=============================================
Ефемероптера (Еднодневки)
Еднодневките са едни от лесно забележимите насекоми в реките и представляват огромен интерес за мухарския риболов. Срещат се в големи количества и са част от храната на рибите. Стадиите им на развитие като ларва (нимфа), субимаго (dun) и възрастино насекомо (имаго, spinner) се използват за имитации като изкуствени мухи при риболова с муха и шнур.
Името на разреда Ephemeroptera е с гръцки корен и идва от "ephemero" - къс живот и "ptera"-крила.
Възрастни насекоми са с много нежни криле с две или три дълги и тънки опашни израстъка. Различните видове са с дължина от 3 мм до 35 мм. Болшинството от видовете имат четири криле като едния чифт е голям и забележим. Вторият чифт обикновено е по-слабо развит а при някои видове почти отсъства. При субимагото (dun) крлиата са по-плътни със сивкав цвят и по-тъмни шарки. При възрастните еднодневки (имаго) крилата са светли и полупрозрачни , както могат да запазят и различни оцветявания. Тялото на еднодневката се състои то отделни добре видими сегменти и на цвят варира от тъмно, с оттенъци на сиво и зелено до светло с преобладаващо жълто и кафяво. Има три двойки крачка и добре оформена глава, липсва хранителен апарт, има изразени очи които са по-големи при мъжките екземпляри.
В своето развитие еднодневките претърпяват т.н. непълна метаморфоза, означаващо че пропускат един от етапите характерни за метаморфозата при насекомите(отсъства фазата какавида). Снесените яйца във водата падат на дъното на реката или езерото и скоро се превръщат в ларви. Според вида, ларвите на еднодневката имат различно обитание на дъното – едни де придвижват плувайки, други пълзят захващайки се за камъни по дъното а трети прокопават тунели в бентоса и живеят там. Ларвите нарастват като сменят външната си обвивка, стадий който се нарича инстар. За живота си една ларва може да претърпи към трийсетина инстара.
Болшинството ларви прeбивават във водата повече от година и биват изяждани от рибите. Като хранителен процент спрямо надводните форми на ефемероптерите ларвите представляват над 80% от менюто на рибите.
Ларвите се имитират с подводни модели изкуствени мухи – основно нимфи и по-малко мокри мухи.
Ларвите се описват в четири категории спрямо поведението си във водата:
1. Swimmers – плуващи 3. Сrawlers – пълзящи
2. Clingers – прилепващи 4. Burrowers – ровещи се
Етапи на развитие
(непълно превръщане - без какавида):
• Яйце
• Ларвула (липсват трахейни хриле, слабо развити антени)
• Ларва (през този период линеят около 30 пъти)
• Нимфа
• Субимаго
• Имаго
Обособяването в устройството е тясно свързано със средата на обитание. Съществува ясно изразена зависимост между форма и среда, въз основа на която могат да се разграничат 4 морфологично-екологични типа еднодневки: ПЛУВАЩ, ПЛОСЪК, ПЪЛЗЯЩ и РОВЕЩ.
- ПЛУВАЩ тип (Swimmers)
обитават блата, застояли или бавно течащи води, около водорасли или други водни растения; имат цилиндрично тяло и плуват с плавни, ритмични движения; имат здрава надлъжна мускулатура на абдомена и опашните нишки, която дава възможност за бързи движения (р. Siphlonurus, Isonychia, Baetidae).
- ПЛОСЪК тип (Clingers)населяват бързо течащи планински потоци; притежават силно гръбо-коремно сплеснато тяло - отличен пример за реофилна адаптация, приспособление срещу отнасяне от течението в бързо подвижните участъци на реките. Притежават редица морфологични приспособления за прикрепване към субстрата (примери от родовете Epeorus, Rhithrogena, Oligoneuriella).
- ПЪЛЗЯЩ тип (Crawlers)
пълзят по дъното и под камъните в реките, като използват неравностите и грапавините, за да се предпазят от отнасяне; подобни на плуващите, но с по-сбита телесна форма - къси и здрави крака и без възможност за свободно плуване (примери Leptophlebiidae, Caenidae).
