Хвани И Пусни - репортажи

[Paviljon]

Привет колеги,

Ето и Мариански се е разписал Поздравления

Ето че дойде време и аз да побия знамето с първия пъстървов риболов за годината. От маане гащи по работа и служебни ангажименти не мога да сколасам и да драсна няколко реда. То всичко взе да изветрява като гледки, затова няма да съм толкова многословен като друг път. Риболова се състоя преди повече от месец.

Връщане от командировка, където първите два дена само гледах реки, но така и не остана време да намокря примамките. На връщане обаче към София викам си "Спирам на реката и каквото ще да става". Естествено само телефона ми звъня по служебни ангажименти, та трябваше да се отделям от шумящата река и после отново да се връщам. Спретнах 3 часов риболов и сърцето отново затуптя в танца на магичноста. Хванаха се 10-на рибки, балканки, като част снимах, другите веднага обратно в хладния поток. Рибите варираха около и над мерноста, като само едната от уловените беше къде 27-28 см. Тези три часа след няколко месеца пауза в риболова ми се видяха, като истинска магия. И реката беше се събудила. Водите се спускаха шумно по склоновете и се превъртаха във вировете и бързеите. Цветът точно както както го помня всяка пролет. Студен цвят на зелиникаво сиви нюанси. Още малко и всичко ще се покрие със свежа зеленина, която аз толкова обичам. Само още малко

Надолу продължавам със снимките, които сами ще доразкажат за красотата, която ни обгражда и на моменти имаме възможност да се потопяваме в нея.





























Поздрави и наслука и скоро отново

[Slavv]

Еее Павка,нищо че е след дълга пауза, отново си срещнал непреходната красота

[Paviljon]

Привет колеги,

Миналата седмица се понесох командировка из България в търсене на нови обекти, както служебни, така и риболовни. Приключиха служебните ангажименти в късния следобяд и газ към реката. Този път обект на риболова щяха да са кефалите. Времето топло, та дори ми се стори и горещо. Постоях 15 мин в рибарските ботуши е веднага усетих спарването на крайниците. Заредих патрондаша с воблери и скок по местата. Срещнах още няколко други рибари, които упорстваха на стръв. Отдалечих се от тях и започнах да обстрелвам водната шир. На моменти се размърдваха спотаени кефали, но плахо преследваха примамките, които бяха с премачкани тройни куки за по-лесно откачане. Имах на разположение около 2 часа риболов преди да се стъмни подобаващо. Времето малко, но достатъчно да зареди рибарската душа с красиви гледки. Ето я и реката ...



Малко в страни последва и първия удар на красива борбена риба, около 35 см, която явно доста добре се беше подготвила за размножителния период. Беше издула корема. Бързи няколко снимки и обратно във водата да търси място за мръстене.

Душата грейна отново

Понесох се отново по реката, като сменях примамките и местата, на които замятах. На няколко пъти се закачаха подобни риби, но уви. Единствено оставяха мощни кръгове в реката от завихрянето. Една от рибите така атакува, че подскокна във въздуха като пъстърва, разтръска и се откачи. Така разбунтува водата, че рибите се изпокриха трайно, а и времето за риболов бързо приключи.

Толкова за няколко часа, но все пак дори и за малкото време се почувства приятно тръпката от потрепващата въдица

Поздрави Станиславе.

Наслука на всички колеги

[Slavv]

На слука Павка, дано има време за риболов ,те са си там!

[Paviljon]

Разказ в черно бели нюанси

Ето че дойде време и за дългоочакван целодневен риболов специално насочен към търсене на петнисти красавици. Мариян едвам го навих миналата седмица да спретнем един риболов с повече ходене. Като му казах, че ще тръгваме още преди петлите да са запели се замисли малко, но все пак се нави. Ставането рано, толкова рано, че се чудя защо легнахме изобщо. Важното беше, че пътуваме към дестинация, до която не бяхме ходили две години. Сърцата биеха отчетливо и всеки се подготвяше за среща с планинския поток. Надявахме се единствено да не е размътен, пък останалото каквото сабя покаже. Пътят мина неусетно в сладки приказки, а светлината на небосклона се показа точно, когато паркирахме колата до реката. Чуваше се приятният шум на лъкатушещата се река, която ясно ни показа какви води са вилняли съвсем скоро. Преоблякохме се набързо в риболовните одежди и заредени с преповдигнато насторение. Първото място на което пробвах беше хубав вир, в който водата се вливаше пенливо и образуваше пенливо. Заметнах блесна с монтирана единична кука без контра косо по течението и още на първата проводка атакува първата риба, с която потрепери и въдицата, но се откачи тъкмо преди да я изтегля. Пробвах още няколко пъти и друга подобна риба атакува, но отново без да мога да я докосна в река. Усмевката се появи на лицето. Започнахме да се придвижваме по реката. Тревичките все още бяха с росни капчици по себе си, чакайки да се изпарят от изгрялото слънце.



