В дебрите на Британска Колумбия
-
- Мнения: 444
- Регистриран на: Пон Юни 18, 2007 14:00
- дал Браво: 29 пъти
- получил Браво: 80 пъти
В дебрите на Британска Колумбия
Здравейте,
Искам накратко да ви разкажа за незабравимито ми приключение в Британска Колубия, Канада през отминалите 2 седмици.
Малко предистория: вдъхновен от страхотните репортажи във форума и воден от любовта си към пъстървовия риболов преди година изпратих ЛС на Г-н Кугър самопоканвайки се за гореспосоченото събитие. За моя радост той охотно прие, подсказвайки за фантастичното гостопримство и отдаденост която е присъща само на един истински Габровец
Неусетно годината се изтърколи в безсъни нощи с главно участници капитални сьомгови и есетрови риби. Плана беше ясен – 2 дни риболов на река Фрейзър с основна цел бяла есетра, малко сайтсиинг във Ванкувър и околностите и едноседмичен сьомгов риболов при Жельо в сърцето на Бритнска Колумбия, и по-точно световно известният мегаполис – град Терас
По информация от местните форуми по Фрейзър бяха тръгнали огромно количество Сокай сьомги, които хората стръвно и настървено ловят. Още с пристигането във Чилиуак – градче на окло 100-тина км от Ванкувър и отправна точка за следващите няколко дни, са засилих към едно от често споменаваните и вървежни места – Пег Лег. Заварих мила родна картинка – гъС до гъС риболовци чинно замятъщи тежки олова, ловеейки по метода ботъм баунсинг; преплитащи се линии; викове; крясъци; хвърчаща кръв и вътрешности на риби и т.н. За мое учудване имаше и 2 български семейства участнци във вакханлията. Честно казано това мина моите очаквания и счупи гадометъра – винаги съм ненавиждал блъсканицата и предпочитах да не ловя вместо да се търкам в потните тела на всякакви екземпляри с изтчно европейски акцент
Легнах си с надеждата че лодката и гидовете която бях наел за следващите 2 дни ще ме избави от тази неприятност. На следващата сутрин ме посрешна огромен трък влачещ професионално изгелждаща и комфортна риболовна лодка и ухилената физиономия на моя 18-годишен гид. Хлапето си разбираше от работата, но за съжаление не беше съвсем наясно с малките тайни на есетровия риболов за което ще стане ясно в следващия абзац. Смесицата от тези качества ни докара 5 риби с мкроскопични размери – най-голямата от която бе около 1 метър. Не бях капо, но не беше това за което бях дошъл. Все пак Фрейзър е реката която в световен мащам държи най-голяма като брой размери и популация на бяла есетра в света. Не рядко се улавяха екземпляри надвишаващи 3 метра и няколко стотин килограма.
Следващия ден ме пое 40-тина годишен симпатичен канадец, който определено си знаеше работата. Уговорката бе да започнем с риболов на сокай и продължим с есетрите. Фрейзър по това време на годината е доста мътна река , а и Сокай-ите на са и от най-стръвно кълящите риби в сладка вода. За сметка на това обаче имаше няколко милиона в реката. Това позволяваше да се ловят с метода ботъм баунсинг. При него на края на линията се слага 100-тина грамово кръгло олово ,а над него е прикрен 2 метров повод завършващ с кука и перушина върку нея. Идеята е да се намери сравнително плитко място с релативно бързо течение и с малки камъни, където оловото подскача по дъното докато дългия повод не мине през устата на някоя риба и куката се закъчи странично. Теоретично като новоизлюпен спинингист на мен не ми се понрави тази неспортменска методика, но практически кега бе неописуем. Риба се ловеше на всяко хвърляне, „кълванетата“ бяха отчетливи и емоционални, рибите сравнително големи и борбени.
