Е, няма ли тук специална тема за вицове?
- jazzmena
- Мнения: 4595
- Регистриран на: Пон Апр 03, 2006 14:03
- Риболов: Маха и спининг - предимно "Хвани-пусни"
- дал Браво: 188 пъти
- получил Браво: 272 пъти
- Обратна връзка:
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
При секса е като при картите. Ако нямате добър партньор, трябва да имате добра ръка.
- bat.galin
- Мнения: 1962
- Регистриран на: Чет Дек 06, 2007 18:50
- Местоположение: Добрич
- дал Браво: 639 пъти
- получил Браво: 454 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Барман, какъв е този коктейл,брато?
- Кокосов хуй.
- Е, то... кокосът почти не се усеща..
- Кокосов хуй.
- Е, то... кокосът почти не се усеща..
- jazzmena
- Мнения: 4595
- Регистриран на: Пон Апр 03, 2006 14:03
- Риболов: Маха и спининг - предимно "Хвани-пусни"
- дал Браво: 188 пъти
- получил Браво: 272 пъти
- Обратна връзка:
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Психиатъра ми каза да си намеря жена, а жените ми казват да ида на психиатър...
- Панти
- Мнения: 535
- Регистриран на: Пон Яну 24, 2005 17:26
- Местоположение: София
- дал Браво: 16 пъти
- получил Браво: 20 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Са да ви разкажа за една от най-яките сватби, които съм гледал. Значи ще е било някъде в началото на 80-те години, а едно от най-красивите момичета в Казанлък беше Анито. Живееше точно срещу нас на първия етаж в кооперацията ни. Знаете, в Казанлък като се каже красива жена и летвата отива много високо. А Анито си беше голяма хубавица.
Ще да е била на 20-21 години, мома за женене. Отива за нещо си в София, един я вика в едно фотоателие, и вика: „Изумително красива сте, може ли да ви снимаме за реклама на ателието…” Аман-заман, залюбили се, и айде – сватба. Насрочиха я за една събота преди обяд. На всичкото отгоре женихът уж в София работел, ама всъщност се оказа от Ботевград.
На Анито баща й беше чичо Митя. Руснак, пийваше доволно. Беше лятно, топло време. Още в сряда в двора на кооперацията опънаха масите, събра се махалата и почна едно юнашко пиене, не ви е работа. Изтърколи се четвъртъка, дойде петък, отвън се пие и се пее.
Та в петък вечер чичо Митя удари по масата и каза, че не е навит да си дава щерката на някакви пришълци от Ботевград. Беше само по един бял потник, зачервен целия. И гледаше лошо… А иначе смелчага, имаше нас сто скока с парашут. Опасен човек, ей!
Тъъъй… В събота около 9 сабахлем пристигна противниковата рода. Дойдоха страшни като английските запалянковци от „Милуол”, с два рейса „Чавдар”. Смятайте, от Ботевград до Казанлък са над 200 километра, бяха пили през цялото време. Мъжете си бяха хвърлили саката, останали бяха само по белите ризи, с навити ръкави. Ясно беше, че ще става търкал в операцията по крадене на булката, няма начин… Жените от врага бяха се барнали с едни летни роклички, абе хващаха окото.
Ама и ние не спим! Митята беше събрал в двора на кооперацията цяла сюрия роднини, дето пък щяха да бранят булката от онея. Както споменах по-горе, и те бяха пили цяла нощ. Заеха позиция на кръгова отбрана на входа.
Онея се групираха в градинката между блоковете, отпред се появи трио музиканти с кларинет, акордеон и тъпан. Засвириха някакъв марш на печенегите и тръгнаха към блока ни. Каквото имаше да става, щеше да става…
На нашата позиция най-отпред беше Митята, с кръвясал поглед. Онея се спряха пред него. Излязоха младоженецът и кумът. На въпроса чий го крепят тук отговориха, че са дошли за булката. Първо да ви видим колко ще си платите, че ми е единствена щерка, отсече Митята.