- РОВЕЩ тип (Burrowers)
притежават дълго източено тяло, със странично или гръбно разположени силно окосмени и здрави трахейни хриле; приспособени за ровене предни крачка и изключително силни мандибули. Видовете от тази група изравят U-видни ходове в дъното (глинесто, пясъчно или тинесто). Посредством ритмични движения на трахейните им хриле върху гърба, си осигуряват разтворен кислород за дишане в изровените ходове (родовете Ephemera, Ephoron, Palingenia).
В една категория може да има видове с две или три опашки(cerci). Най-често нимфите са с три опашки, докато възрастната форма е с две или три опашки.
....................................................................................
Blue Winged Olives – BWO
Тези малки майски мухи рядко отсъстват от нашите реки. Излюпването им може да започне още през м.февруари като продължава до м.май. През летните горещини като че ли изчезват за да се появят отново през септември и според есенните температури могат да се видят чак до застудяването през ноември.
Сборното име на тези майски мухи се дължи на тъмните със сивосинкав оттенък крила и зеленикавия цвят на тялото. Включват няколко рода, които с непрекъснатото си присъствие по реките представляват ежедневна част от храната на рибите и съответно интерес за риболовците, ловякщи на имитациите им.
Мухите от рода Baetis е един от най-значимият като имитация за риболов. Много от представителите на семействата Baetidae и Ephemerellidae са посочени като BWO , което е събирателно название тъй като като са със сходни имитации и тактика на риболов.
семейство Baetidae
род Acentrella
Acentrella sinaica
род Baetis
1. Baetis alpinus
2. Baetis atrebatinus
3. Baetis balcanicus
4. Baetis buceratus
5. Baetis fuscatus
6. Baetis lutheri
7. Baetis macani
8. Baetis melanonyx
9. Baetis muticus
10. Baetis nexus
11. Baetis niger
12. Baetis pavidus
13. Baetis rhodani
14. Baetis scambus
15. Baetis tracheatus
16. Baetis tricolor
17. Baetis vardarensis
18. Baetis vernus
семейство Ephemerellidae
род Ephemerella
80. Ephemerella mucronata
81. Ephemerella notata
род Serratella
82. Serratella ignita
83. Serratella maculocaudata
84. Serratella mesoleuca
85. Serratella spinosa
Нимфите
са с големина от 4-12 mm, с три опашки, с вариращ цвят от светло жълто, олив зелени до кафяв и почти черен и са както добри плувци (swimmers), така и пълзящи по дъното Crawlers, живеят в течащата вода с бавно до умереното течение.
Нимфите целенасочено преминават къси разстояния в намиране на ново местообитание като активността им е най-голяма след залез слънце.
Субимаго(Дън)
се излюпва в зависимост от температурата на водата и въздуха като обикновенно започва в ранния следобед, продължава на фази, като пикове се наблюдават в по-мрачните и влажни дни. Някои от видовете се излюпват на дъното и субимагото се издига към повърхността, докато други напускат обвивката си на самата водна повърхност. Субимагото се задържа дълго на водния слой, носейки се по течението преди да отлети – това е причината за масовите имитации на BWO и риболова с тях като сухи мухи и имърджъри.
Имитации :
Малките номера куки се подразбират според съответния размер на насекомите.
- нимфи:
Hares Ear, Pheasant Tail,
A.P.Nymph (André Puyans, All Purpose nymph)
John Barr's BWO Emerger
- емърджъри:
Emerger Floating Nymph, Muller emerger, RS2, WD 40 и т.н модели са особено актуални в момента на излюпването, защото често рибите се хранят непосредствено под повърхността на водата. Трябва да отбележим и мокрите мухи като алтернатива, защото някои от видовете отлагат яйцата си на подводни предмети и при тях спинърите периодично се потапят във водата при снасянето на яйцата. Малки номера куки.