Местата следваха едно след друго, като всяко едно криеше своите тайни. Водата кристална, ставаше за пиене директно от самата река. Точно места, в които магията оживява. С Мариян се редувахме и един след друг се разминавахме по вировете при замятането. Спускащата се вода от планината шумкаше, като песен за ушите и така приятно се зареждахме. Ето малко кадри от спускащите се капки, събрани в едно голямо.







Ето го и Мариян, като манекен преди да заметне в едно от пердпективните места.



А тук снима едно от завихрянията на водата в поредния пад.



Не след дълго се появи и първата риба, която успях да докосна с ръка. Не голяма балканка, но въпреки размерите си се бореше с парчето метал, което беше нарушило сутрешното й спокойствие.

Последва снимка и после отплуване в пенливата вода обратно в ловното поле.

Малко по-нататък и Мариян се разписа с риба.

Времето беше страхотно. Синьо небе, примесено с някой друг бял облак, птичките чуруликаха, листата на широколистните дървета се поклащаха едва забележимо. Навсякъде беше потънало в зеленина и гъста растителност. И сред всичката тази красота ромолеше и извиващата се река от завой на завой и влизаща от вир във вир.







На това място ме атакува още една балканка, която остана до последно закачена на куката. Част от рибите се откачаха при пируетите, които правеха над водата.





Правеше впечатление обаче, че рибите бяха горе долу един размер. В нормата или близки на нея. Липсваха по-големите пъстърви, с които сме се срещали преди две и повече години. Всеки е имал изтървана хубава трофейна пъстърва на въпросната река, но сега като че ли отсъстваха. Досетихме се каква може да е причината. Не силната вода, която е вилняла тук и имаше белези от много набити клонаци, а брата човек. На доста места се виждаха остатъци от кутийки за стръв и опаковки от кукички. Белезите винаги си личаха. Явно бяха посъбрали едрите риби, но бяха оставили боклуците се, подписвайки се в красивата местност. Оставаше ни единствено да се надяваме, че е останала някоя друга едруша. Придвижвахме се по реката и на едно място реших да пробвам с блесната. Мариян наблягаше на воблери. Мястото не беше нищо особено. Къс вир с няколко по големи камъка, които водата обгръщаше в обятията си. Заметнах, завъртях и последва рязък удар на красива балканка около 30+, която направи няколко мощни подскока във въздуха и за частите от секундите, в които я виждах се личеше, че е красива риба с наситено жълтеникав нюанс. Веднага сърцето се разтуптя на макс от приятната гледка и докато откача кепа от гърба щях да се пребия, а рибата това и чакаше. Олюлях се сред камъните и тя събра сили и се откачи в краката ми. Все пак куката единичина и без контра, но пък така е по-спортменско. Но в такива ситуации човек иска и да докосне рибата. Нищо, че секунди по-късно ще си плува обратно в реката. Това беше и единствената прилична риба за деня, която се отчете. Как беше останала непокътната от месарските изпълнения незнам, но дано да си остане в реката и занапред.

Мушнахме по един сандвич с колегата озвучени от шумащата река и продължихме с риболова. А стрелките на часовника се въртяха като бесни. Час след час времето се изнизваше, а какви картини само се разкриваха пред очите ни.