Кумът си бръкна в джоба, извади шепа стотинки и взе да ги брои нещо. В този момент някой от противника изрева „Нападай!” и онея натиснаха да превземат входа и да гепят Анито…
Уж сичко беше на майтап, нали такава е традицията, обаче някой от нашите цапардоса в муцуната един от техните. Оня отвърна, и стана някакво яко сбиване. Обаче онея излязоха по-окомуш, натиснаха като стадо глигани и разбиха вратата на входа. Обаче тя пък с едни стъкла, като се начупиха, като се разхвърчаха… На един парче стъкло му поряза кръста, на друг ръката, трети се оказа с разрязан панталон и рана в крака. Кръв се проля, но за наш срам ботевградчаните нахлуха в апартамента и плениха Анито…
В тва време отвън неколцина още си скачаха на бой, ама дядо ми Петър като домоуправител си влезе във функциите и ги укроти. Междувременно отнякъде довтаса милиция, ама ги убедиха да си ходят, сватбарска работа, нали знаете как е.
Възникна обаче въпросът за ранените от стъклата кво да ги правят. На никого не му се ходеше по болници, а и беше време за гражданското. Тъй като живеехме в отсрещния апартамент, баба ми Веска опъна дивана, постла един чаршаф и жертвите лягаха върху него. Нямаше начин да ги промият с йод или реванол, тъй като сичките бяха с бели ризи и щяха съвсем да се омацат. Затова в работа влезе един тампон памук, натопен в ракия. Баба ми и леля Ленче, майката на Анито, им промиха раните с гроздовата, бинтоваха ги, туриха им по една лепенка и те така. На оня със срязания панталон дядката му услужи с един негов, за късмет му стана и така.
После на сватбата в ресторант „Мазалат” имаше едно 200 души барем, да не казвам голяма дума, ако не и повече. Станаха две-три локални сбивания между масите, щото някои от нашите решиха да си разчистват сметките с онея от Ботевград, ама като цяло сичко мина горе-долу културно. Та така за Анито и нейната сватба.
Ще да е била на 20-21 години, мома за женене. Отива за нещо си в София, един я вика в едно фотоателие, и вика: „Изумително красива сте, може ли да ви снимаме за реклама на ателието…” Аман-заман, залюбили се, и айде – сватба. Насрочиха я за една събота преди обяд. На всичкото отгоре женихът уж в София работел, ама всъщност се оказа от Ботевград.
На Анито баща й беше чичо Митя. Руснак, пийваше доволно. Беше лятно, топло време. Още в сряда в двора на кооперацията опънаха масите, събра се махалата и почна едно юнашко пиене, не ви е работа. Изтърколи се четвъртъка, дойде петък, отвън се пие и се пее.
Та в петък вечер чичо Митя удари по масата и каза, че не е навит да си дава щерката на някакви пришълци от Ботевград. Беше само по един бял потник, зачервен целия. И гледаше лошо… А иначе смелчага, имаше нас сто скока с парашут. Опасен човек, ей!
Тъъъй… В събота около 9 сабахлем пристигна противниковата рода. Дойдоха страшни като английските запалянковци от „Милуол”, с два рейса „Чавдар”. Смятайте, от Ботевград до Казанлък са над 200 километра, бяха пили през цялото време. Мъжете си бяха хвърлили саката, останали бяха само по белите ризи, с навити ръкави. Ясно беше, че ще става търкал в операцията по крадене на булката, няма начин… Жените от врага бяха се барнали с едни летни роклички, абе хващаха окото.
Ама и ние не спим! Митята беше събрал в двора на кооперацията цяла сюрия роднини, дето пък щяха да бранят булката от онея. Както споменах по-горе, и те бяха пили цяла нощ. Заеха позиция на кръгова отбрана на входа.
Онея се групираха в градинката между блоковете, отпред се появи трио музиканти с кларинет, акордеон и тъпан. Засвириха някакъв марш на печенегите и тръгнаха към блока ни. Каквото имаше да става, щеше да става…
На нашата позиция най-отпред беше Митята, с кръвясал поглед. Онея се спряха пред него. Излязоха младоженецът и кумът. На въпроса чий го крепят тук отговориха, че са дошли за булката. Първо да ви видим колко ще си платите, че ми е единствена щерка, отсече Митята.