След 20-тина риби решихме да се отдаден на това за което бях дошъл, а имено есетрите. Лодката на новия ми гид разполагаше с модерен сеонар на който ясно се виждаха ятата риби по дъното. Освен това за разлика от малчугана от предишния ден той използва за стръв не само вмирисани парчета сьомга, но и пресни такива както и блок бъстъра – сревнителна малка рибка от рода на кефаловите нар. Пайк миноу. Именно на него бяха и двата удъра на средо големи – 1.5 метрови есетри който заловихме. Рибите се бореха достойно,дори за адолесцентите си размери ( в света на есетрите) развивайки мощно влакно от големите мултипликатори и скачаики акробатично във въздуха. Есетровия риболов бе твърде константен по вкуса ми, акто бивш запален шаранжия и решихме да завършим риболовния ден с още няколко Сокай-я.
След есетрите имах един ден, който прекарах на известнта в област река Ведър, където не се очакваше да се случи нищо тъй като сьомгата не беше тръгнала. Въпреки това обаче залових едно кохо и няколко пъстърви.
Седващите 2 дни прекарах във Ванкувър и околностите. Класически северно-американски град заобиколен от невероятна природа.
Стигна се и до кулуминацията на моето пътуване , крайна и основна дестинация – Терас. На летището ме посрещтна усмихнатата и позната от форума физиономия на Жельо. Размера на тялото обаче не съответсваше на изградения в съзнанието ми образ - та той беше 2 глави над това което си мислех – близо 2 метра. Габровския му акцент обаче го издаде съвсем
. Жельо ме отведе в къщата си където ми връчи кутийка със сектретни железа (да се чете примамки), а аз в замяна му връчих 2 торби с мръсни дерехи от миналата седмица . Метнах си багажа от наетия от мен кемпер, обухме гащеризоните и се отправихме към близка дестинация на река Копър.
С първото хвърляне Жельо закачи риба, която избяга. Аз закачих малко след това и кефа започна. През идните няколко дни хванахме стотици риби от всички сьомгови видове без Чинук : Чъм, Сокай, Кохо; Розови сжомги;Стилхеди; пъстъръви Доли и т.н. Условията бяха прекрасни – ясно, топло време, прозрачна вода, красива природа, „чист“ въздух.
Каквото и да кажа за госторпимството и добрината на Жельо ще е малко. Обслужването бе на най-високо професионално ниво. Жельо ме отглеждаше като пеленаче – сутрин ме посреща с кафе, вечер ме изпраща със бъргър. Риболовните му умения и знания са изумителни – ходехме на точните места хвърляхме точните примамки, което бе и причината да не скучаем . Аз такъФ кеФ не съм си правил – всеки ден ловяхме повече и по-големи риби. Стилхедите бяха най-емоционални за ловене защото бяха като парни локомотиви, понякога съсем невъздържани, бойни и лоши. Не рядко правеха акробатични скокове във въздуха което ми докарваше прединфракно и полу-оргазмено състояние. Не случайно са толкова ценени от спортно риболовна гледна точка.
Ловяхме само на спининг с блесни и клатушки. Определно това бе много по-резултатния метод в сравнение със стотиците мухари наоколо. За сравнвния те улавяха по макс. 1-2 риби на ден, а ние не се прибирахме с по-малко от 10.
Черните петна са мигриращи розови сьомги и тък там някое кохо.
Това се случваше с хвълилите вече хайвер:
А това с не хвърлилите или умиращи:
По-същество:
Искам още веднъж да изкажа специалните си благодарности на Жельо и семейството му! Да не забравя и плавия чаровник – ЧарлЮ който неотлъчно ни следваше по всякакви невъзможни терени. Най-силно впечатление освен веселилия му нрав ми остави изтъчения вкус с подчертан афинитет към френската кухня ( Жельо ти си знаеш ).
Сега да не вземете през глава да се изсипете в Терас, аз съм си запазил място за късна пролет, за да попълня листа си с видове сьомги с най-голямата и достойна от тях – Кралската т.на Чинук.
Поздрави!
Искам накратко да ви разкажа за незабравимито ми приключение в Британска Колубия, Канада през отминалите 2 седмици.
