Пъстърва - опазване при снимки
- smog
- Мнения: 2030
- Регистриран на: Сря Дек 22, 2004 23:18
- Местоположение: София
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 13 пъти
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Колеги, не виждам защо трябва да се подскача като някой се осмели да каже "Царят е гол". На мен лично също ми правят много лошо впечатление наснимате маломерки, излишно се тормозят дребните риби само и само да се покажат във форума. По елегантни биха били пейзажни снимки и текст в който да се спомене, че са излизали само маломерки.
Единичните куки според мен са малко нож с 2 остриета спрямо малките риби, особено когато са тънки, много лесно им пробиват главите. Един начин на селекция е примерно да не се лови с блесни 0 и 00, демек единични куки, но на големи примамки...
Единичните куки според мен са малко нож с 2 остриета спрямо малките риби, особено когато са тънки, много лесно им пробиват главите. Един начин на селекция е примерно да не се лови с блесни 0 и 00, демек единични куки, но на големи примамки...
http://www.starividri.org/
" да се бомбардиратъ незащитени градове е почти толкова мѣрзко, колкото да ловишъ пъстърва съ червѣй"
troutbum
" да се бомбардиратъ незащитени градове е почти толкова мѣрзко, колкото да ловишъ пъстърва съ червѣй"
troutbum
- maranzika
- Мнения: 2811
- Регистриран на: Чет Сеп 14, 2006 19:44
- Местоположение: Монреал(Канада)
- дал Браво: 187 пъти
- получил Браво: 26 пъти
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Добре де ,не всички могат да ловят само големи риби.По нашият край пъстърви почти няма.На единствената(поне доскоро) река където има риби над 25см. са направо чудо.И са 20-тина риби на участък от 2-3 км. Е как да ловим само с големи примамки,когато си гарантираме почти винаги капото.Просто няма никакъв смисъл от риболова тогава.Та затова ще си къцам с малките блеснички ,пък рибките ги откачам" в движение " дет се вика.smog написа: На мен лично също ми правят много лошо впечатление наснимате маломерки,
Kentavar :
Ако си мислещ и коректен към заобикалящата среда риболовец, това хоби Спининга ще ти носи невероятно удоволствие и хармония.
Ако си мислещ и коректен към заобикалящата среда риболовец, това хоби Спининга ще ти носи невероятно удоволствие и хармония.
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Вчера направих следния опит за първи път, а именно откачане на рибата в кеп. Ясно е, че тя остава непрекъснато във вода, разбира се зависи как се е ушила, но така според мен шанса да се запази е добър. Рибата е на колегата Златев и беше много красива и си беше тупалка, 43 см. Стават и хубави снимки. Сега за по-малките и сестрички също може да се ползва кеп, но може би е добре да се откачат задължително във водата.
-
- Мнения: 5120
- Регистриран на: Съб Май 13, 2006 0:39
- Местоположение: София
- дал Браво: 6 пъти
- получил Браво: 91 пъти
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Аз се старая винаги да ги откачам във водата. Освен ако брега не е прекалено стръмен и немога да сляза до нея. Само един път ми се е случили пъстърва да ми налапа стабилно блесна 1-ца. Но с малко повече време успях да я откача. Отначало видимо рибата беше стресирана и нейскаше да отплува. Оставих я близо 10-15 минути до брега на тихото и после посегнах да я видя дали не е мъртва и се стрелна с бясна скорост срещу течението. Мисля, че беше добре.
Виж клен ми е гълтъл цялата блесна и там 2 риби просто си заминаха.
Виж клен ми е гълтъл цялата блесна и там 2 риби просто си заминаха.
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Тъй.....
Понеже отнесох леки критики и даже малко ехидни подмятания, пък и бях обвинен, че няма нищо ценно в онова, за което писах – се опитах да споделя нещо наистина полезно – предимно за по-младите и неопитните.
Та затова се забавих малко, прочетох тук там – предимно в англоезичната литература /че нали все им се кланяме, обаче тоя път имаше полза от тях/ и написах нещо, за което много се старах. С търсачката не открих подобни мнения и в двата форума – дано не повтарям някого. Пък ако го повтарям - какво толкова – значи сме поне двама.