Кумът си бръкна в джоба, извади шепа стотинки и взе да ги брои нещо. В този момент някой от противника изрева „Нападай!” и онея натиснаха да превземат входа и да гепят Анито…
Уж сичко беше на майтап, нали такава е традицията, обаче някой от нашите цапардоса в муцуната един от техните. Оня отвърна, и стана някакво яко сбиване. Обаче онея излязоха по-окомуш, натиснаха като стадо глигани и разбиха вратата на входа. Обаче тя пък с едни стъкла, като се начупиха, като се разхвърчаха… На един парче стъкло му поряза кръста, на друг ръката, трети се оказа с разрязан панталон и рана в крака. Кръв се проля, но за наш срам ботевградчаните нахлуха в апартамента и плениха Анито…
В тва време отвън неколцина още си скачаха на бой, ама дядо ми Петър като домоуправител си влезе във функциите и ги укроти. Междувременно отнякъде довтаса милиция, ама ги убедиха да си ходят, сватбарска работа, нали знаете как е.
Възникна обаче въпросът за ранените от стъклата кво да ги правят. На никого не му се ходеше по болници, а и беше време за гражданското. Тъй като живеехме в отсрещния апартамент, баба ми Веска опъна дивана, постла един чаршаф и жертвите лягаха върху него. Нямаше начин да ги промият с йод или реванол, тъй като сичките бяха с бели ризи и щяха съвсем да се омацат. Затова в работа влезе един тампон памук, натопен в ракия. Баба ми и леля Ленче, майката на Анито, им промиха раните с гроздовата, бинтоваха ги, туриха им по една лепенка и те така. На оня със срязания панталон дядката му услужи с един негов, за късмет му стана и така.
После на сватбата в ресторант „Мазалат” имаше едно 200 души барем, да не казвам голяма дума, ако не и повече. Станаха две-три локални сбивания между масите, щото някои от нашите решиха да си разчистват сметките с онея от Ботевград, ама като цяло сичко мина горе-долу културно. Та така за Анито и нейната сватба.
що не папкаш мила рибко?
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
-
- Мнения: 2056
- Регистриран на: Съб Дек 18, 2004 10:34
- Риболов: мързелив
- Местоположение: Мизия
- дал Браво: 324 пъти
- получил Браво: 174 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Разиграва се театрално действие от българската история,показващо чистотата и честотата на повтаряемост на българския език:
Запъхтян конник спира пред шатрата на хан Крум,но един от стражите го спира и казва:
-Стой!Къде,да ти "б@ майката!
-При хана,да му "б@ майката!
-Влизай,да "б@ майка ти!
Влиза,покланя се и казва:
-Круме,мама му да "б@,Никифор да му "б"ш майката е решил да ни "бе майката!
Крум казва:
-Не думай,майка ти да "б@!Де да "б@ неговата мама,викай боилите майка им да "б@ , да решим от къде да му "б"м майката!
Събират се боилите пред картата и първият боил казва:
-Круме да му "б"ш майката,на Никифор викам, от ляво да му "б"м майката!
Втория боил:
-"би го в майката Круме,аз викам от дясно да му "б"м майката!
Крум казва:
-Да си "б"те майката,Никифор да му "б"ш майката,щом е решил да ни "бе майката,значи директно ще му "б"м майката!Казах,да ви "б@ майката!
Започва войната,отвсякъде се чува:"Ох,"б@ ми се майката","Майка ти да "б@,"Еб"т" им майката".....
Българите побеждават и Ичургубоила влиза да докладва на Крум:
-Круме мама му да "б@,Никифор е отвън да "б"ш неговата мама,разреши ми да му "б@ майката!
Крум:
-Не!Да си "б"ш майката,вкарайте го тука,аз ще му "б@ майката!