- Субимаго (Dun):
Parachute Baetis,
Thorax Dun
Sparkle Dun,
Comparadun,
No Hackle
- Възрастно насекомо (Spinner, spent)
Rusty Spinner
BWO spent
---------------------------------------------------------------------------
Семейство Heptageniidae
(March Browns, Cahills, Quill Gordons)
Род Epeorus
Това е великолепния Quill Gordon (Iron Duns , Slate Brown Dun)
Съществува значимо разнообразие от форми и цветове на този плодовит род на майските мухи (fast-water mayflie). Срещат се в цяла Европа в райони с надморска височина от 300 метра като преобладават в планинските реки с височина до 2000 метра. Излюпват се периодично от април до септември.
Тази муха е значима като първата от големите майски мухи за сезона излюпваща се в ранна пролет – март, април - излюпването започва около обяд (12:00 - 14:00 ч.) при температура над 6-8 градуса под водата като субимагото се стреми бързо да напусне водната повърхност. Присъствието на подводна зряла форма прави актуални мокрите мухи и емърджър имитациите по време на излюпването.
»Тип (Phylum)Arthropoda (Arthropods)
» Клас (Class) Insecta (Insects)
» Разред (Order) Ephemeroptera (Mayflies)
» Семейство (Family)Heptageniidae (March Browns, Cahills, Quill Gordons)
» Род (Genus) Epeorus
» Вид (Species) :
Epeorus pleuralis – (Quill Gordon)
Epeorus longimanus- ( Slate Brown Dun)
Epeorus vitreus –( Sulphur)
Epeorus albertae ( Pink Lady)
Epeorus grandis
.......................
В България :
Epeorus alpicola
Epeorus sylvicola
Epeorus yougoslavicus
Нимфата (clinger nymph)
е от т.нар. „прилепващ” тип. Има гръбнокоремно сплескано тяло (13 - 15 мм, кука № 8 -10 -12) масивни големи крака и два опашни лъча с дължина съразмерни и по-дълги от тялото. Именно двата характерни опашни лъча са отличителния белег спрямо други нимфи от това семейство. Общата дължина на нимфата достига до 15 мм. Приспособени са отлично към бързото течение като се прилепват за облите камъни и чакъл в богати на кислород води. Единствено епеоруса може да мигрира в най- силните течения по дъното на реките.
Нимфите на епеоруса трудно се отделят от дъното, но като лоши плувци, отделят ли се попадат в т.нар. „Dead Drift” и дълго време може да се носят от течението, докато отново не се захванат за дънния релеф.
Може да се каже, че нимфите на този род майски мухи са един вид естествен тест за чистотата на водата, която обитават – особено са чувствителни към киселинни замърсявания, като е описана миграция на нимфите от такива участъци на водоема. Излюпването не настъпва масово и не се наблюдава количествено присъствие на тези мухи по реката.
Epeorus sylvicola е униволтинен вид, т.е. има една генерация годишно и презимува като ларва. Обитава предимно планински и предпланински райони и надморска височина до 1900 м. Има редица приспособления в устройството на тялото, които помагат на нимфата да устоява на голяма скорост на течението. Предпочита по-студена и чиста вода. По данни от български източници е намиран при температура на водата от 0 до около 17 градуса. Имагото лети от м. май до м. септември, но е нормално забавяне или изпреварване в жизнените цикли при температурни аномалии, например при по-ранна и топла пролет, летеж може да се наблюдава и по-рано.
Субимагото (дън)
напуска предходната си обвивка и се излюпва под водата като преди това нимфата се придвижва в крайбрежната зона с по-спокойно течение. С помощта на самообразувано газово мехурче, току що излюпеното насекомо се отправя към водната повърхност. Издигащите се насекоми блещукат и са потенциална цел за хранещите се в този момент риби. Субимагото не се задържа дълго време на вода и отлита в крайбрежната зона, където изчаква последната си метаморфоза. По една или друга причина падналите във водата дънове с не малкият си размер са вкусна плячка за хранещите се риби. Спинерите са много добри летци и трудно могат да паднат във водата. Оплождат се във въздуха като копулацията може да продължи и върху растителността или камъните край реката. Женските започват снасяне на яйцата с чести потапяния във водната повърхност, като отделят порционно по няколко яйца при всяко потапяне.
