Риболовен дневник

[stefar33]

А ето го и обещаното

СОМОВ ЧАС-2

continue

Tръгвам със походка
тихичка и кротка
търсейки находка
мустаката водна котка.
И за да ме иска
мамя я със мишка
тръпне но не писка
а вода разплисква.



На третия завой
капана ми нададе вой.
Пръчката в посоката се сви
мен сърцето ми заби
нервно нещичко подръпва
линията ми изстръпва.
Идва със ритници
пляска със плесници.







Ей го на дойде
първото соме.
Не е нещо едро
но изстрелва ведро
мойто настроение
и изпадам във безвремие.
Пускам и треперя
друго да умеря.





И на втора врътка
втора дръпка.
Тоя път на жълтобяла дъвка.
Боднат с двойна кръпка.
Рекох си ехее,
днеска е добре.
Жалко само че
утре тръгвам на море.





Днес обаче аз съм тук!
сома пък направо луд!
Цяла зима е гладувал,
спял и е сънувал.
Малки палави рибенца,
цветни всякъкви филенца.
Днес отваря ресторанта,
бърза за закуската гиганта.





Майстор някакъв не съм,
ама даже и на сън,
толкоз удари с мъзга,
не съм имал досега.
И от тая синагога
заявявам без тревога.
Сома лесно се лови
трябва само да върви.









Девет риби за пет часа.
Заклевам се без капчица украса.
Но признавам си и честно,
взех едно котлетче местно.
Воблерите дето ги показах,
на всички аз ги казах
Дадох ги на заем на рибари,
да бият и те от мен шамари.

На следващия ден момчето клето,
отпътува за морето.
Изпълнен и доволен,
от риболовният ми спомен.
Тупкащ греещ в мен,
даже хванах тен.
А другите ловиха,
със снимки ми благодариха.

Разсказът ми днес не е шедьовър,
но поне става за ордьовър,
за ракиика и салатка,
за раздумка кратка.
Стискам палци и за вас
да настъпи сомов час.
Да си пълните душата
и да пускате в отплата.

[stefar33]

НА КРАТКО


Днес нашата дружинка,
беше на Копринка.
Две по две и половинка
и някой други пак за снимка.

Разказът във продължения
като свърша някой задължения.

[stefar33]

СИНКО САМКО

Помечтан в съня ми,сътворен с дъхът ми.
Капка от кръвта ми,гордост е синът ми.
Във живота мъжки, след мене той върви.
В широките ми стъпки, бележи свойте следи.
Вече е голям и зъби даже сменя.
С погледа си прям,все към мене гледа.
Като мен да бъде,като порасне щял.
Ех,за моето момче, съм още идеал.





А колко ни е съвършенно заедно когато,
със корабче безценно ,си плаваме на лято.
Мечтаем за съкровища във бездната дълбока скрити,
Да хванеме чудовища във битки страховити.
На остров безпроблемно да си живеем аз и Сами.
Да се тъпчем ежедневно с бонбони кола и салами.
Сирени да ни пеят и дрехите ни да перат.
И табла да умеят и маса да редят.











Сутрин рано във мъгла и студ,и до пладне в жарък пек.
Малкият голям със мен е тук,звяр изплезен нечовек.
Чакащ върховете наблюдава,воблери избира и подава.
И въпроси все задава,неразбрано нищо не оставя.
И когато в слука,въдица се сгъне и запука.
Скача бързо и засича,рибата навън извлича.
От радост скача, тича,на мен досуш прилича.




















Щом скучно пък ни стане, ще идем до брега,
приятел скъп като имане,да метнем на носа.
Да го разходим бавно, из водните селения,
Да му разкажем славно, за наще приключения
Да поиграем,да поспорим,всеки залив да преровим,
Да поспим и да потролим,на рибите да се помолим.
Заедно да учим, водачи как да вдяваме.
Че щом като сполучим, по-рибари ставаме.










Всеки миг със него,щастие е споделено.
И чувство съкровено, разстапящо неземно.
Толкоз много аз те любя,за теб се синко трудя.
За теб се сутрин будя,във твоите очи се губя.
Своя опит ти предавам, обич давам, получавам.
И на веки се надявам,бащинска следа оставям.

[1608]

[mitioto]

Това е най-хубавия репортаж, да знаеш!


Sent from my iPhone using Tapatalk

[stefar33]

Здравейте,днес хванах най-големият трофей.



Стефан Колев

Летец и рокер,култорист.
Джигит, мухар и тролингист.
Аниматор и артист, танцьор
поет, мечтател, стриптизьор.