Вкарват Никифор при Крум и Крум казва:
-Никифоре,мама ти да "б@ ти беше решил да ни "б"ш майката,обаче ние ти "б@хме майката.Еб@хм" ли ти майката,"б@хме ти я,затова сега ще ти се "б" майката!
Никифор:
-Круме,мама му да "б@,ае "би му майката, з@еби ,а?
Крум:
-Не да ти "б@ майката,войници мама ви да "б@,"б"те му майката!
Еб@ват му майката,правят от черепа му чаша за вино и действието свършва.Режисьорът отзад командва:
-Завеса....завеса...завеса мама Ви да "б@!
Пускат завесата и един от първия ред става и казва:
-"Б@СИ МАЙКАТА !
Запъхтян конник спира пред шатрата на хан Крум,но един от стражите го спира и казва:
-Стой!Къде,да ти "б@ майката!
-При хана,да му "б@ майката!
-Влизай,да "б@ майка ти!
Влиза,покланя се и казва:
-Круме,мама му да "б@,Никифор да му "б"ш майката е решил да ни "бе майката!
Крум казва:
-Не думай,майка ти да "б@!Де да "б@ неговата мама,викай боилите майка им да "б@ , да решим от къде да му "б"м майката!
Събират се боилите пред картата и първият боил казва:
-Круме да му "б"ш майката,на Никифор викам, от ляво да му "б"м майката!
Втория боил:
-"би го в майката Круме,аз викам от дясно да му "б"м майката!
Крум казва:
-Да си "б"те майката,Никифор да му "б"ш майката,щом е решил да ни "бе майката,значи директно ще му "б"м майката!Казах,да ви "б@ майката!
Започва войната,отвсякъде се чува:"Ох,"б@ ми се майката","Майка ти да "б@,"Еб"т" им майката".....
Българите побеждават и Ичургубоила влиза да докладва на Крум:
-Круме мама му да "б@,Никифор е отвън да "б"ш неговата мама,разреши ми да му "б@ майката!
Крум:
-Не!Да си "б"ш майката,вкарайте го тука,аз ще му "б@ майката!
Вкарват Никифор при Крум и Крум казва:
-Никифоре,мама ти да "б@ ти беше решил да ни "б"ш майката,обаче ние ти "б@хме майката.Еб@хм" ли ти майката,"б@хме ти я,затова сега ще ти се "б" майката!
Никифор:
-Круме,мама му да "б@,ае "би му майката, з@еби ,а?
Крум:
-Не да ти "б@ майката,войници мама ви да "б@,"б"те му майката!
Еб@ват му майката,правят от черепа му чаша за вино и действието свършва.Режисьорът отзад командва:
-Завеса....завеса...завеса мама Ви да "б@!
Пускат завесата и един от първия ред става и казва:
-"Б@СИ МАЙКАТА !
Понякога си мисля, че за всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.” И ние спахме. А те не спаха....
-
- Мнения: 2056
- Регистриран на: Съб Дек 18, 2004 10:34
- Риболов: мързелив
- Местоположение: Мизия
- дал Браво: 324 пъти
- получил Браво: 174 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Мамо, защо братовчед ми се казва Рубин?
- Защото леля ти обича скъпоценните камъни.
- Мамо, а защо братовчедка ми се казва Златина?
- Защото другата ти леля обича златните накити.
- Мамо, мамо, ами аз защо се...
Тук майката го прекъсва:
- Курти, хайде моля те да престанеш с глупавите си въпроси!!!
- Защото леля ти обича скъпоценните камъни.
- Мамо, а защо братовчедка ми се казва Златина?
- Защото другата ти леля обича златните накити.
- Мамо, мамо, ами аз защо се...
Тук майката го прекъсва:
- Курти, хайде моля те да престанеш с глупавите си въпроси!!!
Понякога си мисля, че за всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.” И ние спахме. А те не спаха....
