Риболовен дневник

[Krasi-ribata]

Стефчо време е за Репортажи Колега:))))

[Krasi-ribata]

Стефчо време е за Репортажи Колега:))))

[Krasi-ribata]

Стефчо време е за Репортажи Колега:))))

[stefar33]

НЕРАЗКАЗАНА ГОДИНА-2014

Глава-1 (лична)
СВЯТ БЕЗ КЛЕТКА



Здравейте мили ми приятели,
непознати, фенове,доброжелатели.
Май от доста време
не напомнях аз за мене?
Мина по-вече от календар,
от как разказът ми беше спрял.
Но животът ми течеше,
и добре ми беше.

Щом обърна се назад
със година съм по-млад.
Със година днес съм помъдрял,
със попарата житейска попреял.
И не знам дали аз за света ,
някаква оставил съм следа.
Само знам каво съм сторил
и с какво съм се преборил.

Помните ли кой аз бях?
Онзи дето прави смях.
Бях и войн и балерина,
и египетска върлина.
Златен и плешив монах.
Бебе помня още бях.
Яздех гол на кон.
Бях и клоун надут балон.















И мно-о-го бях висок,
тука правя скок.
Бях и още гъзария,
със всякъква возия.
И барман бях ,
с мохито се полях.
И бях без страх,
вселенски прах.













Пролет, дъжд е завалял.
Ни отиваме на карнавал.
Семейството ми царско е нали?
По дрехите си ни личи.
Моята египетска царица,
гали ме със думички плесница.
Генерала пази ми хазната.
А зад него е войската.







Златокрилите богини,
Бдят над челядта ни.
Във земите ни трънливи,
смях вирее и се шири.
И веднъж във календара,
можеш да излезеш на пазара.
Да си смешен, царствен полудял,
да си себеси на карнавал.



И забавлението да е цяло,
нека вземем друго тяло.
Смешен,колоритен безопасен.
с глас брутален и ужасен.
Хулен и оплюван,
а от някой титулуван.
Представям ви един,
Габровски съгражданин.





С двуколесен Роус ройс,
Сър Стенли ройс,
градът ни весело краси,
безсрамно,грапаво, крещи.
Изразява политическите мнения,
със ""сух,сух" сухи изявления.
И дори и да потъваме от срам,
животът "вътр,вътре" "Целия,целия" е там.



Аз в тоз живот съм аниматор!
На настроението съм катализатор.
На кефа съм диктатор,
На скуката съм терминатор.
И имам цяла орда,
застанала до мене горда.
Хора като мен порода.
С веселие обсипващи народа.



Моите аниматорки
сладурани са доброжелателки.
На танците са почитателки,
със всички са приятелки.
А щракне ли им апарат,
замръзват някък -так,
От всякъде да са красиви,
в костюми,полуголи,диви.













А мойте момчета ,
чупят стойки на парчета.
Намазни усмихнати дупета,
Дори когато са джуджета.
Имаме и огнен пой,.
Имам и заместник мой.
Всеки е със образ свой.
Всеки някакъв герой.



















Цялата ни тумба,
полудяваме на зумба.
В ресторантите културно,
а на партита по-бурно.
На сцена щом пък стъпим,
направо дюшамето къртим.
Ний сме мъничка империя,
в златно лятна ферия.


































И тъй....добре.
Цяло лято на море.
Дойде разбира се жената,
есествено гарнирана с децата.
"няма как на плажа,
себеси да се намажа"
На сянка под големия балкон,
познахте има силикон.





Децата се разбиха,
върхове житейски покориха.
В аква паркове в море от чудеса,
преоткриваха света.
На конкурси се явиха,
и с награди се сдобиха.















Вечер за отмора,
правехме се не на хора.
Пушехме си мощно,
и живеехме по нощно.
Никого не питахме,
от всичко си опитахме.
Звездно пак блестим,
полудяваме с "Айскрим".







Но основно къщата строих.
И там творих, греших.
Зидах ,копах и трамбовах.
Дупчих мазах и шпакловах.
Бърках, лях бетон.
И пришпорвах се кът кон.
Вече от строителство разбирам
щом домът си сам санирам.











В трудното не бях аз сам,
имах майстор баш голям.
Вуйчо на жената,
на тъщата е брата.
От всичко той разбира
и работа не спира.
Класически и автентичен,
Васко е отличен.



Първо с варова замаска,
мазно ми стени омляска.
После пък за тренировка,
мина с гипсова шпакловка.
И докато зида моя замък.
В почивките лепеше камък.
От април,та до октомври,
с работа ще ме запомни.









Побърниках и по двора,
път направих кът за хора.
Дигнахме стена ограда,
лошото от нея бяга.
Сложих непристъпна за връга,
изкована с красота врата.
И гаражи очертах,
тях ги малко спрях.











