2011 Британска Колумбия

[Иво Ломски]

Cougar, чета разказите ти с отворена уста, а снимките ти са радост за очите!
Поздрави!

[Cougar]

Сезона отива към края си, а и четирите опита да закача някой стийлхед в реката бяха неуспешни. Изминалата събота реших да проверя най-горния участък на реката който е и най-близо до мен. Времето беше студено с температура значително под нулата, нищо че през седмицата имаше и хубави дни. Поне не беше ветровито - рядък бонус за този сезон.

Бях взел както блесни, така и мухи и всяко място беше облавяно според най-перспективния и подходящ метод. Почнах с въртележки и веднага закачих 2 американки. Преминах през мястото където преди 4 години извадих 2 стийлхеда в един ден. Нямах пипане от нищо, но и мястото се беше променило оттогава. Реката е издълбала коритото си някъде, защото нивото на водата в тази местност от моята страна е паднало с поне половин метър. По надолу преминах и през място в което преди 2 години, поради омаслен и преплъзнал аванс изпуснах много хубав стийлхед. Отново никакво побутване.

Слязах на километър, два надолу по реката до друго перспективно място в което винаги се надявам да закача стийлхед, но освен едри американки и една голяма бикова пъстърва една пролет друго не съм хващал. И тук дълбочината от моята страна се беше променила и се наложи да сменя въртележката с клатуша за да стигна на нужната дистанция. След няколко замятания извадих добра американка. Тази клатушка беше с изцяло мое покритие - комбинация от зелени глитър елементи и лакове, които като гледам снимката, добре копират цветовата гама на самата риба.

Следващото място по-надолу ми беше известно с големите количества планински бели риби. реших да го пробвам с мухата, като вързах сравнително малка муха (кука #8).
След няколко безрезултатни замятания, се отказах и продължих с клатушката като извадих 2 нови американки. третото потегляне, за съжаление се оказа камък по дъното и клатушката остана украшение на реката за вечни времена.

Изкачих се по брега и сега направих преход от още 3-4 км до другите две места над Уолащин където преди 2 години успях да намеря стийлхеди.

Първото място донесе доста американки и нищо друго. На второто - ръкава край острова започнах с муха като сложих такава за целта на кука #2/0. След 4-5 замятания без удар реших пак да мина на блесна, с мисълта че тежкия шнур плащи рибите из ръкава. Блесната беше приета по-добре и извадих 4-5 американки на първо минаване.
Взех отново спей пръта и направих второ минаване с мухата. Имах един отличен пропуснат удар, след което една закачена американка. тя скочи поне три пъти над водата, за разлика от тези закачени на блесна, което ме води на мисълта че потъващия връх в комбинация с големия диаметър на шнура карат рибата да мисли че е теглена надолу към дъното, при което тя се опитва да се спаси към повърхността.

Стийлхед отново не намерих, и реших като за завършек да проверя двете места на края на езерото Камлупс за блесни (сега когато водата е паднала събирам добри количества примамки за идния сезон), както и да видя дали някоя бикова пъстърва няма да прояви интерес към мухите ми.

Още на първото място, докато газех и се чудех как да извадя някой такъми в краката ми, първата бикова пъстърва се опита да ми издърпа пръта от ръцете. Рибата не беше нещо особено, и след птрвото си дърпане, вървеше послушно към мен. Същото се повтори минути по-късно.

От реката, освен двете риби, извадих 5 клатушки и един Блу Фокс #5.
Така приключи петия, като цяло продуктивен, и в резюме, неуспешен излет за стийлхед по р.Томпсън за 2011 г.

За съжаление, снимките от излета бяха малко и пейзажи липсват.

[Д-р Флекс]

Страхотни риби, отново! Ние тук, "на сухия док", само леко се депресираме от тези снимки

Колко голяма става биковата пъстърва, и какъв е "обичайния" й размер там, където ловиш, Cougar?

[Cougar]

Страхотни риби, отново! Ние тук, "на сухия док", само леко се депресираме от тези снимки

Колко голяма става биковата пъстърва, и какъв е "обичайния" й размер там, където ловиш, Cougar?