- babydoctor
- Мнения: 15953
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
- Местоположение: София
- дал Браво: 46 пъти
- получил Браво: 160 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
След няколко години автомобилите ще са с вграден "Фейсбук"... Правиш маневра, правиш задръстване и... моментално ти излиза съобщение:
"27 души считат, че ти си педераст, 32-ма вежливо питат - „Кой ти даде книжка, бе?" и "Публикацията е харесана от патрул на КАТ".
"27 души считат, че ти си педераст, 32-ма вежливо питат - „Кой ти даде книжка, бе?" и "Публикацията е харесана от патрул на КАТ".
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
-
- Мнения: 4
- Регистриран на: Сря Фев 17, 2010 19:37
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Връща се мъж от командировка и заварва жена си с любовник! Посяга да го хване за оная работа,ма тя лъзгава!Хуква по улицата любовника,нашия вади пушката и Фърля два залпа след него,ама не улучва! Почесва се рогоносеца дето не го сърби и си вика-Ся ква я скопосах? Жената е.......а,х.......я му обърсах и накрая го изпратих със салюти,като Сливенски войвода!
- Панти
- Мнения: 535
- Регистриран на: Пон Яну 24, 2005 17:26
- Местоположение: София
- дал Браво: 16 пъти
- получил Браво: 20 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
"Сега аз да Ви кажа - как се прави вино.
Ожених се и попаднах право във винопроизводството.
Село Горно Белотинци - Белоградчишко. Там се намира масивът " Косара ".
Основно гледано грозде: Бел Отел и Чер Отел.
Тъстът ми - инженер химик. Лозето огромно, нема набиране. Отела се рони, трябва да не го клатиш докато го режеш с лозарска ножица и да стискаш салкъма в шепа. Памида, имаше и такъв, по-лесно се бере.
И така, лазим си цял ден из буци и гърмуди и пълниме едни чували разделно, с различни типове грозде.
Мъка голяма. Цял ден на колене или клечене и заничане под листата. Ако завали, имаме допълнителна екстра, кал и в......Ушите .
Калта там'а е гледжосваща, а ти влезе в панталона, а се запечати вовеки.
После товарене на каруца. Найлоновите чували, ако си ги препълнил се късат и една леплива шира се стича на струйка по гърба ти, та чак ти пълни галошите.
Осите те обичат и те обикалят, като че си захарен памук.
Пред къщата го разтоваряте в дама, каквото и да значи това, после го чепкате - да се махнат чепките, че на отела горчали.
Следва пресата, малък модел на данъчната политика на държавата.
Значи отгоре Министърът върти един винт и постоянно увеличава тежестта, а отдолу зърната се притискат едно в друго, бутат се с лакти, лавират, притесняват се всеки срещу всеки, преподреждат се - па накрая се пукат.
По-слбите по в началото на пресата, по издръжливите - най накрая. Така или иначе, в края всички са на пестил.
Ширата се сипва в едни бъчви, дето предварително са прани с кипнала вода и веро.
И се започва. Тъстът зарежда PH метърите, вместо горни чучури и нема, нема на два часа ходи да гледа.
Бе т'ва вино ще стане ли ?
Нагреваме избата, о'лаждаме избата. По едно време тъста вика - Ще се разтакова. Я бегай до хор'мага, вземи един чувал захар!
Бегам, носим ! Знаете ли как се сипват 30 кила захар през фуния за олио ? - 40 минути. Ръцете ми треперят, като пребозал.
Па мериме PH. Загряваме. Бъркаме със стъклена пръчка. После с дървена. Засипвахме чирепа с бяла пепел. Чистихме чирепа от бяла пепел.
На другия ден тъста бутна във виното една медна плоча.
После па' бегах до хор'мага. Сипахме още 30 кила захар.
После син камък на око. Бъркахме ширата отново 2 часа. Източвахме отока, изгребвахме леката фракция. Претакахме. Добавяхме вода, па лед, па мани мани....
На Коледа седим край печката аз и тъста. Наливаме си от дамаджанката, чопкаме спржа, пием и червим бузи.
Тъста поклаща чашката с бистра уханна течност и вика:
- А наздраве Зетко ! Чудно вино случихме таз година. Тон, тон и пол'вина.