Кво да правя тук сега?
Подпорна някаква стена.
"Започваме веднага!"
Щрак.На снимка лесно става.
И докъто кажа "Ха"
поникна и трева.
Ще си псадя овошки,
но без прасе или кокошки.









Фрезовах и поляната отпред.
Жена ми посади и плет.
Системи за поливане,
с роса тревата да поливаме.
Помагаха разбира се децата.
Но по-вече влечеше ги играта.
Храсти заедно копахме,
и тъй щастливи бяхме.






















Накрая изолация,
външно топлещата инсталация.
Санирането скъпо няма как ,
запретваме ръкави пак.
Този път се включи и бащата,
семеен все пак е палата.
Дупчих с много зор,
лепих и невелирах студопор.













Мрежа, дюбели и не една,
първа, втората ръка.
До тъмно ,гладко без релеф.
Веднъж в живот е този кеф.
За къщата финален щрих,
бригада профита склоних.
Със дрички,шпакли я омазаха,
и в цвят ми я показаха.









На майстора ми тежко беше,
поседнал той едва стоеше.
Та номера за да отбия,
направих му магия.
Облякох го кат фараон,
и възкачи се на циментов трон.
И да е истински бохем,
осигурих му и харем.







От този миг нататък,
трудът му стана сладък.
Откарахме до есента,
във бачкане и огнена вода.
И когато го изпращах,
кога ръка му за последно хващах.
Без сълзи, прегръдки или прошки,
БЛАГОДАРЯ! и стиснах мъжки.





Много още за правене остана.
Джобът ми не е бездънна яма.
Ще поработя идващото лято
и ако е по-богато,
ще мога скоро да се настаня,
и да погледна към света.
И ако е рекъл Бог,
Ще има тук живот.




Шуря се сдоби с детенце,
невинно още келеменце.
Да е огнен силен ,мамин,
носи име Пламен.
На татко си е по очи,
леко дръпнати в страни.
Да е умен,хубав работлив,
жив и здрав,и много див.





Слюбов и почит призован,
прекръстих се и влязох в храм.
Да кръсте с свято име,
приятелка голяма помоли ме.
Синът и Виктор да положа,
на вярата във вечна и ложа.
На блондинка как да и откажа?
Щом ме иска значи важа.







Човек е винаги на път.
И следвам аз зовът.
Да поогледам и света,
да прескоча на страна.
И не е толкоз трудно
да се обогатя културно.
Нужно е билет паспорт,
и наи-близкият съпорт.

В долината на широките гащи,
е топло даже и по прашки.
От засукани кубета,
се леят маанета.
А кухнята им е прославена,
навред в земята праведна.
От тук вземахме си шекер,
локум,тютюн и чер пепер.





В Румъния във Букорещ,
септември беше свеж.
Изпъква европейската култура,
във превъзходната архитектура.
Романтика със улични артисти,
музиканти и илизионисти.
И тука хванах риба,
на снимка кат за книга.







Пак бродих по широкий мир.
Парченце взех си- сувенир.
И чувство все различно ми остава,
от всяко място и държава.
Снимка на стената.
Косъм бял в брадата.
По български аз гордо знам,
че нявга бил съм там.


Тъй годината ми мина.
Секаш виждам я в картина.



Животът в личен план,
сто процента изживян.
На финала пак съм там ;
где дъхът ми беше спрян.
И черпя ви с неповторима гледка.
От домът ми -СВЯТ БЕЗ КЛЕТКА

[Krasi-ribata]

Стеф голям си доказа се за пореден път .Едно репортажче за Фароните и риболовните мигове.

[bai ves]

Мани, голяф кеф, чудо направо! Бравоз !

[stefar33]

НЕРАЗКАЗАНА ГОДИНА-2014

Глава 2 (тролинг)

РОУЛИНГ

Пролетта в зелено е обвила,
пътят вие се и ме попива.
И ме тегли към водата,
мойта ладия ме чака.
Напред,да тръгваме на плаване,
сом да търсим до припадане.
Перка врътвам "кийп он роулинг".
И не спирам тва е тролинг.









Плавах във места красиви,
сред скали високи,в равни ниви.
Надничах в заливи и край дървета,
във подводни улеи и под тепета.
В студ във дъжд и пек,
да намеря онзи лек.
Слузест гладък,мустакат,
превърнал ме във психопат.















Тролех си със кеф,
но без особенен успех.
А използвах все добри бойци,
такъв,такъв ала уви.
Брензите ми неми бяха,
тук там дребни се ловяха.
Я костурчета или смадочета,
заситен съм от тез отрочета.





