Малко предистория: вдъхновен от страхотните репортажи във форума и воден от любовта си към пъстървовия риболов преди година изпратих ЛС на Г-н Кугър самопоканвайки се за гореспосоченото събитие. За моя радост той охотно прие, подсказвайки за фантастичното гостопримство и отдаденост която е присъща само на един истински Габровец
Неусетно годината се изтърколи в безсъни нощи с главно участници капитални сьомгови и есетрови риби. Плана беше ясен – 2 дни риболов на река Фрейзър с основна цел бяла есетра, малко сайтсиинг във Ванкувър и околностите и едноседмичен сьомгов риболов при Жельо в сърцето на Бритнска Колумбия, и по-точно световно известният мегаполис – град Терас
По информация от местните форуми по Фрейзър бяха тръгнали огромно количество Сокай сьомги, които хората стръвно и настървено ловят. Още с пристигането във Чилиуак – градче на окло 100-тина км от Ванкувър и отправна точка за следващите няколко дни, са засилих към едно от често споменаваните и вървежни места – Пег Лег. Заварих мила родна картинка – гъС до гъС риболовци чинно замятъщи тежки олова, ловеейки по метода ботъм баунсинг; преплитащи се линии; викове; крясъци; хвърчаща кръв и вътрешности на риби и т.н. За мое учудване имаше и 2 български семейства участнци във вакханлията. Честно казано това мина моите очаквания и счупи гадометъра – винаги съм ненавиждал блъсканицата и предпочитах да не ловя вместо да се търкам в потните тела на всякакви екземпляри с изтчно европейски акцент
Легнах си с надеждата че лодката и гидовете която бях наел за следващите 2 дни ще ме избави от тази неприятност. На следващата сутрин ме посрешна огромен трък влачещ професионално изгелждаща и комфортна риболовна лодка и ухилената физиономия на моя 18-годишен гид. Хлапето си разбираше от работата, но за съжаление не беше съвсем наясно с малките тайни на есетровия риболов за което ще стане ясно в следващия абзац. Смесицата от тези качества ни докара 5 риби с мкроскопични размери – най-голямата от която бе около 1 метър. Не бях капо, но не беше това за което бях дошъл. Все пак Фрейзър е реката която в световен мащам държи най-голяма като брой размери и популация на бяла есетра в света. Не рядко се улавяха екземпляри надвишаващи 3 метра и няколко стотин килограма.
Следващия ден ме пое 40-тина годишен симпатичен канадец, който определено си знаеше работата. Уговорката бе да започнем с риболов на сокай и продължим с есетрите. Фрейзър по това време на годината е доста мътна река , а и Сокай-ите на са и от най-стръвно кълящите риби в сладка вода. За сметка на това обаче имаше няколко милиона в реката. Това позволяваше да се ловят с метода ботъм баунсинг. При него на края на линията се слага 100-тина грамово кръгло олово ,а над него е прикрен 2 метров повод завършващ с кука и перушина върку нея. Идеята е да се намери сравнително плитко място с релативно бързо течение и с малки камъни, където оловото подскача по дъното докато дългия повод не мине през устата на някоя риба и куката се закъчи странично. Теоретично като новоизлюпен спинингист на мен не ми се понрави тази неспортменска методика, но практически кега бе неописуем. Риба се ловеше на всяко хвърляне, „кълванетата“ бяха отчетливи и емоционални, рибите сравнително големи и борбени.
След 20-тина риби решихме да се отдаден на това за което бях дошъл, а имено есетрите. Лодката на новия ми гид разполагаше с модерен сеонар на който ясно се виждаха ятата риби по дъното. Освен това за разлика от малчугана от предишния ден той използва за стръв не само вмирисани парчета сьомга, но и пресни такива както и блок бъстъра – сревнителна малка рибка от рода на кефаловите нар. Пайк миноу. Именно на него бяха и двата удъра на средо големи – 1.5 метрови есетри който заловихме. Рибите се бореха достойно,дори за адолесцентите си размери ( в света на есетрите) развивайки мощно влакно от големите мултипликатори и скачаики акробатично във въздуха. Есетровия риболов бе твърде константен по вкуса ми, акто бивш запален шаранжия и решихме да завършим риболовния ден с още няколко Сокай-я.
След есетрите имах един ден, който прекарах на известнта в област река Ведър, където не се очакваше да се случи нищо тъй като сьомгата не беше тръгнала. Въпреки това обаче залових едно кохо и няколко пъстърви.
Седващите 2 дни прекарах във Ванкувър и околностите. Класически северно-американски град заобиколен от невероятна природа.