Стигнахме участък, в който като че ли нямаше следа от живот или рибите така пасуваха, че ни караха да си мислим най-лошото. Дано да беше второто. Стигнахме до участък, до който не бяхме ходили друг път. Мястото беше ново за нас. Местата мяха по-малки от началото, но пък определено се виждаше, че има риби, които атакуваха по веднъж и след това се скриваха или ставаха апатични. Дъното беше песъкливо и огряно от слънчевите лъчи изглеждаше приказно. Мариян спря да ме изчака, а аз за около 30-40 мин попаднах в някаква приказка. Където и да метнеш имаше атака на мерни риби, но бързо се откачаха, а и аз не се стараех да ги изваждам от водата, а ги оставях да се откачат сами.

Ето за такива места говоря, а рибите там диво красиви





Магията я почувствах с пълна сила. Бях в нея и това беше най-важното. Имах нужда да я усетя Големият град ни изсмуква и поне за мен подобни места имат невероятна сила да ни зареждат. Все още съм с този усет, дори и близо седмица от този риболов.

Хванахме по някоя и друга риба. Направихме дълъг преход, който раздвижи мускулите на цялото тяло. Е имаше всеки по едно падане в реката, но това е нормално всеки път. Синката е все още на коляното, но юнак без рани не може.

Поздрави и наслука

[Rex Hunt_2]

Много добър репортаж, колега и страхотни снимки.
Поздравления за което.

[Slavv]

Красиво поточе, красиви рибки, браво Павка ,иначе репортажа изглежда ,,документално"

[Paviljon]

Привет колеги,

Един репортаж за тридневен риболов по време на командировъчните ми скитания в България. Някой да не реши, че съм бил за риба по цял ден. Общо сумарно събрано се събраха около 6 часа

Ден първи:

Работните ангажименти поприключиха и остана малко време за риболов. Въпросът къде. Бяха валяли поройни дъждове и наоколо всичко голямо и мътно. Да не кажа дори кално. Значи ще се избира отново бърза вода, но трябваше да е с приятна прозрачност. Разбърквайки тестето с карти се падна една река. Газ към нея. Стигам и гледам я перфектна. Преоблякох се за части от секундата и се отдалечих от колата. Погледнах обаче, че ще вали отново. Върнах се и взех големия чадър за двама души и се приближих към реката. Тамън заметнах и хоп поройл Аз под чадъра има няма 10 мин. Сгънах го и започнах изстрелите във вировете: на воблер с жълта окраска и блесни с единична безконтрена кука. Плахо почукване. Без резултат. Преместих се и се набих в една джунгла, от която едвам излезнах. Там изтървах хубава риба, която удари на блесната, но след пирует двоен във въздуха се откачи, като ме опръска по очилата. Скръцнах със зъби, защото беше хубава красива риба 30-35 см. На следващите места отново закачване на риби, но все се откачат от куките. Нали съм спортсмен и им давам шанс на рибките сами да се освобождават. По-нататък на едно забързано място отново удар и откачане. Никой не се е съмнявал нали Решавам наново да упорствам. Хвърлям и задържам и отново удар на риба около 30 см. Този път с успех. Рибата кепчосана, освободена с предварително намокрена ръка, снимана и изпратена по живо, здраво.



А ето го мястото в горния му край или по-точно елемент от мястото, обагрено от залезни отражения





За двата часа риболов изтървани риби:5-6 и извадени 2

Ден втори:

Ново място. Стана към 17.00 ч. и с бърза скорост към реката. Видях я огромна, даже леко да се каже огромна. Значи промяна в плана. Разгледах картата и смених посоката. Мина близо час, докато достигна новото място, което беше с проучвателна цел. Не бях ловил там и не знаех какво да очаквам. Само един вид риба трябваше да има, но дали щеше да има, за час и половина трябваше да разбера. Реката повече от красива. Дъхът ми остана притаен през цялото време. Едни маслено зелени вирове и приятно извиваща се снага на реката, която лъкатушеше след гънките на терена. Ето част от местата по реката.