Имитации
Конкретните имитации на тази майска муха не са от пряко значение поради епизодичното им присъствие на реката.
Имитация на нимфите напълно отговаря заешката нимфа с натурален или оливокафеникав цвят. Куки от номера 12 до 8, с или без златна глава или риб. Утежнените нимфи са необходими за облавяне на участъците с бързо течение до самото дъно, където е естественото местообитание на епеоруса.
Сухите мухи включват имитациите на семейство хептагении с относително по-големи сивозелени, жълтокафяви и червеникави майски мухи с видимо изразено начленяване на тялото – модели като вездесъщия Quill Gordon, Quill Body Parachute, CDC Brown Dun.
Интерес представлява риболова с мокра муха (със задържане до издигане към повърхността) по време на люпене на епеоруса поради спецификата на процеса при тази муха. Торакса може да се направи с CDC дъбинг захлупен с Raffia wing като така се пресъздава газовото мехурче на субимагото.
нимфи :
1.Gold Rib Hare's Ear nymph – natural, olive-brown
2.Heptagenia Nymph
3.Clinger Nymph (Dave Hughes)
мокри мухи :
1. Hare's Ear Wet Fly
2. March Brown Soft Hackle
3. Quill Gordon Wet Fly
В нашите географски райони със сигурност присъстват следните видове:
Epeorus yougoslavicus – над 1500м
Epeorus sylvicola - над 300 м
-----------------------------------------------------------------------------
Род Ecdyonurus
Петнанадесет вида екдионуруси са съобщени за България:
»Тип (Phylum)Arthropoda (Arthropods)
» Клас (Class) Insecta (Insects)
» Разред (Order) Ephemeroptera (Mayflies)
» Семейство (Family)Heptageniidae (March Browns, Cahills, Quill Gordons)
»Род(Genus)Ecdyonurus
» Вид (Species) :
Ecdyonurus carpathicus
Ecdyonurus dispar (fluminum)
Ecdyonurus epeorides
Ecdyonurus forcipula
Ecdyonurus helveticus
Ecdyonurus insignis
Ecdyonurus aurantiacus
Ecdyonurus macani
Ecdyonurus picteti
Ecdyonurus russevi
Ecdyonurus subalpinus
Ecdyonurus submontanus
Ecdyonurus torrentis
Ecdyonurus venosus
Ecdyonurus vitoshensis
Този род е сравним по известност с род Baetis. Съществуват интересни описания на поведение на някои видове, потвърждавайки тяхното разпространение. Блестящите и трепкащи във въздуха екдионуруси, които се виждат на залез в равнинните реки, а така също и през целия ден при слънчево време на по-високи места, се дължи а излитащите субимагоси. Те живеят 12 до 24 часа. През това време се осъществява оплождането и яйцеснасянето. Излитането продължава от Май до Октомври, но много от видовете не следват стриктно тези “ентомологични правила”, като субимагото може да се появи и в ранна пролет.
Нимфата (clinger nymph) има масивен главогръд, с по-широка глава и характерното начленяване на тялото във вид на пръстени(шайби). Тя е от т.нар. „прилепващ” тип. Тялото е спрескано гръбнокоремно (13 - 15 мм, кука № 8 -10 -12) с масивни големи крака и три опашни лъча с дължина съразмерна на тялото. Приспособени са отлично за бързо течение като се прилепват за камъните в богати на кислород води. Може да мигрира в силните течения по дъното на реките.
Нимфите на екдионуруса трудно се отделят от дъното и, като лоши плувци, ако се отделят попадат в т.нар. „Dead Drift” като дълго време може да се носят от течението, преди отново да се захванат за дънния релеф. В този момент те стават плячка за рибите.