Написаното съдържа всичко, което съм научил през годините /за мойте пъстърви в мойте реки/, както и допълнения от прочетеното в чуждите източници.
Пуснато е на сайта на Риболовен Клуб Балканка /www.balkanka.bg/ - под заглавие „Хвани и Пусни” – за Балканските Пъстърви
Дано да е полезно за някого.
Не го пускам тук, защото е много дълго, а и по други причини.
Подчертавам – написаното не е за хора със слаби сърца, нито е за такива, които всичко си знаят. Не бих искал и да се коментира. Който иска – да го прочете, който може – нека добави нещо и да си го пусне отделно. Аз самият ще добавям - ако се сетя.
Понеже отнесох леки критики и даже малко ехидни подмятания, пък и бях обвинен, че няма нищо ценно в онова, за което писах – се опитах да споделя нещо наистина полезно – предимно за по-младите и неопитните.
Та затова се забавих малко, прочетох тук там – предимно в англоезичната литература /че нали все им се кланяме, обаче тоя път имаше полза от тях/ и написах нещо, за което много се старах. С търсачката не открих подобни мнения и в двата форума – дано не повтарям някого. Пък ако го повтарям - какво толкова – значи сме поне двама.
Написаното съдържа всичко, което съм научил през годините /за мойте пъстърви в мойте реки/, както и допълнения от прочетеното в чуждите източници.
Пуснато е на сайта на Риболовен Клуб Балканка /www.balkanka.bg/ - под заглавие „Хвани и Пусни” – за Балканските Пъстърви
Дано да е полезно за някого.
Не го пускам тук, защото е много дълго, а и по други причини.
Подчертавам – написаното не е за хора със слаби сърца, нито е за такива, които всичко си знаят. Не бих искал и да се коментира. Който иска – да го прочете, който може – нека добави нещо и да си го пусне отделно. Аз самият ще добавям - ако се сетя.
-
- Мнения: 32
- Регистриран на: Нед Апр 17, 2011 23:24
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Определено и аз спрях да снимам след няколко излета с Митака (пича), защото преди два месеца, на един съвместен излет, при мерак да снимам една хубавица около 35 см, пича ми бе зад гърба и такова мрънкане беше, че хем щах да се пребия, хем удавя. Иначе потвърждавам че тоя другар не снима и пуска! макар на последък да нема кво да пускаме. Митееееееее, треба да счупим каръка!
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Бе треаше да кажеш, че съм гоуем майстор, ма нейсе. Че и аз не си вервам вече.misho_tsakov написа: Митееееееее, треба да счупим каръка!
За каръка - късметлийските гащи се съдраа окончателно. Край!
Докат не намериме нови - така ша е.
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Миналия четвъртък ходих до яз.Батак за костури – та да си оправя малко проблемите с фосфора.
Докато пак не кълвеше, ми минаха некои философски размисли през главата – от сорта на:
„Как ша я пуснем – кат не я фащаме, който фаща – пуска, който не фаща - ......”, и други такива.
Та като се върнах – добавих някои работи в оня текст, дето ви го препоръчах и вече е напълно готов и сменен в сайта на клуба..
Малко философия, но и някои доста важни неща, които бях пропуснал.
После го прочетох цялото, па си викам – Ебаси сложнотията – кой ша го спазва това, като аз не моем го запомни даже. /Вината е изцяло на англичаните/ Та съм решил – изпечатвам го и си го нося в джоба. Като удари некоя риба – засичам, после вадя листовете и чета кво да праим нататък. /Или тряа а чета преди засичането, че имаше нещо и за него май – ся пак ша го погледна/.
Та сега е изцяло готов този титаничен труд – вече е написано всичко, което знам, или съм се сетил или прочел по въпроса. /Истината е, че освен че се старах – много се кефих докато го писах/.
Там става дума и за пъхане на пъстърви в гащите – виждал съм го с очите си наистина. Даже един ми разправяше, че веднъж пъхнал една 35-ица. После като мръднело нещо в гащите се чудел кое - кое е. Май за нещо ме лъжеше, ама още не мога да разбера за кое..
Вероятно вече е качена там и една нова статия, която написах наскоро – „ Моите любими пъстървови реки – къде да ги търсим „Митичните”?.