Може би обичайния размер е около 70см. Риби от 75см са често явление, а с джигове и по-тежка артилерия и в подходящи условия (напролет) редовно закачам и риби от 80-82см.
Но потенциала на този вид е голям - тегло от над 15кг и дължина от над метър.

[Д-р Флекс]

Страхотни риби, отново! Ние тук, "на сухия док", само леко се депресираме от тези снимки

Колко голяма става биковата пъстърва, и какъв е "обичайния" й размер там, където ловиш, Cougar?

Може би обичайния размер е около 70см. Риби от 75см са често явление, а с джигове и по-тежка артилерия и в подходящи условия (напролет) редовно закачам и риби от 80-82см.
Но потенциала на този вид е голям - тегло от над 15кг и дължина от над метър.

От това се опасявах Сега сън няма да ме хване, докато не си организирам едно "сафари" в Британска Колумбия...

Благодаря за информацията, Cougar, успешна седмица!

[mitioto]

Ех, Жельо.... Мислено се пренесох там! Страхотен разказ и снимки за пореден път!

Абе да попитам, не пробваш ли понякога на някой силикон? Аз не бих се сдържал

Поздрави и все така да ни радваш...

[Мунчо]

Жельо, мисля, че обезателно трябва да пробваш на "баданарка"!

[Cougar]

Жельо, мисля, че обезателно трябва да пробваш на "баданарка"!

Те моите са все такива, от морковите още нямам.

Иначе по темата как може да се връзват мухи, ето една идея за размисъл:



Мити, със силиконите бих извадил някоя по-голяма бикова пъстърва, но не ми е била такава целта. За американка и стийлхед, силикона е слаба примамка по мои наблюдения (не че не съм хващал и с това).

С джигове (силикони) съм имал отлични резултати за бяла риба, бас (костур), езерна и бикова пъстърва и май нищо друго.

[Cougar]

В ранната съботна сутрин се евакуирах в ранни зори, в час в който всички други си сънуваха още хубавите сънища. Основният въпрос беше накъде да поема – към Спенсес Бридж, където вече месец и половина всякакъв вид риболовци и по всяко време обстрелваха упорито водите или към близката околност в която тази година не бях констатирал наличието на нито една от ценните риби.

Не обичам да се чувствам като на съревнование и предишните две ходения до Спенсес Бридж бяха безрезултатни въпреки че бяха проведени при по-добро време така че реших да си спестя дългия път и да претърся местата под езерото Камлупс между вливането на р.Дедман и Джунипър Бийч – доста голям район.

За да махна част от оставащото нощно време спрях в кафене в града за супа и кафе. Сервираха ми супата в картонена купичка а кафето в порцеланова чаша (исках точно обратното), но изискваниятя ми към тези кафенета и техните служители отдавна съм ги занижил.

След супата и кафето и още 30 мин прекарани в път, достигнах Савона (долния край на езерото и само на 10 мин от р.Дедман) в още тъмни зори. Денят започваше, но светлината не беше достатъчна за да се лови или дори да се върже кука. Това ме накара да променя първоначалния план и да се отправя към най-далечната запланувана точка за деня – парка Джунипър. Самият парк беше затворен, но се надявах бариерата която е край пътя и е на километър от реката да е отворена. Този километър не е съвсем обикновен, защото е стръмно спускане през цялото време. Ако се наложи да го правя пеш, това е много загубено време и сили.

Бариерата беше отворена. Спуснах се надолу и паркирах на най-близка до реката позиция. Беше още полуздрач и пълно мъртвило. Едва ли някой щеше да дойде и през деня. Тук не вярвах да намеря стийлхед но нищо не ми пречеше да претърся водите както и да потърся примамките скъсани от къмпингуващите през лятото в един участък от стотина метра.

