В отговор на “провокация”….за откриването на пъстървовия риболов
/ *в стил: първи браТ`чет на Трендафил Акациев
/РИБОЛОВНИЯТ МЕРАК.
“Мухарката“ е пръчка свята,
не се бои от хулите дори.
Пъстървите умело мята,
по гори и в равнини.
Ще щипне шарена пъстръмка,
закачка, сякаш във вира.
Изглади първата ми гънка,
кат` манекенка : – “За мира”
Не може тя да чака „после“,
когато времето тече…
Измъчена е вече доста,
от ъгъла не спира да зове!
„Намига“ ми дискретно от кьошето,
Сред другите си “братя” и “сестри”,
Не там е мястото, в което,
напира да се изяви.
Тече си времето, но ето,
на пръсти вдигнах се: – „О, да!“
Отдавна то не е проклето,
като през зимната мъгла.
Ще спретна бързичко екипа,
Главата си ще освежа,
С голяма кошница ще тръгна,
На път – мухарчица държа.
Изваждам пръчицата стилна,
Усещам – въздухът трепти.
Около нея се разстила,
Благодатта, която ме крепи.
Завиждам и за фигурата стройна,
В калъфчето… и в тубуса дори,
Как може пак да се побира?!
Поглеждам моята – уви!
Потеглям и Светът е друг,
Светът приема ме изцяло,
Реша ли – всичко е накуп,
И Аз съм цял, и Времето е цяло!
Ще зърна бистрата речица.
Ще сметна шанса изведнъж.
Мигът на истината скрита,
не ще пропусна. Само виж!
Муцунката и се подава,
за да я видя, само аз.
Ще се заиграя, казвам, здраво,
и направо във захлас.
Подавам мъничка мушица.
Студено е, не мож` така,
да се опитвам да не виждам,
висулките и преспите, снега.
Мухата вледени се цяла,
От раз, превърна се в макет,
Ще стане тя, `ма не накрая,
май..се загуби в този лед.
Отварям скритата кутийка
– запасите ми отпреди,
За нимфи става дума, и …ракийка,
Ой, ой…, какви са благини?!
Ракийката, подкупва ме (лукаво),
Е, може ли, така – от раз,
да се наквася „криво-ляво“,
преди мухата си, завчас?
Студът превзема ме отвътре.
Успява да се закрепи.
Да вдишам – бързо ще ме гътне,
Или направо – вкамени.
Ледът расте ми по брадата,
А мустаците ми – в скреж,
Чак веждите ми побеляват,
Като обувки на строеж.
Прилежно я прибирам в скута,
ракийката ми – люта, люта !
Ще преброя пъстръмките до три,
Пък после – нека ме топи.
Ще снимам рибите заветни,
Ще снимам през вода дори,
За да може да се видят цветни
природните им красоти.
Шарена картинка вече,
ще връща спомените пак,
Как, крак с мухарката повлече,
РИБОЛОВНИЯТ МЕРАК