И понеже неъм никва работа в момента – скоро ще подготвя и кача там още нещо – „Стари и нови секрети в пъстървовия риболов – непознати техники и тактики”. Надявам се, че двете статии ще са полезни и за майсторите даже. Та да почнат да снимат некои наистина сериозни риби /55+/, а не да се мъчат с оня 30+ дребосък .
Накрая – мисля си, че може би е добре тази тема да се направи важна, но не знам как става това. И да е в подфорума – Хвани и Пусни. Защото доста хора споделиха опит и изказаха мнения, които ще са полезни за всеки новодошъл. Пък ги има и прекрасните примери със снимките. /Добре ще е да се изтрият сичките ми простотии, а и некои чужди/.
Същото важи и за темата – ЗАРИБЯВАНЕ С ПЪСТЪРВИ – ЕСЕН 2011г. /поне за нея/ Дано модераторите се сетят, щото ако това не е важно – не знам кое е.
/Батак е паднал поне четири-пет метра за месец - май го източват. При стената го няма приличният костур – само дребосък. Така че – ша търсим фосфор другаде/.
Докато пак не кълвеше, ми минаха некои философски размисли през главата – от сорта на:
„Как ша я пуснем – кат не я фащаме, който фаща – пуска, който не фаща - ......”, и други такива.
Та като се върнах – добавих някои работи в оня текст, дето ви го препоръчах и вече е напълно готов и сменен в сайта на клуба..
Малко философия, но и някои доста важни неща, които бях пропуснал.
После го прочетох цялото, па си викам – Ебаси сложнотията – кой ша го спазва това, като аз не моем го запомни даже. /Вината е изцяло на англичаните/ Та съм решил – изпечатвам го и си го нося в джоба. Като удари некоя риба – засичам, после вадя листовете и чета кво да праим нататък. /Или тряа а чета преди засичането, че имаше нещо и за него май – ся пак ша го погледна/.
Та сега е изцяло готов този титаничен труд – вече е написано всичко, което знам, или съм се сетил или прочел по въпроса. /Истината е, че освен че се старах – много се кефих докато го писах/.
Там става дума и за пъхане на пъстърви в гащите – виждал съм го с очите си наистина. Даже един ми разправяше, че веднъж пъхнал една 35-ица. После като мръднело нещо в гащите се чудел кое - кое е. Май за нещо ме лъжеше, ама още не мога да разбера за кое..
Вероятно вече е качена там и една нова статия, която написах наскоро – „ Моите любими пъстървови реки – къде да ги търсим „Митичните”?.
И понеже неъм никва работа в момента – скоро ще подготвя и кача там още нещо – „Стари и нови секрети в пъстървовия риболов – непознати техники и тактики”. Надявам се, че двете статии ще са полезни и за майсторите даже. Та да почнат да снимат некои наистина сериозни риби /55+/, а не да се мъчат с оня 30+ дребосък .
Накрая – мисля си, че може би е добре тази тема да се направи важна, но не знам как става това. И да е в подфорума – Хвани и Пусни. Защото доста хора споделиха опит и изказаха мнения, които ще са полезни за всеки новодошъл. Пък ги има и прекрасните примери със снимките. /Добре ще е да се изтрият сичките ми простотии, а и некои чужди/.
Същото важи и за темата – ЗАРИБЯВАНЕ С ПЪСТЪРВИ – ЕСЕН 2011г. /поне за нея/ Дано модераторите се сетят, щото ако това не е важно – не знам кое е.
/Батак е паднал поне четири-пет метра за месец - май го източват. При стената го няма приличният костур – само дребосък. Така че – ша търсим фосфор другаде/.
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Искам и аз да добавя нещо по темата, пък макар и с моя скромен пъстървов опит
Чувал съм много пъти от релиизващи колеги как рибата гълта дълбоко, накъсват се хрилете и трябва да се умъртви - защото рибата няма шанс за оцеляване или изглежда, че е така.
Нещата не винаги са толкова лоши.
Хващал съм американка дълбоко глътнала блесната.При откачането плисна фонтан от кръв.Отвътре се показаха накъсани тъкани и хриле.