- И да знаеш - Грам захар не съм сложил !!!!!"
.
Краднато някъде от некой форум
Ожених се и попаднах право във винопроизводството.
Село Горно Белотинци - Белоградчишко. Там се намира масивът " Косара ".
Основно гледано грозде: Бел Отел и Чер Отел.
Тъстът ми - инженер химик. Лозето огромно, нема набиране. Отела се рони, трябва да не го клатиш докато го режеш с лозарска ножица и да стискаш салкъма в шепа. Памида, имаше и такъв, по-лесно се бере.
И така, лазим си цял ден из буци и гърмуди и пълниме едни чували разделно, с различни типове грозде.
Мъка голяма. Цял ден на колене или клечене и заничане под листата. Ако завали, имаме допълнителна екстра, кал и в......Ушите .
Калта там'а е гледжосваща, а ти влезе в панталона, а се запечати вовеки.
После товарене на каруца. Найлоновите чували, ако си ги препълнил се късат и една леплива шира се стича на струйка по гърба ти, та чак ти пълни галошите.
Осите те обичат и те обикалят, като че си захарен памук.
Пред къщата го разтоваряте в дама, каквото и да значи това, после го чепкате - да се махнат чепките, че на отела горчали.
Следва пресата, малък модел на данъчната политика на държавата.
Значи отгоре Министърът върти един винт и постоянно увеличава тежестта, а отдолу зърната се притискат едно в друго, бутат се с лакти, лавират, притесняват се всеки срещу всеки, преподреждат се - па накрая се пукат.
По-слбите по в началото на пресата, по издръжливите - най накрая. Така или иначе, в края всички са на пестил.
Ширата се сипва в едни бъчви, дето предварително са прани с кипнала вода и веро.
И се започва. Тъстът зарежда PH метърите, вместо горни чучури и нема, нема на два часа ходи да гледа.
Бе т'ва вино ще стане ли ?
Нагреваме избата, о'лаждаме избата. По едно време тъста вика - Ще се разтакова. Я бегай до хор'мага, вземи един чувал захар!
Бегам, носим ! Знаете ли как се сипват 30 кила захар през фуния за олио ? - 40 минути. Ръцете ми треперят, като пребозал.
Па мериме PH. Загряваме. Бъркаме със стъклена пръчка. После с дървена. Засипвахме чирепа с бяла пепел. Чистихме чирепа от бяла пепел.
На другия ден тъста бутна във виното една медна плоча.
После па' бегах до хор'мага. Сипахме още 30 кила захар.
После син камък на око. Бъркахме ширата отново 2 часа. Източвахме отока, изгребвахме леката фракция. Претакахме. Добавяхме вода, па лед, па мани мани....
На Коледа седим край печката аз и тъста. Наливаме си от дамаджанката, чопкаме спржа, пием и червим бузи.
Тъста поклаща чашката с бистра уханна течност и вика:
- А наздраве Зетко ! Чудно вино случихме таз година. Тон, тон и пол'вина.
- И да знаеш - Грам захар не съм сложил !!!!!"
.
Краднато някъде от некой форум
що не папкаш мила рибко?
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
-
- Мнения: 2056
- Регистриран на: Съб Дек 18, 2004 10:34
- Риболов: мързелив
- Местоположение: Мизия
- дал Браво: 324 пъти
- получил Браво: 174 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Лято, гора, на тясна пътечка се засичат Д'Артанян и Илия Муромец.
- Мосю, аз съм поданик на велика Франция, трябва да мина.
- Дръпни се!
- Аз съм велик мускетар, направете ми път.
- Разкарай се бе, бързам!
- Ако не ми направите път, ще бъда принуден да ви предизвикам на дуел и да ви убия.
Отиват в храстите. След 5 минути излиза Илия Муромец, бърше от огромният си меч кръв и мърмори:
- Хулиган, щеше да ми извади очите с някаква тел......
- Мосю, аз съм поданик на велика Франция, трябва да мина.