Субимаго(дън), Имаго (spinner)
Ендионурусите имагинират в или близо до повърхността на спокойни води. Емергенцията протича доста бързо, като субимагосите могат да се носят по течението за известно време.
Очите са големи и заоблени, близко разположени при мъжките или значително раздалечени при женските. Крилата са с повече или по-малко кафявочерен рисунък. Имат видими задни крила. Коремчето е добре сегментирано и завършва с две опашни нишки. Цветовете варират в диапазона от жълтозелено до виневокафяво.
Точното видово определяне се извършва с микроскопски анализ. Важно значение за това има изследването на формата и рисунъка на пениса, както и други морфологични белези като дължината на членчетата на първият чифт крачета, пигментация и т.н.
Имагото се появява привечер, на здрачаване над бързеите в течението на реките и потоците. Невероятно красива гледка са носещите се вав въздуха екдионуруси при слънчевия залез. Женските имагоси снасят яйцата посредством летене над водата доближавайки повърхността й многократно. Яйцата се отделят на порции след което падат и се носят по течението
---------------------------------------------------------------------------------
Пълен списък на съобщените за България видове от разред EPHEMEROPTERA (еднодневки, майски мухи)
Номинални видове:
семейство Siphlonuridae
род Siphlonurus
1. Siphlonurus aestivalis
2. Siphlonurus armatus
3. Siphlonurus lacustris
семейство Ameletidae
род Ameletus
4. Ameletus inopinatus
род Metreletus
5. Metreletus balcanicus
семейство Baetidae
род Acentrella
6. Acentrella sinaica
род Baetis
7. Baetis alpinus
8. Baetis atrebatinus
9. Baetis balcanicus
10. Baetis buceratus
11. Baetis fuscatus
12. Baetis lutheri
13. Baetis macani
14. Baetis melanonyx
15. Baetis muticus
16. Baetis nexus
17. Baetis niger
18. Baetis pavidus
19. Baetis rhodani
20. Baetis scambus
21. Baetis tracheatus
22. Baetis tricolor
23. Baetis vardarensis
24. Baetis vernus
род Baetopus
25. Baetopus tenellus
род Centroptilum
26. Centroptilum luteolum
род Pseudocentroptiloides
27. Pseudocentroptiloides nana
род Cloeon
28. Cloeon dipterum
29. Cloeon simile
род Procloeon
30. Procloeon bifidum
31. Procloeon pennulatum
32. Procloeon pulchrum
семейство Oligoneuriidae
род Oligoneuriella
33. Oligoneuriella pallida
34. Oligoneuriella polonica
35. Oligoneuriella rhenana
семейство Ametropodidae
род Ametropus
36. Ametropus fragilis
семейство Isonychiidae
род Isonychia
37. Isonychia ignota
семейство Heptageniidae
род Epeorus
38. Epeorus alpicola
39. Epeorus sylvicola
40. Epeorus yougoslavicus
род Rhithrogena
41. Rhithrogena braaschi
42. Rhithrogena bulgarica
43. Rhithrogena buresi
44. Rhithrogena carpatoalpina
45. Rhithrogena diaphana
46. Rhithrogena hybrida
47. Rhithrogena iridina
48. Rhithrogena jacobi
49. Rhithrogena loyolaea
50. Rhithrogena marcosi
51. Rhithrogena podhalensis
52. Rhithrogena savoiensis
53. Rhithrogena semicolorata
54. Rhithrogena sowai
55. Rhithrogena thracica
род Ecdyonurus
56. Ecdyonurus aurantiacus
57. Ecdyonurus carpathicus
58. Ecdyonurus dispar (fluminum)
59. Ecdyonurus epeorides
60. Ecdyonurus forcipula
61. Ecdyonurus helveticus
62. Ecdyonurus insignis
63. Ecdyonurus macani
64. Ecdyonurus picteti
65. Ecdyonurus russevi
66. Ecdyonurus subalpinus
67. Ecdyonurus submontanus
68. Ecdyonurus torrentis
69. Ecdyonurus venosus
70. Ecdyonurus vitoshensis
род Electrogena
71. Electrogena affinis
72. Electrogena lateralis
73. Electrogena macedonica
74. Electrogena quadrilineata
род Heptagenia
75. Heptagenia coerulans
76. Heptagenia flava
77. Heptagenia longicauda
78. Heptagenia sulphurea
род Kageronia
79. Kageronia fuscogrisea