Веднага започнах да я реанимирам в течението.
Като се посвести и бръкнах в устата и наместих счупената хрилна банела.
Рибата бързо се свести и се изстреля в бързея.
Пъстървите обикновено обитават богати на кислород и бедни на бактерии води. Така , че могат да компенсират загубата на една две хрилни банели. А и е възможно при добро наместване да заздравеят.
Така, че колеги не отписвайте зле ранените риби, а им дайте шанс.
Наслука на наближаващото откриване.
Чувал съм много пъти от релиизващи колеги как рибата гълта дълбоко, накъсват се хрилете и трябва да се умъртви - защото рибата няма шанс за оцеляване или изглежда, че е така.
Нещата не винаги са толкова лоши.
Хващал съм американка дълбоко глътнала блесната.При откачането плисна фонтан от кръв.Отвътре се показаха накъсани тъкани и хриле.
Веднага започнах да я реанимирам в течението.
Като се посвести и бръкнах в устата и наместих счупената хрилна банела.
Рибата бързо се свести и се изстреля в бързея.
Пъстървите обикновено обитават богати на кислород и бедни на бактерии води. Така , че могат да компенсират загубата на една две хрилни банели. А и е възможно при добро наместване да заздравеят.
Така, че колеги не отписвайте зле ранените риби, а им дайте шанс.
Наслука на наближаващото откриване.
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Колегата е абсолютно прав, аз самия сезон 2012 имах много сериозно нагълтали риби, не малко от снимките, които качвах бяха с кръв по пъстървите, а и като се има предвид големината на примамките и тройките им с които ловя си е цяло щастие, че рибите оцеляват. Най-трудното откачане беше на една около 50см-4 минути борба с блесната - Мепс Комет 4, закачена за 3 хрилни банели, но с докторската помощ на esox22, рибата замина успешно.
- naso
- Мнения: 3366
- Регистриран на: Съб Окт 27, 2007 16:53
- Местоположение: София
- дал Браво: 95 пъти
- получил Браво: 246 пъти
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Понеже наближава откриването, ми се иска да споделя нещо във връзка с темата.
Ако сте на излет при минусови температури избягвайте да изваждате рибата от водата за снимки. Мокрите хриле са много уязвими от студа. Достатъчно е рибата да вдиша няколко пъти от студения въздух и тя вече е обречена. Може да отплува но едва ли ще оцелее.
Ако сте на излет при минусови температури избягвайте да изваждате рибата от водата за снимки. Мокрите хриле са много уязвими от студа. Достатъчно е рибата да вдиша няколко пъти от студения въздух и тя вече е обречена. Може да отплува но едва ли ще оцелее.
- Д-р Флекс
- Мнения: 8727
- Регистриран на: Чет Дек 03, 2009 17:56
- Местоположение: София
- дал Браво: 1411 пъти
- получил Браво: 427 пъти
Re: Пъстърва - опазване при снимки
mojach написа:Това е много полезно човек да го знае. А дали е истина?
Да.
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Ето още една полезна статия:
Taken from: http://www.flyfishohio.com/Catch_and_Release_Impact.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
The Impact of Recreational Catch and Release
What have we learned and where are we going?
By Dave Votaw
In 1954, the National Park Service, concerned about native trout stocks in Great Smoky Mountains National Parks, instituted the first catch and release policy in the U.S. For the next 18 years, most fishermen were completely unaware of the concept of C&R until 1972 when the Bass Anglers Sportsmen’s Society (B.A.S.S.), itself concerned about the sustainability of the required bass populations for tournaments and feeling public pressure from the highly visible stringers of large, dead fish, held the first C&R professional bass tournament on Lake Kissimmee, Florida. Today, thanks to the efforts of both conservation and fishing industry organizations, the C&R ethic has penetrated to almost all types of recreational fishing – bass to trout to carp and even to sharks.