- Дръпни се!
- Аз съм велик мускетар, направете ми път.
- Разкарай се бе, бързам!
- Ако не ми направите път, ще бъда принуден да ви предизвикам на дуел и да ви убия.
Отиват в храстите. След 5 минути излиза Илия Муромец, бърше от огромният си меч кръв и мърмори:
- Хулиган, щеше да ми извади очите с някаква тел......
Понякога си мисля, че за всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.” И ние спахме. А те не спаха....
- Панти
- Мнения: 535
- Регистриран на: Пон Яну 24, 2005 17:26
- Местоположение: София
- дал Браво: 16 пъти
- получил Браво: 20 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Това може да се случи на всеки!
Две каси бира и 2 бутилки водка, в петък вечерта, нападнали двама мъже и им взели заплатите.
Известен пияница седи в кръчмата със свой приятел. Алкохоликът пие, приятелят му - не. Пияницата го пита:
- Ти, братче, що не пиеш?
- Ами, то да пия в твое присъствие е все едно да свиря на цигулка пред Паганини.
Да я отвориш без да я заболи...
Да я оближеш нежно, вкарвайки езика си в тясната ѝ дупка, докато горчивата ѝ течност
се излее в устата ти...
ПИРИНСКО, ЛЮБОВ МОЯ.....
Две каси бира и 2 бутилки водка, в петък вечерта, нападнали двама мъже и им взели заплатите.
Известен пияница седи в кръчмата със свой приятел. Алкохоликът пие, приятелят му - не. Пияницата го пита:
- Ти, братче, що не пиеш?
- Ами, то да пия в твое присъствие е все едно да свиря на цигулка пред Паганини.
Да я отвориш без да я заболи...
Да я оближеш нежно, вкарвайки езика си в тясната ѝ дупка, докато горчивата ѝ течност
се излее в устата ти...
ПИРИНСКО, ЛЮБОВ МОЯ.....
що не папкаш мила рибко?
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
- Панти
- Мнения: 535
- Регистриран на: Пон Яну 24, 2005 17:26
- Местоположение: София
- дал Браво: 16 пъти
- получил Браво: 20 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Между приятелки:
- Пепи, голям проблем скъпа. Моичкият отиде за риба и въобще не си вдига телефона. Със сигурност си има любовница.
- Ееееее, ти веднага най-лошото си мислиш, може пък и да се е удавил…
- Пепи, голям проблем скъпа. Моичкият отиде за риба и въобще не си вдига телефона. Със сигурност си има любовница.
- Ееееее, ти веднага най-лошото си мислиш, може пък и да се е удавил…
що не папкаш мила рибко?
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
- Панти
- Мнения: 535
- Регистриран на: Пон Яну 24, 2005 17:26
- Местоположение: София
- дал Браво: 16 пъти
- получил Браво: 20 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете. . .
- А мислиш ли, че шарана помни?
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете. . .
- А мислиш ли, че шарана помни?
що не папкаш мила рибко?
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
Един ден ходене на риба Господ дава два дни допълнително живот.
- nina
- Мнения: 3788
- Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
- Местоположение: Перник
- дал Браво: 31 пъти
- получил Браво: 182 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Видяло кучето баобаб за първи път и рекло:
- Господи, това е неопикуемо!
- Господи, това е неопикуемо!
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
- Daniel Defoe
- Мнения: 1266
- Регистриран на: Пон Авг 24, 2009 12:22
- Риболов: R.I.P. BG Rivers (в частност Ма́рица преди Пловдив)
- Местоположение: духом в Германия, западна
- дал Браво: 1227 пъти
- получил Браво: 875 пъти
Re: Е, няма ли тук специална тема за вицове?
Мачът на Гришо да се отработва другата събота
Куче, което подушва гъза на друго куче получава повече информация от човек, който слуша български новини!
Das Leben in Bulgarien ist wie Durchfall ... Scheisse aber läuft
Das Leben in Bulgarien ist wie Durchfall ... Scheisse aber läuft