Диберите и поводите ще ги бистрим зимъска - тука взе да се запролетява.
Потопа свърши , Лоара пада , и пo всичко личи , че Ноевият ковчег е бил натоварен най-вече със жаби , насекоми и птички.
Всичко пеe , квака и бръмчи , въздуха ухае на трева , цъфнали дръвчета , и...продуктите на метаболизма на едрия рогат добитък. Френч кънтрисайд , майна.
Миналия уикенд просто го пропилях в разузнавателни набези по обекти ,които стават достъпни отново след падането на Лоара ( от 3.50 до 1.70 за една седмица!).
Първия от тях , плитката локва с каракудите и шараните , беше посетена в cъбота - една платичка от 300 грама...явно рязкото падане на нивото е ошашавило рибата , ще чакаме "другата седмица."
В неделя сутринта - река Евр - една баба с пикера
, и към обяд се засилих към езерото с кефалите. Там открих моите верни другари от калните, зимни излети на Грип , Анри и Морис , които скубеха дребни баби и платички. Сядам с пикера до тях , вадя две платички от по 200 грама , явно риба за пикер имаше , обаче "сърце мъжко не трае" - в езерото пак е влязло огромно ято илария
, и като ги гледах как скачат , не издържах - щеката , кух ластик 2.1 , уклейска захранка , и след половин час бeзплодни опити , все пак успях да зашия този екземпляр :
57 см , 1.660.
Вчера реших пак да посетя локвата да видя каракудите. Само допреди две седмици , всичко това беше под водата :
Студ , вятър , превалява ...Баба Марта , кво искаш.
Почвам с пикера , след две
ситни баби - популярен местен подвид на вида Rutilus
, пръчката се сгъва , и най-накрая го видях тоя пикер за кво е правен , и дали става за нещо. С повод 0.12 и кука 20 , каракуда от 1.200 , закачена за върха на устната , си излезе без всякакъв проблем.
Извадих и още една , и работата се отряза като с нож. Бутам щеката , вадя и с нея една каракуда , розовото Хидро се справи много убедително , и усещам как температурата почва светкавично да пада , вятъра - да се засилва , и облаците да се съгстяват...Снимка за довиждане
...и бързо събиране на панаира. Успях да с пъхна в колата , и заваля пороен дъжд , който обърна на градушка..
Днес ставам рано , и към 8 ч. вече съм на езерото с кефалите. Там вече седи един познат и вади някакви едри баби. Решавам да дам на кефалите един час , и да пробвам бабите...доакто монтирам панаира , идва и Доминик. Вятъра постепенно се усилва , и коагто вече сме готови за бой , става ураганен. Щеките се топят във водата , държат се с две ръце , и всеки момент чакам да се чуе "хрус"! Към 11:30 вече не се издържа изобщо , имаме по няколко баби - Доминик , главно едри , аз- две едри и десетина дрбоъска.Вдигаме си чуковте - той към тях , аз решавам да отида при каракудите , където е малко по-закътано. Обаче в тоя момент звъни телефона : старчоците са готови за следобеден риболов на Грип , и ме канят да се присъединя.
Тука е момента да отбележа , че с тях вече съм в дружески отношения - от дежурното "здрасти" преди година , сега след риболова се спираме на лаф , правим разбор и сравнение на тактиките , споделяме захранки , такива работи. И усещам как ме канят , щото им е писнало да се тупат помежду си , и искат да бият някой друг...
А точно на тоя гьол старчоците са костелив орех , да ви кажа...
Гьола :
само на десет километра "буря кърши клонове" , а тука - тишина и спокойствие. Старците
теглят номера(!!!)
, няма тън-мън , пада ми се тапата отляво , храним и ги почваме : ситни баби и платички , в първия час дръпвам сериозно , после кълването се забавя. Полягам , и пак ги намирам , после рибата се загуби , и цял час съм с няколко рибета. Усещам как Анри почва да печели прeднина:
Опитал съм всичко , освен "горе" - стрелба на бял по малко , но начесто , рибата се събира , правя доста успешен последен час.
Резултата:
80 бр , 4.170.
Робер е с 49 , Анри - 63.
Споглеждат се , ухилват се до ушите - "видя ли ?" -хили се Анри - "тва е сериозен риболовец , не лови само кефали"
...тва е майна - докато не биеш французите на дребосък , не чакай да те признаят за рибар....
Шегаджия..... 
, и се налага да се вади коза от ръкава:
] два уклея и една ситна баба , и се класирахме доста добре!" 