An angler may release a fish for any of a variety of reasons – wrong species, wrong size, ethical concerns – but implicit in the release of a taken fish is the belief that the fish will survive and thus help sustain the fishery. Current estimates for recreational hooking mortality are an average of approximately 5-10%; a 1998 review of black bass tournament mortality found an average of approximately 25% mortality, although the author stated that the estimate is probably slightly high. Estimates are just that because most C&R mortality occurs at a significant amount of time post-release, leading to the mistaken belief that C&R mortality is negligible. We have all thought as a fish is released, “Ok, he’s fine, he swam away.” However, several physiological, behavioral, and fitness stressors, not necessarily lethal, can be produced by C&R and have long-term impacts on the health of the fish and the overall population.
The Cooke Fish Ecology and Conservation Physiology Lab of Carleton University, Canada, has been a leader in research on C&R and tournament fishing implications. They note that only five species of freshwater fish have been sufficiently studied to allow an understanding of recreational C&R impact: largemouth bass, walleye, striped bass, Atlantic salmon, and rainbow trout; stripers, salmon, and rainbows are anadromous, of course. Initial studies of these species have attributed C&R mortality to hooking injuries, water temperature, and cumulative stress. Additional studies have focused on non-lethal behavioral effects, including changes in activity patterns, swimming speed, movement, and habitat use. Physiological disturbances produced by C&R are osmoregulatory imbalances, depletion of energy stores, build-up of metabolic wastes, tissue damage, hormonal changes and cardiovascular disturbances. Finally, sub-lethal fitness effects (i.e., lifetime reproductive success) impact gamete size, quality, and quantity, parental care ability, mating success, and reproductive success. Thus you can see that the potential impacts of C&R fishing may reach far beyond simple hooking mortality.
Based on the research conducted on these five widely divergent species, the Cooke Lab makes the following five general recommendations for conserving recreational fisheries through correct C&R.
1. Angling duration. The length of time a fish is ‘played’ increases physiological disturbances and recovery time due to depletion of energy stores and accumulation of lactate with other physiological imbalances. During recovery, the ability of fish to cope with stress, for example from air exposure or predator avoidance, is diminished.
The Cooke Lab recommendation: Anglers should attempt to land fish as rapidly as possible to minimize the duration of exercise and the concomitant physiological disturbance. Anglers should chose optimal equipment matched to the size of fish that are expected to be encountered. Efforts to intentionally prolong the angling event through the use of light line or rods should be dissuaded.
2. Air exposure. During air exposure, gills collapse and the individual filaments adhere to one another, leading to the rapid decline of blood oxygen bound to hemoglobin and anoxia. Cardiac variables will require significantly more time to return to basal levels; the recovery correlates with duration of air exposure. Extended air exposure, for example during removal of barbed hooks, measuring and photography, can result in permanent tissue damage and eventually death; 38% of exhausted trout exposed to air for 30 seconds died, compared to 72% mortality following 60 seconds of exposure.
Recommendation: Whenever possible, anglers should attempt to eliminate air exposure by handling fish that are to be released in the water. When fish must be exposed to air, we urge that anglers do everything possible to minimize the air exposure duration due to the overwhelming negative consequences associated with that action.
3. Water temperature. Fish taken at high water temperatures, an environmental variable that differs in impact among different species, suffer increased physiological stress, greater oxygen debt, and increased mortality rates. In addition, the quantity of dissolved oxygen in water decreases with increasing water temperatures.
Recommendation: When water temperatures are their highest, both the duration of the fight and handling time should be minimized. Ideally, fishing should be restricted during extreme water temperatures. For Atlantic salmon in eastern Canada, Atlantic salmon rivers are temporarily closed to recreational angling during excessive water temperatures. Extreme water temperatures are undoubtedly one of the periods where fish are particularly susceptible to mortality.
4. Bait type, terminal tackle, and hooking injury. An obvious determinant of potential injury and mortality is the use of barbed hooks. Studies of barbless hooks found that they allow a more efficient release of the fish and produce less tissue damage, thus resulting in less mortality. In addition, artificial lures and flies tend to hook fish in the mouth, compared with live or organic bait which is more often ingested deeply and thus closer to vital organs, making hook removal more difficult and harmful.
Recommendation: Barbless hooks should be widely adopted by anglers. Anglers using barbless hooks and reducing the emphasis on the use of organic baits will generally lead to minimal injuries, reduced handling time, and lowered chance of mortality.