семейство Ephemerellidae
род Ephemerella
80. Ephemerella mucronata
81. Ephemerella notata
род Serratella
82. Serratella ignita
83. Serratella maculocaudata
84. Serratella mesoleuca
85. Serratella spinosa
род Torleya
86. Torleya mayor
семейство Neoephemeridae
род Neoephemera
87. Neoephemera maxima
семейство Caenidae
род Caenis
88. Caenis horaria
89. Caenis luctuosa
90. Caenis macrura
91. Caenis pseudorivulorum
92. Caenis rivulorum
93. Caenis robusta
род Brachycercus
94. Brachycercus harrisella
род Cercobrachys
95. Cercobrachys minutus
семейство Leptophlebiidae
род Choroterpes
96. Choroterpes picteti
род Thraulus
97. Thraulus thraker
род Paraleptophlebia
98. Paraleptophlebia cincta
99. Paraleptophlebia lacustris
100. Paraleptophlebia submarginata
род Habroleptoides
101. Habroleptoides confusa
род Habrophlebia
102. Habrophlebia eldae
103. Habrophlebia fusca
104. Habrophlebia lauta
семейство Polymitarcyidae
род Ephoron
105. Ephoron virgo
семейство Palingeniidae
род Palingenia
106. Palingenia longicauda
семейство Ephemeridae
род Ephemera
107. Ephemera danica
108. Ephemera lineata
109. Ephemera vulgata
семейство Potamanthidae
род Potamanthus
110. Potamanthus luteus
-----------------------------------------------------------------------------------
Червена книга на фактите
Появата и изчезването на различни видове животни и растения като че ли е програмирано в "биографията на нашата планета". Когато изучаваме изкопаемите животни и растения, не се учудваме на огромния брой несъществуващи вече организми. Въпреки че отмирането на някои видове винаги е съпътствало развитието на живота на Земята, учените разбират, че в съвремието ни много често изчезването им е причинено от пряката или косвената намеса на човека. Още преди повече от 40 години е осъзната необходимостта от защита на редките и изчезващите животни и растения. За тази цел през 1948 г. е учреден Международен съюз за защита на природата и природните ресурси към който е назначена постоянна комисия. Една от първите задачи на комисията е съставянето на т.нар. черен списък на животните и растенията, изчезнали от лицето на Земята след 1600 година. Оказва се, че човек никога повече няма да види 64 вида бозайници, 109 вида птици, 20 вида влечуги и 3 вида земноводни, освен в музеите и книгите.
Изчезването на голяма част от животните се дължи на пряката намеса на човека. Ето защо учените от учредената комисия по редките и изчезващите видове съставят списък на застрашените животни, наречен Червена книга на фактите. Изборът на червения цвят не е случаен, тъй като обикновено той е символ на сигнал за тревога, а в случая дори за бедствие. Смята се, че даден вид е в опасност, когато смъртността на животните надвишава раждаемостта и когато общото им количество и по-малко от хиляда екземпляра. Ако тези тревожни факти са налице, животинския вид се включва в Червената книга. В нея се дават препоръки как да се забави изчезването и как да се спаси всяко животно или растение, попаднали в нея.
В по-новите издания на Червената книга редките и изчезващи животни са разделени на няколко групи, като всяка от тях има точно определен цвят на печатните листове.
На черни листове са намиращите се от пълно изчезване, броят на които е спаднал под критичното равнище. С цвят на кехлибар са листовете, на които са вписани видовете в опасност да преминат в първата група. На бели листове - редки видове с ограничени ареали (местообитания). На зелени листове - видове, спасени от изчезване благодарение намесата на хората. На сиви - видове с неизвестен брой, но за които се предполага че спадат към първите три групи.