Мъж, любовник, шеф,
владетеля на кеф след кеф.
Позитивист,преподавател претседател.
Син,баща,другар,приятел.

Вярващ,бог, несъвършен,
Общак и майстор,супермен.
Прераждаща душа от век на век,
Просто казано човек.

Това е подаръка ми за рожденният ми ден който е след два дни .Той е от новият ми приятел Стойко Сиврилов на когото помогнах за последният му проект "Шаржопедия" със стихове към невероятните шаржове на над двайсет от най -известните личности на нашето съвремие.Който той сътвори и ще издаде в едноименна книжка.Шаржовете можете да видите тук засега само в електронен вариант.http://dox.bg/files/dw?a=64db3fec94" onclick="window.open(this.href);return false; Благодаря Стойко.

[stefar33]

НИКУЛДЕНСКА МЕЧТА
Днес е празник на рибаря,
ррибата се пържи и прегаря.
Ракията е изстудена,
салатата е осолена.
Уморен на края
сядам да си помечтая.

Искам на Никулден
язовира градски да е отбранен.

И тогава в ранен час,
Стаската и аз,
баничките да си доядем
пред вратите му да спрем.
Да тръгнем през гората
шумолейки във листата
На разходка кат аристократи
кат приятели познати.

Да намериме место,
но специално да е то.
Рибите кат на мегдан
събрани да са там.
Да чакат кат на сфетофар,
кат исипани от самосвал.
Кат на кино в редове,
гладни като зверове.

Може би пред таз полянка,
или на струга там на сянка.
Или на кътника във каменната пломба,
или в дълбокото като от бомба
Можеби на шишовото тяло,
или пък под подлото късало.
Или мъничко в страни
по нищо дето не личи

И аха да се откажем
ударче да ни подскаже.
Да ни светне във седефа
откъде извира кефа
Да ни бие и да ни повтаря,
да ни хапе и разпаря.
Да ги вадиме да пушим,
да ги пускаме и да ги гушим.

Сал за час поне
да сме на такова дередже.
Полудяли като хали
във пилетени чували,
да ги тъпчем и събираме,
по размер да ги отбираме.
Да си тригнем под ръчичка,
сякаш водим ученичка.

На вечерният банкет,
на приятели с билет.
Да изсипеме торбата
на светеца във отплата.
Ида кажем с честен глас.
"Рибата от нас за вас"
Яж народе благославяй,
без слука не оставай.

Честит празник на всички.И специално на всички габровски Златни кротуши.

[stefar33]

ПО СВЕТА И У НАС
(тролингови пътешествия)

В мойта риболовна книга,
тролинг днеска се открива.
Чукваме яйце
и разперваме ръце.
По традиция на Стамболата
почва пак играта.
С Краси рибното човече,
моя милост се повлече.









То е празник и манифестация,
за цялата лодкарска нация.
Риболовният парад
снимам с моя фотоапарат.
Ала рибите каточели
ни усетиха.Уви.
И решиха със диета
да сменят бюфета.





































Малиново е гьол в съседство,
на Слави врабевски е кметсво.
И тук сме преживявали стихии,
със зъбати бели ужасии.
По-плитък е и лесно той се сгрява,
Наблизо е.Да пробваме тъдява.
Но не.И тук дръвце.
Возим си се от сърце.






А тия дето му разбират,
воблерчета промутират.
И пробват и отбират,
качествата констатират.
Шаро пък в очи ми се издига,
бяла закачил на джига.
На тролинга сме пак капо,
на гумата костурче,но едно.













Мислехме на юг
по-топло е от тук.
И хайде на Ивайловград,
няма да сме там валат.
Отлетях за този край
с кротуш Гришо-Николай.
Плюс други чужденци двамина,
Славчо,Венци във комбина.











Водата мътна и зелена,
и с градус два студена.
На нашето неистово желание,
рибите отвърнаха с мълчание.
Но месен срещнахме рибар,
на чашката и скарата бе цар.
От вечерта ни споменът ми е такъв.
С дрехи спя и хъркам като лъв.









-Краси дай на църква да отидем,
карък с молитви да изтрием.
-Да тръгваме!Аз знам една,
малко е залята със вода.
-Слава тебе Боже,
да клъвне малко ако може.
Във твоя чест аз не курбан,
живот ще подаря и няма да го ям.