Този път заложих на блесна отново с единична кука. Първите места без резултат. На следващите обаче се почуства присъствието на рибите. Казвам почуства, защото в крайна сметка не успях да извадя нито една от уловените риби. Стигаха почти до мен и се откачаха. Още трябва да тренирам с тези единични куки. Явно вдигам повече въдицата, макар, че все по-рядко. но разбира се и рибите не стоят мирни и като подскокнат и хайде обратно. Определено магично място. От реката можеше да се пие спокойно вода. Само да имах на разположение повече време в тази перла на планината. Поне набелязах нова дестинация. Закачени, но не освободени с ръка риби за час и половина имах към десетина. Следващият път ще ги снимам. Обещавам

Ето още няколко снимки







Ден трети:

Прибиране към София. Остават този път 3 часа за риболов. Лошото, че през деня и естествено телефона не спира да звъни, както от офиса, така и по работа. А аз в реката. Мястото също ново. Знаех за него от един колега, но не бях ловил още там. Навънка жега, целият се сваряваш. Реката с хубав цвят и спокойно течение. Викам си "Този път ще хващам вече риби". Първите няколко вира само отразих леки атаки на малки петнисти красавици, но не се закачаха. На поредното място, което представляваше вир, завихрящ се покрай едно дърво, където сянката се беше постелила плътно и преминаващ в пенлив участък, където слънчевите лъчи го докосваха. Заметнах в сенчестия участък и поведох блесната и хоп блесната беше атакувана от борбена балканка, която до края мислех, че ще се откачи, но все пак позира за пред форума.



И момент на пускането обратно в ловните територии.

Душата грейна, като лятно слънце. Значи мога все пак да ги хващам на тези единични куки. Но не. Явно само тази голямата успях да извадя. Не броя няколкото по-малки, които не снимах. Изтървах още 2-3 риби около 30 и малко горница дори. И всичките на едни трудни места откъм замятане. Трябваше точно прицелване и грешка от няколко сантиметра костваше закачане по клоните. Но рибите все там стояха, по-големите имам предвид. Борбени риби изтървах, но доволен, че ги имаше. Трябваше да сгъвам такъмите още по светло, но от офиса ме търсеха и трябваше да потеглям отново на обратно.

Следващият път повече, пък дано и повече време да може да се отскубне.

Още една снимка на мястото, от където извадих рилата снимана преди това.



Поздрави и наслука

[Slavv]

Ейй , Павка, чак си за завиждане, ама хайде няма ,да не взема да направя беля

[Paviljon]

Ейй , Павка, чак си за завиждане, ама хайде няма ,да не взема да направя беля

Сакън. Тихо, да не се объркат нещата
Поздрави Станка

[Paviljon]

Привет колеги,

Темата нещо хвана паяжина, та викам да взема да я прочистя малко с нов репортаж.

Риболовът преди малко повече от месец, но пусто време не ме оставя някоя друга минута и да разкажа за излета.

Денят 6-ти юли. Жега голяма, не като днес, където ветровете се надпреварват.
Бях поел командировка из България и както винаги такъмите отзад в колата. Изнизаха се няколкото часа служебни ангажименти и право към реката да се сражавам с кефалите. Паркирах колата и излезнах навън, а задухата веднага ме изпоти. Погледнах реката. С хубаво течение за сезона, дори малко по-голяма, НО бозава Пак ще е тегав риболов и трудно ще се лъжат люспестите. Както и да е. Скокнах в такъмите и се отправих към първото място. Първи, втори, трети воблер, но без резултат. То аз самия трудно ги виждах пред краката си, пък камо ли кефалите в обширното пространство. Смених на сребриста MOSCA (само няколко останаха в кутийката) Nr.4 и започнах с ней да обстрелвам водната шир. Не щеше и на нея, но продължих да упорствам. Смених няколко места, но само плахи почуквания и на моменти оплитане в подводните растения. Ето че и първата рибка се появи, докато се занимавах с един от страхотните воблери HZL. Снимка и обратно във водата. Това е моята бутилка с вода отзад.



Тъй като воблера трудно го отразяваха в мътилката, заложих отново на блесната. Скоро се появи и малко по-голяма риба, но пък бях на стръмен бряг и малко с едно на ум я извадих от високия бряг. Борбен кефал, който секунди по-късно беше върнат в ловните територии.





Хвана се още един подобен, но той реши, че снимки не са му нужни и сам се върна във водата

Смених мястото с ново, по-надолу по реката. Там трябваше да се едрите , но това само аз си го знаех. Рибите на моменти издаваха присъствието си със завихряния, които смущаваха рибарската душа. Продължих с блесната. Сметнах, че с нея имам повече вероятност за успех, отколкото с воблерите. И така се и оказа. Хванаха си още няколко риби, преди слънцето да залезе.