Схемата ли някъде обърквам,
пак със щуки се забърквам.
Все тия твари острозъби,
надираха стръвта ми.
Воблерите си изтърквам,
почнах май да се побърквам.
Но след дълги часове безмълвни,
ударът повдигаше духъ ми.



[













Даже и семейството си взех,
да сподели със мене моя кеф.
Сами да работи със сонара,
научих го и как да кара.
Риболовният туризъм е почивка,
хапваме,загаряме с усмивка.
Но дори това,
на слуката не повлия.











Е, не съм съвсем капо,
бебе хванах не едно.
Снимка и пусках ги да си вървят,
други сигурно ще ги ядат.
Пак е радост без съмнение.
Пак е някъкво удоволетворение.
И е топъл топъл кеф,
моят незначителен успех.

















Знайте имаше и късметлии,
с въдици изопнати и криви.
От съдбата са докоснати,
мълчът до зверовете проснати.
Слуката не ни подбира,
тъй е в тази дисциплина.
Щом със тролинга си в тон,
със късмет ще хванеш сом.











Лятото така отмина,
чакам го и таз година.
Пак да плавам по вода,
с воблерчета да трептя.
Знам че троля ли без спир,
на рибарския мундир,
ще закича аз пагон,
с моя съдбоносен сом.

[stefar33]

НЕРАЗКАЗАНА ГОДИНА 2014

Глава 3(джиг)

Чапай,Петка и белите.



Неусетно времето се разболя,
с топли дрехи идва есента.
Термометъра се изстуди,
мен ръката ме сърби.
Да си хвана пак Авида,
да си хвърля джига.
Тролинг още бе на мода,
но да издържам веч не мога.



Тъй за пръв път на Копринка
стегнах свойта примка.
С чеборашка хвърлих на далеко,
и подръпнах леко.
Нямате си на представа
просто кво ми става.
Връхчето ми като мръдне,
от отдолу като клъвне.

















Сутрешна и вечерна активност,
цял ден чакаща пасивност.
А до мен е моят Стас,
понякога лови ,понякога е пас.
Другите с насмешка зяпат,
на симьонче костур драпат.
Стискам с зъби зная,
ще се смея аз на края





Почнахме ни скромно
с одоволствие огромно.
дребни рибки да прилъгваме,
и от радост да попръдваме.
По две три на ден,
постижение си бе за мен.
И тъкмо да ги почнем във галоп,
надвисна над света потоп.

Разцепи се небето,
и изля от там морето.
Копринка в Жребчево преля,
Тунджа вече е плаваттелна река.
Плануваните ни убийства,
облачна ръка изплиска.

Слаба карта ни остана,
Стамболийски трудно дава.
И щем не щем
само там дерм.
Със Стаската комай
сме като Петка и Чапай.
Като от хроники на Нарния,
ето я и бялата ни армия.











































Със риск да досадя,
при нас е все тъка.
Ту аз,ту той,
Ту двамата във бой.
Когато можеш пък и знаеш,
със слаби карти ще играеш.
Със радост казвам ви едно,
отдавна нямал съм капо.

Със нашите момчета,
често имахме дублета.
По ревно е и справедливо,
в синхрон да вадим предпазливо.
По-близки ставаме нали,
за снимката притиснали глави.
Остава запечатано в сърцата,
докле окапе ни косата.







За сега годината бе слаба,
но каквато е тъкава.
Риби нямахме добри,
по две до три оки.
Много не на брой,
не нахраних и кокана свой.
Ще продължавам да дерзая,
ще хвана батю най накрая.

[vinil]

НЕРАЗКАЗАНА ГОДИНА-2014
............
Животът в личен план,
сто процента изживян.
На финала пак съм там ;
где дъхът ми беше спрян.
И черпя ви с неповторима гледка.
От домът ми -СВЯТ БЕЗ КЛЕТКА

Уникално и неповторимо !

[Krasi-ribata]

Супер си

[didnik70]

Стефчо - ГОЛЯМ си !
Поклон и с пожелания да запомниш тази година само с добри неща и да продължаваш да ни правиш щастливи и съпричастни с теб.

[6tukara]

Страхотни репортажи както винаги!!!

[stefar33]

Благодаря, подготвям ви още да разнообразя дните без риболов.
И пишете и вие,показвайте,разказвайте.Споделяйте опита си за да ставаме всички по-знаещи и добри.Пък и остава страхотен спомен навеки, ще ви връща във времето и на мястото.
А препрочитайки ги, отново ще изпитвате чувството от конкретният момент.
Пишете за себе си и за всички.

[IVAN IVANOV]

стоплими душата пак

[Krasi-ribata]

Хайде Стефчо време е за нов репортаж и без това няма Риболов.