Червената книга не е закон за защита на животните и растенията, а факти, събрани от учените, които показват числеността на един или друг вид. Но нейните материали се използват при създаването на закони и постановления, насочени към опазване на живата природа. Начинът за спасяване на изчезващите животни и растения зависи от конкретния случай - за това думата имат учените. В някои случаи е достатъчно просто животните да не се избиват или да се възстановят местата им за живеене и те сами възвръщат числеността си.
Червената книга на България
е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в два тома - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.
Таблица с рядко срещаните видове от разред ефемероптера у нас, при които евентуално влошаване на условията за живот ще повлияе отрицателно в посока намаляване на популациите до критично ниво.
ORDER EPHEMEROPTERA
----------------------------------------------------------------------
Хидробиологичен мониторинг на течащи води в България,
Биотичен Индекс (БИ),
Екология и фактори на средата
Всички проблеми свързани с взаимоотношенията между организма и средата се изучават от науката екология. Елементите на околната среда, които оказват въздействие върху организмите, се наричат фактори на средата. Факторите на средата създават комплекси от условия, при които организмите съществуват.
Различават се:
1. Абиотични фактори , които се определят от елементите на неживата природа, от тяхното физическо състояние и химичен състав
2. Биотични фактори са всички живи организми, намиращи се в околната среда.
3. Антропогенни фактори представляват дейността на човека и влиянието на тази дейност върху организмите.
Няколко думи за абиотичните фактори на средата. В процесите на еволюцията на организмите, всеки организъм се е приспособил да живее при определени абиотични условия. Няма организъм, който може да съществува при всякакви условия на средата и при каквато и да е температура.
Границите, при които организмът се развива нормално, се наричат оптимум. Извън оптимума организмът започва да страда, а може и да загине.
Всеки организъм заема територия от земната покривка, в която условията на съществуване са сходни. Тази територия се нарича ареал, т.е. мястото на обитаване от него. Когато организмите понасят изменения на околната среда в широк диапазон, без да страдат от това, ги наричаме еврибионетни. Когато не могат да понасят изменения се наричат стенобионетни.
Например по отношение на температурата организмите се наричат стенотермни (живеят в условия на малки температурни изменения) или евритермни.
Ирландски Биотичен Индекс
IBI
Irish Q- scheme, Irish water quality rating
Адаптираният Ирландски биотичен индекс (АИБИ)
Няма унифицирана методика за оценка на екологичното състояние. По данни за стойности на адаптирания ирландски биотичен индекс от хидробиологичен мониторинг на макробезгръбначни е разработен свой БИ и класификационна система на подход.
Биотичен Индекс (БИ) е научен инструмент използван за идентифициране и класифициране на замърсяването на водите.
Чрез научно изследване на организма се дава оценка за състоянието на един екологичен ресурс, какъвто например е водния обект , и същият неразривно се свързва с въздействието на човешката дейност върху биологичната активност на водната среда .
Главен проблем за качеството на речните води в страната е органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води.
Повечето случаи на критично замърсяване (води извън категориите) се дължат на индустриално и смесено индустриално и битово-фекално замърсяване. На първо място това са основните металургични и химически заводи, които често поразяват живота в реките със силно токсични води. Все пак изследванията показват, че повечето реки в България имат повишена самопречествателна способност поради тяхните хидравлични, физико-химични и биологични характеристики.
През разглеждания период 1992 - 1997 г. се наблюдава в повечето реки ясна тенденция към слабо подобряване качеството на водите. Причина за това са процесите на приватизация и прехода към пазарно стопанство, при което много индустриални предприятия са спрели работа или са намалили обема на производство.
Поречие на р. Искър
Обследвани са р. Искър и притоците - р. Бели Искър, Леви Искър, Мусаленска Бистрица, Палакария, Вуин дол, Планщица, Драгалевска, Боянска, Владайска, Лесновска (Стари Искър), Какач, Блато, Батулийска, Искрецка и Малък Искър. Преобладават средно замърсените пунктове в поречието. Незамърсени са р. Черни Искър и Бели Искър до гр. Самоков; Мусаленска Бистрица; Искър след яз. Искър; Вуин дол; Планщица; Искър след яз. Кокаляне (Пасарел); горните течения на Драгалевска, Боянска и Владайска; Батулийска; Искрецка преди Своге.