Стигна се и до кулуминацията на моето пътуване , крайна и основна дестинация – Терас. На летището ме посрещтна усмихнатата и позната от форума физиономия на Жельо. Размера на тялото обаче не съответсваше на изградения в съзнанието ми образ - та той беше 2 глави над това което си мислех – близо 2 метра. Габровския му акцент обаче го издаде съвсем
. Жельо ме отведе в къщата си където ми връчи кутийка със сектретни железа (да се чете примамки), а аз в замяна му връчих 2 торби с мръсни дерехи от миналата седмица . Метнах си багажа от наетия от мен кемпер, обухме гащеризоните и се отправихме към близка дестинация на река Копър.
С първото хвърляне Жельо закачи риба, която избяга. Аз закачих малко след това и кефа започна. През идните няколко дни хванахме стотици риби от всички сьомгови видове без Чинук : Чъм, Сокай, Кохо; Розови сжомги;Стилхеди; пъстъръви Доли и т.н. Условията бяха прекрасни – ясно, топло време, прозрачна вода, красива природа, „чист“ въздух.
Каквото и да кажа за госторпимството и добрината на Жельо ще е малко. Обслужването бе на най-високо професионално ниво. Жельо ме отглеждаше като пеленаче – сутрин ме посреща с кафе, вечер ме изпраща със бъргър. Риболовните му умения и знания са изумителни – ходехме на точните места хвърляхме точните примамки, което бе и причината да не скучаем . Аз такъФ кеФ не съм си правил – всеки ден ловяхме повече и по-големи риби. Стилхедите бяха най-емоционални за ловене защото бяха като парни локомотиви, понякога съсем невъздържани, бойни и лоши. Не рядко правеха акробатични скокове във въздуха което ми докарваше прединфракно и полу-оргазмено състояние. Не случайно са толкова ценени от спортно риболовна гледна точка.
Ловяхме само на спининг с блесни и клатушки. Определно това бе много по-резултатния метод в сравнение със стотиците мухари наоколо. За сравнвния те улавяха по макс. 1-2 риби на ден, а ние не се прибирахме с по-малко от 10.
Черните петна са мигриращи розови сьомги и тък там някое кохо.
Това се случваше с хвълилите вече хайвер:
А това с не хвърлилите или умиращи:
По-същество:
Искам още веднъж да изкажа специалните си благодарности на Жельо и семейството му! Да не забравя и плавия чаровник – ЧарлЮ който неотлъчно ни следваше по всякакви невъзможни терени. Най-силно впечатление освен веселилия му нрав ми остави изтъчения вкус с подчертан афинитет към френската кухня ( Жельо ти си знаеш ).
Сега да не вземете през глава да се изсипете в Терас, аз съм си запазил място за късна пролет, за да попълня листа си с видове сьомги с най-голямата и достойна от тях – Кралската т.на Чинук.
Поздрави!
Последно промяна от bgfishingmaniac на Вто Сеп 23, 2014 12:54, променено общо 1 път.
- VDP
- Мнения: 517
- Регистриран на: Пет Дек 05, 2008 12:01
- Местоположение: София
- дал Браво: 697 пъти
- получил Браво: 15 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
+1Д-р Флекс написа:Колега, ти си моят Идол!!!!!
Спининг клуб "Софийско кап0чино"
-
- Мнения: 444
- Регистриран на: Пон Юни 18, 2007 14:00
- дал Браво: 29 пъти
- получил Браво: 80 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Непонятно защо, но няколко снимки не са се качили...
Любимата ми:
Чарлз и приятел
Тук се бъзикаме с мухарите
Жельо,
Разглеждайки снимките ми направи впечатление, че на тази риба и липсва малката доразлна перка. Т.е е от зарибяваните , а не диви. След като е късно да занесем главата , дали няма да ти пратят наградата на база - снимка
Любимата ми:
Чарлз и приятел
Тук се бъзикаме с мухарите
Жельо,
Разглеждайки снимките ми направи впечатление, че на тази риба и липсва малката доразлна перка. Т.е е от зарибяваните , а не диви. След като е късно да занесем главата , дали няма да ти пратят наградата на база - снимка
-
- Мнения: 47
- Регистриран на: Пон Мар 18, 2013 10:54
- Риболов: морски
- Местоположение: Варна
- дал Браво: 298 пъти
- получил Браво: 3 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Страхотен репортаж колега!!! Съпреживях го с вас... или поне се опитах да си представя какво удоволствие сте изпитали!