5. Angling and the reproductive period. The benefits of minimizing stress during reproductive activity are obvious – increased offspring to contribute to subsequent year classes. Studies of largemouth bass found that removal of males from the nest quickly resulted in predation of the unprotected offspring. Even after returning to the nest, males exhibited impaired swimming behavior for the next 24 hours, and provided less care to surviving offspring. Studies also suggest that largemouth bass caught immediately prior to the spawning period in a simulated bass tournament format produced fewer and smaller offspring.
Recommendation: Based upon the negative consequences associated with angling during the reproductive period, it is only prudent to avoid capturing fish during the reproductive period.
Clearly the C&R ethic is deeply embedded in the thinking of conservation-minded fishermen; it is the obvious and easiest tool for sustaining fisheries when done correctly. It is also clear that, although we are generalizing the guidelines discussed above across a variety of diverse freshwater species, these species of interest vary greatly in their sensitivity to the stress caused by C&R fishing. Scientists at the Cooke Lab believe that the solution to the C&R dilemma is to “… develop and refine general guidelines for the successful release of all fish, and then develop a suite of specific guidelines for individual species or types of catch-and-release activities (e.g., tournaments, deep water fishes). Included in these guidelines should be species-specific considerations with respect to different life-stages, populations, sizes or genders.”
Further scientific information on this and other fishing conservation topics is available at: http://www.carleton.ca/fecpl/C&R_papers.html" onclick="window.open(this.href);return false;
Taken from: http://www.flyfishohio.com/Catch_and_Release_Impact.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
The Impact of Recreational Catch and Release
What have we learned and where are we going?
By Dave Votaw
In 1954, the National Park Service, concerned about native trout stocks in Great Smoky Mountains National Parks, instituted the first catch and release policy in the U.S. For the next 18 years, most fishermen were completely unaware of the concept of C&R until 1972 when the Bass Anglers Sportsmen’s Society (B.A.S.S.), itself concerned about the sustainability of the required bass populations for tournaments and feeling public pressure from the highly visible stringers of large, dead fish, held the first C&R professional bass tournament on Lake Kissimmee, Florida. Today, thanks to the efforts of both conservation and fishing industry organizations, the C&R ethic has penetrated to almost all types of recreational fishing – bass to trout to carp and even to sharks.
An angler may release a fish for any of a variety of reasons – wrong species, wrong size, ethical concerns – but implicit in the release of a taken fish is the belief that the fish will survive and thus help sustain the fishery. Current estimates for recreational hooking mortality are an average of approximately 5-10%; a 1998 review of black bass tournament mortality found an average of approximately 25% mortality, although the author stated that the estimate is probably slightly high. Estimates are just that because most C&R mortality occurs at a significant amount of time post-release, leading to the mistaken belief that C&R mortality is negligible. We have all thought as a fish is released, “Ok, he’s fine, he swam away.” However, several physiological, behavioral, and fitness stressors, not necessarily lethal, can be produced by C&R and have long-term impacts on the health of the fish and the overall population.
The Cooke Fish Ecology and Conservation Physiology Lab of Carleton University, Canada, has been a leader in research on C&R and tournament fishing implications. They note that only five species of freshwater fish have been sufficiently studied to allow an understanding of recreational C&R impact: largemouth bass, walleye, striped bass, Atlantic salmon, and rainbow trout; stripers, salmon, and rainbows are anadromous, of course. Initial studies of these species have attributed C&R mortality to hooking injuries, water temperature, and cumulative stress. Additional studies have focused on non-lethal behavioral effects, including changes in activity patterns, swimming speed, movement, and habitat use. Physiological disturbances produced by C&R are osmoregulatory imbalances, depletion of energy stores, build-up of metabolic wastes, tissue damage, hormonal changes and cardiovascular disturbances. Finally, sub-lethal fitness effects (i.e., lifetime reproductive success) impact gamete size, quality, and quantity, parental care ability, mating success, and reproductive success. Thus you can see that the potential impacts of C&R fishing may reach far beyond simple hooking mortality.
Based on the research conducted on these five widely divergent species, the Cooke Lab makes the following five general recommendations for conserving recreational fisheries through correct C&R.