Молбата ни бе чута,
въдица се сгъна и запука.
И сомче вместо пламнал храст,
знамение си бе за нас.
Пуснахме го, както бе и обещано,
и тръгна слуката отрано.
Капото тъй разбихме,
и винаго по нещичко ловихме.















Копринка таз година спадна,
но и тя в обхвата ни попадна.
Тука бях със тримата,
Пигито,Дабата и Бината.
Уловът отново не голям,
щучка тънка за кокан.
Важно е едно поне,
Ъглито сработи ми добре.















И добре че хванахме дърва,
огънят се разгоря.
Лагера ни лятна вила,
бирата судена и пенлива.
Въдиците си почиваха.
А героите разпиваха.
Най-големия успех,
Дабата да бия с кеф.











Запознахме се и със Тракиец,
язовир красив,убиец.
Там Тракийските съкровища,
бели са били чудовища.
Цял ден с тях се занимавахме,
кордите навивахме оправяхме.
Воблери сефтосвахме
и не се ядосвахме.

































И на тръгване в умора,
като всички умни хора
Пуснахме за едро на дълбоко,
там къде е най-широко.
Че кат звънна и натресе,
воблера от раз отнесе.
Останахме с отворени уста.
Сякаш близък ни умря.

Еми слабичко бе мойто лято.
Не окичих се със злато.
Нямаше количества, рекорди,
късаха се мойте корди.
Времето бе жертвано за друго,
живея вече в къща чудо.
Не оставайте с погрешни впечатления.
Туй са скромните ми постижения.

[ribata402]

Изпърдял си зъбите на детето.. Гледам и таблата учиш..

[stefar33]

Ей робо ненагледна,
цяло лято не поседна.
Изтъргува шапки фиби,
хич не беше ти до риби.
Воблерите си продаде,
и на табла ми се даде.
С почести ти вадя компромати.,
гиди дърти ми пирате.

[stefar33]

Събуждане в прегръдка мека,
Целувка в устни,лека.
Чаша с мирис на кафе.
Сънена усмивка на дете.
Светъл поглед към света.
Глътка въздух доброта.
Пътят лъскаво зове.
Домът ми маха без ръце







Ето че пристигам там,
където до брегът разлян,
гладък и смълчан,
ме посреща воден блян.
С образа си тъй красив,
сякаш диша и е жив,
Сгушен до градът ми сив,
сълза от бога милостив.








Кеят е облян във светлина,
време е да се сглобя.
Влакното да си наредя,
силикон да избера.
Лодката отвързвам
и спокойно без да бързам,
се отделям от брега,
в плен на тихата вода.





Раз и два
развъртявам аз гребла.
И оглеждам се къде,
ше ми клъвнат най добре?
В ляво ли, или във дясно?
Във дълбокото или на тясно.
Днес ще пробвам точно там,
где от слънце съм огрян.










Хвърляне,потъване обиране,
и започва маневриране.





Два пъти подръпвам и навивам,
отпуснато, опънато,поспирам



И дорде повтарям безвъзвратно,
движението златно,
трепва ми върха
и отеква във ръка.



Под водата бурно плава,
с кеф умишлено го бавя.
Тръска и барабани,
живо е зверче нали.
С всеки опън с всяка сгъвка крива,
радост във душата ми се влива.
С него снимаме се дружно,
Толкоз малко ми е нужно.







Благодарен свивам знамената,
В щастие живея на земята.
Стига ми да мога,
свободен без тревога,
Жив и здрав да си ловя,
да се сливам със света.
Аз съм рибен самурай,
на историята слагам край.
Хай!





Честит имен ден на всички адаши.

[maznislav]

Месарството с рими накичи ,
трюмът пълен с маломерки да не личи...



Нека хората да видят истинската същност на нещата....

[Ilian70]

Месарството с рими накичи ,
трюмът пълен с маломерки да не личи...



Нека хората да видят истинската същност на нещата....

Грозна картина!
И 500 човека да зарибяват един водоем, такива хора са в състояние за един сезон да неутрализират доброто дело. Колега, имате оборудване за хиляди лева. Толкова ли нямате пари да си купите риба, че прибирате такива риби? По-лошото е, че синът ви е с вас и се учи от вас.

След тази снимка, качена от Вальо, римите вече няма да са сладки.

[bulgarche-to]

И аз на това попаднах току що. Аз се чудех какво не харесвах в него, а то какво било. Не че го е отричал, но показва само част от нещата.

https://m.facebook.com/story.php?story_ ... ction_list" onclick="window.open(this.href);return false;

[iordigd]

Жалка гледка!
Странно, как може да се подведе човек!