На едно място куриозна ситуация. Застанал съм покрай ниска върба на брега на реката и замятам. Обирам и хоп блесната се оплела във влакно. Набързо откачих, защото на 10 м вдясно от мен от другата страна на дървото мъж и жена заметнали дънни въдици, като заметнали настрани, а не навътре. Не мислят хората за нас спинингистите. Та докато прибирах блесната и малко преди да започна да отплитам от тяхната заметната въдица се чува жената да вика "ДЪННАТА ОТ ЛЯВО СЕ НАКЛАНЯ. ЗАСИЧАЙ ЗДРАВО" Мъжът се чува че се набира, акто за олимпиада, а аз и затова бързах да си откача блесната. Мощно засичане от негова страна, но съответно никой отсреща. Чувам отново " ТОВА БЕШЕ ГОЛЯМА РИБА, НО СЕ ОТКАЧИ" Та изтърваната риба е най-голямата

За 3-те часа риболов въпреки мътилката улових няколко кефала, които върнах обратно да лекуват обожданията до следващия път, когато ще съм отново в района.

Поздрави с последния кадър и наслука

[Paviljon]

Привет отново колеги,

Още един излет състоял се миналата седмица по време на командировка из българските простори.

Денят още не беше започнал, а на мен пред погледа ми плуваха риби. Знаейки, че в края на деня ще имам възможност да се сражавам с рибите като джедай мира не ми даваше. Както и да е, служебните ангажименти поприключиха и с мръсна газ се запътих към плануваната река. Задминавах всичко живо по пътя. Пристигнах някъде към 18.00 ч. Значи на разположение около 3 ч за риболов. Разгънах такъмите, а в някои от тях се намърдах подобаващо. Като видях каква е джунгла и треви повече от човешки бой сметнах за удачно да се екипирам и в гумени ботуши,че със сандали щеше да екстремно. Приближих реката, а тя доста пообрасла от последния път. Както и да е. Трябва да се съобразяваме с условията. Заложих на HZL плитко газещ воблер, идеален за ситуацията. Оставаше само и рибите да са благосклонни към предложената им примамка. Първите 15 мин само разучаване, докато не намерих малко по-удобно място за замятане, прикрит от буша, както Станката (SLAVV) казва. Заметнах и започнах да обирам с леки придърпвания. Приближи се охранен кефал и проследи примамката, но не атакува. Пробвах го още веднъж, два, а той видимо се беше прикрил в дълбочина. Приближавайки брега от дълбочина се изстреля същият красавец е спря хода на воблера, като същевременно сгъна и пръчката подобаващо. Разбунтува се и разчиташе на дебелото си тяло, че ще победи, но днес се бях настроил аз за победа и след епична кратка борба беше кепчосан. Дебел, охранен и много красив кефал 40 см. Усмивката се залепи на лицето, а сърцето тупкаше учестено изпълнено от придошлия адреналин. Няколко снимки и го върнах във водите.

Преместих се на ново място, заметнах и забелязах няколко сенки как кръжат неспокойни покрай подадената им примамка. На едно от поредните обирания се закачи подобна риба на първата, също толкова борбена, която беше загребана с кепа, преди да я овековеча за спомен. Красив кефал около 40- см. Снимка и обратно да радва с присъствието си също толкова красивата река.





Викам си, бре какво стана. Мина половин час, а аз с две риби и то много борбени и красиви.

Запровирах се сред джунглата от оплетени растения. Изглеждах сигурно отстрани, като диво прасе шетащо в царевица. Не се вижда, но само шумка и издава присъствието си с движещата се растителност. Стигнах до ново място. Погледнах плахо в дълбините на водата. Тук си беше дълбоко място и както на брега, така и под повърноста същинска джунгла. Гледам през поляризационните очила и ченето ми овисва до коленете. На метър под повърхноста се реят 5-6 кефала като бухалки. Сърцето се разблъска в гърдите и не мога да го удържа. Ще изхвръкне, а и не мога да заметна в нормална кондиция. Всичко притреперва от адреналина изпълнил всяка част от мен. Повеждам с отворена уста и уголемени очи. HZL-то гази на 15 - 20 см под горния слой на водата. Приближи се един от старшите в групата и огледа внимателно, това което премина през ловната им територия. А аз целият се изпотих от вълнение. Рибата се виждаше, че е доста по-голяма от първоуловената. Заметнах още няколко пъти и на едно от обиранията беше атакуван внимателно без рязък удар от същия исполин. Въдицата все едно се закачи в камък. Докато не се убоде на куката и не изригна все едно бях хвърлил голям камък във водата. Подскокна във въздуха, като пъстърва и изтръпнах от размера му. Беше толкова широк в тялото и охранен в тялото, с красиви златисто сребристи люспи. Натисна ме за няколко секунди и се откачи, а воблера излетя като от катапулт в близките храсти. Онемях Риба сигурно около 50 см, но много охранена. Затворих очи и си казах няколко думички... Посъвзех се след току що приключилата борба и пробвах още с няколко замятания, но тъмните сенки вече бяха изчезнали.