Прогнозата за деня бяха невероятните за сезона 10’С ! След като излязах от колата прецених че нямам нужда от яке, а биологична нужда ме накара да се отдалеча из пущинака по заснежения брях. Чудех се на какво ли животно ще налетя в тъмнината и мисълта ми беше за някой койот или сърна, които щяха да побягнат в шумотевица от счупени съчки. Но беше тихо..до момента в който зад мен все пак чух някакво изстъргване на клони причинено от нещо живо. Отправих поглед натам и дълго се вторачвах докато не разбера че пред мен стои чапла на дърво на 15-на метра от земята. Гледката беше доста нереална. Прдеположих че чаплата нощува високо над земята за да се предпази от хищници.

http://www.youtube.com/watch?v=FFez84xa ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;

Първо подготвих пръта си за муха, вързах една от скоро вързаните 2 зелени мухи, мое творение и поех към реката. В кутиите си имах над 50 мухи все мои творения, повечето безименни и няколко зеленодупести скунксове.

Започнах да замятам в добрия според мен участък и скоро видях риба да прави кръг малко под мен – там на където отивах и без друго. След това чух и видях много силно изпляскване извън обсега ми. Толкова силно че не вярвах да се дължи на риба а по скоро на паднал камък. Но как може камък да падне в средата на реката в тази пустош. Не беше и птица, защото нищо не излетя. Бобри и видри пък няма.


(край Джунипър)

Докато разгадавах мистерията крачка по крачка се доближих до мястото където рибата бе скочила и усетих задържане. Засяках и....мухата ми беше закачила закачка на дъното. Тази зелена муха си отиде.

За да не губя повече мухи, грабнах пръчката за спининг и продължих да ловя с Блу Фокс. След около 4-5 замятания и 10-на метра по-надолу, някаква голяма риба взе блесната и секунди по-късно припляска на повърхноста. Показа се доста голяма опашка но в същия момент блесната полетя към мен. Предполагам беше първият стийлхед за годината който не се закачи добре и хвърли куката без контра преди дори да покаже добре кой е.

Разочароващо начало на деня, но как рибите вземат примамките и как се закачат е извън контрола на всеки. Полезната информация за мен беше че те могат да бъдат намерени и в тази точка на реката. През следващия час прекаран в района хванах пъстърви и планински бели риби. Огледа за примамки донесе общо над 10 бр въртящи блесни и клатушки и един воблер.

Беше време да се преместя нагоре по реката към Уолашин . С колата изминах тези 10-на километра и паркирах в малко уширение в края на черен път. Предстоеше ми около 1-2 километра ходене до острова край който ловя. Бях взел двете пръчки, и край острова започнах с мухите като вързах втората зелена муха.

(край Уолашин)

Знаех че е добър ловец и още на второ замятане нещо едро я грабна и потегли здраво. За секунди мислех че като на шега съм закачил с мухата стийлхед. После рибока скочи над водата и видях че му липсва тегло и дължина. Въпреки това той беше силен и на номенти бърз. Доста време ми отне докато го докарам наблизо, отчасти заради течението. Предполагам беше 60-на сантиметра. След него закачих втора американка със същата муха – доста по-малка.







Вятъра се усили. Реших да претърся същите места и с блесната. Закачих и извадих още 4-5 американки от среден размер. Вира над острова не беше подходящ за мухата и тежкия потъващ врък. С блесната извадих пак няколко американки и дори един тукашен съкър (като мрена) закачен за гърба.


(между Уолашин и Дедман)

Последната точка за облавяне този ден беше покрай вливането на р.Дедман. Върнах се към колата и за 20 мин бях на терена. Първият участък на железопътният мост не донесе нито едно побутване от нищо. Вътърът се беше усилил до близо 30-40км/ч и в предвид това ловях с блесна но носех и втората пръчка с мен.


Спуснах се под моста и попаднах на две сърни. Рибите тук вземаха добре – все американки. В мястото в което се надявах и все още се надявам да намеря стийлхед един ден закачих, като по-различен улов, една дребна бикова пъстърва.







Тръгнах към колата и след вървене из храсти, треви и купища бодливи кактуси стигнах пак ж.п моста.