Благодаря отново за споделеното и с пожелание за все нови красиви дестинации и страхотни трофей!
Благодаря отново за споделеното и с пожелание за все нови красиви дестинации и страхотни трофей!
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Няма какво много да добавя към добре написания репортаж на Християн.
Вярно имаше голям късмет със времето и местата които облавяхме, но все пак се изисква и малко умение в риболова за да се хване нещо. Християн замяташе неговата блесна на горе-долу същото разстояние като мен с прът който беше 60см по-къс от моя, беше подбрал добре макарата и влакното и съответно имаше добри резултати.
Аз мога само да изкажа благодарност за неговото гостуване и за невероятното му чувство за хумор с което ни достави голямо удоволствие. Сети ме и за термина "ходя като мушичев" който си припомняхме горе долу всеки ден, след като други риболовци напускаха позициите си и ходеха като мушичеви минути след като ние се появявахме на терена.
Най-забавен беше един спей риболовец, който облавя един участък от около 100 метра бързей половин ден без резултат. Беше определено от елитната класа и имаше шапка с поне 50 разноцветни мухи на нея, но така и не намери някой стийлхед с размер на косатка да скочи и да му отхапе главата. Към обяд вече не издържах и започнах да ловя над него като го следвах през местата из които беше ловил. След 2-рия закачен от мен стийлхед, тръгнал надолу и пляскащ пред самия него, той направо побягна през главая без да се обръща повече.
Единствения риболовец спасил се от нашате риболовна хватка беше джентълмен от Албърта който ловеше с жена си на мястото на р.Копър където бях извадил последната си доста голяма риба. След като ние с Християн хванахме по риба във вира над тях, видях че ловящите под нас са изчезнали и предложих да се се спуснем надолу и да обловим мястото на което те бяха ловили. В последствие когато стигнахме, двамата излязаха от храстите, мушнаха се непосредствено под нас на пътя ни и заявиха че те били там от 4:30 сутринта и че ние сме ги били издебнали и сме им се промъкнали в гръб докато били закусвали. Съответно ги оставихме там и продължихме да ловим на друго място на реката. Добре е когато можем да гледаме от към комичната страна на нещата.
Вярно имаше голям късмет със времето и местата които облавяхме, но все пак се изисква и малко умение в риболова за да се хване нещо. Християн замяташе неговата блесна на горе-долу същото разстояние като мен с прът който беше 60см по-къс от моя, беше подбрал добре макарата и влакното и съответно имаше добри резултати.
Аз мога само да изкажа благодарност за неговото гостуване и за невероятното му чувство за хумор с което ни достави голямо удоволствие. Сети ме и за термина "ходя като мушичев" който си припомняхме горе долу всеки ден, след като други риболовци напускаха позициите си и ходеха като мушичеви минути след като ние се появявахме на терена.
Най-забавен беше един спей риболовец, който облавя един участък от около 100 метра бързей половин ден без резултат. Беше определено от елитната класа и имаше шапка с поне 50 разноцветни мухи на нея, но така и не намери някой стийлхед с размер на косатка да скочи и да му отхапе главата. Към обяд вече не издържах и започнах да ловя над него като го следвах през местата из които беше ловил. След 2-рия закачен от мен стийлхед, тръгнал надолу и пляскащ пред самия него, той направо побягна през главая без да се обръща повече.
Единствения риболовец спасил се от нашате риболовна хватка беше джентълмен от Албърта който ловеше с жена си на мястото на р.Копър където бях извадил последната си доста голяма риба. След като ние с Християн хванахме по риба във вира над тях, видях че ловящите под нас са изчезнали и предложих да се се спуснем надолу и да обловим мястото на което те бяха ловили. В последствие когато стигнахме, двамата излязаха от храстите, мушнаха се непосредствено под нас на пътя ни и заявиха че те били там от 4:30 сутринта и че ние сме ги били издебнали и сме им се промъкнали в гръб докато били закусвали. Съответно ги оставихме там и продължихме да ловим на друго място на реката. Добре е когато можем да гледаме от към комичната страна на нещата.