Измъкнах се от джунглата и се отправих на друго място. Притаих дъх и отново заметнах. След няколко обирания ме разстресе отново хубава риба около 40 см, която позира за миг преди да се върне в ловните територии



Последва го още един



Викам я да пробвам на поперите, които Станката ми даде пред време. Нали трябва да се упражнявам. Бях го гледал какво прави и реших също да пробвам сходни маневри. В началото нищо, но след това последваха няколко атаки, при които изтръпнах. Такива бесни удари и водата така се завихряше при атаката, но така и не успявах да ги извадя или не се бяха закачили добре. Явно бях уцелил момент на активност. Е малко по-късно се разписах и с първия кефал на попер, но не го снимах. По-късно се появи и друг, който вече позира на фотосесия, както и още един. Бяха по-малки от предходните. Да не си кажете, че само едри са атакували през деня







Времето напредваше доста застрашително. тези няколко часа ми се видяха, като цял ден, но няма как да е иначе при толкова удари с реализирани или пропуснати риби.

Хванаха се още няколко риби и ме атакуваха отново по-прилични риби, но тях така и не успах да извадя на брега.

Наслаждавах се на природата около мен. Слънцето вече клонеше към залез и цветовете около мен така силно започнаха да се насищат. Чуваха се птички, имаше лек повей на ветрец, който да ме разхлажда и да полюшва високите треви, които бяха същинско море.













Последният кефал, който позира преди да бъде върнат обратно беше също много красив. Беше си харесал HZL-то



Бях изключително доволен. Тази година пъстървите нещо са ми кът в резултата, но този риболов на кефали ми навакса по-слабите представяния сред петнистите красавици.

Поздрави и от тези младежи, които като алпинисти се бяха покатерили на тази тревичка.



С преповдигнато настроение се добрах до колата, а в мислите ми са все още риболовните емоции от преди седмица.

Поздрави и наслука и връщайте рибите, за да ги има незабравимите емоции за всеки един от нас.

[Paviljon]

Привет колеги,

Най-сетне да се докопам до успешен риболов на петнисти рибоци.

Събитието на 17.08.2016 г. в късните следобедни часове. Отново командировка. Изчаках да поприключат служебните ангажименти и се изстрелях, като супермен към един поток в близост на дестинацията, къзето се подвизавах въпросния ден. Водата изглеждаше приятна, с хубаво ниво и бистра. Топнах крак и беше приятна хладна. Тъкмо за разхлаждане от жегата, която се беше спуснала навсякъде и правеше въздухът парещ... Скокнах набързо в екипировката. За нула време бях вече преобразен от официално облечен за работа в официално облечен за риболов. Подготвих воблер на Salmo за борба с рибите, но това само аз го разбрах, че съм се подготвил. Рибите не искаха това. Преминах през една дузина примамки, все имитиращи рибки. Реших да сменя с нещо въртящо. Първа блесна, втора, докато не уцелих правилната. Mosca медна 3-ти номер. С първите мятания с нея имах закачена риба, към 27-28 см балканка, която се бореше душманската. Представям си, ако беше двойно по-голяма станала какво щеше да е. И хем си знам да не свалям кепа още преди да е наближила, защото ще се откачи, ама пусто избързах. Реших, че ще я наснимам хубаво да я пусна обратно, но тя взе, че се откачи в краката ми. Значи няма да свалям кепа от гърба докато момента стане сгоден.