Този мост го минавам на „марш със скок” защото е поне 200м дълъг и не е желателно човек да попадне на него когато минава товарен влак с над 100 вагона.
Този път избрах да се движа по малко по-друга траектория върху дървени трупи с множество метални стърчащи елементи по тях. Аз самия бях с гащеризона, раница на гърба със спей пръта в нея и спинингова пръчка в ръка и обувки за газене и те с метални шипове по подметките. Каква точно беше причината за спъването не е ясно (определено се спънах на един от стърчащите метални елементи), но в предвид тежката раница и екипировка по мен, съвсем бързо се оказах проснат на моста паралелно на релсите, със спининговата пърчка и тя в идеално успоредно положение на нас. В мен носех също една бирена кутийка намерена някъде. След падането вятъра я духна и видях как тя се изтъркалва до първата дупка и пада от там в реката. Идеята ми да махна тази кутийка от природата беше осуетена.

За учудване, нито една от двете пръчки не претърпя поражения, гащеризона ми остана цял, и от цялото падане имах леко подуване на едно място на лявата ръка за няколко часа и малка рана на един пръст.

Направих пак няколко хвърляния над моста, за да се уверя че такъма е в изправност и след това поех по обратния път без повече произшествия. Тази година преследването на интересните риби се оказва доста трудно. Бележа поражение след поражение.

[Cougar]

Поради явното отсъствие на големите риби от района в който ловя, наблегнах по скоро на ловенето, отколкото на хващането. Зелената муха беше вързана в нов вариант който мислех че може да се окаже и по-успешен, което на практика се доказа с уловени 5 американки през първия час. Сегашната разцветка е имитация на скарида. Този размер мухи не може да се поеме от никоя бяла риба, но хванах един съкър закачен точно за челото.







Риболова в места с дълбочина под метър ми поазва че имам нужда от малко по-друг тип шнур или поне от плуващ връх.











Вятърът в един момент се усили до 50-60км/ч, което беше предизвикателство не само за хвърляне но и за ходене покрай брега. Би трябвало да мога да изляза на водата още един път за закриването.

[Д-р Флекс]

Снимки-уникален мехлем за изтерзаната през декември душа на пъстърваджията!

Честита Коледа и весело посрещане на Новата година, Cougar!

[Simbat]

Девствена Красота ! Благодаря за хубавия репортаж и снимки

[Cougar]

Закрих на 31 Декември без изненади. Реката в Спенсес Бридж беше пуста както откъм рибари, така и откъм риби. Температурата по прогноза беше +2 градуса, в реални условия се оказа -5. Водачите замръзваха и се налагаше да потапям почти целия прът под водата за да се пооправи. Лових само с муха, като бях вързал 10-на от новите си творения с мисълта че всички са обречени да останат на дъното на реката в този ден. На практика скъсах само 2, но повредих остриетата на поне още 4.

Щях да бъда пълно капо ако една американка не захапа огромния "скункс" който бях вързал в последните 2 часа от риболова. Минах през много места и слизах и се изкачвах през доста труден терен. Газенето и ходенето в реката са изморителни. Така че посрещнах годината напълно разглобен, но не и съвсем разочарован. Видях нови места и разбрах каква нова играчка ми трябва. Да бях намерил някой стийлхед щеше да е добре, но нямаше да промени цялостното ми преживяване или да ме направи по-добър риболовец.

[Cougar]

Кратък (и скучен) видеоклип от последния ден смесен със снимки.
Youtube изряза музикалния фон и не ми се занимава да променям нещо.

http://www.youtube.com/watch?v=4I8t6NsM ... e=youtu.be" onclick="window.open(this.href);return false;

Весела и успешна нова година на всички!

[Д-р Флекс]

Честита Нова Година!

Лично аз изгледах клипа с интерес, чудесно начало на работната седмица Още само 4 недели до откриването на сезона у нас...


А кога е размножителният период на дъговата пъстърва, и съвпада ли с този на останалите салмониди в БК?