- SASHO
- Мнения: 4749
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 8:57
- Риболов: Спининг
- Местоположение: София
- дал Браво: 119 пъти
- получил Браво: 1 път
- Обратна връзка:
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Най-искрено и благородно Ви завиждам и то съвсем не само заради риболова! Живи и здрави бъдете!
"Това, което знам за спининга е толкова малко, че дори си мисля, че нищо не знам."
http://www.starividri.com
http://www.starividri.eu
http://www.starividri.com
http://www.starividri.eu
- Simbat
- Мнения: 1298
- Регистриран на: Пон Ное 20, 2006 4:01
- Местоположение: Planeth Earth
- дал Браво: 1 път
- получил Браво: 3 пъти
- Обратна връзка:
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Браво момчета. Добре сте ги наловили и наснимали. И с времето сте имали късмет. Супер !
____________________________
"Confidence is going after Moby Dick in a
rowboat and taking the tartar sauce with you."
Zig Ziglar
"Confidence is going after Moby Dick in a
rowboat and taking the tartar sauce with you."
Zig Ziglar
- pi4a94
- Мнения: 1510
- Регистриран на: Сря Юни 20, 2007 10:13
- Риболов: Спининг
- Местоположение: София
- дал Браво: 875 пъти
- получил Браво: 55 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Изчетох на един дъх...УНИКАЛНО
Един въпрос ме гложди:Как става процеса с ваденето на рибите?Защото не видях никъде по снимките кеп.
ПОЗДРАВИ и още такива Троутбуми
Един въпрос ме гложди:Как става процеса с ваденето на рибите?Защото не видях никъде по снимките кеп.
ПОЗДРАВИ и още такива Троутбуми
http://www.starividri.com/
http://www.starividri.eu/
http://www.starividri.eu/
Kentavar написа:...Зависи дали си рибар или риболовец....Единият отива за риба с цел на всяка цена да хване риба а другият да се наслади на на гледката, бриза, мириса на морето, да пийне една бирица седнал съзерцавайки залеза...
- miroslavpetkov
- Мнения: 56
- Регистриран на: Чет Апр 15, 2010 22:08
- Местоположение: Варна
- получил Браво: 1 път
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Кеп не се ползва от никой по реката. Само ловящите от лодки имат кепове за да вдигат рибите в лодките.pi4a94 написа: Един въпрос ме гложди:Как става процеса с ваденето на рибите?Защото не видях никъде по снимките кеп.
Християне и аз за първи път виждам перката на тази риба от последната снимка.
То и тогава да бяхме видяли, не мисля че щяхме да я задържим тази риба.
-
- Мнения: 444
- Регистриран на: Пон Юни 18, 2007 14:00
- дал Браво: 29 пъти
- получил Браво: 80 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
И аз така мисля Жельо. Да бастисаме животинката заради това че няма една перка и за някаква си награда от 1000 долара (последното е бъзик ).Cougar написа:Кеп не се ползва от никой по реката. Само ловящите от лодки имат кепове за да вдигат рибите в лодките.pi4a94 написа: Един въпрос ме гложди:Как става процеса с ваденето на рибите?Защото не видях никъде по снимките кеп.
Християне и аз за първи път виждам перката на тази риба от последната снимка.
То и тогава да бяхме видяли, не мисля че щяхме да я задържим тази риба.
Поздрав!
-
- Мнения: 1031
- Регистриран на: Вто Ное 25, 2008 13:44
- Местоположение: Пазарджик
- получил Браво: 3 пъти
Re: В дебрите на Британска Колумбия
Бате ти ме уби с тия риби. А аз си мисля че ловя пъстърви.
Страхотен репортаж благодаря, че го сподели с нас.
П.п Гид вече си имаш,(и то най- добрия)но ако ти трябва роб да ти носи въдицата и рибата.Аз съм човека.
Страхотен репортаж благодаря, че го сподели с нас.
П.п Гид вече си имаш,(и то най- добрия)но ако ти трябва роб да ти носи въдицата и рибата.Аз съм човека.