В най-големия язовир в Бъгария - Искър се вливат слабо до средно замърсените води на р. Искър и Палакария.
Преди устието си р. Искър успява да се самопречисти до средни стойности на замърсяване. Регистрирани са следните т. нар. горещи екологични точки, където речните участъци могат да се характеризират като екологически пазени (извън категориите):
• Искър след София. Един от най-тежко замърсените речни участъци в България от смесени индустриални и битови води. Реката е екологически поразена до след гр. Своге.
• Лесновска след Кремиковци. Токсичното поразяване на реката започва още от сгуроотвалите при с. Долни Богров и стига до устието.
• Какач преди устие.
• Блато преди устие.
• Искър след Мездра. Силно замърсени води в 10-15 км учатък след гр. Мездра.
• Малък Искър след рудник Елаците и гр. Етрополе. Напълно екологически поразен участък, започващ от рудник Елаците и стигащ 5 км след гр. Етрополе. Токсично поразена е и р. Негърщица. Токсични залпове от открит меден рудник Елаците и индустриални и отпадъчни води от гр. Етрополе.
Общата тенденция в поречието е към слабо подобряване на качеството на водите.
Хидробиологичен мониторинг на течащи води в България
За оценка качеството на повърхностните течащи води у нас се прилага Биотичен Индекс (БИ) с 5-степенна скала (официално одобрена от МОСВ методика за мониторинг през април 1998 г., модификация на Ирландски Биотичен индекс на Clabby & Bowman, 1979). Този метод дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос). Методът се основава на относителната численост и разнообразие на ключови групи организми с известна чувствителност към замърсяване. Чрез него се обезпечават качествени данни за присъствие, отсъствие, разнообразие и численост на таксоните. Пропорционалното им представяне определя класа на водното качество.
Най-високата стойност БИ5 е за най-чисти води, неповлияни от антропогенни въздействия; докато БИ1 е за изключително тежко замърсени води.
Класовете за водно качество са:
Q1 – вредно качество;
Q2 – лошо качество;
Q3 – съмнително качество;
Q4 – задоволително качество;
Q5 – добро качество.
Класовете се характеризират главно с относителните съотношения в пробата между следните групи организми:
Група A – Чувствителни форми - Crenobia, Plecoptera (без Leuctridae, Nemouridae); Heptageniidae, Siphlonuridae;
Група B – По-малко чувствителни форми - Dugesia gonocephala; Polyce-lis; Leuctridae, Nemouridae, Leptophlebiidae, Ephemeridae; Ephemerellidae; Trichoptera с къщички (без Limnephilidae, Hydroptilidae, Glossosomatidae); Odonata (без Coeagriidae); Aphelocherius; Rheotanytarsus; Athericidae;
Група C – По-малко толерантни форми - Turbellaria (без Crenobia, D. gonocephala, Polycelis); Ancylidae, Neritidae; Astacidae; Gammarus; Baetidae; Caenidae; Limnnephilidae; Hydroptilidae; Glossosomatidae; Trichoptera без къщички; Coleoptera; Coenagriidae; Sialidae; Tipulidae; Simuliidae; Heterop-tera (без Aphelocherius); Hydracarina;
Група D – Толерантни форми - Hirudinea, Mollusca (без Ancylidae, Neriti-dae); Asellus; Chironomidae (без Rheotanytarsus, Chironomus);
Група E – Много толерантни форми - Tubificidae; Chironomus; Eristalis.
-------------------------------------------------------------------------------
Материалът не бих подготвил без изключителното съдействие на гл.асистент д-р Янка Пресолска(Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН), за което искрено и благодаря!
), даже не мога да си представя колко време ти е струвало, така че респект за труда 
