервираш с дресинг от пресен лук, обилно копър и оцет на вкус От бира до ракия всичко върви
Това е перфектната руска рецепта за едра платика. След осоляването
което е две седмици, за да може да убие и микробите в карантията, трябва да виси на проветриво място, докато добие златисто-кафяв цвят и да избият леки капки мазнина по корема. По-натам колегата го е описал...
Ял съм сушен зарган по същата рецепта. Викат му корюшка и е много вкусен, особено изсушеният в него хайвер. И плотва съм ял, ама нея я чистят и разцепват на гърба, където пък я сушът разтворена с клечки и завита с тензух срещу прах и мухи.
Фори, всеки, живял дори и малко край Реката, ще ти даде безброй рецепти - хеле пък за деверигата, тя е любима за сушене, ама не с карантията... Май е време да пием по едно, а ако си зорлия за рецептата, кажи, пращам на ЛС или на мейл. Е, може и тук, ако има интерес - има походни и стационарни варианти - при походните проблемът е опазване от оси-мухи...
Докторе, средството за опазване от мухи се нарича оцет
Иначе първият опит за сушене на таранки излезе не особено успешен, изводите са направени, догодина пак. Определено си има капризи в сравнение с морската риба.
Жоро, ти ме разби. Никога не съм знаел че зарганът и корюшката са едно и също Човек се учи докато е жив.
Започнахме с експериментите
Хората платиките ги ловят, аз си ги купих. Четири бройки около 30тина сантиметра. Изчистих ги от люспите, вътрешностите и хрилете и ги сложих за около 20 часа в саламура от водна чаша сол и 2-3 литра вода. С нож отделих едното филе от гръбнака без да режа кожата. Вързах ги с капронов конец през 20см и ги инсталирах на асмата. Не се наложи да ги подбождам с клечки за зъби защото филенцето, което се държи само на кожата, от тежеста си се отмята настрани.
Събрах всички котки в махалата - седят под асмата и гледат
See the little angels rise up high, all the little angels rise up, rise up, rise up high.
How do they rise up, rise up, rise up, how do they rise up, rise up high?
They rise arse up! arse up! arse up! see the little angels rise arse up high!
Пичове ентусиасти : След престоя на рибата в много наситения солен разтвор се окачва на проветриво място но: Сушената риба на Руски се нарича "вяленая" най и пак казвам най-удачната риба за сушене е платиката над 2-3 килограма. Само за мен лично, това не е най-здравословното решение на масата, става за пиянски срещи на бира от време на време . Съдържанието и на сол, е в разрез с всички общоприети здравословни норми .
То пък да не би във воблата или черноморският чируз, съдържанието на сол да е по-ниско? Самата идея на това мезе е да пие много бира, или водка, или и двете.
Я сега господа споделяйте резултатите? Моите узряха, ама не съм ги пробвал още. Добавил съм на гирляндата и няколко тлъсти костура над половинката, пък ще видим.
Способ приготовления: В походных условиях можно завялить плотвичек, уклеек и других небольших рыбешек, если запланирована стоянка продолжительностью не менее двух дней. Рыбу ловят накануне, потрошат, чешую оставляют, промывают и складывают в полиэтиленовый мешок с насыщенным раствором соли (в нем не тонет сырая картофелина). На биваке рыбешек вынимают из соли, промывают, палочками распирают им брюшко, нанизывают через глаза на леску и вывешивают там, где солнце чередуется с тенью. Теперь нужно терпение и ветер, причем посвежее. В затишье рыба вялится намного дольше. От мух защищают марлевым пологом. Можно также смазать рыбу подсолнечным маслом или раствором марганцовки.
Когда намереваются вялить рыбу, вернувшись домой, то выловленную в конце похода рыбу целесообразнее сразу целиком опускать в раствор соли - она хорошо пропитается и будет вкуснее, чем выпотрошенная перед засолкой. Вялят не все виды рыб, а только те, чье мясо как бы созревает в процессе естественной сушки, приобретая специфические вкус и аромат. Вялить лучше всего рыб средней жирности. Если они некрупные, то вялят целыми или в виде пластов, нарезанных из тушек вдоль позвоночника, или кусками (массой 100-200 г), нарезанными поперек пласта. Наилучшим вкусом в вяленом виде отличаются вобла, тарань, плотва, густера, подлещик, чехонь, окунь, уклея, язь, щука, карп, мойва и некоторые другие рыбы. Как правило, некрупную рыбу солят и вялят непотрошеной. При этом жир подкожный и жир внутренностей рыбы во время вяления пропитывает мясо, и рыба становится намного вкуснее. Однако не рекомендуется готовить вяленую рыбу непотрошеной в летнее время, так как большинство растительноядных рыб в этот период питается зеленью, которая в брюшной полости быстро разлагается и придает мясу горький привкус и неприятный запах. Кроме того, поскольку многие растительноядные рыбы поражены паразитами, предварительно их необходимо потрошить, удалять жабры и голову.
Солить рыбу для вяления следует после ее тщательного промывания от слизи. Подготовленную рыбу укладывают в посуду, чередуя ее слоями соли. Сверху закрывают крышкой, ставят груз и выдерживают в холодном месте от 2 до 5 суток (в зависимости от размера и массы).
Просоленную рыбу промывают холодной проточной водой. Если консистенция ее мяса очень плотная, то рыбу вымачивают в холодной воде 5-10 часов, меняя воду 2-3 раза. Количество соли, остающееся в рыбе после вымачивания, должно быть в пределах от 5 до 7%. Перед тем как рыбу вялить, разложите ее рядами на бумаге, чтобы она слегка обсохла, а затем уже нанизывайте но шпагат или крепкий шнур. Если вы вялите рыбу зимой, то лучше всего развесить ее на кухне вблизи газовой или электрической плиты.
Если рыба вялится в летнее время, когда есть вероятность, что она может быть испорчена личинками мух, рекомендуем слегка обсохшую рыбу обмакнуть в раствор 3-процентного уксуса и вывесить в специально изготовленные короба из досок и марли или сетки.
Короба вместе с рыбой установите в хорошо проветриваемом несолнечном месте и следите, чтобы на них не попадал дождь.
Если рыба вялится непотрошеной, то лучше, нанизывая на шпагат, протыкать ее через хвостовую часть. В этом случае содержимое желудка будет вытекать через ротовую полость и мясо пропитываться им не будет. Наилучшей для вяления рыбы считается температура 18-20°С. Продолжительность вяления зависит в первую очередь от размера и массы рыбы. Обычно в естественных условиях рыба вялится от одной до двух недель. Хорошо провяленная рыба не имеет выступившей на поверхности соли, структура ее хорошо просматривается на просвет. После снятия кожи с чешуей обозначается слой ароматного блестящего жира, мясо несухое и упруго-жесткое. Вяленая рыба после сушки на воздухе должна некоторое время (от трех недель до месяца) созревать. Хранить ее лучше в тканевом мешке в прохладном продуваемом месте.
Руснаците са луди да сушат бабушка, като го правят без да я чистят, за да се използва мазнината по вътрешните органи. Лично на мен обаче не ме ентусиазира идеята да консумирам нещо, обикновено пълно с червеи, пък и били те безопасни за човек, дори и в сурово състояние.
а "тарань" като таранка 
Сервираш с дресинг от пресен лук, обилно копър и оцет на вкус 
Май е време да пием по едно, а ако си зорлия за рецептата, кажи, пращам на ЛС или на мейл. Е, може и тук, ако има интерес - има походни и стационарни варианти - при походните проблемът е опазване от оси-мухи... 
Човек се учи докато е жив.
