Вчера жената вика , да оправиш кафе машината, че не пуска вода. Лесно е да се каже, не че не я правя повече от десет години де. Но този път трябваше магьосник, не техник. Бе знаех си , че трябваше да уча за магьосник, не за инженер (щях да бъда много търсена личност, на всякъде искат от нищо да направиш нещо, без да ти плащат и ако може и да си платиш, че им работиш
) Този път обаче едно маркуче не иска да се извади, тоест извади се не от където трябва 
и два часа не успях да извадя втулката която я държи Побеснях, зае... опаа захвърлих всичко и отидох до магазина в града. Маркуче такова имате ли бе серсиме, ми имаме. Ми колко струва, ми осем и нещо 
за маркуче 15 санта с две втулки бе мога ли да ......... бииип ........., оти не взема да си взема нова машина. Така и направих. До като се прибера, да я обезвъздуша ( баси зора, трябва да назначат обезвудушител в магазина ) , да събера другата, да почистя бардака, който бях направил при ремонта 
и стана някое си време и жената се прибра. Което значи аз да се изнеса, до като не се е сетила нещо друго Да но Искър е голям, мътен и студен, той си е такъв от началото на годината де за Панега няма време, ще се ходи на барата. Предния ден бях ходил, на муха и хванах за 4 часа 30на кленчета, най-големите 25 санта, но за занимавка стават. Хванах ги основно на джапанка имитираща немедоносен бръмбар 
. Но сега духа сериозно и не е за тази работа, та вземам УЛ бъркам в шкафа и му слагам макарата, обличам елека и на барата. Пътем се отбивам при плувкарите за да се убедя, че няма с какво толкова да се похвалят и забивам на горе, далече от тях. Минах към 2 километра и вече съм по местата за където бях тръгнал. Започвам да слагам примамка и се облещвам, сложил съм на УЛта мухарската макара . Явно много съм бързал да се изнеса Обратното съм правил но така става. Сега вече я овапцааме на майната си съм и решавам да пробвам така и да сложа воблер, само за да се убедя, че моята работа няма да стане. Вчера скъсах една муха и не ми се газеше, но сега нагазих и си я взех, та пробвах и на муа. Учудващо но Лумиса хвърляше горе-долу прилично за условията, даже и няколко рибки хванах. Но благодарение на огромните си мухарски умения, а и вятъра, скоро скъсах и се върнах в изходно положение. Реших да спра да се правя на интересен и да се върна да си взема правилната макара ( направо да не повярвате, че имам и здрав разум ) Да но вече съм кът с времето и започвам наблизо. Все пак предполагам, че отвечер ще са се поактивизарили , само с надеждите си останах. Много капризни риби, трябва да им прекараш примамката пред устата, за да си мръднат задната перка, да почукнат и да се откажат. На място с вдигане втори път не пипваше и трябваше местене. Успях да закача само една риба, към килограм, най-голямата за годината, но една. Слизам под канала който вкарва вода от Искър в барата и нещата се влошиха рязко. Поразмъти, вдигна нивото доста, увеличи течението и изстуди водата , за сметка на това започна да влачи водорасли Баси, еколозите казват, че бума на водорасли бил от промените в климата, е не вярвам климата да се е променил коренно за 5 ( пет ) метра, защото на горе нямаше толкова водорасли. Но кой съм аз да се бъркам в работата на еколозите 
Както казваше бременната жена на моряка, като питал как е бременна като него го е нямало година и половина, а тя му отговорила, ти какъв си бе, а моряк, а какво се правиш на математик та и аз. В тия условия трябваше да се подаде точно при рибите и да се провокират за не повече от два метра, след това примамката се обвиваше с водорасли. В тези условия нямах никакъв шанс и за разлика от оптимистичната прогноза по-горе, тази се оправда напълно. Що ли изобщо правя оптимистични Имах само един удар, като направо се опита да ми вземе пръчката, но влезе в течението и веднага се откачи.
Аз за разлика от доктора съм ти благодарен, че не си се научил да снимаш, оти ако имаше и снимки освен отлежалото ирландско щеше да ми трябва и валидолче за тоя разказ. 