Ето снимка на реката, да се разхладите и Вие




Хубаво накацали камъни, подредени като килим по дъното на реката. Цветът точно както го обичам, маслено зеленикав в дълбоките участъци. Само рибите се търсеха

След като имах реализиран удар от първата пъстърва реших, че оставам с тази блесна в края на линията, като се надявах да си остане там до края на излета.

Придвижих се до нов перспективен участък. Подадох се партизанската от едни шубраци и атакувах диагонално вира. Първите няколко презентации с медни отблясъци останаха без реализирана риба. Близо до мен забелязах вдигнала се риба, която събираше преминаващи комари покрай мен. Комари нямах със себе си, но замерих в същата посока с блесната, която е без контри. Обиране и атака. Кепът до последно на гърба и не смея да го сваля. Рибата приближи, но и тя борбена се оказа. Аз пък търпелив. Приближи се и я кепчосах Хубава балканка 30 см. И доста енергична. Не мога да я фиксирам с апарата за снимка сума ти време.



Беше имала среща и с друг колега, но явно и той като мен й беше подарил живота. Казах и да се пази и я пуснах обратно

Усмивката се залепи на лицето. Подготвих се наново и заметнах в същата посока, но малко по-далеч. Няколко оборота и отново борбена риба беше проследила успешно блесната. Същата схема с изчакване и отново в кепа. Красива балканка същия калибър




Схемата същата. Няколко снимки и обратно в ловните полета при накацалите камъни и укрития.

Кефът пълен. Няма да го описвам допълнително, че се развълнувам отново

Викам да пробвам още няколко замятания. Може да не съм изплашил всичките. На едно от обиранията отново удар и разбунтуване на водата. Тук вече и пируети във въздуха Поредната балканка 30 см.



На нея реших да не й правя видео и я върнах обратно в студената вода.

Пуста краста ми вика "метни още няколко пъти, пък след това пробвай и на други места" Защо да не пробвам. Още няколко презентации с висш пилотаж на въртящото се медно парче. Не очаквах резултат, но отново удар. Беше само удар Наново замятане в очакване ударът да се закачи. И наистина се закачи, но този път рибата натиска по-солно от предишните три. Наближи ме и реши, че няма да се дава за снимки и газ на обратно с подскоци и пръски навсякъде. Аз също не се отказвам и рибата полегна в мрежата на кепа след известно време. Красива голяма и изтумбена балканка към 40 см.



Красива риба, но както и при предишните съдбата сходна

Е това е риболов. За има няма 20 минути четири страхотни риби. Рибарска мечта. Усмивката не слезна от лицето, а сърцето биеше учестено.

Придвижих се към нови участъци, които също криеха своите тайни. Имах няколко изтървани риби, сходни на първите.

Доближих нов участък, не широк. Пробвам и там. Забелязах сянка, която прибяга покрай блесната. Ново замятане и сгъване на пръчката. Отново борбена и много красива балканка около 40 см, която при кепчосването се откачи и сама





Клип не можах да заснема, тъй като ми махна с опашка и ме опръска. "Не може всяка риба да снимаш" ми вика.

Адреналинът беше на макс от срещата с тези борбени и красиви риби. По-натък по реката се излъга и още една, но нея не я снимах.

Слънцето вече обагряше всичко наоколо със златисти нюанси и подсказваше, че денят е към края си



Равносметката на излета (3.5 часа) беше 6 уловени риби и още три изтървани. Всички риби са пипани с предварително изстудена ръка и са върнати обратно в реката.

Поздрави с последния кадър и наслука

[баш майстора]

Е това е риболов. За има няма 20 минути четири страхотни риби. Рибарска мечта. Усмивката не слезна от лицето, а сърцето биеше учестено.

Звучи ми познато! Случи ми се същото преди няколко седмици - от един вир - 4 риби. Няма такъв кеф!!!

[Paviljon]

Е това е риболов. За има няма 20 минути четири страхотни риби. Рибарска мечта. Усмивката не слезна от лицето, а сърцето биеше учестено.

Звучи ми познато! Случи ми се същото преди няколко седмици - от един вир - 4 риби. Няма такъв кеф!!!

Кефът наистина е голям. Дай боже всеки му да го изпита. Колкото повече рибари минат на принципа хвани-пусни-хвани ще има и повече риболовни емоции