1. Angling duration. The length of time a fish is ‘played’ increases physiological disturbances and recovery time due to depletion of energy stores and accumulation of lactate with other physiological imbalances. During recovery, the ability of fish to cope with stress, for example from air exposure or predator avoidance, is diminished.
The Cooke Lab recommendation: Anglers should attempt to land fish as rapidly as possible to minimize the duration of exercise and the concomitant physiological disturbance. Anglers should chose optimal equipment matched to the size of fish that are expected to be encountered. Efforts to intentionally prolong the angling event through the use of light line or rods should be dissuaded.
2. Air exposure. During air exposure, gills collapse and the individual filaments adhere to one another, leading to the rapid decline of blood oxygen bound to hemoglobin and anoxia. Cardiac variables will require significantly more time to return to basal levels; the recovery correlates with duration of air exposure. Extended air exposure, for example during removal of barbed hooks, measuring and photography, can result in permanent tissue damage and eventually death; 38% of exhausted trout exposed to air for 30 seconds died, compared to 72% mortality following 60 seconds of exposure.
Recommendation: Whenever possible, anglers should attempt to eliminate air exposure by handling fish that are to be released in the water. When fish must be exposed to air, we urge that anglers do everything possible to minimize the air exposure duration due to the overwhelming negative consequences associated with that action.
3. Water temperature. Fish taken at high water temperatures, an environmental variable that differs in impact among different species, suffer increased physiological stress, greater oxygen debt, and increased mortality rates. In addition, the quantity of dissolved oxygen in water decreases with increasing water temperatures.
Recommendation: When water temperatures are their highest, both the duration of the fight and handling time should be minimized. Ideally, fishing should be restricted during extreme water temperatures. For Atlantic salmon in eastern Canada, Atlantic salmon rivers are temporarily closed to recreational angling during excessive water temperatures. Extreme water temperatures are undoubtedly one of the periods where fish are particularly susceptible to mortality.
4. Bait type, terminal tackle, and hooking injury. An obvious determinant of potential injury and mortality is the use of barbed hooks. Studies of barbless hooks found that they allow a more efficient release of the fish and produce less tissue damage, thus resulting in less mortality. In addition, artificial lures and flies tend to hook fish in the mouth, compared with live or organic bait which is more often ingested deeply and thus closer to vital organs, making hook removal more difficult and harmful.
Recommendation: Barbless hooks should be widely adopted by anglers. Anglers using barbless hooks and reducing the emphasis on the use of organic baits will generally lead to minimal injuries, reduced handling time, and lowered chance of mortality.
5. Angling and the reproductive period. The benefits of minimizing stress during reproductive activity are obvious – increased offspring to contribute to subsequent year classes. Studies of largemouth bass found that removal of males from the nest quickly resulted in predation of the unprotected offspring. Even after returning to the nest, males exhibited impaired swimming behavior for the next 24 hours, and provided less care to surviving offspring. Studies also suggest that largemouth bass caught immediately prior to the spawning period in a simulated bass tournament format produced fewer and smaller offspring.
Recommendation: Based upon the negative consequences associated with angling during the reproductive period, it is only prudent to avoid capturing fish during the reproductive period.
Clearly the C&R ethic is deeply embedded in the thinking of conservation-minded fishermen; it is the obvious and easiest tool for sustaining fisheries when done correctly. It is also clear that, although we are generalizing the guidelines discussed above across a variety of diverse freshwater species, these species of interest vary greatly in their sensitivity to the stress caused by C&R fishing. Scientists at the Cooke Lab believe that the solution to the C&R dilemma is to “… develop and refine general guidelines for the successful release of all fish, and then develop a suite of specific guidelines for individual species or types of catch-and-release activities (e.g., tournaments, deep water fishes). Included in these guidelines should be species-specific considerations with respect to different life-stages, populations, sizes or genders.”
Further scientific information on this and other fishing conservation topics is available at: http://www.carleton.ca/fecpl/C&R_papers.html" onclick="window.open(this.href);return false;
-
- Мнения: 16628
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
- Риболов: пуристки
- Местоположение: гАбРоВо
- дал Браво: 417 пъти
- получил Браво: 923 пъти
- Обратна връзка:
Re: Пъстърва - опазване при снимки
Тя на ингилизки, бре!
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